2 Р Е Ш Е Н И Е № 654 С. 5.11. 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 20 октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Светла Димитрова Боян Цонев при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 1970/2009 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 603 от 14.06.2010 год. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационна обжалване по касационна жалба на Р. Д. Х. на въззивно решение на Софийски градски съд от 03.08.2009 год. по гр. дело № 1236/2008 год., с което е оставено в сила решение от 31.10.2007 год. по гр. дело № 5868/2005 год. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя срещу италиански търговец „Е. Юг” с правно основание чл. 128 КТ за 6000 евро, представляващи неизплатено трудово възнаграждение за периода 04.06.2004 год. - 15.08.2004 год. за труд положен в Република Италия. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос - кое право е приложимо при трудов спор с международен елемент, ако страните по трудовия договор не са избрали приложимо право - правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Ответникът „Е. юг” с управител С. Б. не е взел становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като провери правилността на въззивното решение във връзка с подадената касационна жалба на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: С обжалваното решение, въззивният съд е приел, че се касае до спор за присъждане на трудово възнаграждение за труд положен в Република Италия от български гражданин през 2004 год. с ответник - италиански търговец със седалище [населено място] Италия. Прието е, че по спорното правоотношение с международен елемент, международната компетентност на българския съд произтича от разпоредбите на чл. 4 и чл. 17 от Кодекс на международно частно право (КМЧП). Прието е, че доколкото по делото не се твърди и не се доказва, страните да са избрали приложимо право по отношение на трудовото правоотношение, съгласно чл. 96, ал. 2 К. трудовият договор се урежда от българското трудово право - чл. 62 КТ в редакция към 04.06.2004 год., когато се твърди, да е възникнало трудовото правоотношение с препращане към разпоредбите на чл. 97 и чл. 98 К.. Според чл. 62 КТ за действителността на трудовия договор се изисква да е сключен в писмена форма. Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал твърдението си, да е бил обвързан с трудово правоотношение с ответника, от което възниква вземането - не е представил трудов договор в писмена форма, а косвените доказателства - две разписки за получена от ищеца сума на 03.08.2004 год. за 100 евро, без да е посочено основанието и за получена на 29.06.2004 год. сума 300 евро, без да се сочи издателят са приети от съда за недостатъчни да установят трудово правоотношение между страните по сключен между тях трудов договор. При тези съображения иска е отхвърлен като неоснователен. Касационното обжалване е допуснато по материалноправния въпрос - кое право е приложимо при трудов спор с международен елемент, ако страните по трудовия договор не са избрали приложимо право. Според чл. 96, ал. 1 КМЧП трудовият договор се урежда от избраното от страните право. Когато това правило не е приложено от страните, т. е. когато няма избор на приложимо право, трудовият договор се урежда от правото на държавата, в която работникът или служителят обичайно полага своя труд, дори ако временно е изпратен в друга държава - чл. 96, ал. 2 КМЧП. В процесния случай не е спорно, че за процесният период, ищецът е полагал труд в Република Италия и според разпоредбата на чл. 96, ал. 2 КМЧП трудовите правоотношения се уреждат от правото на тази държава. В този смисъл извода на съда, че приложимо е българското трудово право се явява неправилен. Съдът се е позовал на международната компетентност на българския съд произтичаща от чл. 4, ал. 1, т. 2 КМЧП, с оглед българското гражданство на ищеца, но от това не следва приложимост на българското право. Според чл. 96, ал. 2 КМЧП трудовият договор се урежда от правото на държавата, в която работникът обичайно е полагал своя труд, в случая Република Италия. От представените по делото писмени доказателства (други доказателства по делото не са събрани) - две разписки за получени от ищеца суми - 100 евро на 03.08.2004 год., без да е посочено основанието и 300 евро на 29.06.2004 год. без да е посочен издателя, налагат извода, че ищецът не е доказал нито по българското право, нито по италианското право наличието на възникнало между него и ответника трудово правоотношение по трудов договор, до който извод е достигнал и решаващия съд. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение от 03.08.2009 год. по гр. дело № 1236/2008 год. на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ