Р Е Ш Е Н И Е № 136 София, 28 септември 2017 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 625/2017 година. Производството е образувано по искане на осъдения Я. Н. Н. / в момента в затвора в гр. Ловеч/, основано на чл. 423, ал. 1 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в сила присъда № 216 от 06.04.2016 г. по нохд № 1096/2015 г. на РС - Габрово. Прави се оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради ограничаване правото му на лично участие по наказателното дело, завършило със задочното му осъждане. Иска се отмяна на атакуваната присъда по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Изложените в искането на осъдения оплаквания се поддържат в производството по възобновяване лично от него, от служебния му защитник адв. М. Т. от САК, както и в представените писмени бележки. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство, но се е укрил, за да избегне ангажирането на наказателната му отговорност, поради което предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на делото, не са налице. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 216 от 06.04.2016год. по нохд № 1096/2015г. на Габровския районен съд Я. Н. Н. е признат за виновен за извършено на 18/19.10.2013 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив и след предварителен сговор с И. И. Б., престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195, ал. 1, т. т. 3 и 5, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, поради което на посоченото основание и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален "Строг" режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Производството пред Районния съд е протекло в отсъствие на подсъдимия, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НК. Постановената присъда не е била протестирана или обжалвана и е влязла в сила след изтичане на законоустановения срок за това. В искането за възобновяване на делото осъденият навежда оплакване за ограничаване правото му на лично участие по делото, тъй като в хода на воденото наказателно производство той се е намирал вън от пределите на страната, поради което не е участвал във воденото срещу него досъдебно производство, което е причината и да не бъде открит и уведомен за проведеното срещу него съдебно производство. За да се произнесе по допустимостта на искането на осъдения за възобновяване на наказателното дело, настоящият съдебен състав съобрази следното: От изисканата и приложена към касационното дело справка от РП-Габрово е видно, че след влизане на присъдата в сила тя е приведена в изпълнение на 09.03.2017год., след задържането на осъдения в Република Чехия на 27.02.2017год., въз основа на издадена на 29.12.2016год. от Прокуратурата Европейска заповед за арест, с цел изпълнението на наложеното на Н. наказание лишаване от свобода по нохд № 1096/2015год. на РС-Габрово. Следователно, искането на Н. е направено в шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 от НПК от осъден, имащ право на такова искане и има за предмет присъда, постановена при проведено задочно производство спрямо него, непроверена от въззивна или касационна инстанция, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения: Досъдебното производство под № 663/2013 г. по описа на РУ "Полиция" гр. Габрово, е образувано на 19.08.2013год., на основание чл. 212, ал. 2 от НПК срещу неизвестен извършител, за извършено на 18/19.10.2013 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НПК, с предмет движими вещи на обща стойност около петстотин лева, отнети от владението на В. М. И. от [населено място], без нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои. В хода на разследването са били събрани данни, че един от авторите на деянието е лицето Я. Н. Н., който е бил издирен и на 22.07.2015год. е привлечен като обвиняем, като е разяснено правото му на адвокатска помощ, от която той изрично се отказал. Непосредствено след това, на същата дата, обвиняемият е бил разпитан в това му качество и разследващият орган е взел мярка за неотклонение "Подписка", със задължението той да не променя местоживеенето си - [населено място], [улица], ет. /етаж/, ап./номер/ и да се явява при призоваване. След образуване на нохд № 1096/2015 г. на РС - Габрово, осъденият многократно е търсен от длъжностното лице по призоваването и от органите на ОЗ”Охрана” по реда на чл. 178, ал. 2 от НПК за връчване на обвинителния акт и на призовки за съдебно заседание, но Н. не е открит на посочения от него съдебен адрес. Това наложило съдът да постанови обявяването му за общодържавно издирване за установяване на местонахождението, което станало с телеграма 49857/25.11.2015год. на ГД „КП”-София и КИЛ № 264р-14687/25.11.2015год. на ОД на МВР-Габрово. Щателното издирване на Н. не довело до положителен резултат. По тези причини по отношение на Н. не е изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК и не му е бил връчен обвинителен акт, като съдебното производство пред Районния съд е протекло при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НК без него, но в присъствие на назначения му на основание чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК служебен защитник-адв. Р. П. Д. от АК-Габрово. Изложеното и фактите по делото сочат, че Н. е знаел за образуваното и водено срещу него наказателно дело за престъплението, по което е осъден и са налице данни, че се е укривал от правозащитните и правораздавателните органи с цел да не понесе отговорност за деянието си. Правото на лично участие на обвиненото лице в наказателното производство е едно от основните му права, като неспазването му от правоприлагащите органи е допустимо само при категорични данни, че то не желае да се възползва от това си право и се укрива с цел да избегне реализиране на наказателната отговорност, каквато е хипотезата в случая. Ето защо, не е налице условието на чл. 423, ал. 1 от НПК за отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда по нохд. № 1096/2015год. на РС - Габрово и искането на осъдения в тази насока следва да се остави без уважение. Поради изложените съображения и с аргумент на обратното на чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Я. Н. Н. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в сила присъда № 216 от 06.04.2016год. по нохд № 1096/2015год. на РС-Габрово. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: