8 Р Е Ш Е Н И Е № 72 София 26.06.2020г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 2831 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Касационното обжалване е допуснато с определение № 830 от 4.12.2019г. по касационната жалба на „Кюстендилска вода” ЕООД [населено място], представлявано от управителя Г., чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 122 от 16.05.2019г. по в.гр.д.№ 183 по описа за 2019г. на Окръжен съд Кюстендил, с което потвърдено решение № 105 от 12.02.2019г. по гр.д.№ 1894/2018г. на РС Кюстендил като са уважени предявените искове по чл. 344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ и са присъдени следващите се разноски. Обжалването на въззивния акт е допуснато на основание чл.280 ал.1 ГПК по въпросите : Следва ли да се иска становище на ТЕЛК относно длъжностите, определени за трудоустроени, за които се предвижда по-висока степен на образование от притежаваната от трудоустроеното лице, за което се отправя запитването? Следва ли да се предлага на трудоустроено лице длъжност, за която то не притежава необходимото образование, както и длъжност, която не се намира в района, в който той работи?, за които е възможно да са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика, съдържаща се в решения по гр.д.№ 1666/2018г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 1278/2016г. на ІV г.о. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват, но са постъпили от тях писмени становища. Искането на касатора е за отмяна въззивния акт и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявените искове. В постъпилите от ответната страна писмени бележки, чрез процесуалния представител адвокат Л., се потвърждава изразеното в отговора становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че своевременно /нито в доклада на първоинстанционния съд, нито във въззивната жалба/ работодателят не е направил възражения във връзка с образованието на ищеца, а заявяването им едва пред касационната инстанция е недопустимо. Позовава се на т.2 от ТР №1/9.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г.на ОСГТК на ВКС, съгласно която въззивният съд не може да следи служебно за допуснати от първата инстанция нарушения. Отделно счита, че протоколът по чл.315 КТ от 29.01.2018г. за определяне на работни места за трудоустроявяне, не отговаря на законовите изисквания, доколкото съдържал предложение, а не решение на колективен орган и бил одобрен от ръководителят на предприятието, без той за има компетентност за това. Освен това, доколкото за представените длъжностни характеристики не било безспорно дали да са били действащи към 29.01.2018г., не е възможно да се прецени дали ищецът е отговарял на изискванията за определените за трудоустрояване места. Длъжностна характеристика за заеманата от ищец длъжност „помпиер” не е представена. Акцентира и на обстоятелството, че ищецът е с 53% трайно намалена работоспособност поради общо заболяване, т.е. съгласно §1, т.2 от ДР на ЗИХУ е човек с трайно увреждане, а в предприятието няма дневник на регистрираните трудоустроени лица /и до момента работодателят не е изпълнил задължението си да уведоми Агенцията по заетостта за определените работни места за лица с трайни увреждания/. Позовава се на решение по гр.д.№ 1666/2018г. на ІІІ г.о., което счита, че е в различен смисъл от въззивното и желае да бъде съобразено. Искането е за потвърждаване на въззивния акт и присъждане на направените разноски. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване следното: Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, т.9 КТ обединява две хипотези /невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност или по здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК/, като е достатъчно да е налице само едната от тях, за да се прекрати трудовия договор. Освен това е необходимо и кумулативното условие – при работодателя да няма друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя. Понятието „намалена работоспособност“ се определя от чл.314 КТ. Представлява загубване на част от работоспособността, което създава невъзможност за работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест или трудова злополука, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща работа. В тези случаи по предписание на здравните органи той се трудоустроява на друга работа или на същата при подходящи условия. Редът за издаване на предписанието за трудоустрояване и дължимите от работодателя действия по изпълнение на предписанието се уреждат в Наредбата за трудоустрояване /приета с ПМС № 72 от 30.12.1986г., обн., ДВ, бр. 7 от 27.01.1987 г./ Въпросът дали е налице невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа е медицински и се решава въз основа на предписание на здравните органи, дадено по съответен ред. Подходящите работни места за трудоустроени се определят по специалния ред на чл.315 КТ от работодателя. Последният може да прекрати трудовото правоотношение на работник или служител по чл.325, т.9 КТ когато след като е изпълнил задължението си по чл.315, ал.1 КТ, няма друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя, за която последният притежава квалификацията да изпълнява и е съгласен за това. „Подходяща” работа, по смисъла на чл.325, ал.1, т.9, изр. последно КТ е свободна щатна длъжност, която освен че съответства на промененото здравословно състояние на работника или служителя и той може и желае да я изпълнява, още и за заемането на която той отговаря на законовите изисквания и на изискванията по длъжностната характеристика за нея – професионален стаж, квалификация, образование, правоспособност и др. Обстоятелството дали длъжността е подходяща с оглед здравословно състояние на работника или служителя се преценява от компетентните здравни органи. Работодателят не е длъжен да предлага на работника или служителя за заемане длъжност, за която той не притежава необходимото образование и квалификация. Затова, когато има свободна длъжност, определена за трудоустроени и включена в списъка по чл.315 КТ, за която работникът или служителя не притежава необходимото образование и квалификация, работодателят не е длъжен да иска становище на ТЕЛК относно това дали тя е подходяща за здравословното му състояние. По делото са установени следните факти: Ищецът работи в ответното дружество от 1988г. Последната заемана от него длъжност е „водопроводчик, външно В и К”, с място на работа район Коняво. Освидетелстван е с трайно намалена работоспособност 53%, със срок от 1 година, за общо заболяване „Други видове стенокардия”, с решение № 1136 от 15.05.2018г. на ТЕЛК. В същото е посочено, че лицето „не е в състояние да изпълнява трудовите си задължения по настоящата си професия”. В т.15 като противопоказни условия на труд са посочени : тежки психо-физически натоварвания, неблагоприятен микроклимат– ниски и високи температури, нощен труд, работа на височини, динамично и статично натоварване на долните крайници и гръбначния стълб”. Трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.325 ал.1 т.9 КТ,със заповед № 20 от 26.07.2018г., поради липса на друга работа, подходяща за здравното му състояние. Преди това работодателят е поискал мнение от ТЕЛК за уволнение на работника на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, вр.с чл.333 ал.2 КТ и с решение № 1608 от 6.07.2018г. е получил отговор, че „евентуалното съкращение, поради неголямата давност от коронарния нестабилитет, би влошило състоянието му. След това работодателят е поискал разрешение от Дирекция „Инспекция по труда” и мнение от ТЕЛК за уволнение на основание чл.325 ал.1 т.9 КТ, като в нарочното писмо до ТЕЛК, работодателят е посочил, че определените места за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност в дружеството за 2018г. за район Кюстендил са на длъжност „чистач”, „машинен оператор хлор апарати”, „организатор обработка производствена информация”, „водопроводчик, вътрешно В и К”, „енергетик”, „помпиер”, „касиер”, „автомонтьор”, „оператор пречиствателни станции” и „оператор компютър”. За мястото на работа на ищеца, район Коняво, съгласно списъка по чл.315 КТ, е определено едно място за заемане на трудоустроени на длъжност „инкасатор дългови задължения” и то е заето. От всички изброени не са заети от трудоустроени само две длъжности „организатор обработка производствена информация” и „оператор компютър”, за които се изискват специалния знания и умения, които ищеца – пред вид неговото образование и квалификация не притежава. Получил е отговор, че посоченото основание по чл.325 ал.1 т.9 КТ не изисква предварително разрешение, а ТЕЛК е отговорил, че вече е изразил мнението си в решение № 1608 от 6.07.2018г. Със заключение на приета по делото съдебно-медицинска експертиза е установено /т.2/, че работодателят „Кюстендилска вода”ЕООД, който е с щат от 251 човека, е изпълнил задължението си по чл.315,ал.1 КТ като с Протокол от 29.01.2018г. е определил нормативният минимум от 18 човека /7%/ за трудоустроени лица. В т.5 от даденото заключение вещото лице е посочило поименно тринадесетте лица които са заемали тези длъжности /десет от които са лица с трайни увреждания, т.е. с 50% и над трайно намалена работоспособност/ и пет са били свободни. Свободните са в друг район, с различно място на работа от това на ищеца и са както следва : „организатор обработка производствена информация”, „помпиер”, „оператор на компютър”, „инкасатор”/район Бобов дол/ и „инкасатор” /район Рила/. Съгласно представените длъжностни характеристики за всички изискването за образование е „средно” или „средно техническо”, а ищецът е с основно образование. При тези данни, въззивният съд е преценил извършеното на основание чл.325 ал.1 т.9 КТ уволнение като незаконосъобразно, като е приел, че работодателят не е установил наличието на втория елемент от посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение – липса на подходяща работа в предприятието. Счел е, че работодателят не е доказал изпълнение на задълженията си по чл.315 ал.1 и ал.2 КТ, а липсата на изпратено уведомление до Агенцията по заетостта възпрепятства изясняването на въпроса колко са щатните бройки за заемане от трудоустроени лица и какъв брой от тях е бил зает към датата на уволнението, не е отправил искане до ТЕЛК за заключение относно всички свободни и незаети длъжности, определени за трудоустроени лица, подходящи за здравословното състояние на ищеца, като е приел, че има незаети длъжности, които работодателят не е предложил на ищеца. Имайки пред вид така изложените мотиви и даденият отговор на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира постановения въззивен акт за неправилен. Оспорената заповед е законосъобразна, защото са налице предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, ал.1, т.9 КТ – работникът не може да изпълнява възложената му работа на заеманата от него длъжност „водопроводчик, външно В и К” поради здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК № 1136 от 15.05.2018г. и в дружеството няма друга работа, подходяща за работника, защото притежаваното от него образование не отговаря на изискванията за свободните длъжности по списъка по чл.315 КТ. Неоснователно е направеното възражение за несвоевременно въведен довод за липса на нужно за заемане на свободната длъжност образование. Видно от отговора /на стр.12 от гр.д.№ 1894/2018г.на РС Кюстендил/ именно липсата на необходима квалификация и образование за заемане на друга длъжност е единственото наведено възражение. Съответно, в допълнението към подадената въззивна жалба от „Кюстендилска вода”ЕООД, което се счита неразривна част от същата, първият довод, с който е посочено, че се оспорва правилността на постановения първоинстанцинонен акт е, че още с отговора на исковата молба е въведен довод, че „ищецът не притежава необходимото образование за заемане на която и да е длъжност, определена за трудоустроено лице”. От теза факти следва извод, че в доводът за липса на нужно за заемане на свободната длъжност образование е въведен в обхвата на проверката и въззивният съд е бил длъжен да го обсъди. В случая той е акцентирал на нерелевантни обстоятелства, нямащи значение за настоящия трудов спор. Настоящият съдебен състав не споделя изводът на въззивния съд за неизпълнение от страна на работодателя на задължението по чл.315 КТ, защото протоколът от 29.01.2018г. не обективирал валидно взето с участието на работодателя решение за определяне на броя на работните места за трудоустрояване и защото работодателят не е изпълнил задължението си за уведомяване на Агенцията по заетостта за определените работни места за хора с трайни увреждания и не е представил дневник за регистриране на трудоустроени лица. Задължението по чл.315 КТ е изпълнено от работодателя /в този смисъл е и заключението на приетата по делото експертиза/, защото точно е спазена процедурата по чл.2 от Наредбата за трудоустрояване относно съществените изисквания за срок, състав на комисия и краен резултат. В законово определеният срок /не по-късно от края на януари/ е сформирана комисия по трудоустрояване – на 12.01.2018г. със заповед на управителя. Същата е в предвидения в Наредбата състав, включващ председател- ръководителят на предприятието и членове –представители на работниците и служителите, органът по безопасност и здраве при работа и лекарят от службата по трудова медицина. В случая комисията е в състав от седем члена и включва: председател – управителя, членове – техник и председател на ОСО”Водоснабдяване”, организатор стопански дейности и председател на СИВ „Подкрепа”, като представители на работниците и служителите, техник и експерт „ЗБУТ”, експерт ТРЗ, експерт „УЧР”, специалист АГ и лекар. Комисията е изготвила Протокол от 29.01.2018г., с който по райони е определила „работните места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност” в размер на 7% от списъчният състав на дружеството. Този протокол е утвърден от управителя на дружеството като председател на назначената комисия. Липсата на уведомяване на Агенцията по заетостта и на дневник за регистриране на трудоустроени лица могат да имат значение за търсене на административна отговорност от работодателя от надлежните проверяващи органи, но не могат да се отразят на законосъобразността на предприетите действия по прекратяване на трудово правоотношение. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и възражението на ответната страна досежно представените по делото длъжностни характеристики. Работодателят съгласно чл.127, ал.1, т.4 КТ има задължение да връчи на работника длъжностна характеристика при сключване на трудовия договор срещу подпис и да отбележи датата на връчването. С оглед на така установеното задължение и доколкото длъжностната характеристика е акт, който се издава от работодателя и представлява описание на трудовите задължения на работника или служителя, които произтичат от изпълнението на определената с трудовия договор трудова функция и необходимите за нейното изпълнение професионална квалификация, образование, знания и умения, съдът е длъжен да се съобрази и да зачете доказателствената сила на представените /по искане на насрещната страна/, в хода на производството от работодателя, действащи длъжностни характеристики. В конкретния случай това са длъжностните характеристики за длъжностите, включени в списъка по чл.315 КТ- „чистач”, „машинен оператор хлор апарати”, „организатор обработка производствена информация”, „водопроводчик, вътрешно В и К”, „енергетик”, „помпиер”, „касиер”, „автомонтьор”, „оператор пречиствателни станции” и „оператор компютър”, за всяка една от които се изисква средно образование, каквото ищецът не притежава. Същите са утвърдени по надлежния ред с представена по делото заповед № 751 от 24.11.2009г., считано от 1.12.2009г., като е посочено,че нови ще се изготвят при промяна на длъжностните характеристики. Представена е и заповед № 715 от 29.12.2017г. за утвърждаване на действащия щат в предприятието. При тези факти, без наличие на предприети процесуални действия от страна на ищеца по делото по оспорване на доказателствената сила на представените длъжностни характеристики, неоснователно се явява възражението му за неустановеност дали те са били действащи към 29.01.2018г. и за невъзможност въз основа на тях да се прецени дали ищецът отговаря на изискванията за определените за трудоустрояване места. Неоснователно е и възражението, касаещо длъжността „помпиер”, доколкото и за посочената длъжност /на стр.57/ е представена длъжността характеристика, от която е видно, че за заемането й се изисква средно техническо образование. /Обстоятелството, че в предходни години ищецът е заемал длъжност, за която не е отговарял на изискването за образование не може да обоснове задължение за работодателя да му предложи такава/. Гореизложеното налага, постановеният въззивен акт да бъде отменен като неправилен и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество, с отхвърляне като неоснователни на предявените взаимно обусловени искове по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 122 от 16.05.2019г. по в.гр.д.№ 183 по описа за 2019г. на Окръжен съд Кюстендил и потвърденото с него решение № 105 от 12.02.2019г. по гр.д.№ 1894/2018г. на РС Кюстендил и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от Д. Я. Ч. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], [улица] против „Кюстендилска вода” ЕООД [населено място], представлявано от управителя Г., ЕИК[ЕИК], с адрес на управление: [населено място], [улица] за признаване за незаконно уволнението му, извършено на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ, със заповед № 20 от 26.07.2018г. и за нейната отмяна, на основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, както й за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „водопроводчик външно В и К”,с място на работа: район Коняво, на основание чл.344 ал.1 т.2 КТ и за осъждане на ответника да му заплати, на основание чл.344 ал.1 т.3, във вр. чл.225 ал.1 КТ, сумата от 4 516.80лв., обезщетение за оставане без работа за периода 30.07.2018г.-30.01.2019г., ведно със законната лихва. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.