Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4 60288_16_dec_290gpc_kz_52zzd Р Е Ш Е Н И Е № 89 София, 13.06.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното въз основа на заповед № 839 /18.05.2016 г. на Председателя на ВКС от съдия Йорданов търговско дело N 60288 /2016 г.: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 117 от 28.02.2016 г. по касационна жалба на Ц. Н. П. и Х. М. П. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 468 14.03.2016 г. по възз. гр. д. № 3299 /2015 г. на Софийския апелативен съд, г.о., в частта, с която с него е потвърдено решение от 13.03.2015 г. по гр.д. № 10009 /2011 г. на Софийски градски съд, в частта, с която са отхвърлени исковете на Ц. Н. П. и Х. М. П. срещу Гаранционен фонд с правно основание чл.288,ал.1,т.2,б. „а” вр. чл.226 от Кодекса за застраховането от 2005 г. (отм.) и чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликите над уважените размери – по 100 000 лева за всеки един от ищците до пълните предявени размери – по 130 000 лева за всеки един от ищците и за заплащане на законните лихви върху тези суми (разлики), считано от 26.01.2011 г.. Касационно обжалване е допуснато изведения от жалбоподателите и уточнен от съда по реда на т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС материалноправен въпрос: дали при определяне от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди от смърт на близък по реда на чл.52 ЗЗД по иск по чл.288,ал.1,т.2,б.„а” от Кодекса за застраховането от 2005 г. (отм.), установеният в разпоредбата критерий „справедливост” изисква то да съответства на установените по делото конкретни обстоятелства, наведени като основание на иска, които обуславят тези вреди, свързани с отношенията между пострадалия и близките, които търсят обезщетение за неимуществени вреди. Прието е, че въпросът е разрешен в противоречие с приетото в т.11 от ППВС № 4 /1968 г., с което е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав споделя даденото с постановлението разрешение. Насрещната страна Гаранционен фонд не е подала писмен отговор. Третото лице – помагач на страната на ответника И. Д. И. не е подал писмен отговор. По мотивите на въззивния съд към обжалваната част от въззивното решение: Предявените искове са за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания от смъртта на дъщерята на ищците, загинала в ПТП на 05.05.2009 г.), При извод за основателност на исковете и за неоснователност на възраженията на ответника, въззивният съд е обсъдил обстоятелствата, които са от значение за определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди на всеки един от ищците. Обсъдил е събраните свидетелски показания и е приел, че от тях се установяват страданията на родителите от причинената смърт на детето им, които са от неимуществено естество. Съдът е отчел също и следните обстоятелства: традиционно силните за българина връзки между родители и деца, без значение възрастта на последните, засвидетелстваните конкретни отношения в дома на ищците - на силна обич и привързаност между отделните членове на семейството, трагизма на загубата на току що навършило пълнолетие дете (проявен в тежки психо-емоционални изживявания непосредствено след смъртта на П. и до момента на събиране на гласните доказателства), съзнанието за необратимост на загубата. Съдът е приел, че следва да оцени в пари една от най-тежките за отработване психотравми и поради това паричният еквивалент, който се присъжда трябва да бъде в горната граница на съизмеряване с тъй наречения обществен критерий за справедливост към момента на смъртта - 2009 г., като при това се зачете икономическата конюнктура към момента, намираща отражение в застрахователните лимити. Така съдът е приел, че справедлив паричен еквивалент на страданията на ищците са обезщетения в размер на по 100 000 лева за всеки от тях. По основателността на жалбите и на основание чл.290 и сл. ГПК: В касационната жалба на Ц. Н. П. и Х. М. П. се съдържат доводи, че определеният от въззивния съд по реда на чл.52 ЗЗД размер на обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди, е занижен и не отговаря на действително претърпените такива, тъй като съдът не е отдал нужната тежест на последиците за ищците; жалбоподателите уточняват, че се търси обезщетение за преживяване на загубата на дете от родители, което представлява едно от най-тежките житейски събития и непоправима загуба; че страданията са утежнени от това, че смъртта е настъпила на 18 години и по нелеп начин и че продължават да страдат от пост травматичен стрес. Тези доводи са за неправилно приложение на материалния закон – на правилото на чл.52 ЗЗД и на приетото по приложението му разрешение с т.11 от ППВС № 4 /1968 г. При преценка на установените от въззивния съд факти, които имат значение за определяне на размера на обезщетението, и определения от въззивния съд размер на обезщетението за всеки един от родителите съобразно приетото с т.11 от ППВС № 4 /1968 г. разрешение, настоящата инстанция намира, че определените размери на обезщетенията не съответстват напълно на установените неимуществените вреди, а са в занижени размери. С оглед отговора на правния въпрос и от изложеното следва, че въззивният съд е допуснал известно противоречие с приетото с т.11 от ППВС № 4 /1968 г .разрешение и като последица от това – нарушение на установения в разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерий „справедливост”. От това следва, че въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено в обжалваната част. При тези изводи и тъй като не е необходимо извършването и повтарянето на процесуални действия, настоящата инстанция следва да разреши спора по същество. По същество на спора: В жалбата не се съдържат доводи за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при установяване на релевантни за определяне на размера на обезщетението факти, нито за необоснованост на фактическите изводи на съда..Поради това настоящата инстанция приема, че са установени всички релевантни за определяне на размерите на обезщетенията факти. Като съобразява установените по делото конкретни факти, от значение за определяне на размера на обезщетението, настоящата инстанция намира, че обезщетението за всеки един от родителите следва да бъде определено в размер на по 130 000 лева. Съгласно правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковете за обезщетения са отхвърлени за разликите над 100 000 лева до пълните предявени размери – по 130 000 лева за всеки един от ищците и вместо това да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени за тези разлики. Върху тези размери следва да бъдат присъдени и законните лихви от определения от въззивния съд начален момент – 26.01.2011 г. Жалбоподателите не претендират разноски, не са представили списък за разноски, нито доказателства за направени разноски, поради което и съдебни разноски за касационната инстанция не следва да им се присъждат. Ответникът в касационното производство също не претендира разноски, а и с оглед изхода на спора, няма право на разноски, поради което и на него разноски не следва да се присъждат. Третото лице – помагач на страната на ответника И. Д. И. съгласно чл.78,ал.10 ГПК няма право на разноски. Гаранционен фонд следва да бъде осъден да заплати на ВКС държавна такса за допускане на касационно обжалване и за уважената част от исковете в размер на 1 260 лева Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение с № 468 14.03.2016 г. по възз. гр. д. № 3299 /2015 г. на Софийския апелативен съд, г.о., в частта, с която с него е потвърдено решение от 13.03.2015 г. по гр.д. № 10009 /2011 г. на Софийски градски съд, в частта, с която са отхвърлени исковете на Ц. Н. П. и Х. М. П. срещу Гаранционен фонд с правно основание чл.288,ал.1,т.2,б.„а” вр. чл.226 от Кодекса за застраховането от 2005 г. (отм.) и чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликите над уважените размери – по 100 000 лева за всеки един от ищците до пълните предявени размери – по 130 000 лева за всеки един от ищците и за заплащане на законните лихви върху тези суми, считано от 26.01.2011 г. Вместо това постановява: На основание чл.288,ал.1,т.2,б.„а” вр. чл.226 от Кодекса за застраховането от 2005 г. (отм.) и чл.86 ЗЗД осъжда Гаранционен фонд да заплати на Ц. Н. П. и Х. М. П. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на още по 30 000 (тридесет хиляди) лева за всеки един от ищците - за разликите над 100 000 (сто хиляди) лева до 130 000 (сто и тридесет хиляди) лева за всеки един от ищците, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 26.01.2011 г. до окончателното изплащане на сумите. Осъжда Гаранционен фонд да заплати на Върховния касационен съд сумата 1 260 (хиляда двеста и шестдесет) лева държавна такса за уважената част от исковете. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.