Ключови фрази
отмяна-нарушено право на участие * Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

 736

 

София, 9.11. 2009 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІІІ г.о., в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и девета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КапкаЮстиниянова

  ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова

                         Светла Димитрова

 

                 при участието на секретаря       Райна Стоименова                                             присъствието на прокурора                                                                                           като изслуша докладваното от съдията Богданова                    гр.дело №  435  по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.231, ал.1, б.”е” ГПК /отм./ вр. § 2, ал.12 ПЗР на ГПК.

Образувано е по молбата на С. Д. С. от гр. С. за отмяна на влязло в сила решение № ІІ-81/18.05.2007 год. по гр.д. № 713/2006 год. на Бургаския окръжен съд.

Ответникът по молбата за отмяна П. на Република България, гр. С. изразява становище за оставяне без уважение, като неоснователна.

Ответникът Р. д. на вътрешни работи, гр. Б. не изразява становище.

По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното:

Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.232, ал.1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

В молбата за отмяна се излагат обстоятелства за нарушаване на правилата за призоваване, вследствие на което молителят бил лишен от възможността да участва в последните две заседания, проведени от Бургаския окръжен съд, както и да внесе определения депозит за допуснатите му свидетели.

С решение № ІІ-81/18.05.2007 год. по гр.д. № 713/2006 год. Бургаският окръжен съд е оставил в сила решение № 618 от 29.05.2006 г. по гр.д. № 395/2006 г. на Бургаския районен съд, с което предявеният от С. Д. С. против О. д. “П”, гр. Б. иск за заплащане на сумата 1332 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени и имуществени вреди на основание чл.1 от ЗОДВПГ /сега ЗОДОВ/ е отхвърлен.

Молителят поддържа, че за съдебното заседание проведено на 3.04.2007 г., когато е даден ход на делото по същество и е отменено определението, с което да били допуснати до разпит посочените от него свидетели не е присъствал, както и че не е внесъл депозита, тъй като бил нередовно призован и неправилно била приложена разпоредбата на чл.51, ал.2 ГПК /отм./.

От данните по делото е видно, че за първото по делото заседание на въззивния съд, проведено на 24.10.2006 г. молителят в качеството му на жалбоподател е бил редовно призован на 21.09.2006 г. по реда на чл.41, ал.6 ГПК /отм./. От протокол от съдебно заседание от 13.02.2007 г. по гр.д. № 713/2006 г. на Бургаския окръжен съд е видно, че са били допуснати до разпит посочените от молителя свидетели, след внасяне на определения от съда депозит. Съдът е указал в тридневен срок от съобщението молителят да внесе депозита, за което му е била изпратена призовка, върната в цялост с отбелязване, че лицето повече от 4 години не живее на посочения адрес. Съдът е приложил разпоредбата на чл.51, ал.2 ГПК /отм./ и в следващото съдебно заседание, проведено на 3.04.2007 г. е отменил определението, с което са били допуснати свидетелите и е дал ход по същество на делото.

При тези данни съдът в настоящия състав намира, че не е налице основанието по чл.231, ал.1, б.”е” ГПК /отм./, тъй като процесуалните действия извършени от въззивната инстанция не са опорочени. За въззивното производство молителят е бил редовно призован по реда на чл.41, ал.6 ГПК /отм./. Съгласно посочената разпоредба съдът призовава страните само за първото заседание по делото, а за останалите съдебни заседание страните са длъжни сами да следят развитието на производството. Това включва и задължението молителят сам да научи за съдържанието на съдебния протокол, с който са били допуснати до разпит свидетели и е бил определен депозит, който е следвало да внесе в посочения от съда срок. С оглед редовното призоване на молителя по чл.41, ал.6 ГПК /отм./ въззивният съд не е имал задължение да го уведомява за извършените процесуални действия, както и да го призовава за следващите съдебни заседания. Затова с доводът за нередовно призоваване и неправилно приложение на чл.51, ал.2 ГПК /отм./ не се обосновава фактически състав по чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.), тъй като предвидената в нормата хипотеза засяга случаи на нередовно призоваване на страната, вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила, довело до лишаване от възможността да участва в делото, какъвто не е разглеждания случай. За въззивното производство както вече се посочи молителят е бил редовно призован.

Предвид изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК /отм./ по посочената в молбата хипотеза, поради което същата следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Д. С. от гр. С. за отмяна по реда на чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК /отм./ на решение № ІІ-81/18.05.2007 год. по гр.д. № 713/2006 год. на Бургаския окръжен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: