Р Е Ш Е Н И Е № 493 гр.София, 23.11.2011 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 586/ 2011 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 776/ 30.05.2011 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 586/ 2011 г. по жалба на [фирма] е допуснато до касационно обжалване въззивно решение на Софийски градски съд от 05.08.2010 г. по гр.д.№ 4037/ 2009 г. в частта му, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Б. К. Х. иск за заплащане на сумата 37 243,45 лв – липси, настъпили в резултат неотчитане и незаприходяване в сметка „Каса” на дружеството на постъпили суми. По жалба на другата ответница по делото – Р. Б. Д. – касационно обжалване не е допуснато, порази което искането на тази страна за отмяна на въззивното решение в частта, в която е осъдена да заплати на [фирма] сумата 91 573,51 лв, не следва да бъде разглеждано. Обжалването е допуснато само по искане на [фирма] по въпросите дали вписването на отчетническото качество в длъжностна характеристика е елемент от състава, при който възниква отговорност за липси по чл.207 ал.1 т.2 от КТ, и носят ли отговорност по същата разпоредба служители, които реално имат достъп до финансовите и материални ценности на работодателя и упражняват непосредствен контрол върху други работници с отчетнически функции. По първия въпрос съдът намира, че придобиването на качеството отчетник не зависи от вписването му в длъжностна характеристика. Такава може да не е издадена, тъй като законодателството не изисква за валидността на трудовото правоотношение като задължение за работодателя да състави и да връчи на работника длъжностна характеристика. Достатъчно е длъжността, която работникът заема по трудов договор, да съдържа като присъщи задължения на работника действия, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на ценности на работодателя. Вторият поставен въпрос следва да получи диференциран отговор. Служителите, които нямат задължения, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на финансови и материални ценности, независимо че реално имат достъп до тях, не носят отговорност за липси. Това следва от естеството на имуществената отчетническа отговорност, която е създадена за възмезди работодателя за този недостиг, чиито произход не може да бъде установен. Именно поради това отговорността за ценностите е на лицата, които трябва пряко да боравят с тях и това е сърцевината на длъжностното им качество. Липсващите ценности не могат да бъдат търсени от някой, на който те не са връчени за управление и пазене, макар че е имал досег до тях. Що се касае до лицата, които упражняват непосредствен контрол върху други работници с отчетнически функции, те също не носят отговорност за липси по смисъла на чл.207 ал.1 т.2 от КТ, но носят отговорност по чл.203 ал.2 от КТ тогава, когато са извършили умишлени действия, увреждащи или подпомагащи увреждането на работодателя. Въззивният съд законосъобразно е приел в обжалваното решение, че главният счетоводител на предприятието не носи отговорност за липси тогава, когато не е имал задължение да събира и отчита материални ценности при работодателя. Неправилно обаче той е счел, че основателността на ищцовата претенция зависи от това, доколко са налице предпоставките за осъществяване на отчетническа имуществена отговорност срещу Б. Х.. Още с исковата молба и последователно във всички фази на производството ищецът е поддържал, че основание да предяви иск срещу Б. Х. са му дали действията, с които последната съзнателно е водела невярно счетоводство. Твърденията на ищеца са, че същата е осъществявала счетоводни записвания на несъществуващи стопански операции и по този начин е улеснила присвояването на пари на работодателя. Тези твърдения не могат да бъдат подведени под хипотезата на чл.207 от КТ, тъй като имуществената отговорност на работника се осъществява при условията на КТ само когато вредите са причинени небрежно или причината за настъпването им е неустановима. Ако твърденията са за причинени умишлено вреди, отговорността се определя по общите правила на гражданския закон (чл.203 ал.2 от КТ). Следователно спорното право е квалифицирано от въззивния съд неправилно, а грешната квалификация представлява нарушение на материалния закон – чл.281 т.3 от ГПК. В допусната до касация част обжалваното решение следва да бъде отменено. Няма необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция. По делото е установено, че за исковия период ищецът и ответницата Б. Х. са били в правоотношение, възникнало от трудов договор. Ответницата е изпълнявала длъжността главен счетоводител, като е имала задължение да организира, планира, ръководи и контролира цялостната финансово – счетоводна дейност в предприятието, включително да осъществява вътрешен финансов контрол. Нейно е било задължението да организира и съхранява счетоводната информация. В нарушение на тези задължения ответницата извършила счетоводни записвания на неосъществени стопански операции, благодарение на които постъпващите в касата на дружеството парични средства не били осчетоводявани. Фактурите, съставени за продажба на стоки, били счетоводно отнасяни като непогасени задължения на клиентите на дружеството, които впоследствие били сторнирани чрез прехвърлянето им към трето лице (което всъщност нямало задължения към [фирма]). По този начин в счетоводството на дружеството клиентите, които действително закупили стоки и платили за тях в брой, били отчитани като лица без задължения, но и парите не постъпвали в касата на дружеството. Касае се за умишлено извършени действия, стоящи в пряка причинна връзка с вредите, търпени от работодателя. За тези вреди извършителят носи отговорност по гражданския закон (чл.203 ал.2 от КТ), а не при облекчените условия по чл.207 ал.1 т.1 от КТ. Размерът на вредите е доказан със заключение на счетоводна експертиза, поради което в претендирания с касационната жалба размер искът следва да бъде уважен. Не могат да бъдат споделени доводите на ответницата по касация Х., че след като представителят на работодателя е подписал, а одиторите на дружеството са заверили, годишния счетоводен отчет към 31.12.2005 г., работодателят е знаел за извършените необосновани счетоводни операции и е поел отговорност за тях. Такова знание не се предполага, а още по-малко от действията на работодателя може да се предполага одобрение на действията на ответната страна. Подписването и представянето на счетоводни отчети е задължение на всички данъчни субекти пред администрацията, такъв не може да не бъде съставен и фактът, че работодателят го е подписал, не води до извод за одобряване на извършените от главния счетоводител действия. Още по-малко този факт може да бъде тълкуван като доказателство, че необоснованите осчетоводявания са извършени по разпореждане на управителя на дружеството, какъвто довод е направен в писмените бележки пред касационната инстанция. В подкрепа на това твърдение по делото няма никакви доказателства. Без значение е обстоятелството кои лица от предприятието на [фирма] фактически са съставяли фактури и са инкасирали суми по тях. От значение е, че неверните счетоводни записвания са направени именно от Б. Х., съответно вредите, настъпили конкретно от тези действия, следва да бъдат възмездени именно от причинителят им. Без значение е също така дали Б. Х. е била уведомена за ревизията на касата, извършена от работодателя и дали тази ревизия е осъществена по реда, предвиден във финансовото законодателство. Това е релевантно единствено досежно процеса на доказване на твърденията на работодателя, който би бил улеснен от протоколите на една обективно проведена ревизия. Няма пречка обаче вредоносното поведение да се установява и с други доказателства, както в случая, с експертно заключение, стига то да не оставя съмнение в осъществяването на правопораждащите факти. По настоящето дело причиняването на вреди на работодателя с действия на Б. Х. е установено с експертното заключение и до размерът, до който касационното обжалване е допуснато, искът срещу нея се явява основателен. Предвид обстоятелството, че като краен резултат искът е уважен частично и е отхвърлен частично, съдът приема , че разноските по делото следва да останат в тежест на страните така, както са ги направили. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд от 05.08.2010 г. по гр.д.№ 4037/ 2009 г. в частта му, в която е отхвърлен предявеният от [фирма] против Б. К. Х. иск за заплащане на сумата 37 243,45 лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Б. К. Х., Е. [ЕГН], [населено място], обл.В., [улица], да заплати на [фирма], Е.[ЕИК], [населено място], [улица], сумата 37 243,45 лв (тридесет и седем хиляди двеста четиридесет и три лева, четиридесет и пет стотинки) заедно със законната лихва върху тази сума от 25.06.2007 г. до окончателното й изплащане. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: