Р Е Ш Е Н И Е № 169 гр. София, 08.06.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т. К. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 1026/11г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 – 293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. В. и Р. К. Д. от [населено място] срещу решение № 787 от 11.05.11г. по гр.д.№ 1127/08г. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 64 от 14.02.08г. по гр.д.№ 1616/04г. на Софийския градски съд в частта, с която са отхвърлени частично предявените от М. И. В., Л. П. Д. и Р. К. Д. против [фирма] искове по чл.108 ЗС, чл.59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и вместо него е осъдил [фирма] да предаде на основание чл.108 ЗС на М. И. В., Л. П. Д. и Р. К. Д. владението върху 250 кв.м. от имот пл.№ 1375, в кв.2 по плана на [населено място], м.”З.” съгласно скица, неразделна част от решението. С това решение въззивният съд е осъдил [фирма] да заплати на основание чл.59 ЗЗД на М. И. В. сумата 4 347 лв., на Л. П. Д. сумата 2173,50 лв. и на Р. К. Д. сумата 2173,50 лв., представляващи обезщетения за ползване на посочената част от имота за периода 01.03.2000г.-23.06.02г., ведно със законните лихви върху сумите от предявяването на иска до окончателното им изплащане. [фирма] е осъден да заплати на основание чл.86 ЗЗД на М. И. В. сумата 150 лв., а на Л. П. Д. и на Р. К. Д. сумата по 75 лв., представляващи обезщетения за забавено плащане на присъдените главници по чл.59 ЗЗД за периода 12.04.02г. – 17.07.02г., както и 2377, 61 лв. разноски. В останалата обжалвана част, с която предявените искове по чл.108 ЗС (за предаване владението върху 1 900 кв.м. от имот пл. пл.№ 1375), по чл.59 ЗЗД (за заплащане общо на сумата 186 253 лв.) и по чл.86 ЗЗД (за заплащане общо на сумата 1000 лв.) са отхвърлени за разликите до пълните предявени размери, първоинстанционното решение е оставено в сила. Със същото решение въззивният съд е обезсилил решението на районния съд в частта, с която са отхвърлени предявените от М. И. В., Л. П. Д. и Р. К. Д. срещу Министерство на регионалното развитие и благоустройството и срещу Министерство на вътрешните работи, главна дирекция “Гражданска защита” искове по чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД и е прекратил производството по делото по отношение на тези ответници. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесният имот е бил собственост на общия наследодател на ищците в първоинстанционното производство И. К. Д., като ½ ид.част от него е била отчуждена по реда на ЗОЕГПНС и реституирана на основание чл.1, ал.1 ЗВСОНИ, тъй като имотът съществува в същия вид, в който е отчужден, а останалата ½ ид.част е одържавена през 1954г. за мероприятие по ЗПИНМ - стадион и възстановена с влязло в сила решение по а.х.д. № 518/98г. на СГС. Извършвайки косвен съдебен контрол на акта за реституция, въззивният съд е приел че предпоставките на чл.2 ЗВСОНИ по ЗТСУ и др. закони са били налице, тъй като мероприятието, за което е отчужден имотът не е реализирано, нито е реализирано последващото мероприятие корекция коритото на река В. и че ищците се легитимират като собственици на имота /първата ищца притежава ½ ид.част, а останалите две ищци по ¼ ид.част/. Прието е също, че ответникът [фирма] владее 250 кв.м. от имота без основание и че предпоставките за уважаване на предявените искове до посочените размери са налице. С определение № 1142 от 09.12.2011г.по гр.д.№ 1026/11г. на ВКС, ІІ г.о е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която са уважени предявените искове по чл.108 ЗС, по чл.59 ЗЗД за сумата 2173, 50 лв. със законната лихва и по чл.86 ЗЗД за сумата 75 лв. по отношение на ищцата в първоинстанционното производство Л. П. Д. и на същата са присъдени разноски, респ. в частта, с която тези искове са отхвърлени спрямо нея съгласно дадените с ТР № 1/2009г. на ОСГТК, т.1, изр. 3 задължителни разяснения, а по консеквентност и в частта, с която са отхвърлени исковете на Р. К. Д. по чл. 59 и чл.86 ЗЗД за тези суми. Обжалваното решение в частта, с която са уважени предявените искове по чл.108 ЗС, по чл.59 ЗЗД за сумата 2173, 50 лв. със законната лихва и по чл.86 ЗЗД за сумата 75 лв. по отношение на ищцата в първоинстанционното производство Л. П. Д. и на същата са присъдени разноски, респ. в частта, с която тези искове са отхвърлени спрямо нея е процесуално недопустимо, тъй като видно от данните по делото същата е починала в хода на процеса пред въззивния съд на 04.12.2008г. (преди приключване на устните състезания) и е оставила за свой единствен наследник по закон ищцата Р. К. Д. – дъщеря. Като е постановил решението си по отношение на починала страна въззивният съд е постановил един недопустим съдебен акт в тази му част, който следва да бъде обезсилен на основание 293, ал.4, вр. с чл.270, ал.3 ГПК. В останалата допусната до касационно обжалване част решението е неправилно, тъй като посочените суми, вместо на починалата страна, е следвало да бъдат присъдени на нейния наследник по закон, т.е. на ищцата Р. Д.. Ето защо същото следва да бъде отменено в тази му част на основание чл.293, ал.1 ГПК и вместо него следва да се постанови друго, с което ответникът [фирма] бъде осъден да заплати на Р. К. Д. сумата 2173, 50 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на посочената част от имота за периода 01.03.2000г.-23.06.2002г. на основание чл.59 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска – 17.07.2002г. до окончателното й изплащане, както и сумата 75 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на присъдената главница по чл.59 ЗЗД за периода 12.04.2002г. – 16.07.2002г. на основание чл.86 ЗЗД. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на касаторките строените от тях разноски в касационното производство в размер на 475 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о. Р Е Ш И : О б е з с и л в а решение № 787 от 11.05.11г. по гр.д.№ 1127/08г. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 с-в. в частта, с която са уважени предявените искове по чл.108 ЗС, по чл.59 ЗЗД за сумата 2173, 50 лв. със законната лихва и по чл.86 ЗЗД за сумата 75 лв. по отношение на Л. П. Д. и на същата са присъдени разноски, респ. в частта, с която тези искове са отхвърлени спрямо нея. О т м е н я решение № 787 от 11.05.11г. по гр.д.№ 1127/08г. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 с-в. в частта, с която са отхвърлени исковете на Р. К. Д. против [фирма] по чл.59 ЗЗД за сумата 2173, 50 лв. със законната лихва и по чл.86 ЗЗД за сумата 75 лв. и вместо това постановява: О с ъ ж д а [фирма], [населено място] да заплати на Р. К. Д. от [населено място] сумата 2173, 50 лв./две хиляди сто седемдесет и три лева и петдесет стотинки/, представляваща обезщетение за ползване на 250 кв.м. от имот пл.№ 1375, в кв.2 по плана на [населено място], район „К. с.”, м.”З.” за периода 01.03.2000г.-23.06.2002г. на основание чл.59 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.07.2002г. до окончателното й изплащане, както и сумата 75 лв./седемдесет и пет лева/, представляваща обезщетение за забавено плащане на присъдената главница по чл.59 ЗЗД за периода 12.04.2002г. – 16.07.2002 г. на основание чл.86 ЗЗД. О с ъ ж д а [фирма], [населено място] да заплати на Р. К. Д. и на М. И. В. от [населено място] сумата 475 лв. /четиристотин седемдесет и пет лева/ разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: