Ключови фрази
Иск за законна лихва * спиране на давност * прекъсване на давност * установяване на вземане предявено в производство по несъстоятелност * несъстоятелност-установителен иск

7
Р Е Ш Е Н И Е

№ 94

гр.София, 11.08.2022 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в открито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 845 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 295 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЕС ДЖИ И КЪНСЪЛТИНГ“ ЕООД срещу решение № 12 278/09.11.2020 г. по в. т. д. № 1633/2020 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 37/07.07.2014 г. по т. д. № 34/2013 г. на Окръжен съд Кюстендил в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора срещу „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД /н./ искове с правно основание чл. 694 ТЗ, вр. с чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане в общ размер на 1 717 576, 89 лв., представляващо законна лихва за забава.

В жалбата се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния и процесуален закон, както и необоснованост. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на чл. 628а ТЗ, както и поради несъобразяване с мотивите на предходно постановено решение на ВКС по т. д. № 855/2016 г. С молбата по чл. 625 ТЗ касаторът като кредитор на „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД /н./ се е позовал както на вземанията си за главници, произтичащи от консултантски договор, така и на вземанията си за законна лихва върху тях, считано от падежите на главните задължения. Неправилно съставът на Апелативен съд София е приел, че в молбата по чл. 625 ТЗ касаторът не е предявил искове по чл. 86 ЗЗД за мораторни лихви, индивидуализирани по основание и размер, поради което по отношение на тях давността не е прекъсната на основание чл. 628а ТЗ. При съобразяване на приетата по делото в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза погасено по давност се явява единствено вземането за лихва за периода 04.07.2008 г. – 17.07.2010 г. върху главницата от 1 951 660 лв. в размер на 11 430, 23 лв. От касатора се заявява оплакване, че въззивният съд неоснователно не е кредитирал това заключение. При евентуалност се твърди, че давността е била прекъсната с подадената молба по чл. 685 ТЗ с оглед изричното правило на чл. 685а, ал. 1 ТЗ.

От касатора се формулира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде отменено съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК, като предявените искове бъдат уважени. Претендира се присъждане на разноски, сторени пред ВКС.

От ответника по касация „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД /н./ не е подаден отговор.

В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа заявените основания за неправилност на въззивното решение. Изтъква довод, че Апелативен съд София не е съобразил обстоятелството, че производството по чл. 625 ТЗ не е исково, поради което вземането не е необходимо да бъде установено със сила на пресъдено нещо.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК и чл. 295, ал. 1, изр. II ГПК, намира следното :

Обжалваното решение на Апелативен съд София е постановено след отмяна на предходно въззивно решение № 1911/28.09.2015 г. по в. т. д. № 4321/2014 г. на Апелативен съд София и връщане на делото за ново разглеждане в частта, касаеща претенциите за лихви. С отменителното решение № 181/04.12.2019 г. по т. д. № 855/2016 г. на II ТО, ВКС във връзка с противопоставените от ответника правопогасяващи възражения за изтекла давност на въззивната инстанция са дадени указания да прецени приложението на чл. 628а ТЗ по отношение на заявените вземания за законна лихва върху присъдените главници.

С решението на Апелативен съд София е прието, че предявените от „ЕС ДЖИ И КЪНСЪЛТИНГ“ ЕООД искове за установяване дължимост на лихви за забава в общ размер от 1 717 576, 89 лв. за период 04.07.2008 г. – 08.03.2010 г. са неоснователни поради погасяване на вземанията по давност. В мотивите въззивният съд е счел, че с молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД /н./ ищецът „ЕС ДЖИ КЪНСЪЛТИНГ” ЕООД не е предявил искове с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторни лихви за забава, индивидуализирани по основание и размер, поради което по отношение на тях давността не е била прекъсната на 18.07.2011 г. на основание чл. 628а ТЗ, доколкото разпоредбата предвижда, че молбата по чл. 625 ТЗ прекъсва давността, но само относно вземането, на което се основава. Вариативно съдът е посочил, че дори да се приеме, че с молбата по чл. 625 ТЗ са предявени и искове за мораторна лихва, то в случая приложение намира разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по т. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, че предявяването на иск за парично вземане като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК нямат за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането. Съставът на Апелативен съд София е формирал извод, че вземанията за мораторни лихви, предявени на основание чл. 694 ТЗ, вр. с чл.86 ЗЗД, са погасени по давност, тъй като съгласно чл.111, буква „в“ ЗЗД вземанията за лихва се погасяват със специален тригодишен давностен срок. Исковата молба, обективираща претенции по чл. 694 ТЗ, е била предявена на 06.08.2013 г., а вземанията са дължими от 04.07.2008 г. до 08.03.2010 г.

С определение № 118/14.03.2022 г. по т. д. № 845/2021 г. е допуснато касационно обжалване за отговор на въпроса : „Попада ли в хипотезата на чл. 628а ТЗ вземане за законна лихва, заявено с молбата по чл. 625 ТЗ като дължимо за период преди подаването ѝ с конкретно посочен начален момент?”. Констатирана е необходимост от развитие на правото на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По правния въпрос:

Известно е, че, за да бъде учреден редовен исков процес, е необходимо не само да съществува право на иск, но това право следва да бъде надлежно упражнено чрез редовна искова молба. Разпоредбата на чл.127, т. 4 и т. 5 ГПК изисква спорният предмет да бъде индивидуализиран чрез посочване на основанието и петитума, а когато страните не съвпадат с носителите на спорното правоотношение, и неговите носители – чл. 26, ал. 4 ГПК. Редовността на исковата молба е пряко свързана с обективните предели на силата на пресъдено нещо, доколкото последната се разпростира върху спорното материалното право. Със съдебното решение съдът постановява дали твърдяното от ищеца спорното материално право съществува /индивидуализирано с юридическия факт, от който произтича, съдържание, субекти и правно естество/. Този извод произтича от разпоредбите на чл. 298, ал. 1 ГПК и чл. 126, ал. 1 ГПК, които очертават белезите на спорното право, което става обект на силата на пресъдено нещо след постановяване на съдебното решението. Източник на силата на пресъдено нещо е неговият диспозитив.

За да се отговори на поставения въпрос, следва да бъде изяснена и характеристиката на молбата по чл. 625 ТЗ. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, молбата по чл. 625 ТЗ поставя началото на особено исково производство, което цели да разреши със сила на пресъдено нещо спор относно наличието на основания за откриване на производство по несъстоятелност, както и за началния момент на състоянието неплатежоспособност/свръхзадълженост, а не правен спор относно съществуване вземането на кредитора, инициирал производството. В решение № 58/10.09.2014 г. по т. д. № 3057/2013 г. на II ТО, ВКС е посочено, че редовността на молбата по чл. 625 ТЗ следва да бъде съобразявана с оглед разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК при отчитане на особения предмет на производството.

Изхождайки от тези отправни точки, настоящият състав на съда счита, че за редовността на молбата по чл. 625 ТЗ е достатъчно вземането, което се поставя като условие за наличие на активна материалноправна легитимация, да е индивидуализирано в достатъчна степен с правопораждащ факт и страни. Размерът на вземането също е индивидуализиращ белег, но той има значение за преценка наличието на състояние неплатежоспособност/свръхзадълженост, а не в аспекта на чл. 69 ГПК, вр. с чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото с молбата по чл. 625 ТЗ не се предявява иск. От тук следва, че заявено в молбата по чл. 625 ТЗ акцесорното вземане за законна лихва с посочване на главница, върху която се начислява, начален и краен момент на периода, за който се начислява, е индивидуализирано в достатъчна степен като се има предвид, че размерът на законната лихва е определяем съобразно регламентираното в чл. 86, ал. 2 ЗЗД с постановление на Министерски съвет /към настоящия момент това е ПМС № 426/18.12.2014 г./. В този смисъл е формирана и практика на ВКС, обективирана в определение № 394/07.07.2009 г. по ч. т. д. № 271/2009 г. на I ТО, определение № 234/23.03.2011 г. по ч. т. д. № 205/2011 г. на I ТО, т. 4а от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и решение № 90/2018 г. по т. д. № 997/2017 г. на II ТО на ВКС. Индивидуализирано по този начин вземането за законна лихва се явява вземане, на което молителят основава молбата си, съответно за него също следва да се счита приложима разпоредбата на чл. 628а ТЗ. В това се състои и отговорът на въпроса. Вземане за законна лихва, заявено с молбата по чл. 625 ТЗ като дължимо за период преди подаването ѝ с конкретно посочен начален и краен момент попада в хипотезата на чл. 628а ТЗ.

По основателността на касационната жалба:

Решението на Апелативен съд София е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Макар формално да е изпълнил указанията на предходния касационен състав да обсъди приложението на чл. 628а ТЗ по повод заявеното от ответника правопогасяващо възражение за давност срещу заявените с исковете по чл. 694 ТЗ претенции за установяване дължимостта на законна лихва, въззивният съд не я е приложил адекватно. По този начин е допуснал едновременно нарушение на материалния и на процесуалния закон, тъй като на практика не е изпълнил дадените му от касационната инстанция указания – чл. 294, ал. 1, изр. II ГПК. В противоречие със закона е приел, че заявените вземания се явяват погасени по давност, тъй като не са били предмет на молбата по чл. 625 ТЗ.

Тъй като осъществяването на фактическия състав, от който възникват претендираните лихви, е установен със сила на пресъдено нещо с решението по в. а. д. № 147/2010 г. на АС при БТПП и с необжалваната част на първоинстанциоинното решение, постановено по т. д. 94/2013 г. на Окръжен съд Кюстендил, то в настоящото производство следва да се прецени само периодът, за който са начислени вземанията, при отчитане на противопоставеното възражение за погасяването им по давност съобразно предвиденото в чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Вземането за заплащане на лихва върху главница от 1 951 660 лв. е за период 04.07.2008 г. – 08.03.2010 г., а молбата по чл. 625 ТЗ е подадена на 18.07.2011 г., следва да се приеме, че погасена се явява частта от претенцията само за периода 04.07.2008 г. – 17.07.2008 г. и за размер от 11 430, 23 лв., съобразно изчислението, дадено от вещото лице, работило по съдебно-счетоводната експертиза в рамките на първоинстанционното производство. Следователно, претенцията се явява основателна за размер 421 487, 73 лв. и за период 18.07.2008 г. – 08.03.2010 г. Останалите вземания за лихви не са погасени по давност. Предвид този извод, въззивното решение и потвърденото с него решение на Окръжен съд Кюстендил следва да бъдат частично отменени.

При изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касатора се дължат разноски, но доказателства за сторени такива не са представени, поради което съдът не дължи произнасяне по разпределение на отговорността за заплащането им.

На основание чл. 694, ал. 7 ТЗ ответникът по касация „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД /н./ следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС сума в размер на 34 122, 93 лв. – държавна такса за трите съдебни инстанции, а „ЕС ДЖИ И КЪНСЪЛТИНГ“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати сума в размер на 228, 61 лв.

С тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 295, ал. 1, изр. II ГПК Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 12 278/09.11.2020 г. по в. т. д. № 1633/2020 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 37/07.07.2014 г. по т. д. № 34/2013 г. на Окръжен съд Кюстендил в частта, с която са отхвърлени предявените от „ЕС ДЖИ И КЪНСЪЛТИНГ“ ЕООД срещу „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД /н./ искове с правно основание чл. 694 ТЗ, вр. с чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане в общ размер на 1 706 146, 66 лв., представляващо законна лихва за забава, включително в частта за разноските вместо което постановява

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 694 ТЗ по исковете, предявен от „ЕС ДЖИ И КЪНСЪЛТИНГ“ ЕООД срещу „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД /н./, че в полза на „ЕС ДЖИ И КЪНСЪЛТИНГ“ ЕООД съществуват вземания в следните размери :

- 421 487, 77 лв., представляващо законна лихва за забава върху главница от 1 951 660 лв. за период 18.07.2008 г. – 08.03.2010 г.,

- 762 085, 27 лв. – законна лихва за забава върху главница от 2 000 000 евро или 3 911 660 лв. за периода 07.09.2008 г. – 08.03.2010 г.,

- 273 653, 50 лв. – законна лихва за забава върху главница от 1 000 000 евро или 1 955 830 лв. за периода 12.01.2009 г. – 08.03.2010 г.

- 165 946, 77 лв. – законна лихва за забава върху главница от 2 000 000 евро или 3 911 660 лв. за периода 09.03.2010 г. – 05.08.2010 г.

- 82 973, 39 лв. – законна лихва за забава върху главница от 1 000 000 евро или 1 955 830 лв. за периода 09.03.2010 г. – 05.08.2010 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД /н./, ЕИК[ЕИК], да заплати по сметка на ВКС сума в размер на 34 122, 93 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ „ЕС ДЖИ И КЪНСЪЛТИНГ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати по сметка на ВКС сума в размер на 228, 61 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12 089/13.10.2020 г. по в. т. д. № 1129/2020 г. на Апелативен съд София, в частта, с която е потвърдено решение № 37/07.07.2014 г. по т. д. № 34/2013 г. на Окръжен съд Кюстендил за отхвърляне на предявения от „ЕС ДЖИ И КЪНСЪЛТИНГ“ ЕООД срещу „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД /н./ иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ за установяване съществуването на негово вземане в размер на 11 430, 23 лв. – законна лихва за забава върху главница от 1 951 660 лв. за период 04.07.2008 г. – 17.07.2008 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.