Р Е Ш Е Н И Е № 147/2015 София, 01.02. 2016 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти ноември, две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т.Кьосева изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3037/2015г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. С., [населено място], [община], чрез пълномощника и адвокат В. Г., срещу въззивно решение №620/03.04.2015г. по гр.дело № 2686/2014г. на Пловдивския окръжен съд. С определение №308 от 27.07.2015г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос относно това дали е допустимо при разпределяне на ползването по реда на чл.32,ал.2 ЗС съдът да предписва бъдещо преустройство. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че ползването на процесния обект трябва да се разпредели, тъй като отношенията между страните са лоши и така ще се избегнат нови противоречия между тях. Ответникът по касация К. З. Х., [населено място], оспорва касационната жалбакато неоснователна. ВКС, състав на ІІ г.о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното: С обжалваното решение е потвърдено решение №2901/2014г. по гр.д.№4552/2011г. на Пловдивския районен съд, с което на основание чл.32,ал.2 ЗС е разпределено ползването на общатата част – коридор, в двуетажна жилищна сграда, изградена в дворно място, в [населено място], ул.»Б.» №13, цялото с площ 257 кв.м. между К. З. Х. и М. И. С. по скица №2 от заключението на вещото лице В. Г. /лист 171 по делото/. Въззивният съд е приел, че страните са етажни собственици в процесната двуетажна сграда. Последната е многофамилна с два входа – северен и южен. Страните като етажни собственици са в лоши отношения.Разбирателство за ползването на общата част – коридор на първия етаж, не може да бъде постигнато.Затова приемливо и уместно е прилагане на възможността за разпределяне ползването според експертизата на в.л. инж.Г. чрез едно минимално преустройство. Двете врати на северен и южен вход са с ширина под минимума – един метър /респ.0.65м. и 0.85м./.Като се разпредели площта по скица №2 на СТЕ, ще се постигне фактическо положение на самостоятелно ползване, което да избегне нови противоречия между страните. Въззивният съд изцяло е възприел мотивите на първоинстанционния съд и е препратил по реда на чл.272 ГПК към тях. Според тях съгласно кредитираното заключение на вещото лице Г. предписва извършване на преустройство в спорния коридор, което се изразява в разширяване на всеки един от входовете към общото помещение и промяна на рамото на дървената стълба, която осигурява достъпа до втория етаж /собственост на М. С./. Разпределението на ползването следва да се осъществи по изградената преграда на вътрешната врата, означена с цифри 2-5 от скица №2. С вход откъм южната фасада на сградата, т.е. частта, която е обхваната от т.1-2-5-6 ще се ползва от ищцата. Ответницата ще ползва входа откъм северната фасада на сградата, т.е. частта обхваната от точки 2-3-4-5. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, настоящият съдебен състав намира следното: С решение №71/19.04.2011г. по гр.д.№727/2010г., ВКС, ІІ г.о., решение №409/2010г. по гр.д.№224/2009г., ВКС, І г.о. постановени по реда на чл.290 ГПК е уеднаквена практиката по релевантния за изхода на делото въпрос в следния смисъл: С решението по чл.32,ал.2 ЗС съдът замества липсващото или взетото във вреда на общата вещ съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на имота с оглед правото на всеки съсобственик да си служи с общата вещ. Използването, респ. служенето с общата вещ означава прякото и използване, съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се уврежда субстанцията и или да се накърняват свойствата и. Именно затова съдебната администрация по чл.32,ал.2 ЗС се осъществява при съобразяване с фактическото състояние и с предназначението на вещта и съдът няма право да предписва или взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване. По основателността на жалбата. Настоящият съдебен състав като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Безспорно е установено по делото, че страните са етажни собственици в процесната сграда, построена през 1929г. Тя е двуетажна многофамилна с два входа – северен и южен. Ищцата е собственик на първия жилищен етаж, а ответницата на втория етаж като всяка от тях има по ½ и.ч. от общите части на сградата. Процесният коридор на първия етаж е обща част. Той осигурява достъп на живущите до първия и до втори жилищен етаж, тъй като в него е ситуирана витата стълба, водеща до втория етаж. И двата входа на сградата са с широчина под минимално определената нормативно такава – 1 метър. Съгласно приетото заключение на техническата експертиза на вещото лице К. процесният коридор е архитектурно предназначен да осигурява достъп до двата етажа. Парапетът на витата стълба плътно опира по средата на отвора /входа/ откъм северната фасада на сградата. Този вход е с широчина 0.65 м., не отговаря на техническите норми за вход и не може да се ползва за достъп до втория жилищен етаж. Според заключението на вещото лице Г. оформянето на два дяла за ползване на коридора и двата входа е свързано с преустройство на дървената стълба и на северния вход на сградата, за да се премахнат наличните в момента неудобства. С влязло в сила решение по гр.д.№1444/2013г. на Пловдивския окръжен съд К. З. Х. и Н. С. Х. са осъдени да премахнат всички прегради в коридора /процесния/ на първия етаж на сградата, препятстващи достъпа до стълбището за втория етаж, както и личните си вещи от коридора, с които пречат на М. И. С. да упражнява правото си на собственост върху втория етаж на сградата. При всички тези данни незаконосъобразен и в противоречие на цитираните по-горе решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, е изводът на въззивния съд за разпределяне ползването на коридора - обща част по възприетия начин. Въззивният съд е постановил разпределение не при съобразяване с фактическото състояние и с предназначението на вещта, а като е предписал и предвидил бъдещи преустройства на общи части по естеството си – стълбата към втория етаж и северния вход на сградата, с цел обособяване на отделни дялове. Не е отчетен и статутът на коридора, който в частта, с която осигурява достъп до стълбището, е обща част по естеството си и не може да бъде изключен от ползване от собствениците на втория етаж и да бъде предоставен за ползване само от собствениците на първия етаж. Изложеното налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Предявеният иск трябва да се отхвърли като неоснователен. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да бъдат присъдени 2 207,50 лева деловодни разноски, представляващи платени възнаграждения за един адвокат и държавни такси за трите съдебни инстанции, посочени в представения в съдебно заседание списък за разноски и установени с приложените доказателства. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №620/03.04.2015г. по гр.дело № 2686/2014г. на Пловдивския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от К. З. Х. /правоприемник в процеса на починалия ищец С. Н. Х./ срещу М. И. С. иск за разпределяне на основание чл.32,ал.2 ЗС ползването на общи части -коридор на първи етаж и двата входа на двуетажна жилищна сграда, изградена в дворно място в [населено място], [улица], цялото с площ 257 кв.м., съставляващо парцел VІІІ-410, кв.54 по плана на [жк], [населено място]. ОСЪЖДА К. З. Х. да заплати на М. И. С. деловодни разноски в размер на общо 2207,50 лева за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: