Р Е Ш Е Н И Е № 138 гр. София, 14.08. 2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично заседание на седми юни през две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1628/2016 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 144 от 07.03.2017 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 104 от 23.03.2016 г., постановено по т. д. № 115/2016 г. от Апелативен съд - П., с което е отменено решение № 655 от 10.12.2015 г. по т. д. № 912/2008 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което на основание чл.710 ТЗ [фирма] е обявено в несъстоятелност с последиците по чл.711 ТЗ. В касационната жалба на адв. Виделина К. - С. - пълномощник на адвокатите от адвокатска кантора „Б., С. и Т.” - [населено място], се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Навеждат се оплаквания срещу извода на въззивния съд, че не са налице предпоставките за постановяване на решение по чл.710 ТЗ, тъй като определението на съда по несъстоятелност, с което не е допуснат до разглеждане предложеният от [фирма] план за оздравяване на предприятието на длъжника [фирма], не е съобщено надлежно на вносителя на плана и не е влязло в сила. Поддържат се доводи, че [фирма] не е посочило съдебен адрес и пълномощник, който да го представлява в оздравителното производство, поради което не е било необходимо определението за недопускане на плана да му бъде съобщавано по друг начин, освен чрез изпращане на съобщение на вписания в търговския регистър адрес на управление. Излагат се аргументи, че въззивният съд не е съобразил, че упълномощаването на процесуален представител и посочването на съдебен адрес е извършено за целите на участието на [фирма] като кредитор с предявени вземания в производството по несъстоятелност на длъжника, а не за целите на производството, инициирано с предложения от него оздравителен план. В жалбата са развити и оплаквания за нарушение на материалния закон при формиране на извода на въззивния съд за необходимост от съобщаване на определението по чл.701 ТЗ на синдика на обявеното в несъстоятелност [фирма]. Ответникът по касация [фирма] - [населено място], оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор от 26.05.2016 г., допълнени от процесуалния му представител в проведеното по делото открито съдебно заседание. Ответниците по касация [община] - [населено място], и [фирма] - [населено място], не изразяват становища по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : За да отмени решението на Окръжен съд - Пловдив, с което [фирма] е обявено в несъстоятелност с последиците по чл.711 ТЗ, Апелативен съд - П. е приел, че не са изпълнени формалните предпоставки на чл.710 ТЗ за обявяване на длъжника в несъстоятелност. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е констатирал, че с определение № 851 от 27.04.2015 г. съдът по несъстоятелност не е допуснал до разглеждане от събранието на кредиторите предложения от [фирма] в качеството му на акционер, притежаващ повече от 1/3 от капитала на [фирма] /чл.697, ал.1, т.5 ТЗ/, план за оздравяване на предприятието на длъжника с мотив, че липсва предварително съгласие на министъра на финансите по чл.189, ал.1 ДОПК. Съдът по несъстоятелност е разпоредил определението да се съобщи на [фирма] на вписания в търговския регистър адрес на управление в [населено място] чрез служителите на Районен съд - Панагюрище и по пощата с обратна разписка. Съобщенията са с отбелязвания, че на адреса на управление [населено място], [улица], няма представители на дружеството и че не е изпратен представител, който да получи пощенската пратка. С оглед данните в съобщенията съдът по несъстоятелност е поставил резолюция от 19.08.2015 г. определението да се счита за редовно връчено по реда на чл.50, ал.2 ГПК. След преценка на фактите и доказателствата по делото съставът на Апелативен съд - П. е приел, че не са съществували предпоставки за прилагане на чл.50, ал.2 ГПК, тъй като [фирма] е имало упълномощен процесуален представител в производството по несъстоятелност на [фирма] - адв. Е. С., и посочен с молба от 23.06.2014 г. съдебен адрес в [населено място], на [улица], на които е следвало да бъде съобщено определението от 27.04.2015 г. Позовавайки се на разпоредбите на чл.38 и чл.39 ГПК, въззивният състав е изразил становище, че при наличие на пълномощник и на посочен съдебен адрес съдът по несъстоятелност е бил длъжен да изпрати съобщение не само на адреса на управление на дружеството, но и на съдебния адрес, както и чрез пълномощника, за да се гарантира ефективното упражняване на правото на защита срещу недопускането на оздравителния план. В зависимост от преценката за ненадлежно съобщаване на определението, лишило вносителя на плана от възможност за обжалване по чл.701, ал.3 ТЗ, въззивният състав е направил извод, че определението не е влязло в сила и че инициираното от [фирма] оздравително производство не е приключило, поради което няма основание за постановяване на решение по чл.710 ТЗ. Изводът, че определението за недопускане на плана не е влязло в сила, е мотивиран и с липсата на доказателства за съобщаване на определението на синдика на [фирма]. В тази насока е взето предвид представеното по делото решение № 170 от 08.05.2014 г. по т. д. № 742/2012 г. на Окръжен съд - Пловдив, обявено в търговския регистър на 10.05.2014 г., с което е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на [фирма], назначен е временен синдик, дружеството е обявено в несъстоятелност и е лишено от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си, прекратена е дейността на предприятието му и правомощията на неговите органи, постановени са обща възбрана и запор и започване на осребряване на включеното в масата на несъстоятелността имущество. Въззивният съд е приел, че след постановяване на посоченото решение всички съобщения на съда по несъстоятелност е следвало да се изпращат не само до несъстоятелния търговец, но и до синдика. Неизпълнението на изискването за уведомяване на синдика е преценено като пречка [фирма] да упражни правото си на защита срещу недопускането на предложения план за оздравяване и определението за недопускане на плана да влезе в сила като предпоставка по чл.710 ТЗ за обявяване на [фирма] в несъстоятелност. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по правния въпрос, обусловил изхода на делото, дали при обявяване в несъстоятелност на търговско дружество, предложило план за оздравяване на длъжник в производство по несъстоятелност в качеството на акционер по чл.697, ал.1, т.5 ТЗ, определението на съда по несъстоятелност за недопускане на плана до разглеждане от събранието на кредиторите следва да бъде съобщено и на синдика на дружеството с оглед приложението на чл.701, ал.3 ТЗ или е достатъчно да бъде съобщено само на дружеството. Становището на настоящия състав на ВКС по поставения правен въпрос е следното : Предлагането на план за оздравяване от акционер, притежаващ повече от 1/3 от капитала на дружеството длъжник - чл.697, ал.1, т.5 ТЗ, е една от възможните хипотези за започване на оздравително производство по реда на Глава четиридесет и четвърта, Част четвърта, на Търговския закон. Производството за оздравяване се развива в рамките на откритото производство по несъстоятелност на длъжника. Участието и представителството на страните в това производство и съобщаването и обжалването на постановените в него актове на съда по несъстоятелност се уреждат от особените разпоредби на Търговския закон и от съответно приложимите съгласно чл.621а ТЗ общи разпоредби на Гражданския процесуален кодекс. Откриването на производство по несъстоятелност на акционер, който развива търговска дейност под формата на търговско дружество и е упражнил правото по чл.697, ал.1, т.5 ТЗ да предложи план за оздравяване на свой длъжник в производство по несъстоятелност, е свързано с настъпване на промени в правния статут и в представителството на дружеството. С решението за откриване на производство по несъстоятелност съдът назначава временен синдик с правомощията по чл.697, ал.1 ТЗ. Съгласно чл.658, ал.1, т.1, т.2 и т.7 ТЗ, синдикът представлява предприятието на длъжника, управлява текущите му дела и участва в производствата по делата на предприятието на длъжника. При обявяване на дружеството в несъстоятелност съдът с решението си прекратява дейността на предприятието му и правомощията на неговите органи на управление, като управлението и представителството се осъществяват от синдика. Лишените от правомощия органи на дружеството запазват своите представителни и управителни функции само за целите, посочени в чл.635, ал.3 ТЗ - извършване лично или чрез упълномощено от тях лице на процесуални действия в производството по несъстоятелност на длъжника, както и в производствата по чл.621а, ал.2, чл.649 и чл.694, които действия не са изрично предоставени на синдика. Упражняването на правото по чл.697, ал.1, т.5 ТЗ за предлагане на план за оздравяване е свързано с извършваната от акционера търговска дейност и по аргумент от чл.658, ал.1, т.7 ТЗ след откриването на производство по несъстоятелност започналото по инициатива на последния оздравително производство следва да се развие с участие на назначения от съда/избрания от събранието на кредиторите синдик. Участието на синдика гарантира ефективната защита на правата на акционера като вносител на плана за оздравяване и тяхното упражняване в интерес на кредиторите на несъстоятелността. Правомощията на синдика в оздравителното производство включват представителството на акционера в качеството му на вносител на плана за оздравяване и предприемането от негово име на всички процесуални действия, насочени към постигане на целта на предложения план, като например отстраняване на констатирани от съда по несъстоятелност нередовности на плана /чл.701, ал.2 ТЗ/ и обжалване на определението за недопускане на плана до разглеждане от събранието на кредиторите на длъжника /чл.701, ал.3 ТЗ/. Присъщите на оздравителното производство процесуални действия не могат да бъдат извършени валидно от дружеството - акционер чрез неговите органи, които са лишени от правото на управление и представителство, тъй като производството за оздравяване не е сред изчерпателно изброените в чл.635, ал.3 ТЗ производства, в които органите на дружеството могат да извършват ограничен обем процесуални действия, независимо от синдика. От правомощията на синдика да участва в започналото по инициатива на дружеството - акционер оздравително производство и да обжалва от негово име определението на съда по несъстоятелност за недопускане на плана до разглеждане от събранието на кредиторите - чл.701, ал.3 ТЗ, произтича необходимост определението за недопускане на плана да бъде съобщено на синдика. Съобщаването на определението на дружеството - чрез връчване на съобщение на вписания в търговския регистър адрес на управление, не е достатъчно, доколкото обжалването по чл.701, ал.3 ТЗ предполага предприемане на действия от страна на синдика за изготвяне и подаване на жалба. Без да е уведомен за определението, синдикът не би могъл да реализира правото на жалба на вносителя на плана, от което следва, че съобщаването на определението за недопускане на плана на синдика е необходимо условие, за да започне да тече срокът за обжалване по чл.701, ал.3 ТЗ. Името и адреса на синдика се вписват в търговския регистър - чл.623, ал.1 ТЗ, и съдът по несъстоятелност е задължен да ги издири служебно, за да връчи съобщение на синдика, независимо дали длъжникът е уведомен чрез съобщение на адреса на управление. В съответствие с изложените съображения на поставения в производството по чл.288 ГПК правен въпрос следва да се отговори, че в посочената във въпроса хипотеза не е достатъчно определението за недопускане на плана за оздравяване да бъде съобщено на дружеството - вносител на плана, на вписания в търговския регистър адрес на управление, а с цел упражняване на правото на обжалване по чл.701, ал.3 ТЗ то следва да бъде съобщено и на синдика. По съществото на касационната жалба : В зависимост от отговора на значимия за изхода на делото правен въпрос съставът на ВКС намира жалбата за неоснователна. От фактическа страна по делото е установено, че след предлагането на план за оздравяване на предприятието на [фирма] вносителят на плана [фирма], който притежава повече от 1/3 от капитала на длъжника, е обявен в несъстоятелност с решение по чл.630, ал.2 ТЗ. С решението са прекратени търговската дейност на дружеството и правомощията на неговите органи и е назначен временен синдик, чиито имена и служебен адрес са вписани в търговския регистър. Решението е обявено в регистъра и е представено в заверен препис пред съда по несъстоятелност на [фирма]. Въпреки узнаването на решението, съдът по несъстоятелност не е предприел съобщаване на определението от 27.04.2015 г., с което не е допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите на длъжника предложеният от [фирма] оздравителен план, на синдика на обявеното в несъстоятелност дружество. Съобщение за определението е изпратено само на адреса на управление на дружеството и с оглед удостоверяването от длъжностното лице по призоваване, че дружеството е напуснало адреса, е разпоредено връчването да се счита за редовно при условията на чл.50, ал.2 ГПК. При наличието на решение за обявяване на [фирма] в несъстоятелност с прекратяване на правомощията на органите му на управление и назначаване на синдик фингираното връчване по реда на чл.50, ал.2 ГПК е неприложимо. Дори да е изпълнен фактическият състав на чл.50, ал.2 ГПК, съобщаването на определението на дружеството е ирелевантно за началото и за изтичането на срока по чл.701, ал.3 ТЗ за обжалване на определението за недопускане на плана. За да започне да тече срока по чл.701, ал.3 ТЗ, е необходимо определението да бъде съобщено и на синдика, който е оправомощен от закона да представлява [фирма] в започналото преди решението по чл.630, ал.2 ТЗ оздравително производство и да обжалва от негово име постановените в това производство актове. Синдикът не е уведомяван за определението от 27.04.2015 г., поради което правилно въззивният съд е приел, че то не е влязло в сила и че по тази причина инициираното от [фирма] оздравително производство не е приключило и не са налице предпоставките по чл.710 ТЗ за обявяване на [фирма] в несъстоятелност. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че пропускът да бъде връчено съобщение на синдика не е пречка за постановяване на решение по чл.710 ТЗ, тъй като поради обявяването на [фирма] в несъстоятелност с прекратяване на търговската му дейност планът не може да бъде изпълнен и е недопустимо да бъде разглеждан. Преценката дали оздравителният план е изпълним и дали може да бъде допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите на длъжника с оглед започналото след предлагането му производство по несъстоятелност на дружеството - вносител е извън предмета на производството по чл.710 ТЗ, което се изчерпва с проверка на формалните предпоставки за постановяване на решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност. Наличието на пречки за разглеждане и за изпълнение на плана може да бъде преценявано от съда при евентуално обжалване на определението по чл.701, ал.3 ТЗ. Освен това синдикът на [фирма] разполага с правото на преценка дали след решението по чл.630, ал.2 ТЗ предложеният оздравителен план е изпълним и дали обжалването на определението за недопускане на плана е в интерес на дружеството - вносител и на кредиторите не несъстоятелността. Като е отменил решението на съда по несъстоятелност, с което [фирма] е обявено в несъстоятелност на основание чл.710 ТЗ преди влизане в сила на определението за недопускане до разглеждане от събранието на кредиторите на предложения от [фирма] план за оздравяване, Апелативен съд - П. е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба са развити и оплаквания срещу извода в обжалваното решение, че определението за недопускане на оздравителния план не е влязло в сила по причина, че за него не е изпратено съобщение на съдебния адрес и до пълномощниците на [фирма]. Оплакванията са основателни. От приложените към делото пълномощни и молби се установява, че [фирма] е упълномощило процесуални представители и е посочило съдебен адрес за призоваване в производството по несъстоятелност на [фирма], но с изричното указание, че упълномощаването и посочването на съдебен адрес е във връзка с участието на дружеството като кредитор с предявени вземания към длъжника. В молбата, с която е внесен оздравителният план, не е посочен съдебен адрес и по делото няма доказателства за упълномощаване на адвокат, който да представлява [фирма] в оздравителното производство. При тези обстоятелства за съда по несъстоятелност не е съществувало задължение да изпраща съобщение по чл.701, ал.3 ТЗ на съдебен адрес и/или на пълномощник, каквито не са посочвани от вносителя на плана. Неправилните изводи на въззивния съд в тази насока не налагат отмяна на обжалваното решение предвид правилността на другия решаващ извод - че поради несъобщаване на определението за недопускане на плана на синдика на [фирма] оздравителното производство не е приключило и не са изпълнени формалните предпоставки за обявяване на длъжника в несъстоятелност с решение по чл.710 ТЗ. Ответниците по касация не са представили доказателства за извършени в това им качество разноски за производството пред ВКС, поради което разноски не следва да се присъждат. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1, пр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 104 от 23.03.2016 г., постановено от Апелативен съд - П. по т. д. № 115/2016 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :