Р Е Ш Е Н И Е                                                                           № 217                        София, 18 май 2009 година                        В ИМЕТО НА НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на 17 април  две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА  ВЕЛИЧКОВА                                              ЧЛЕНОВЕ:ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                    НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                                                                                                 при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора:Николай Любенов изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №192 по описа за 2009 година   Срещу въззивна присъда по внохд. №11/2009 г. на Окръжен съд гр. Р., е подадена касационна жалба от подсъдимия С. Й. А., с оплаквания за съществени процесуални нарушения,нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието. Жалбата се поддържа в съдебно заседание лично и от защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановената присъда законосъобразна и справедлива,а подадената жалба изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното : С посочената присъда е отменена оправдателна присъда по нохд. №581/2007 г. на Районен съд гр. К. и вместо това, подсъдимия С. Й. А. е признат за виновен на 10.04.2006 г. в с. З.,с цел да набави за себе си имотна облага използвал заблуждението ,неопитността и неосведомеността на П. П. и извършил опит да й причинил имотна вреда в размер на 5687,85 лв.,поради което и на основание чл.209 ал.2 вр. с ал.1НК вр. с чл.18НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца,което да изтърпи при първоначален общ режим. Подсъдимия е оправдан по първоначално предявеното му обвинение по чл.210 ал.1т.4 НК. ПО ЖАЛБАТА на под. А. : Основното оплакване в жалбата е за съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата,изградени изводи на база предположения, от което последвало и неправилно приложение на закона. Възразява се върху възприемането показанията на св. П, в частта им ,че не е получила сумата от 5687,85 лв. въпреки показанията на св. М представената разписка. Твърди се ,че св. П не е заблудена ,неосведомена и неопитна ,че е сключила сделка с подсъдимия и е получила парите си. Доводите са неоснователни. Въззивния съд е обсъдил подробно всички относими към предмета на доказване доказателства и е изложил съображения ,кои обстоятелства приема са установени и на коя доказателствена основа. Посочил е и причините, поради които не дава вяра на обясненията на подсъдимия и на показанията на св. М. Категорично е установено по делото ,че на инкриминираната дата в дома на св. П, подсъдимия и представил предварително подготвени от него пълномощно, по сила на което да продава собствените й 37,8 декара земеделска земя ,на когото иска и на каквато цена прецени,декларация по чл.27 ал.7 от ЗННД за гражданско състояние,декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК,които тя подписала още същия ден пред нотариус ,а П. му предоставила решение №ж0116 от 21.02.1994 г. за възстановяване на право на собственост на земеделска земяговорили се цената да се плати до два –три дни,при окончателното оформяне на документите ,което не станало. Още на следващия ден 11.04.2006 г.подсъдимия сключил предварителен договор за продажба на същата земя със св. А, за което получил 6067 лв. При правилно установените факти закона е приложен правилно. Подсъдимия е използвал неосведомеността на св. П,неопитността й в сключване и изповядване на сделки с недвижимости,въвел я в заблуждение ,че има намерение да плати земята и направил опит да и причини с това вреда ,избегната с оттегляне на пълномощията му . Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивният Съд е обсъдил всички обстоятелства от значение,отчел е високата степен на обществена опасност както на деянието ,така и на подсъдимия и наказанието в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода, не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5т.1 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената въззивна присъда законосъобразна,а подадената жалба изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА присъда по внохд. №11/2009 г. на Окръжен съд гр. Р..   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ :