Р Е Ш Е Н И Е № 61 Гр. София, 10 май 2017 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на девети март през две хиляди и седемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП Д.ГЕНЧЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 162/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по жалба на служебно назначеният защитник на подсъдимия Ц. Г. Ц., адв. С. В. срещу въззивно решение № 396 на Апелативен съд- София, НО, 3 състав, постановено на 20.10.2016 г. по в.н.о.х.д. № 593/2016 г. В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Иска се отмяна на въззивното решение и признаване на подсъдимия за невиновен да е извършил деянието, за което е предаден на съд, алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд или като втора алтернатива намаляване на размера на наложеното наказание. В подкрепа на наведените касационни основания защитата се позовава на неправилна оценка на доказателствата, въз основа на които е прието за установено авторството на деянието, като счита, че последното се основава само на направените от подсъдимия самопризнания, без същите да кореспондират с други доказателства, включително и при липсата на средството, с което е извършено убийството – тесла, която не е намерена и приобщена към материалите по делото. Позовава се и на отказа на съда да назначи съдебна експертиза по метода на ДНК профилиране, с цел установяване на произхода на следите от кръв, намерени върху дрехите на брата на подсъдимия, с което счита, че съществено са били нарушени правата на последния. Акцентира на обясненията на подсъдимия от съдебно заседание, в които самопризнанията му от досъдебната фаза са отречени и на пълната липса на други доказателства в подкрепа на неговото авторство. Позовава се и на местонахождението на следите от кръв от пострадалия върху якето на подсъдимия - от вътрешната страна на дрехата, като счита, че ако Ц. е извършител на деянието такива следи неминуемо са щели да попаднат и върху външната му част, тъй като намира за невъзможно при нанасянето на удара кръвта да попадне само върху подплатата на якето, с което извършителят е бил облечен, а следва да се разпростре и върху горната му страна и останалите дрехи под якето. Обратната теза, възприета от САС оценява като голословна, тъй като не е проверена чрез провеждане на следствен експеримент, който да установи възможен ли е такъв механизъм на разпространение на кръвта. Сочи, че по делото са налице доказателства, изведени от показанията на свидетелката С. С., че по времето на извършване на убийството, около 18.45 часа на процесната дата 26.06.2013 г., подсъдимият се е намирал в [населено място], където е провел предварително уговорена среща с нея, които въззивният съд неправилно е интерпретирал, като е приел, че срещата между двамата се е състояла около 21.30 часа вечерта. Счита се, че не са взети предвид данните по делото за влошените отношения между пострадалият и другият му син, свидетелят И. Ц., не е установен факта относно местонахождението на този свидетел по време на убийството, както и не е проверен произхода на следите от тъмни петна, наподобяващи кръв, върху дреха, намерена в неговия дом. Твърди се, че са пренебрегнати и доказателствата от приложената по делото прокурорска преписка, че същият свидетел е извършил незаконосъобразна продажба на наследствения апартамент на своя баща след неговата смърт, без да уведоми за това брат си, който също се явява наследник. Изложените факти, счита, че разколебават обвинителната теза и нарушават правата на подзащитния й. В същата насока оценява и доказателствата по делото за възможни други извършители на деянието, един от които е свидетелят О., който често е преспивал в жилището на пострадалия и за когото липсват категорични данни къде е бил по време на деянието; показанията на свидетелите П., че е бил на гости в техния дом намира, че се опровергават от данните от проведените от същия свидетел телефонни разговори, които сочат друго местонахождение, различно от това на тяхното жилище, както и от множеството противоречия в показанията му, които не са били отчетени от САС. Счита се, че по делото са събирани доказателства, които обслужват само обвинителната теза, а такива в полза на подсъдимия липсват, включително и след като не е намерена теслата, с която се твърди, че е извършил убийството на своя баща, което според защитата препятства признаването му за виновен по обвинението, за което е предаден на съд. В подкрепа на алтернативно поддържаното оплакване за явна несправедливост на наказанието се сочат множество смекчаващи обстоятелства – употреба на алкохол от пострадалия и поведение, с което е предизвикал сина си да му нанесе удари, с което се определя ответното нападение на подсъдимия като защитно. Както и данните по делото, че подсъдимият сам е сигнализирал органите на полицията за извършеното деяние, направил е пълни самопризнания и впоследствие е съдействал на органите на разследването. В писмено допълнение към касационната жалба на защитата, депозирано в срока по чл.351, ал.3 от НПК се поддържат оплакванията от основната жалба, като в допълнение към изложените доводи в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК се сочи, че поемното лице Е. П. недопустимо е било разпитвано като свидетел и отказът на САС да допусне очна ставка между него и свидетелят О., при наличието на противоречия между заявеното от тях. В заключение се поддържа искането за отмяна на въззивното решение и алтернативното искане за намаляване на размера на наказанието. В съдебно заседание пред касационната инстанция служебно назначеният защитник на подсъдимия Ц., адв. В. поддържа касационната жалба по изложените в същата и допълнението към нея съображения относно наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и с направените искания . Подсъдимият Ц. заявява, че не се признава за виновен и твърди, че в СДВР, където е бил разпитван без адвокат е бил принуден да даде показания под натиск от разследващите. Пред ВКС представя писмени бележки, в които потвърждава тезата на защитата за неизяснени противоречия в показанията на свидетелите О. и П., за извършената от неговия брат продажба на наследственото жилище, както и за липсата на експертиза, която да изследва дрехите на брат му за следи от кръв, които намира за съществени за изясняване на авторството на деянието, което счита, че не може да почива само на самопризнанията му. Позовава се и на медицинската експертиза, в която част от уврежданията на баща му са оценени без връзка с деянието, което е следвало да рефлектира върху размера на наказанието, в негова полза. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пред касационната инстанция намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и счита, че въззивното решение следва да се потвърди. Сочи, че по делото не са налице доказателства относно твърденията на подсъдимия, че деянието е с друг автор, като наличните доказателства са изцяло в подкрепа на тезата, че авторството му принадлежи, поради което и няма основания за друг правен извод от касационната инстанция. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба и допълнението към нея основания и като съобрази доводите на страните, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 46, постановена на 17.02.2016 г. по н.о.х.д. № 2142/2014 г., по описа на Софийски градски съд, НО, 5 състав подсъдимият Ц. Г. Ц. е признат за виновен относно това, че на 26.06.2013 г., около 18.45 часа в [населено място], в жилищен апартамент, находящ се на [улица], /вход/, /етаж/, /апартамент/ умишлено е умъртвил Г. Ц. М., като убийството е извършено по отношение на баща, поради което и на осн. чл.116, ал.1, т. 3, пр.1, вр. чл.115 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от седемнадесет години, което на осн. чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът е постановил да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип или в затвор. На осн. чл.59, ал.1 от НК съдът е приспаднал от наложеното наказание времето, през което подсъдимият е търпял мярка за неотклонение “задържане под стража”, считано от 19.07.2013 г. до влизане на присъдата в сила и съответните задържания по реда на ЗМВР и чл.64, ал.2 от НПК. Със същата присъда, на осн. чл.68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наложеното на подсъдимия Ц. наказание в размер на две години лишаване от свобода, определено с присъда по н.о.х.д. № 596/2013 г. по описа на Врачански районен съд, което е постановил да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип или в затвор. Подсъдимият Ц. е осъден да заплати и направените по делото разноски и съответни държавни такси. С въззивно решение № 396 от 20.10.2016 г., постановено по в.н.о.х.д. № 593/2016 г. по описа на Апелативен съд -София, НО, 5 състав присъдата на Софийски градски съд, постановена по н.о.х.д. № 2142/2014 г. е била изменена в частта относно част от телесните увреждания на пострадалия, за които е прието, че не са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, като подсъдимият е оправдан за причиняването им. В останалата част присъдата е била потвърдена . Касационната жалба на защитата и допълнението към нея са подадени в срок и от активно легитимирана страна, като разгледана по същество жалбата се явява неоснователна. ВКС не констатира наличие на допуснати съществени процесуални нарушения от въззивната инстанция, по смисъла на чл.348, ал.3 от НПК, които да налагат отмяна на оспореното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Въззивното решение е изготвено при спазване на изискванията на разпоредбата на чл.339, ал.2 от НПК и извършената касационна проверка не констатира при формирането на вътрешното убеждение на съда относно релевантните за обвинението факти, в съответствие с които е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия да са допуснати нарушения на процесуалните разпоредби на чл.13,14 и чл.107 от НПК. Направената от САС доказателствена оценка на самопризнанието на подсъдимия е в пълно съответствие със законовите изисквания на разпоредбата на чл.116 от НПК, която съдържа забрана осъдителната присъда да е постановена изолирано върху доказателства, събрани от обясненията на подсъдимия, които го уличават в извършване на престъплението,/направено самопризнание/ като е изградена въз основа на комплексен анализ на наличната доказателствена съвкупност, отчетена в подкрепа на обясненията на подсъдимия, че той е автор на деянието. Самопризнанията на подсъдимия, инкорпорирани в обясненията му от досъдебното производство са надлежно приобщени към доказателствата по делото, по реда на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК чрез прочитането им пред съда, при наличието на съответните законови предпоставки, поради констатирани противоречия между тях и обясненията му от съдебно заседание пред първия съд. Оспорената процесуална годност на приобщените обяснения на Ц., с довод за упражнено спрямо него неправомерно въздействие от разследващият орган, пред когото са дадени тези обяснения, поради отсъствието на защитник не кореспондира с данните по делото от протокола от извършеното следствено действие, че разпита е бил проведен в присъствието на защитник, който надлежно е подписал процесуалния документ относно провеждането му. Отделно от това, на досъдебното производство е бил извършен допълнителен разпит на подсъдимия Ц./осем месеца след провеждането на първия разпит/, в който той е потвърдил верността на първоначалните си обяснения и е заявил, че изцяло се придържа към тяхното съдържание. Присъствието на защитник при разпита на подсъдимия, осъществен на досъдебната фаза, когато не е пред съдия, по реда на чл.222 от НПК е задължителна предпоставка за прочитане на обясненията на подсъдимото лице, депозирани при този разпит, като приобщаването е валидно и без съгласието на подсъдимия и неговата защита. Участието на защитник при разпита на обвиняемия е съществена гаранция за пълното реализиране на правата му в процеса, доколкото доказателствата, събрани при разпита му на досъдебното производство се отклоняват от принципа за непосредственост и устност, като по този начин се обезпечава законосъобразното им събиране без оказване на външно въздействие върху разпитваното лице. Обстоятелството, че подсъдимият се е отказал от обясненията си от досъдебното производство, в които е признал, че е извършил убийството на своя баща, не опорочава процесуалната годност на приобщените обяснения от досъдебното производство, които са включени в доказателствената съвкупност при наличие на съответните законови предпоставки, тъй като същите надлежно са били приобщени при условията на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК. Законосъобразно прочетените обяснения на Ц., в които е инкорпорирано неговото самопризнание са били подложени на подробен анализ и детайлна проверка от първия съд както относно вътрешната им устойчивост, така и посредством съпоставка с останалите доказателства по делото от значение за авторството на деянието. Въззивният съд, който е възприел изцяло фактическата обстановка, установена от първата инстанция, по причини, че е намерил за правилен извършения от същата доказателствен анализ, не е имал задължение да излага допълнителни съображения в подкрепа на правилността на направените изводи за авторството, като произнесеният въззивен съдебен акт е изцяло съответен на изискванията на чл.339, ал.1 и 2 от НПК. В решението си САС е посочил, че напълно се солидаризира с мотивите към присъдата на СГС, които съдържат обстоен анализ на доказателствата, оценени в подкрепа на самопризнанието на Ц. и съображенията за това. Проверката на тяхната достоверност в контекста на цялостната доказателствена съвкупност налага извода, че тези обяснения не са опровергани или сериозно разколебани от други доказателства, а намират пълна подкрепа и кореспондират в цялост с наличните доказателствени факти/ с изключение на обясненията на Ц., в които същите се отричат /. На първо място описаният от подсъдимият в разпита му на досъдебната фаза механизъм на извършване на деянието и средството, което е използвал за причиняване на несъвместимите с живота на неговия баща телесни увреждания, довели до настъпването на смъртта се намират в пълна кореспонденция със заключението на съдебномедицинската експертиза относно описанието, характеристиките и броя на получените смъртоносни наранявания и вида на използваното оръдие. В подкрепа на тезата на контролираните инстанции за авторството на подсъдимия се явява експертното становище на съдебните експерти, изследвали трупа на пострадалия, че смъртта е настъпила в резултат на черепно мозъчна травма, причинена от тежки наранявания в областта на главата, причинили увреждане на мозъка, които са получени от множество наслагващи се удари, т.н. от вещите лица „ конфигурация от удари” в същата област, с помощта на оръдие с характеристиките на тесла. Отчетена е и особеността на това оръдие, която произхожда от това, че обратната му част е тъпоръбеста / има тъпа част в горната страна / и в зависимост от това под какъв ъгъл тази част контактува с увредената повърхност може да се получи съприкосновение и с металното острие и при нанасяне на удари със задната част на режещата метална повърхност, неминуемо се получава съприкосновение на нараненото място с част от метала. Наличните увреждания в областта на главата на пострадалия, съотнесени към характеристиките на оръдието са обусловили експертния извод за възможността тези увреждания да бъдат причинени с някой от елементите на теслата, като се касае за уврежданията, довели до мозъчната травма, причинила настъпването на смъртта . В същата насока е оценена и конкретната характеристика на нараняванията, определени от вещите лица като “посечни”, което също свидетелства за вида на използваното оръдие. Обективността на изложените съображения и направените изводи не се променя от липсата на оръдието на престъплението, тесла, която не е могла да бъде намерена и приобщена към материалите по делото. В тази връзка обясненията на подсъдимия, че е изхвърлил теслата в контейнер за боклук непосредствено след извършване на убийството заедно с част от вещите на пострадалия, не са опровергани от други доказателства по делото, поради което няма основание да не бъдат кредитирани. Издирването на тази вещ, което е извършено три дни след деянието не е довело до намирането й, което е напълно обяснимо поради периодичността на изпразване на съдържанието на контейнерите. Не без значение е и факта, че теслата е била поставена в непрозрачен плик, което изключва случайното й намиране на мястото, където е била изхвърлена. В пълен унисон с депозираните от Ц. обяснения, приобщени по реда на чл.279 от НПК е и цялостната обстановка на местопроизшествието, инкорпорирана в протокола за оглед – местоположението на трупа, пред вратата на остъклената тераса, това на намерените множество следи от кръв, по пода пред терасата и по стената зад него и обстоятелството, че входната врата е намерен заключена без следи от взлом по нея. Съгласно заключението на експертите, изготвили съдебно медицинската експертиза от намерените допълнителни следи от кръв около трупа и липсата на данни за промяна на тези следи, както и характеристиката на послесмъртните петна, преместване на трупа след убийството не е било извършвано, като при огледа пострадалият е намерен в положението, в което е оставен след деянието, което кореспондира изцяло с обясненията на подсъдимия, в които признава за извършването му. Определената от експертите давност на настъпване на смъртта също изцяло съответства на заявеното от Ц. за периода на причиняване на уврежданията. Не се констатира несъответствие между доказателствената база и извода на съдилищата за времето на извършване на убийството, което защитата оспорва с довод за неправилна оценка на показанията на свидетелката С. С., за която твърди, че е посочила по –ранен час на срещата си с подсъдимия, от този който е приет в присъдата и решението. Възражението не почива на верен прочит на доказателствата, изведени от показанията на цитираната свидетелка. В разпита й пред първия съд свидетелката е заявила, че се е срещнала с подсъдимия вечерта на процесната дата, като поради липса на спомен за точния час са били прочетени показанията й от досъдебното производство, в които се съдържа точен час на срещата – 21.30 часа и причината за това, необходимост от парични средства, които подсъдимия и е предоставил. Последното кореспондира изцяло с данните от представените от подсъдимият билети за пътуване от [населено място] до [населено място], с час на отпътуване 19.45 часа на същата дата, 26.06.2013 г. и връщане на 27.06.2013 г. в 5.34 ч. Поводът за пътуването на Ц., потвърден от свидетелката С. е в потвърждение на мотива за извършване на деянието, изложен от Ц. в приобщените му обяснения – имуществен спор, породен от несъгласие на неговият баща, подсъдимият да дава пари на свидетелката С., който е станал причина за пререканията между тях преди пътуването на Ц. и за упражненото от него физическо насилие, което е довело до смъртта на баща му. Съществено значение за преценката за достоверност на обясненията на подсъдимия, в които се съдържа признание за извършване на убийството контролираните инстанции са отдали на заключението на изготвената експертиза по метода на ДНК профилиране, изследвала следите от кръв по дрехите на подсъдимия, с които той е бил облечен в деня на убийството и е установила, че произхождат от неговия баща. Не може да бъде споделено възражението в жалбата, че приетият от съдилищата механизъм на попадане на следите от кръв върху дрехите на подсъдимия / при нанасяне на смъртоносните удари спрямо баща му / не съответства на наличните доказателства, поради липса на кръв върху външната страна на горната му дреха, което не намира подкрепа в приетия за установен механизъм на деянието. Защитната теза не отчита съдържащото се в същите обяснения на подсъдимия, че след убийството е установил по външната част на горнището на анцуга, с който е бил облечен следи от кръв, които е отмил с вода преди да напусне жилището, както и последващите му опити да изтрие други следи от кръв по външната част на носените в деня на убийството дрехи. Идентичността на предадените за изследване горна и долна част на дреха, с тези, с които подсъдимият е бил облечен на процесната дата правилно е изведена както от неговите обяснения, така и от показанията на свидетелите С. и П., които подробно описват облеклото на Ц. вечерта в деня на убийството и на следващата сутрин и даденото от тях описание напълно съвпада с това на иззетите като веществени доказателства обекти на ДНК експертизата. В контекста на горните данни направеният от контролираните инстанции извод, че следите от кръв, произхождаща от пострадалия са оставени върху дрехите на подсъдимия в резултат на нанесените удари в областта на главата на неговия баща, при което от получените наранявания е последвало обилно кръвотечение се оценяват като обективно изведени и основани на законосъобразна доказателствена оценка. Обясненията на подсъдимия от съдебно заседание, в които се съдържа друг механизъм на оставяне на следите от кръв по дрехите му – при влизане в жилището на следващия ден сутринта правилно са отхвърлени като недостоверни, поради противоречие със заключението на съдебно медицинската експертиза, че трупът е намерен в състоянието, в което е останал след настъпването на смъртта и не е бил преместван, като оставените следи от кръв са във вида, в който са получени при нанасянето на ударите, което изключва възможността следите от кръвта на неговия баща по дрехите на подсъдимия да са били оставени след убийството. Касационната инстанция не споделя основателността на оплакването на защитата за събиране на доказателства само в подкрепа на обвинението, без да бъдат събирани такива в полза на подсъдимия. От материалите по делото се установява, че лансираните от подсъдимия и защитата алтернативни версии за авторството на деянието – че същото е извършено от брата на подсъдимия или от свидетеля О. /познат на подсъдимия, който е нощувал двукратно в дома на пострадалия / са проверени внимателно и детайлно. Свидетелите И. Ц. и Г. О. са допуснати до разпит по настояване на подсъдимия и защитата му и показанията им са подложени на проверка чрез събиране на множество доказателства – разпит на лица, с които двамата са съобщили, че са били заедно при извършване на деянието, изискване на разпечатки от телефонните им разговори и данни за местонахождението на обслужващите мобилните им апарати клетки, които не са в противоречие с извода на контролираните инстанции за авторството на деянието. Отказът на съдилищата да допуснат експертиза, с цел изследване на дрехите, иззети от брата на подсъдимия за следи от кръв е съобразен с данните по делото, че дрехите са иззети от запустяла къща, в която е живеел и в контекста на показанията му за възможността да не са били носени само от свидетеля, както и при липсата на конкретни доказателства за съпричастността му към деянието. По отношение на Г. О., същият е разпитван на досъдебното производство, като съдът е положил всички усилия да бъде разпитан и в съдебно заседание, но поради това, че не е могъл да бъде намерен за да бъде призован не е бил извършен негов разпит в хода на съдебното следствие, като следва да се отчете, че в жалбата не се съдържа твърдение, че свидетелят е автор на деянието, а липсата на негов разпит пред съда се посочва като контрапункт на тезата, че са събирани само обвинителни доказателства, което няма връзка с наведените касационни основания. Отделно от това за съда не съществува задължение да изследва всички посочени от подсъдимия и защитата версии за извършване на деянието, при положение, че същите са само хипотези и в тяхна подкрепа по делото не са налични конкретни доказателства. По изложените съображения не може да бъде оценен като съществено процесуално нарушение, изразяващо се в ограничаване правата на подсъдимия отказът на съда да допусне биологична експертиза или такава по метода на ДНК профилиране за изследване на дрехи, иззети от мястото, където пребивава брата на подсъдимия. Събирането на доказателства е задължително само в случаите когато това се налага за разкриване на обективната истина. Установяването и изясняването на това обстоятелство не е било необходимо, при положение, че по делото са били установени всички правно значими факти, необходими за правилното му решаване. Поведението на свидетеля И. Ц., брат на подсъдимия свързано с имуществено разпореждане на наследственото им жилище за което е приложената по делото прокурорска преписка няма пряка връзка с деянието, а от друга страна по делото е установено, че този свидетел е осъществил аналогични действия с жилището на неговия баща и приживе, което е довело до предходен конфликт между тях, който впоследствие е бил преустановен. Възражението, че е недопустимо свидетелят П., който е участвал като поемно лице при следствения експеримент, проведен с подсъдимия преди привличането му като обвиняем, да бъде разпитван като свидетел е неоснователно. Протоколът е изключен от контролираните инстанции като негодно доказателствено средство, поради качеството, което подсъдимият е имал при провеждането му. В тази връзка поемните лица, които са присъствали и са вписани в протокола също не могат да се разпитват като свидетели по отношение годността на провеждането му. От друга страна не е налице процесуална пречка същите лица да бъдат разпитвани в качеството на свидетели относно възприети от тях други факти, от значение за делото, за които да свидетелстват. Разпитът на П. е проведен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.118 от НПК и не касае валидирането на следственото действие, протоколът, от което правилно е прието, че не може да бъде ценен, поради последващото привличане на Ц. като обвиняем. Свидетелят П. е живял в жилището на подсъдимия по негова покана след убийството и е възприел следите от кръв в апартамента, които впоследствие сам е почистил, като тези факти за които е свидетелствал нямат връзка с участието му като поемно лице при следствения експеримент, поради което няма пречка да бъдат установени със свидетелски показания. В заключение следва да се посочи, че при оценката на показанията на този свидетел съдилищата не са се отклонили от правилното разбиране за оценка на доказателствата, като са ги оценявали в съответствие със законовите изисквания на чл.117 от НПК, поради което направеното възражение е неоснователно. С оглед изложеното настоящата касационна инстанция намери, че в основата на изводите си по фактите контролираните инстанции не са поставили изолирано самопризнанието на подсъдимия, а в резултат на направената цялостна доказателствена оценка законосъобразно са приели, че същото е подкрепено в изискуемата от закона степен от други убедителни доказателства, с което не са нарушили разпоредбата на чл.116, от НПК и няма допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК. При извършената касационна проверка не се констатира и касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, наведено в жалбата на защитата, а именно нарушение на материалния закон. Изложеният в касационната жалба довод в подкрепа на това касационно основание е обоснован с неправилната оценка на доказателствата, въз основа на които са установени фактите относно авторството на деянието, за което е прието, че принадлежи на подсъдимия. При липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, в рамките на установените правно значими за обвинението факти, материалният закон е приложен правилно. Извършеното от подсъдимия деяние законосъобразно е квалифицирано като умишлено убийство на възходящ родител, баща, с оглед родствената връзка между подсъдимия и пострадалото лице – престъпление по чл.116, ал.1,т. 3, вр. чл.115 от НК. Не се установи наложеното на подсъдимия Ц. наказание да е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК. Изложените в жалбата съображения в насока намаляване на размера на наказанието са били поддържани и пред въззивната инстанция и съдът е дал обоснован и аргументиран отговор в подкрепа на тезата си за тяхната неоснователност. При разпита си пред първия съд подсъдимият не е поддържал обясненията си от досъдебното производство, които съдържат направено самопризнание, като е заявил, че не е извършил престъплението, за което е предаден на съд, поради което това обстоятелство правилно не е било ценено в негова полза при реализиране на наказателната му отговорност. Правилно в същата насока контролираните инстанции са оценили и довода за оказано съдействие от страна на Ц. на разследващите органи, поради липса на съществен принос от негова страна за разкриване на престъплението и предвид факта, че действията по посочване на мястото, на което е изхвърлил оръдието на престъплението са извършени от него в качеството на свидетел. Относно довода, че въззивният съд е оправдал подсъдимия за част от наличните увреждания, констатирани при аутопсията на трупа на пострадалия, като е приел, че същите не са причинени от Ц., което е следвало да резултира в по-ниско наказание, ВКС го намери за неоснователен. Касае се за болестни изменения на организма на бащата на подсъдимия, които изначално неправилно са били включени в обвинението, предвид характера им на трайни увреждания, които нямат връзка с оказаното от подсъдимия физическо въздействие, поради което и оправдаването на подсъдимия в тази част от обвинението няма пряко касателство към размера на наказанието и правилно не е било отчетено от въззивната инстанция като смекчаващ отговорността му факт. Определеното на подсъдимия наказание в размер на 17 години лишаване от свобода, с две години над законовия специален минимум е индивидуализирано при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и според ВКС е максимално в полза на подсъдимия, с оглед данните за съдебното му минало и в контекста на завишената степен на обществена опасност на деянието, изведена от механизма на извършването му и тежестта на упражненото насилие, от което са причинени множество тежки несъвместими с живота увреждания, при нанасянето на които , съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза жертвата е изпитала, макар и краткотрайни, но много силни болки и страдания . С оглед изложеното наложеното на Ц. наказание е справедливо отмерено, поради което не са налице основания за намаляването му по размер и жалбата в тази й част също се явява неоснователна, поради което решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. С изменение на чл. 301, ал.1, т.6 от НПК / ДВ бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г. /определянето на типа на съответното затворническо заведение, в което следва да се изтърпи наказанието лишаване от свобода е изключено от правомощията на съда и с изменение на чл.58 от ЗИНЗС възложено в изключителната компетентност на затворническата администрация, поради което и настоящият съд няма правомощия да контролира правилността на въззивното решение в частта относно мястото на изтърпяването му. Независимо от това към датата на постановяване на въззивното решение текстът в актуалната му редакция не е бил в сила, поради което и не са налице основания за корекция на постановения съдебен акт в тази му част. Водим от горното и на осн. чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 396 на Апелативен съд- София, НО, 3 състав, постановено на 20.10.2016 г. по в.н.о.х.д. № 593/2016 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.