Р Е Ш Е Н И Е
№ 289/2017
гр. София 12.02.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 16 октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 359 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Б. Е. С., чрез адв. П. С. против решение № 1685/01.08.2016 г., постановено по гр.дело № 1190/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено изцяло решение от 07.01.2013 г., постановено по гр.дело № 2354/2011 г. на Софийски градски съд и вместо това е отхвърлен изцяло предявения от Б. Е. С. срещу А. Г. П. и К. Г. П. иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД за обявяване на окончателен предварителен договор за покупко-продажба от 17.01.2011 г. между А. Г. П. и К. Г. П., като продавачи и Б. Е. С. като купувач на недвижим имот в [населено място], [улица], представляващ жилищна сграда на две нива, състояща се от първи етаж с площ от 72 кв.м. и втори етаж с площ от 72 кв.м., заедно с припадащите се идеални части на сградата и правото на собственост върху дворното място, представляващо урегулиран поземлен имот IV-4 от кв.125а по плана на [населено място], м.”Л.”, целия с площ от 336 кв.м. за сумата 180 000 лв. и е осъдена Б. Е. С. да заплати на А. Г. П. и К. Г. П. разноски за първата и въззивна инстанции в размер на 5 541.60 лв.
Поддържаните от жалбоподателката основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи, че въззивният съд е приел, че между страните е сключен валиден предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, че в случая не са представени доказателства, от които да се установи, че ответниците са собственици на процесния имот, поради което искът следва да се отхвърли на това основание. Според жалбоподателката въпросът дали ответниците са били собственици по наследство на процесния имот/части от него/ не е бил спорен по делото. Поддържа също, че по делото са представени заверени копия от личните регистрационни картони на наследодателите на ответниците – продавачи вместо удостоверения за наследници, които на съответния етап от процеса пред първата инстанция са били отказани да бъдат издадени от съответните общински органи. Твърди, че от тях е установено, че в регистрационния картон на С. Д. К. Щ. А. П. е записана като нейна рождена дъщеря, че в картона на Щ. А. П. като нейни родители са записани осиновителите й А. А. Г. и А. Х. Г. и рождените й майка и баща, съответно С. К. и Н. Г. К.. Твърди също, че от приложеното по делото определение по ч.гр.дело № 1766/1937 г. е установено, че Щ. К. е осиновена от А. и А. Г., че до измененията на чл.81 ЗЛС/1961 г./ Щ. А. П. е осиновена непълно, поради което наследява както рождената си майка С. К., така и осиновителите си А. и А. Г..
Жалбоподателката поддържа, че с нот.акт № 33/25.07.1958 г. Щ. А. П. и осиновителката й А. Г. в качеството единствени наследници на А. А. Г. прехвърлят на рожденната майка С. Д. К. правото да надстрои още един/втори/ етаж върху съществуващата сграда, че правото на наследяване на починалия им наследодател А. А. Г. се удостоверява от представеното към нотариалния акт удостоверение за наследници № Т-Б-З-а-7631/03.04.1958 г. С оглед на тези доводи поддържа, че към датата на смъртта си – 02.01.1986 г. Щ. П. е притежавала право на собственост върху цялото дворно място и първия етаж от къщата от осиновителите си, както и 1/2 ид.част от втория етаж от рождената си майка заедно с брат си Г. К., като след смъртта му на 21.07.1989 г., разведен без деца неговата 1/2 ид.част от втория етаж я наследяват неговите племенници-ответници по делото и деца на Щ. П..
В касационната жалба се сочи, че въззивният съд приел, че не съществува пряка връзка и идентичност между лицата Щ. Н. К. и Щ. А. П., без да се съобрази с приложения и приет като доказателство по делото отговор на СО – район Л. в който е отразено, че няма данни за промяна в имената на Щ. и е изпратен препис от личния й регистрационен картон. Жалбоподателката поддържа, че в представеното удостоверение за наследници на Щ. П. като нейни наследници са вписани ответниците по иска. С оглед на тези доводи счита за несъстоятелни изводите в решението за липса на доказателства за това дали осиновяването е било „заварено” с изм.на ЗЛС от 1961 г. и дали Щ. е наследила както осиновителите си, така и рождените си родители.
Според жалбоподателката при постановяване на решението съдът не е взел предвид представените като доказателства по делото лични регистрационни картони, които представляват най-силната индиция, че към датата на влизане в сила на СК от 1968 г. осиновяването на Щ. П. е запазено като непълно най-малко поради смъртта на осиновителя А. Г..
В жалбата са изложени доводи, че между ответниците в качеството им на продавачи и ищцата като купувач е сключен писмен предварителен договор за продажба на недвижим имот, който съдържа всички съществени елементи, необходими за сключването на окончателния договор, че за да възникне облигационно правоотношение по предварителен договор за продажба на недвижим имот съществените елементи, които трябва да се съдържат в него са да има две страни, годен предмет, срок и цена, че тези съществени белези са част от представения предварителен договор, което го прави валиден правен акт. Сочи, че в нарушение на закона съдът е приел, че искът по чл.19,ал.3 ЗЗД относно обявяване за окончателен на валиден предварителен договор може да се уважи изцяло или да се отхвърли. Поддържа, че независимо от това дали осиновяването на наследодателя Щ. А. П. е пълно или непълно, то тя със сигурност по закон наследява осиновителите си, че това означава, че най-малко ответниците-продавачи са придобили по силата на наследственото правоприемство дворното място и първия етаж от процесния имот, предмет на предварителния договор. Счита, че съгласно трайната съдебна практика предварителния договор може да произведе действие и да бъде обявен за окончателен само за тази част от обещания имот, която е собственост на обещателя към момента на вписване на исковата молба. Искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на решение, с което предявеният иск се уважи или делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
Ответниците по касационната жалба К. Г. П. и А. Г. П., чрез адв. М. С. в писмен отговор мотивират становище за липса на посочените от жалбоподателката основания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Считат, че липсва съществено нарушение на съдопроизводствените правила, че е неоснователно твърдението, че съдът не е дал на заинтересованата страна указания, съдействие и възможност да отстрани пропуска, състоящ се в недоказване на правото на собственост на ответниците, че становището по разпределение на доказателствената тежест за страните съдът ясно е изразил в проекто-доклада по делото.
Ответниците по касационната жалба поддържат, че липсва нарушение на закона, допуснато от въззивния съд. Излагат доводи, че решението на въззивната инстанция е мотивирано точно и съобразно разпоредбите на закона. Искането е за отхвърляне на касационната жалба като недопустима и неоснователна.
С определение № 833/26.07.2017 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос дали предварителния договор може да бъде обявен за окончателен само за тази част от обещания имот, която е собственост на обещателя към момента на вписване на исковата молба.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.19,ал.3 ЗЗД.
За да отмени първоинстанционното решение, с което предявеният иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД е уважен и вместо това е отхвърлил този иск въззивият съд е приел за установено, че на 17.01.2011г. между А. Г. П. и К. Г. П. в качеството им на продавачи и Б. Е. С. в качеството й на купувач е сключен договор, с който продавачите се задължават да прехвърлят на купувача по нотариален ред собствеността на жилищна сграда, състояща се от първи етаж с площ от 72 кв. метра и втори етаж с площ от 72 кв. метра, находяща се в [населено място], район „Л., [улица], изградена в урегулиран поземлен имот /УПИ/ IV-4, целият с площ от 336 кв. метра от квартал 125 „а“ по плана на [населено място], м. „Л.“, заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и правото на собственост върху посоченото място. Купувачът поел задължението и заплатил на продавачите договорената между тях цена в размер на 180 000 лева при подписване на предварителния договор, като същият е служил и за разписка относно заплатената продажна цена. Въз основа на сключения договор страните се задължили да сключат окончателен договор на 03.02.2011г. в 12.00 часа пред нотариус Ц. С., с адрес на кантората - [населено място], [улица]. Продавачите са представили следните документи, доказващи правото им на собственост и изпълнение на особените изисквания на закона за подписването на предварителния договор: нотариален акт № 8, том IV, дело № 610/1933г. на Първи Нотариус, записка за вписването на този н.а. на 08.03.1933г. и нотариален акт № 33, том X, дело № 2178/1958г. на Първи нотариус.
Съдът е приел, че според клаузите на договора при несключване на окончателен договор, в уговорения срок и условия по вина на продавачите, те дължат връщане на купувача на продажната цена в двоен размер, като неустойка, и връщане на всички направените до момента разходи за подобрения на имота.
Прието е за установено от констативен протокол, съставен на 03.02.2011г. по молба на Б. Е. С., от нотариус Ц. С. с район на действие Софийски районен съд, че в нотариалната й кантора се е явила молителката Б. Е. С., придружена от А. Х. Н., които представили описания предварителен договор от 17.01.2011г. и проект на нотариален акт за продажба на описаната двуетажна жилищна сграда, в [населено място], район”Л.”, [улица], заедно с идеални части от общите части на сградата и правото на собственост върху УПИ IV-4, с площ 336 кв. метра от квартал 125 „а“ по плана на [населено място], м. „Л.“ с продавачи А. П. и К. П. и купувач Б. С.. В протокола е отразена констатация на нотариуса, че представените от молителката документи били недостатъчни за изповядване на сделката, че от 11:30 до 15:00 часа в нотариалната кантора не са се явили продавачите по предварителния договор А. и К. П..
Прието е, че по делото не е установено провеждането на пълно доказване на собствеността на обещателите-продавачи върху имота, което задължение за прехвърляне по нотариален ред, те са поели в предварителния договор за продажба от 17.01.2011г. За да направи извода съдът е приел, че с договор за продажба от 08.03.1933г., извършен с н.а.№ 8, том IV, регистър 647, дело № 610 от 1933г. на I нотариус при Софийски окръжен съд, вписан със записка № 170, том 3 от 08.03.1933г. на III нотариус при Софийски окръжен съд, А. А. Г. е придобил собствеността на празно дворно място, съставляващо парцел Xа от квартал 125а по плана на [населено място], находящо се в местност „Л.“, [улица]с пространство от 336 кв. м.
Приел е също, че с определение № 207 по ч.гр.д.№ 1766 от 1937г. на Софийски областен съд, II гражданско отделение, е допуснато осиновяването на единадесетгодишната Щ. Н. К. от петдесет и деветгодишния А. А. Г. и четиридесет и осемгодишната А. А. Г.. Според въззивния съд това осиновяване е извършено при действието на Закона за припознаване на незаконородени деца, за узаконяването им и усиновяването (ЗПНДУУ), обн. ДВ, бр. 9 от 12.01.1890г., че съгласно текста на чл.33 законът е познавал само непълното осиновяване, който тип осиновяване е познавал и отменилия го Закон за извънбрачните деца и осиновяването, обн.ДВ, бр. 267 от 26.11.1940г. Прието е, че на основание чл.25 от ЗПНДУУ може с основание да се предположи, че А. А./А./ Г. и А. А. Г. са били съпрузи, тъй като никой не може да бъде осиновен от няколко лица, освен от двама съпрузи, че по делото не са представени никакви доказателства за сключен брак от А. А. /А./ Г. и А. А. Г.. Прието е, че не са представени никакви доказателства за точните дати на смъртта на двамата съпрузи А. А./А./ Г. и А. А. Г.. Според съда последното обстоятелство е от значение за установяване кръга на наследниците по закон на А. А./А./ Г. и А. А. Г., че то е от значение за установяване дали осиновяването на Щ. Н. К. е било „заварено осиновяване“ по силата на преходно правило към Закона за лицата и семейството (ЗЛС) от 1961г., чийто изменени текстове на чл.80 и 81 ЗЛС са въвели режима на пълното осиновяване. Приел е, че последният режим е бил приложен не само за бъдещите осиновявания, извършени след влизане в сила на това изменение на закона, но е бил задължително отнесен и към заварените осиновявания, които са били пренормирани от този закон съобразно установеното от него действие на осиновяването, като съдът се е позовал на практика на ВКС – цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. Според въззивния съд типът на осиновяване има значение за наследяването. Прието е, че при пълното осиновяване се създават взаимни наследствени права между осиновения и неговите низходящи от една страна и осиновителя и неговите роднини от друга, също както при естествения произход, че се прекратяват следните правните отношения: между осиновения и родителите му; между осиновения и роднините му по произход; между низходящите на осиновения, родителите на последния и всички други роднини. Приел е, че осиновеният наследява рождения си родител и всички свои роднини по произход само при непълно осиновяване.
Прието е, че от събраните доказателства не е установено дали след пренормирането на режима на осиновяването с изменението на ЗЛС от 1961г. осиновяването на Щ. Н. К. е станало пълно или то не е било „заварено“ осиновяване с посоченото изменение на ЗЛС, в който случай Щ. Н. К. и нейните низходящи са наследили роднините си по произход. Според съда последното обстоятелство е съществено за установяване правата на собственост върху имота на обещателите по предварителния договор.
Съдът е посочил, че родната майка на осиновената Щ. – С. Д. К. е станала собственик на втория етаж от жилищната сграда в [населено място], [улица] по силата по учреденото й право на строеж от А. Х. Г. и Щ. А. П., извършено на 25.07.1958г. с н.а.№ 33, том X., дело № 2178/58г. на I нотариус при Софийски народен съд. Посочил е също, че липсват доказателства, че Щ. Н. К. и Щ. А. П. са имена на едно и също лице и че имената А. А. Г. и А. Х. Г. също са принадлежали на едно и също лице. Според съда бившата собственица на втория етаж от жилищната сграда на [улица] – С./С./ Д. К. е починала на 18.11.1977г. е и била наследена от децата си Щ. и Г.. Прието е, че по отношение на първия не се събрани препис от акт за смърт и удостоверение за наследници, че на гърба на личния регистрационен картон на Щ. А. П. е било записано, че Г. е починал на 21.07.1989г., като разведен и без деца. Прието е също за установено от удостоверение за наследници № 001663 от 19.05.2011г., издадено в район „Л.“, че Щ. А. П. е починала на 02.01.1986г. и е била наследена от съпруг Г. К. П., починал на 15.06.1997 г. и от деца А. Г. П. и К. Г. П.. Посочил е, че децата на Щ. А. П. биха наследили чичо си Г. (Г.) само, ако осиновяването на майка им Щ. не е било „заварено“ с изменението на ЗЛС от 1961г., и правата и задълженията между осиновената Щ. и нейните низходящи от една страна с роднините им по произход от друга са били запазени, за което обстоятелство според съда по делото не са събрани доказателства. Формиран е извод, че обсъдените доказателства, които не установяват по напълно достоверен начин правото на собственост на обещателите-продавачи върху имота, описан в предварителния договор за продажба, установяват липсата на специалните изисквания по чл.363 от ГПК в производството за сключване на окончателен договор. Тези изисквания според съда са за случаите, когато задължението е за прехвърляне на право на собственост върху имот, съдът да провери дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота. Приел е, че след като не са събрани достоверни доказателства за собствеността на отчуждителите върху имота по предварителния договор за продажба, предявеният от Б. С. срещу А. П. и К. П. иск с правно основание по чл.19,ал.3 от ЗЗД е неоснователен и следва изцяло да се отхвърли. С оглед на посоченото е отменено първоинстанционното решение, с което предявеният иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД е уважен и вместо това искът е отхвърлен.
По правния въпрос:
С решение № 313/26.05.2010 г. по гр.дело № 584/2009 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК съдът се е произнесъл по правния въпрос дали за уважаването на иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД е необходимо продавачът да е собственик на целия имот, предмет на договора или искът може да е основателен до размера на притежаваната от него идеална част от имота. Прието е, че няма пречка – ако в хода на производството се установи,че продавачът не е собственик на целия имот-предмет на сключения предварителен договор, а само на идеална част от него- да бъде обявен договора за окончателен за притежаваната съответна идеална част, при положение, че купувачите са съгласни и желаят продажбата да се осъществи. Според съдебния състав в случая от съществено значение е волята на страните. Посочено е, че в решението си по чл.19 ал.3 от ЗЗД –съдът следва да възпроизведе съществените и реално осъществими клаузи на предварителния договор, че съдът е длъжен да провери дали отчуждителят е собственик на имота, а и продавачът не може да прехвърли по-голям дял от притежавания от него, че купувачът преценява интереса си. Прието е, че ако желае договорът да бъде обявен за окончателен за съответната идеална част, пред вид липсата на законова забрана за това и задължението за съда по чл.20 от ЗЗД за установяване на действителната обща воля на страните -няма пречка да бъде обявен договора за окончателен за съответната притежавана идеална част.
Настоящият съдебен състав изцяло възприема тази практика на ВКС.
Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът намира, че въззивното решение е валидно, допустимо и като краен резултат неправилно. Постановено е при нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилност на решаващите правни изводи. Оплакванията в касационната жалба са основателни.
Неправилен е решаващият правен извод на въззивния съд, че от събраните по делото доказателства не се установява правото на собственост на обещателите-продавачи върху имота, предмет на предварителния договор за продажба на процесния недвижим имот.
От приложения по делото предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.01.2011 г./л.105-107/ се установява, че ответниците А. Г. П. и К. Г. П. в качеството им на продавачи поели задължението да прехвърлят на купувача Б. Е. С. по нотариален ред собствеността на жилищна сграда на две нива, състояща се от първи етаж с площ от 72 кв.. и втори етаж с площ от 72 кв.м., находяща се в [населено място], район”Л.”, [улица], изградена в урегулиран поземлен имот IV-4, целият с площ от 336 кв.м. от кв.125 а по плана на [населено място], м.”Л.” заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и правото на собственост върху посоченото място. Според чл.2 от договора купувачът се задължава да заплати на продавачите съобразно идеалните им части договорената между тях цена в размер на 180 000 лв. при подписване на предварителния договор, като същият служи за разписка относно заплатената продажна цена. Въз основа на сключения договор страните поели задължение да сключат окончателен договор на 03.02.2011 г. в 12.00 часа пред Нотариус Ц. С. рег. № 030 с адрес на кантората [населено място], [улица]. Продавачите представили документи, доказващи правото им на собственост както следва: нотариален акт № 8, том IV, дело № 610/1933 г. на Първи нотариус, Записка за вписване на този нотариален акт от 08.03.1933 г., вписан в актовите книги на стр.157, том 77 и нотариален акт № 33, том X., дело № 2178/1958 г. на Първи нотариус. Съгласно чл. 12 от договора ако не бъде подписан окончателен договор в уговорения срок и при условия на договора по вина на купувача продавачите имат право да задържат получената продажна цена като договорна неустойка. При несключване на окончателен договор в уговорените срок и условия по вина на продавачите, те дължат на купувача връщане на продажната цена в двоен размер, като неустойка и връщане на всички направени до момента разходи за подобрения в имота – чл.13.
Установява се по делото от приложения констативен протокол/л.9/, съставен на 03.02.2011 г. по молба на Б. Е. С. от Нотариус Ц. С. с район на действие Софийски районен съд с рег. № 030 на НК, че в нотариалната кантора се е явила Б. Е. С., придружена от А. Х. Н. и представили описания предварителен договор за продажба на недвижим имот от 17.01.2011 г., проект на нотариален акт за продажба на описаната двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], район „Л.”, [улица], заедно с идеални части от общите части на сградата и правото на собственост върху УПИ IV-4 с площ 336 кв.м. от квартал 125а по плана на [населено място] м.”Л.” с продавачи А. Г. П. и К. Г. П. и купувач Б. Е. С.. В протокола е удостоверена констатация на нотариуса, че представените от молителката документи са недостатъчни за изповядване на сделката, че от 11.30 часа до 15.00 часа в нотариалната кантора не са се явили продавачите по предварителния договор А. П. и К. П..
От заключението на вещото лице С. Ч. по назначената от първоинстанционния съд графическа експертиза/л.110-114/ се установява, че подписите и ръкописните текстове – обект на експертизата в предварителен договор за продажба с дата 17.01.2011 г. са били изпълнени от лицата от чието има изхождат – А. Г. П. и К. Г. П. за „продавачи”. Според същото заключение не са констатирани признаци на извършена техническа подправка, че са налице някои признаци, характерни за „кражба на подпис”, но те не са достатъчни за категорично заключение.
Първоинстанционния съд е назначил тричленна графическа експертиза/л.131-136/. Според заключението на вещите лица подписите за „продавачи” от името на А. Г. П. и К. Г. П. върху трите страници от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.01.2011 г. са положени от А. Г. П. и К. Г. П.. Според вещите лица ръкописният текст, с който са изписани имената на А. Г. П. и К. Г. П. върху трите страници на същият договор са изписани съответно от А. Г. П. и К. Г. П.. Вещите лица са изразили становище, че не са установени признаци характерни за кражба на подписи или използване на технически прибори за изписване на ръкописен текст и подписи.
За категорично изясняване на спорните факти въззивният съд е назначил нова тройна комплексна графическа експертиза/л.400-406/, изготвена от вещи лица, работещи в Център за експертни криминалистични изследвания към НИКК-МВР. Според даденото заключение не са установени признаци за заличаване по механичен начин или химичен способ, нито за преправка на буквени и цифрови знаци, нито за дописване (допечатване) на текстове в предварителния договор за продажба от 17.01.2011г., че няма промяна в първоначалното съдържание на текста на документа. Съгласно заключението текстът на предварителния договор е компютърно генериран и отпечатан с монохромен лазерен принтер едностранно върху бяла хартия формат A4. Текстовете върху трите страници са форматирани по един и същ начин, използван е един и същ по вид, размер и графичен рисунък шрифт, ръкописните имена и подписи са изпълнени с пишещо средство -химикалка, не са откопирани през индиго или отпечатани с цветен принтер, полагани са поотделно на трите страници от договора след отпечатване на печатните текстове на съответната страница, като не са налице признаци за използване на техническо средство от типа на плотер и други. Според заключението в изследваният предварителен договор не са установени признаци за фалшификация по смисъла на задачата „части от колко документа, представлява фалшифицирания документ – предварителен договор за покупко-продажба от 17.01.2011г. ?“.
От приложения по делото нотариален акт № 8, том IV, регистър № 647, дело № 610/08.03.1933 г. на Първи нотариус при Софийски окръжен съд и записка за вписване на нотариален акт № 170, том.3 от 08.03.1933 г. се установява, че А. А. Г. е придобил чрез договор за покупко-продажба празно дворно място, находящо се в [населено място], [улица].
Видно от приложения препис от определение № 207/24.01.1938 на С. областен съд/л.77/ на основание чл.37 от Закона за припознаването на незаконородените деца, за узаконяването им и за осиновяването е допуснато осиновяването на Щ. Н. К. от [населено място] на 11 години от А. А. Г. на 59 години и от А. А. Г. на 48 г. от [населено място]. Осиновената Щ. Н. К. е с рождени родители С. Д. К. ЕГН [ЕГН] и Н. Г. К. без ЕГН, което се установява от приложения по делото личен регистрационен картон на С. К./л.50/. От момента на осиновяването осиновената Щ. приела презимето на осиновителя и фамилията му.
От приложения личен регистрационен картон на Щ. А. П./Щ. А. А.//л.51/ е видно, че на 07.06.1951 г. Щ. А. се е омъжила за Г. К. П. ЕГН [ЕГН], от който момент е с фамилно име П..
Установява се, че с нотариален акт № 33, том X., дело № 2178/1958 г. на 25.07.1958 г. А. Х. Г. и Щ. А. П. учредили право на надстрояване на един етаж върху собствената си масивна жилищна сграда на адрес [населено място], [улица] полза на рождената майка на Щ. А. П. – С. Д. К., застроена на площ от 72 кв.м. С оглед на учреденото право на строеж се налага извода, че към 25.07.1958 г. е осъществено строителство на първия етаж на жилищна сграда от 72 кв.м. в дворното място. Към същият момент А. А. Г. е починал и е оставил наследници по закон – съпругата си А. и осиновената дъщеря Щ., което се установява от цитираното удостоверение за наследници № 8-Б-3-а - 7631 от 03.04.1958 г. в т.3, стр.2 на нотариален акт № 33, том X., дело № 2178/1958 г.
Видно от личния регистрационен картон на Щ. А. П. - А. Г. е починала и е оставила единствен наследник осиновената дъщеря Щ. А. П..
От приложените по делото регистрационни картони на Щ. П. и С. К. се установява, че на 18.11.1977 г. е починала С. Д. К. и е оставила наследници син Г., починал на 21.07.1989 г. като разведен без деца и дъщеря Щ. А. П..
От приложеното по делото удостоверение за наследници № 001663/19.05.2011 г., издадено от Столична [община] е видно, че Щ. А. П. е починала на 02.01.1986 г. и е оставила наследници - съпруг Г. К. П., починал на 15.06.1997 г. и деца А. Г. П. – дъщеря и К. Г. П. – син.
По делото е установена данъчната оценка на процесния недвижим имот. Същата е в размер на 142 512.70 лв., което е видно от приложеното Удостоверение № 09-06-00/0045/19.03.2011 г., издадено от Столична [община] недвижими имоти. Приложена е и скица на имота.
Като взема предвид установените факти съдът преценява от правна страна следното:
Настоящият съдебен състав намира, че между ищцата Б. Е. С. в качеството на купувач и ответниците А. Г. П. и К. Г. П. в качеството на продавачи на 17.01.2011 г. е сключен валиден предварителен договор за продажба на недвижимия имот: дворно място и построена в него жилищна сграда на две нива, състояща се от първи етаж с площ от 72 кв.м. и втори етаж с площ 72 кв.м., находящ се в [населено място], [улица]. Договорът е сключен в писмена форма и съдържа всички съществени елементи на окончателния договор за продажба на недвижим имот – имотът е индивидуализиран, посочена е цената, срок за плащане, уговорен е и срок за сключване на окончателния договор. От събраните по делото доказателства се установи, че ищцата в качеството й на купувач е изплатила цената на имота, за която е постигнато съгласие в предварителния договор. В последния изрично е удостоверено, че към момента на сключването му цената на недвижимия имот в размер на сумата 180 000 лв. е изплатена от ищцата - купувач, като договорът служи за разписка – чл.2.
Установи се също, че неизправна страна по сключения предварителен договор са ответниците по иска А. Г. П. и К. Г. П., тъй като същите не са изпълнили задължението за сключване на окончателен договор. Както се посочи по-горе съгласно чл.4, ал.1 от предварителния договор страните поели задължението да сключат окончателен договор на 03.02.2011 г. в 12.00 часа пред Нотариус Ц. С., вписана с рег. № 030 на НК с адрес на кантората [населено място], [улица], като на посочената дата и част ответниците не са се явили пред нотариуса за сключване на окончателен договор.
За да се обяви предварителен договор за продажба на недвижим имот за окончателен, освен наличие на неизпълнение на задължението за сключване на окончателния договор, което дава право на изправната страна да иска обявяването му за окончателен по съдебен ред по делото следва да се установи и, че продавачът притежава правото на собственост върху имота.
Съдът преценява, че по делото е установено, че ответниците по иска А. П. и К. П. са собственици на недвижимия имот, предмет на предварителния договор от 17.01.2011 г. и основанието за собствеността е наследствено правоприемство от наследодателката и тяхна майка Щ. А. П., починала на 02.01.1986 г. и нейния брат Г., починал на 21.07.1989 г. като разведен без деца.
Наследяването в настоящият случай е както следва:
Процесният недвижим имот, предмет на предварителния договор е жилищна сграда на две нива, състояща се от първи етаж с площ от 72 кв.м. и втори етаж с площ от 72 кв.м., находяща се в [населено място], р-н Л., [улица], изградена върху урегулиран поземлен имот IV-4, целият с площ от 336 кв.м. от квартал 125 а по плана на [населено място], м.Л. и дворното място, представляващо УПИ – 4, цялото с площ от 336 кв.м.
По делото се установи, че правото на собственост върху дворното място е придобито от общия наследодател на ответниците А. А. Г. на основание договор за покупко-продажба на 08.03.1933 година, обективиран в нотариален акт № 8, том. IV, регистър № 647, дело № 610/08.03.1933 г. на Първи нотариус при Софийски окръжен съд. Установява се също, че през 1938 г. А. А. Г. и съпругата му А. А. Г. са осиновили Щ. Н. К.. Рождените родители на последната са С. Д. К. и Н. Г. К.. Правният режим на осиновяването към 1938 г. е уреден със Закона за припознаването на незаконородените деца, за узаконяването им и за осиновяването/ЗПНДУО/, обн.Д.в.бр. 9/12.01.1890 г. Съгласно чл.25 от цитирания закон никой не може да бъде осиновен от няколко лица освен от двама съпрузи. С оглед на приложеното по делото определение № 207 от 24.01.1938 г. по ч.гр.дело №1766 от 1937 г. на Софийски областен съд, с което е допуснато осиновяване на Щ. Н. от А. и А. Г. и посочената разпоредба на чл.25 от ЗПНДУО, както и отбелязванията в регистрационния картон на Щ. П. се налага извода, че осиновителите Г. момента на осиновяването са били съпрузи.
Законът за припознаването на незаконородените деца, за узаконяването им и за осиновяването обн. в Д.в.бр.9, от 12.01.1890 г. е отменен със Закона за извънбрачните деца и осиновяването, обн.Д.в. бр. 267/26.11.1940 г. Последният е отменен с разпоредбата на чл.165 от ПР на Закона за лицата и семейството, приет с Д.в.бр. 182/1949 година. До изменението на чл.81 ЗЛС/отм./ през 1961 г. – Изв.бр.50/1961 г. българското право познава само непълното осиновяване. Съгласно чл.33,ал.1 от Закона за припознаването на незаконородените деца, за узаконяването им и за осиновяването/отм./ осиновеният запазва всичките си права спрямо семейството, към което той принадлежи по рождение. Тази разпоредба е възпроизведена в чл.49 от Закона за извънбрачните деца и осиновяването/отм./ и чл.81,ал.4 от Закона за лицата и семейството, както се посочи до изменението на последния текст през 1961 г. Цитираната законова уредба налага извода, че осиновеното лице при така установения режим на непълно осиновяване е наследник на своите осиновители, както и наследява, и роднините, съответно родителите си по произход.
След изменението на ЗЛС през 1961 г. с разпоредбата на чл.81,ал.2 ЗЛС/отм./ е установено правилото, че съществуващата връзка на осиновеното лице с неговите родители по произход се прекратява по силата на закона. Налице е законодателна промяна, която не само действа занапред, но и пренормира с обратна сила съществуващите към този момент осиновителни правоотношения, като за случаите на заварено непълно осиновяване се прилага новото правило и те се считат за пълно осиновяване.
С разпоредбите на Семейния кодекс от 1968 г. законодателят урежда възможността едно лице да бъде осиновено пълно – т.е. да преустанови всякаква връзка с роднините си по рождение, както и непълното осиновяване, при което наред с новите връзки с осиновителя и неговите роднини се запазват и връзките с роднините по произход.
Като взема предвид посоченото съдът намира, че осиновяването на Щ. А. от 1938 г. не може да бъде квалифицирано като заварено осиновяване към 1958 г. Заварено е осиновяването, което при влизане в сила на изменението на чл.81,ал.2 ЗЛС/отм./ през 1961 г. , съответно на СК от 1968 г. съществува и страните по него са живи. От доказателствата по делото се установи, че през 1958 г. А. Г. и Щ. А. П. са учредили право на строеж да построи един етаж за живеене върху собствената масивна сграда, находяща се в [населено място] на [улица] полза на рождената майка на Щ. -С. Д. К.. С оглед на този установен факт се налага извода, че към 1958 г. в процесното дворно място е изграден първия етаж от жилищната сграда и, че А. А. Г. е починал и е оставил наследници – съпругата си А. Г. и осиновената дъщеря Щ.. Последното обстоятелство се установява от удостоверение за наследници № 8-Б-3-а 7631/03.04.1958 г., цитирано в нотариален акт № 33/1958 г. за учредено право на строеж. След като към 1958 г. осиновителят А. Г. е починал осиновяването на Щ. А. не е заварено осиновяване. Към 1958 г. съдът преценява, че са настъпили последиците на непълното осиновяване на Щ. А. – същата наследява освен осиновителите, а така също и запазва правото си да наследи и роднините по произход.
Съдът намира за установено, че след смъртта на осиновителката А. Г. единствен наследник на същата е осиновената дъщеря Щ. А. П.. Последната наследява освен осиновителите А. и А. Г., оставили в наследство процесното дворно място и първия етаж от жилищната сграда и рождената майка С. К., в чиято полза е учредено право на строеж на втория етаж от сградата. Безспорно установено е по делото, че правото на строеж на втория етаж е реализирано – етажът е изграден. С. К. е починала на 18.11.1977 г. и е оставила наследници дъщеря Щ. П. и син Г., починал на 21.07.1989 г. като разведен без деца. Щ. П. е починала на 02.01.1986 г. и е оставила за наследници Г. К. П. – съпруг, починал на 15.06.1997 г. и ответниците и нейни деца А. Г. П. и К. Г. П.. При тези факти се налага изводът, че ответниците са придобили правото на собственост на основание наследствено правоприемство върху целия недвижим имот – дворното място, заедно с построената жилищна сграда на две нива, състояща се от първи етаж със застроена площ от 72 кв.м. и втори етаж със същата застроена площ.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че са установени всички предпоставки, предвидени в чл.19,ал.ал.1 и 2 ЗЗД, както и на чл.363 ГПК, поради което предявеният иск е основателен и следва да се уважи. Сключеният предварителен договор от 17.01.2011 г. следва да бъде обявен за окончателен. Обжалваното решение следва да се отмени изцяло. Вместо отменената част предявения иск с правно основание чл.19,ал.3 ГПК следва да се уважи.
Съгласно чл.364,ал.1 ГПК ищцата следва да бъде осъдена с решението да заплати разноските по прехвърлянето на процесния недвижим имот, а именно – нотариална такса по сметка на ВКС, съгласно чл.85,ал.2,вр.чл.87, определена по раздел II,т.8 Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, съобразно материалния интерес – продажната цена на имота 180 000 лв., възлизаща на сумата 890.50 лв., както и местен данък съгласно чл. 35,ал.2 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на Столична община за придобиване на имота по сметка на Столична община, Дирекция „ПАМДТ”-Л. в размер на 4500лв., а по сметка на Агенцията по вписвания следва да заплати такса за вписване в размер на 180 лв.
С оглед изхода на спора на основание чл.78,ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищцата сумата 15 547.40 лв. разноски по делото за всички инстанции.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
Отменя изцяло въззивно решение № 1685/01.08.2016 г., постановено по гр.дело № 1190/2013 г. на Софийски апелативен съд и вместо отменената част постановява
Обявява за окончателен на основание чл.19,ал.3 ЗЗД сключения на 17.01.2011 г. в [населено място] предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот по силата на който А. Г. П., ЕГН [ЕГН] и К. Г. П., ЕГН [ЕГН], двамата с постоянен адрес [населено място], [улица], съдебен адрес [населено място], [улица], № 1, ет.3, офис 10, чрез адв. М. С., в качеството на продавачи продават на Б. Е. С. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.Б, ет.4, ап.18, съдебен адрес [населено място], [улица],ет.1,ап.4, чрез адв. П. С. в качеството на купувач следния недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], № 28, а именно: жилищна сграда на две нива, състояща се от първи етаж с площ от 72 кв.м. и втори етаж с площ от 72 кв.м., заедно с припадащите се идеални части на сградата и правото на собственост върху дворното място, представляващо УПИ IV – 4 от кв.125 А по плана на [населено място], местността”Л.”, целият с площ от 336 кв.м. при съседи: [улица], [улица]и от две страни С. М. за сумата от 180 000 лв., която сума е изцяло заплатена от купувача на продавачите към момента на сключване на договора.
Осъжда Б. Е. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.Б, ет.4, ап.18 да заплати нотариална такса в размер на 890.50 лв. съгласно чл.8 от Тарифа за нотариални такси към ЗННД по сметка на Върховен касационен съд, а по сметка на Столична община, Дирекция „ПАМДТ” – Л. да заплати местен данък в размер на 4500 лв. на основание чл.35,ал.2 от Наредба за определяне размера на данъците по Закона за местните данъци и такси в Столична община, както и да заплати по сметка на Агенция по вписванията сумата 180 лв. представляваща такса за вписване.
Нарежда на основание чл.364,ал.1 ГПК служебно да се впише възбрана върху недвижимия имот до заплащане на дължимите данъци и такси.
Осъжда А. Г. П. ЕГН [ЕГН] и К. Г. П., ЕГН [ЕГН], двамата с постоянен адрес [населено място], [улица], съдебен адрес [населено място] , [улица], ет.3, офис 10, чрез адв. М. С. да заплатят на Б. Е. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.Б, ет.4, ап.18, съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1,ап.4, чрез адв.П. С. сумата 15 547.40 лв. разноски по делото за всички инстанции.
Заверен препис от решението да се издаде на Б. Е. С. след представяне на документ за внасяне на определената такса в полза на Върховния касационен съд, както и на удостоверение от НАП и Столична община, че не дължи публични държавни и общински вземания.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |