2 Върховен касационен съд на Република България Р Е Ш Е Н И Е № 311 гр.София, 03 август 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски Блага Иванова със секретар Аврора Караджова и с участието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от председателя (съдията) Пламен Томов наказателно дело под № 292/2010 г. ВКС е трета инстанция по делото пред него по жалба от името на подсъдимия В. А. Г. срещу потвърждаването от Военно-апелативния съд на осъдителната част от присъдата спрямо подсъдимия, която постановил Софийският военен съд. Първоинстанционната присъда – 354 от 6 януари 2010 г. по нохд № 354/09 г., е за това, че на 5 юни 2007 г. В.Г. извършил две престъпления: по чл.149, ал.1 НК- за блудство с ненавършилата 14 г. (на 7 г.) Л. И., за което е наказан с лишаване от свобода в размер на 2 г.; по чл. 325, ал.1 НК – за хулиганство – 1 г. л.св. и обществено порицание. По-тежкото от двете наказания е наложено и като общо наказание за съвкупността от престъпления, то е отложено с изпитателен срок от 3 г. (условно –чл. 66 НК), а към него е присъединено и общественото порицание. Присъдата съдържа и оправдателна част по обвинението, че хулиганството е извършено при условията на продължавано престъпление (чл. 26 НК) и че е престъпно по ал.2 на чл.325 НК (отличавало се е с изключителен цинизъм и дързост), както и по обвинението че блудството е извършено чрез употреба на сила (чл.149, ал. 2 НК). Второинстанционното (въззивно) решение – 11 от 19 април 2010 г. по внохд № 6/10 г. е постановено по жалба пак от страната, обжалвала по касационен ред, но и по протест от съответния прокурор. В подадената сега (касационна) жалба има позоваване на трите основания за отмяна по чл. 348 НПК, макар доводите, които са изложени в нея, да не засягат явната несправедливост на наложеното наказание по смисъла на ал.1, т. 3 от разпоредбата; от друга страна, поискано е оправдаването на подсъдимия още в тази инстанция, въпреки че освен нарушение на НК (т.1 от цитираната вече разпоредба) е аргументирано и съществено нарушение на процесуалните правила (по т.2 от нея). Жалбата от името на подсъдимия е поддържана и в съдебното заседание на касационния съд, а прокурорът в тази инстанция е за нейното отхвърляне като неоснователна. ВКС намери жалбата за основателна поради следното. І. Отговорността на подсъдимия по чл. 249 НК – изцяло, и по чл. 325 НК – отчасти, почива върху предположения по смисъла на чл. 303, ал.1 НПК. Съдилищата – защото ВоАС е споделил мотивите на С. в тази насока – с нищо не са показали, че отчитат особеностите на косвеното доказване, между които с основно значение за неговата резултатност е изискването то да води до единствено възможния извод относно съответния предмет на доказване: в случая – целта за възбуждане или удовлетворяване на полово желание без съвкупление – по чл. 249, ал.1 НК, съответно, прекия умисъл – по чл. 325, ал.1 НК ( всъщност за пряк умисъл става въпрос и в първия случай, но при него той е задължителен по закон, а във втория – такъв е приет от съдилищата за конкретното деяние. Когато е прието за установено, че подсъдимият В.Г. с поведението си в спортната зала не е целял нищо друго освен да възбуди половото си желание без съвкупление със 7 годишната Л., а по-.късно – и да го задоволи чрез открито мастурбиране, тези фактически констатации очевидно не държат сметка за проявените от вещите лица колебания при оценката на инкриминираното поведение. Нито тричленната, нито петчленната експертиза за сексуалността на подсъдимия са стигнали до категорично заключение, че той наистина е проявил същата в действията си. Въпреки че и двете експертни заключения са основани на същите свидетелски показания, на които се основават и съдебните актове, в едното на три пъти се съдържа уговорката, „Ако ОСВ наистина е извършил инкриминираното деяние…” (дос. произв., т.1, л.78-79), а в другото – на два пъти предварителното уточнение; че „ Експертната оценка е значително затруднена…” (нохд 275/09 г., л. 45-46). Само тази предпазливост на специалистите е била достатъчна за съдилищата да не бъдат толкова категорични в изводите, че поведението на подсъдимия не оставя никакво съмнение за онова (като психически процеси), от което той се е ръководел. ІІ. Касационната жалба е основателна доколкото съдържа доводи-макар и обсъждани в друг контекст, които подкрепят и обсъденото дотук. Същото обаче не би могло да се твърди за други доводи и искания на жалбоподателя – например за допустимостта на свидетелските показания за извършеното от подсъдимия, или той да бъде оправдан и то-изцяло още в тази инстанция. ІІІ. В.Г. би могъл да бъде оправдан, но само след ново разглеждане на делото-такова поначало се налага при съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК (арг. от чл.354, ал.3, т. 2 НПК), за каквото според ВКС безспорно става дума по-горе в р. І. Недостатъкът при косвеното доказване, довел до нарушаване на чл.303, ал.1 НПК, нарушава всъщност една от гаранциите при упражняването на правото на защита и по този начин-самото процесуално право на подсъдимия. Нещата стоят по-различно относно недопустимите предположения за субективната страна на хулиганството-за разлика от престъплението по чл.149, ал.1 НК,това по чл.325, ал.1 НК е възможно и при евентуален умисъл (също:П.2/1974 – Пл.,р.І, т.3), а това позволява да му бъде търсена отговорност за онези прояви в неговото поведение, които дори да не са били сексуално мотивирани, са обективно неприлични. Наложителна е, разбира се, и нова преценка за останалите обективни и субективни белези на хулиганството, и най-вече на волевия момент в умисъла на дееца, доколкото сексологът д-р В. е допуснал извършеното от подсъдимия „да бъде мастурбация, а…и …да не бъде, защото, известно е, че при психично здрави хора, които обаче страдат от някаква форма на невроза или неврастения, се случва често пъти [да] извършват тикове под различна форма” (нохд № 354/09, л.48-гърба). Нещо повече-дори и при основания за отговорност за нарушението на реда в спортната зала, трябва да се прецени дали деянието е с толкова висока степен на обществена опасност, че не позволява да бъде квалифицирано като административно нарушение по Указа за борба с дребното хулиганство. Ръководен от всичко изложено и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава двадесет и трета от НПК, ВКС – І н.о. Р Е Ш И: Отменя решение № 11 от 19 април 2010 г. по внохд № 6/2010 г. на Военно-апелативния съд и връща делото за ново разглеждане в тази инстанция от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ