Р Е Ш Е Н И Е № 141 София, 21 декември 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и втора година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ:ХРИСТИНА МИХОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Гебрев, изслуша докладваното от съдията ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА н. дело № 1037/2021 година Настоящото – второ по ред касационно производство, по чл.346, т.1 и сл. от НПК е образувано по протест и жалби на адв.К. Н., повереник на частните обвинители Г. Д. Л., действаща лично и със съгласието на своята майка Н. Н. Л., Л. Д. М. -М., В. Л. Н. и Б. П. М. и на адв.Г. С., защитник на подсъдимия А. Ж. Ж. срещу решение № 23 от 13.10.2021 г., постановено по ВНОХД № 10/2021 г. от Военно- Апелативен съд-София. В касационния протест на Военно-апелативна прокуратура се заявяват всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Нарушението на процесуалните правила се защитава с доводи за пороци при оценката на доказателствения материал, опорочили формирането на вътрешното убеждение и като последица - обусловили неправилно заключение относно виновността на подс.Ж. по чл.119 във вр. с чл.115 от НК, вместо по квалификацията, дадена с обвинителния акт –по чл.115 от НК.В тази връзка се настоява, че въззивния съд не е изпълнил задълженията си по чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК и не е подложил на внимателна и обстойна проверка всички обстоятелства, относими към предмета на обвинението.Нарушението на закона се основава на доводи, аргументиращи неправилното оправдаване на подс.Ж. по първоначално предявеното му обвинение по чл.115 от НК.Изтъкват се редица съображения от фактическо естество за доказаността на това обвинение, като се оспорва дадената от истанционните съдилища квалификация на инкриминираното престъпно деяние по чл.119 във вр. с чл.115 от НК. Изложени са и съображения за явна несправедливост на наложеното наказание, като се настоява, че същото е занижено.Оспорено е и приложението на чл.66, ал.1 от НК. Иска се Върховният касационен съд да отмени обжалваното решение и да върне делото за разглеждане от друг състав на Военно-апелативния съд. В касационната жалба на частните обвинители, изготвена чрез повереника им адв. К. З. Н., се развиват съображения, аргументиращи наличието на всички касационни поводи по чл.348, ал.1 от НПК.Подробно е аргументирана тезата, че подсъдимият Ж. не е бил в положение на неизбежна отбрана, като се настоява, че същият е следвало да бъде признат за виновен в извършване на вмененото му с обвинителния акт престъпление по чл.115 от НК.Основният процесуален порок съзрян от частното обвинение, е отклонението на инстанционните съдилища от принципното положение, установено в чл.14, ал.1 от НПК, като на тази плоскост е защитено твърдението за допуснати процесуални нарушения и за нарушение на материалния закон.Изтъкнати са и съображения за явна несправедливост на наложеното наказание, както досежно размера на същото, поради това, че е занижен, така и относно приложението на института на условното осъждане. Отправеното към касационната инстанция искане е за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК са посочени и в касационната жалба на защитника на подс.А. Ж., адв.С., насочена срещу частта от въззивния съдебен акт, в която е утвърдено осъждането по чл.119 във вр. с чл.115 от НК.Заявява се, че въззивната инстанция е допуснала нарушение по смисъла на чл.14, ал.1 от НПК в посочената част на обжалваното решение. Като последица от нарушението на процесуалната норма било допуснато и неправилно приложение на материалния закон, а на подс.А. Ж. било наложено несправедливо наказание.Жалбата съдържа подробно изложение на отношенията между пострадалия, подсъдимия и св.А., както и на хронологията на събитията, чиято кулминация е инкриминирания престъпен резултат, като по този начин е аргументирано защитното виждане, очертаващо приложение на чл.12, ал.1 от НК.В условията на алтернативност са заявени претенции за оправдаване на подс.Ж., поради това, че е действал в условията на неизбежна отбрана или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебното заседание пред касационния съд представителя на прокуратурата поддържа изцяло касационния протест по изложените в него съображения, както и отправеното искане. Излага доводи за липса на неизбежна отбрана от страна на подс. Ж., като се застъпва тезата, че той е провокирал пострадалия да го нападне, уреждайки му срещата в нощта на инцидента, за която предварително се е въоръжил с нож.Държавният обвинител счита, че процесното деянието е съставомерно по чл. 115 от НК и с оправдаването на подс.Ж. по тази квалификация е допуснато нарушение на материалния закон. Моли съда да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Повереникът на частните обвинители – адв. Н., прави собствен анализ на доказателствата, касаещи поведението на подсъдимия и пострадалия на плоскостта на отношенията им със св. Л. А. и в аспекта на инкриминираните събития, въз основа на който извежда извод за действия на подс.Ж., непопадащи в обхвата на чл.12, ал.1 и ал.2 от НК.Отделно от това твърди, че проверяваните инстанции тенденциозно не са коментирали заключението на съдебно-психиатричната експертиза, с цел да го изключат от доказателствения материал, защото било в подкрепа на обвинението. Излага доводи и против несправедливо определения размер на наложеното на подс. Ж. наказание „лишаване от свобода“ и отлагането на изтърпяването му. Прави възражение против жалбата на подсъдимия. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия – адв. С. счита, че подс. Ж. трябва да бъде изцяло оправдан от касационната инстанция. Изтъква, че подробният и правилен анализ на фактологията по делото води до единствения извод за действия на подс.Ж., извършени в хипотезата на неизбежна отбрана, поради което законосъобразният резултат би бил постигнат чрез оправдаването му.Алтернативно счита, че са налице основания за връщане на делото на въззивната инстанция, защото част от указанията, дадени от предходния състав на ВКС не са изпълнени.Заявява, че жалбата на частните обвинители и касационният протест на прокуратурата са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение , като взе предвид протеста и жалбите и отразените в тях доводи и искания, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в по чл. 347 и сл. НПК, намира за установено следното: Протестът и жалбите са допустими, подадени са в законоустановения срок, от процесуално легитимирани страни и срещу подлежащ на касационна проверка въззивен съдебен акт на основание чл. 346, т. 1 от НПК. Настоящият касационен състав счита, че най-напред трябва да прегледа процесуалното движение на делото, и по-точно постановените по това производство съдебни актове в тяхната хронология: С присъда № 13/15.10.2019 година по н.о.х.д. № 115/2018 година на Военен съд – П., подсъдимият А. Ж. е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 115 от НК и признат за виновен за извършено на 20.05.2018 г. в [населено място] умишлено убийство на Д. Л. Л. при превишаване пределите на неизбежната отбрана - престъпление по чл. 119 вр. чл. 115 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години и три месеца, което да изтърпи ефективно. С присъдата, на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“. В негова тежест са присъдени и разноските по делото. На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК е отнето в полза на държавата средството на престъплението. Недоволни от така постановената първоинстанционна присъда са останали всички страни по делото, и по подадените въззивни протест и жалби, с присъда № 12/09.06.2020 година по в.н.о.х.д. № 73/2019г., Военно-апелативният съд отменил първоинстанционната присъда и оправдал подс.А. Ж. , на основание чл. 12, ал. 1 НК, по обвинението по чл. 115 НК. С присъдата си ВоАС отменил също така първоинстанционния съдебен акт и в частта, относно разноските и постановеното отнемане на средството на престъплението в полза на държавата на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК, като го потвърдил в частта относно разпореждането с веществените доказателства. Така постановената нова присъда е обжалвана пред ВКС по касационен протест и жалба на частните обвинители и с решение № 24/15.03.2021г. по н.д. № 982/2021г. на I н.о. на ВКС, е отменена въззивната присъда № 12/09.06.2020г. на Военно-апелативния съд и делото е върнато на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 5 от НПК за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание със задължителни указания. При новото разглеждане на делото от Военно-апелативния съд е постановено сега проверяваното въззивно решение № 23/13.10.2021г. по в.н.о.х.д № 10/2021г., с което е намалено наложеното с първоинстанционната присъда наказание „лишаване от свобода“ на една година и шест месеца и на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложеното изпълнението му за срок от три години. В тежест на подсъдимия са присъдени направените във въззивното производство разноски. В останалата част присъдата е потвърдена. Процесуалното развитие на делото очертава, че процесното разглеждане на наказателното производство пред този съд е второ редовно такова, образувано по касационен ред.Това, както и съдържанието на сезиращите документи, налагат известни уточнения: 1.На първо място следва да се отбележи, че поначало ВКС е съд по правото.Изключение от това принципно положение е хипотезата на чл.354, ал.5, изр.2 от НПК, която в конкретния случай не е налице.Поради тази причина, в рамките на настоящото касационно производство, пред касационната инстанция не могат да бъдат поставяни на преглед доказателства по делото по същество, още по-малко е допустимо позоваване на необоснованост на атакувания съдебен акт, относима към съдилищата по фактите.С други думи казано, както при първото, така и при второто редовно разглеждане на делото касационният съд отговаря само и единствено на оплаквания за допуснати съдебни грешки по прилагане на процесуалния закон, откъдето да се прави извод за неверни заключения при приемане на фактите и респективно по приложение на материалното право; т.е. той не оценява доказателствената съвкупност в нейната същина и не се произнася по преоценката й.Припомнянето на посочените принципни положения е наложително, тъй като още в отменителното решение ВКС е констатирал, че в голяма част доводите в протеста и в жалбите на частното обвинение и на подсъдимия касаят необоснованост на съдебния акт, доколкото в тях се съдържа собствена интерпретация на доказателствения материал, различаваща се от тази, дадена от решаващите инстанции, без обаче да е уточнено в какво се състои процесуалния порок на застъпената в мотивите на съдилищата трактовка на доказателствените източници. Прочитът на всички сезиращи настоящата инстанция документи, позволява заключение, че в преобладаващата си част отново се преповтарят развитите в касационните жалби и протест пред предходния касационен състав доводи за необоснованост, и които, за пореден път ще се посочи – не могат да се предмет на обсъждане и проверка в настоящото касационното производство. 2.Следващото уточнение, което ще направи касационния съд е по повод основното искане на защитата за оправдаване на подс.Ж..В принципен план, оправдаването от тази инстанция е допустимо в случаите на чл.354, ал.1, т.2 , пр. посл. вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК - когато самата приета от контролираната инстанция фактология е непрестъпна, но въпреки това лицето е признато за виновно и осъдено.Последно посоченото, на плоскостта на отправеното от подсъдимия искане за оправдаването му изисква отбелязването, че то принципно е допустимо (чл.354,ал.1,т.2 от НПК), но единствено и само в рамките на приетите от въззивният съд фактически обстоятелства, а от изложените съображения в сезиращия документ, изготвен от този касатор е видно, че именно те се оспорват с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в аналитичната доказателствена дейност на съда.Поради изложените причини, коментираната защитна претенция не може да бъде удовлетворена. 3.Последното уточнение се налага поради спецификите на настоящото производство, в аспекта на това, че по същото е постановено отменително решение от предходен състав на ВКС.В тази връзка следва да се отбележи, че очертаните в последното процесуални недостатъци, които са се явили предпоставка за отмяна на предходно постановения възззивен съдебен акт, представляват указания относно съдържанието на мотивите и са със задължителен характер по смисъла на чл. 355, ал.1, т. 3 от НПК.Това предпоставя извод, че ревизираният по съответното процесно производство съдебен акт, резултат от поредно разглеждане на делото, следва не само да отговаря на правилата за изготвяне на въззивно решение, както предписва регламентът на чл.339 НПК - освен да провери атакуваната присъда по релевираните доводи по съответните протест и жалби, решаващият съд дължи и служебна проверка на правилността на същата, изготвяйки надлежни мотиви за приетите позиции.Наред с това, при проведения повторен процес въобще, и в частност в постановения по него съдебен акт, най-напред трябва да са изпълнени задължителните указания, дадени от върховната съдебна инстанция по наказателни дела, в рамките на предвиденото в разпоредбата на чл.355 НПК. В противен случай постановеният въззивен съдебен акт няма да отговаря на правилата за изготвяне на такъв. Само за пълнота на изразената позиция, трябва да се посочи, че както е известно от теорията и дълготрайната съдебна практика, изпълнението на задължителните указания на ВКС по силата на чл.355, ал.1 НПК не ограничава решаването на делото по вътрешно убеждение от следващия състав на съда, на който делото е върнато за ново разглеждане, стига то да почива на процедурно вярно събрана и анализирана доказателствена наличност, очертаваща приетата фактология, като спрямо последната от своя страна бъде приложено правилното материално право. Обобщено казано, при настоящото разглеждане на делото, касационната проверка предполага преди всичко преценка, доколко и в какъв обем са изпълнени дадените в отменителното решение, задължителни указания по отстраняване на процесуалните недостатъци, които са се отразили както на заключенията по фактите, така и на качественото съдържание на мотивите на съдебния акт, като се държи сметка и за това, дали контролираната инстанция се е отклонила от регламента по чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК.Именно в тези рамки настоящият съдебен състав дължи приоритено произнасяне, тъй като само при положителен извод за процедурно вярна съдебна дейност и качествено изготвен съдебен акт, е възможно произнасяне по доводите за неправилно приложение на материалния закон и за справедливостта на наложеното наказание. В отменителното решение на предходната касационната инстанция ясно са очертани дължимите от въззивния съд процесуални действия при новото разглеждане на делото. В обобщен вид указанията по отстраняване на процесуалните недостатъци, допуснати от предходния въззивен съд, генерално са се отнасяли до няколко категории съществени процесуални нарушения, които са свързани с неизпълнение на изискванията на чл.13, чл. 14, ал.1 и чл.107, ал.5 от НПК, а именно:липса на процесуална активност за събиране на доказателства, имащи отношение към главния доказателствен факт; боравене с предположения относно редица възприети със сигурност или при вероятност фактически положения; липса на детайлен, съвкупен и прецизен анализ на доказателствените източници от гледна точка на изискванията за обосноваване на тяхната достоверност във възприетите от съда части; игнориране на част от доказателствата или превратно интерпретиране на съдържанието на други; нарушения относно начина на формиране на вътрешното убеждение по фактите; излагане на взаимноизключващи се фактически изводи, непозволяващи разчитане на действителната воля на апелативната инстанция. Извършената от настоящият касационен състав проверка установява, че при новото разглеждане на делото от въззивния съд, въпреки проведеното въззивно съдебно следствие, съществената част от указанията на ВКС, дадени в отменителното решение са останали неизпълнени, а друга част – само формално са били обект на вниманието му, като в съдържателен план, доводите му не се отличават с убедителност и задълбоченост, което на собствено основание е довело до сериозни недостатъци в мотивировката, на практика предпоставящи извод за „липса на мотиви” по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК. В хода на проведеното въззивно съдебно следствие контролирания съд е допуснал събирането на допълнителни гласни и писмени доказателства и е назначил съдебно-медицинска експертиза .В тази връзка и в изпълнение на отменителните указания, за изясняване на въпросите: каква е била концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия Ж.; каква е била степента на алкохолното му опиване към момента на деянието; бил ли е в състояние на патологично алкохолно опиване, респ. могъл ли е да ръководи действията и постъпките си въпреки употребения алкохол, е назначил и приел съдебно-медицинска експертиза; изискал е и е приобщил справка-разпечатка от паметта на устройството Алкотест Дрегер, алкохолна проба 92 и копие от протокола за извършено метрологично сверяване на техническото средство и срока на валидност на същото от ОД на МВР-П.; провел е разпит на св.Б., който е изследвал подс.Ж. с техническото средство, отчело наличие на алкохолна концентрация.Пак в изпълнение указанията на предходния касационен състав е събрал писмени и гласни доказателства за изясняване на въпросите какви специални умения притежават подс.Ж. като военннослужещ във военно формирование на специалните сили и пострадалият като служител на полицията.По свой почин е допуснал и провел разпит на полицейските служители, пристигнали на местопроизшествието и провели беседа с подс.Ж. и св.А. непосредствено след инкриминираното деяние –свидетелите Л., С. и Р..В протокола, в който е разпоредил извършването на коментирания разпит, съдът не е счел за необходимо да излага обстоятелствата, които според него са били установими посредством този доказателствен способ. Пак по свой почин е приел, че следва да бъде допуснат и проведен повторен разпит на св.Л. А. и на подсъдимия Ж..В определението, в което е разпоредено извършването им /л.6 от въззивното дело/, съдът отново не е изложил причините, поради които е приел тяхната необходимост, нито пък е посочил обстоятелствата, които се нуждаят от допълнително изясняване чрез повторния разпит на св.А. и на подсъдимия.Неявяването на св.А. на съдебното заседание, проведено на 15.09.2021г. /поради обективни пречки/ е послужило за основание на съда „да не провежда допълнителен разпит на св.А.“, мотивирайки тази си позиция с изявлението, че „обстоятелствата, за които е допуснат допълнителния разпит…са изяснени по делото и за тези обстоятелства тя е разпитвана многократно“.Непосочването на обстоятелствата, които съдът е счел, че се нуждаят от изясняване чрез събирането по негов почин на допълнителни гласни доказателства несъмнено очертава порок в съдебната му дейност, доколкото процедирайки по описания начин, въззивната инстанция е изключила възможността както за касационния съд, така и за страните да разчетат волята му в това отношение.Налице е и друг съществен проблем, а именно- липсата на каквото и да е обсъждане в мотивната част на решението на доказателствата, събрани в хода на въззивното съдебно следствие чрез разпита на свидетелите Б., Л., С. и Р. и обясненията на подс.Ж., както и на информацията, изводима от писмените доказателства, а така също и от експертното заключение на СМЕ, изготвена от експерта Г..Контролираната инстанция се е задоволила единствено с пресъздаване на съдържанието им, без да държи сметка, че това не може да замени дължимото посочване на възприетите от решаващия съд фактически положения.Така, и за касационния съд, и за касационните жалбоподатели, не става ясно какви факти въззивният съд е приел за установени чрез посочените доказателствени способи и как те се отнасят към обективираните в решението фактически и правни изводи.Извън съмнение е обстоятелството, че липсата на ясно изразено вътрешно убеждение на съда по установените факти препятства правото на страните да узнаят фактическите основания на постановения съдебен акт, а също и преценката за правилно приложение на материалния закон.Наред с това, коментираната дейност на проверяваната инстанция е в нарушение на принципните начала, установени в чл.14, ал.1 и чл.107, ал.5 от НПК, съдържащи императивни предписания за съда да вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, подлагайки на внимателна преценка всички събрани доказателства. В този смисъл доводите в протеста и жалбите и свързаното с тях позоваване на касационния повод по чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, са основателни и сочат на наличие на предпоставки само на това основание решението да бъде отменено и делото – върнато за ново разглеждане на същия съд. На следващо място, при повторното разглеждане на делото отново неизяснени в пълнота са останали няколко съществени въпроса, на които предходния касационен състав е обърнал специално внимание, доколкото имат решително отношение към правилното приложение на материалния закон.Първият от тези въпроси е свързан с изясняването на причините, поради които подсъдимият, бидейки със св.А. пред дома си, при това, имайки достъп до 2-та ножа, които според приетото по фактите е държал в автомобила си, с единия от които са причинени нараняванията на Л., включително и това, довело до смъртта му, е изчакал идването на пострадалия, който непосредствено преди това му е отправял закани, в т.ч. и такива за убийство.Именно в тази връзка, в отменителното решение са дадени указания за назначаване на допълнителна експертиза из областта на телекомуникационните технологии, с цел установяване движението на пострадалия Л. от момента, в който се е разделил със свидетелката А., до пристигането му пред дома на подсъдимия.Тези указания не са изпълнени, очевидно поради постъпилата информация от „Теленор България“ЕАД и „А1 България“ ЕАД, съгласно която поисканите от съда данни е невъзможно да се предоставят, тъй като не са съхранени.Това обаче, неправилно е счетено от въззивната инстанция, като основание, освобождаващо я от задължението й да изясни поставения от предходния касационен състав въпрос посредством други доказателствени способи, като в този смисъл отменителните указания са останали неизпълнени в тази им част.По същественото обаче е, че и при това разглеждане на делото, съдът не се е задълбочил в изследване на причините, поради които подсъдимият е изчакал пострадалия.Дължимите в това отношение съдебни съображения са заменени с утвърденото в Постановление №12 /29.11.1973г. по н.д. №11/1973г. на Пленума на ВС право на нападнатия на активна защита, при това при погрешно разчитане на същото и при неправилното му съотнасяне към тази част от конфликта между подсъдимия и пострадалия.Безспорно правото на активна защита е признато не само в цитираното Постановление, но и в позитивната съдебна практика, но само при хипотеза на непосредствено нападение, т.е. когато увреждането е започнало или пък е създадена реална опасност от увреждане на личността или законните права на гражданите.Извън съмнение е обстоятелството, че неизбежната отбрана е недопустима при предполагаемо или бъдещо нападение.Според приетото по фактите, до момента на срещата между подсъдимия и пострадалия, довела до съставомерния резултат, комуникацията между двамата, в хода на която действително са били отправени от последният към Ж. закани за убийство, е била само по телефона. При това положение, съдът е бил длъжен аргументирано да защити позицията си, според която е приел, че нападението срещу подсъдимия е започнало още преди срещата му с пострадалия и на това нападение, подсъдимият е имал право на активна защита. Следващият съществен въпрос е свързан с установяване на поведението на пострадалия по време на срещата му с подсъдимия и св.А., в аспекта на това, какви точно действия е извършил Л. по отношение на Ж.. Правилното изясняване на този въпрос несъмнено е от изключително важно значение за приложението на материалния закон, тъй като от отговора му зависи дали е налице неправомерно нападение от страна на Л.; дали това нападение е било преустановено след първоначалния удар, нанесен от пострадалия на подсъдимия в областта на лицето му, в резултат на който последният е паднал на коляно на земята; дали преустановяването е било кратковременно и в този смисъл започналото нападение не е било приключило към момента на оказаната от подсъдимия активна защита.Пълноценният и обоснован отговор на поставените въпроси е изисквал детайлно обсъждане и съпоставка на доказателствата, установяващи действията на пострадалия както към първоначалния момент, в който се е срещнал с подсъдимия и му е нанесъл удар в областта на лицето, довел до повалянето на Ж. на коляно, така и последващите такива , касаещи момента след нанесения удар и изправянето на подсъдимия.И ако, към доказателствената и аналитична дейност на проверявания съд, въз основа на която е изведен извод за неправомерно нападение от пострадалия в първоначалния момент на срещата му с подсъдимия упрек не може да бъде отправян, различно е положението към коментираната дейност на въззивната инстанция, на базата на която е прието, че започналото нападение не е било преустановено след коментираният удар, а е продължило и след изправянето на подсъдимия.Заключението на проверявания съд, според което започнатото от пострадалия нападение спрямо подсъдимия е било продължено от Л. и след нанесения удар на Ж. и изправянето на последния, не само не е убедително защитено, но и нещо повече – то не намира опора в доказателствата по делото.Съдът е посочил /л.157 гърба от въззивното делото/, че в основата на този извод поставя доказателствата, събрани чрез разпита на „очевидците на инцидента –подсъдимия и св.А.“.При изграждането му обаче, е интерпретирал погрешно информацията, съобщена от св.А. в проведения и разпит на съдебното заседание на 08.05.2019г. пред първостепенния съд.Според заявеното от нея, по време на физическото стълкновение между пострадалия и подсъдимия след изправянето на последния, свидетелката е била блъсната, в резултат на което е паднала на земята, като това и е попречило да възприеме развилите се след този момент събития, в частност –причиняването на прободно-порезните наранявания на Л..Игнорирал е и заявеното от подсъдимия в обясненията, които същия е дал пред контролираната инстанция, както и пред предходните съдебни състави, в което е потвърдил липсата на спомен как точно е боравил с ножа.В този смисъл, от една страна, съдът изцяло е пренебрегнал указанията на предходния касационен състав, обективирани на л.8, абзац втори от отменителното решение, които поради тази причина продължават да бъдат актуални и понастоящем.От друга страна, въззивната инстанция не е дала ясен, точен и обоснован отговор на въпроса за характера на действията на пострадалия Л., които същият е извършил след нанесения удар на подсъдимия и изправянето на последния.След като е преценил поведението на пострадалия като неприключило нападение, съдът е следвало да установи въз основа на надлежни доказателствени средства дали започнатото нападение е продължавало и към момента, в който подсъдимият е нанесъл ударите с нож.В тази връзка, съдът е следвало да обоснове извод за манифестирано намерение у пострадалия Л. да продължи да нанася удари на подсъдимия , след като последният се е изправил, а освен това е било необходимо да съпостави и тезата за започнало и неприключило нападение с обективната медицинска находка – наранявания от удар с нож в тила на пострадалия. Желанието за самоотбрана, а не за отмъщение е следвало да се обсъди и в корелация с безспорно установените факти, че подсъдимият е изчакал пострадалия пред дома си и при идването му е излязъл от лекия автомобил с нож в ръката, който е бил изваден от канията.При изложението на фактологията не се сочи какво приема съдът в тази насока и как тези обстоятелства се съотнасят към изведените правни изводи за действия на Ж., извършени в хипотезата на неизбежна отбрана при превишаване пределите на същата.В тази връзка следва да се отбележи, че започналото от пострадалия нападение, което е безспорен факт, съвсем не обосновават директно приложение на разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от НК, както е процедирал контролирания съд. За правилното приложение на материалния закон е необходимо преди това да се изведат по надлежния ред правни изводи за приложение на института на неизбежната отбрана в аспекта на започнало, но неприключило нападение и за хипотеза на нейното превишаване. Предходното решение на касационната инстанция ясно и точно е поставило изискванията за самостоятелен и задълбочен доказателствен анализ, който се дължи от въззивната инстанция, което указание последната не е изпълнила. Последният въпрос, който не е намерил убедителен отговор и при това разглеждане на делото, е свързан с механизма на деянието в аспекта на това- по какъв точно начин, при какво взаимно разположение на подсъдимия и пострадалия и в каква последователност са причинени нараняванията на Л. и най-вече това, довело до смъртта му. За изясняването му и в изпълнение на подробните указания на предходния касационен състав, обективирани на л.7 - 9 от отменителното решение, апелативната инстанция е провела допълнителен разпит на вещите лица, изготвили тройната СМЕ на труп.Този процесуален подход в принципен план не би търпял укор /отбелязването е по повод на това, че отменителните указания са за назначаване на допълнителна СМЕ/, стига в резултат на него да бяха изяснени поставените по-горе въпроси.Последното обаче не само не е сторено, но и съдът е изопачил заявеното от експертите, като освен това е игнорирал част от експертните констатации.На л.151 от въззивното дело, от фактическа страна, съдът е приел, че след изправянето на подсъдимия, двамата с пострадалия се „сборичкали през свидетелката“ в изправено положение.Посочил е по-нататък, че „ръкомахайки с лявата си ръка, подсъдимият, държейки ножа с дясната си ръка, при отделните замахвания от пострадалия, нанесъл на Л. три прободно-порезни наранявания в областта на гръдния кош отпред и в лявата му странична повърхност, без проникване в гръдната кухина, пронизваща прободно-порезна рана в областта на тила, порезна рана по лявата лакътна става, драскотини по лявата мишница, три порезни рани по трети и четвърти пръст на дясната ръка“.Приел е също, че след описаните действия на подсъдимия, пострадалият „ненадейно избутал силно свидетелката на ляво; последната паднала на гърба си“, след което подсъдимият причинил прободно-порезното нараняване на Ж., което е в пряка причинна връзка със смъртта му.Възприетият от съда механизъм на причиняване на уврежданията на пострадалия е в противоречие с експертните изводи, според които всички причинени наранявания са реализирани в кратък период от време и при едно и също взаимно разположение на телата на пострадалия и подсъдимия, което се установява от еднаквата посока на раневите канали- от ляво надясно, от долу-нагоре, отпред-назад и от локацията им –групирани на сравнително малка част от тялото /иде реч за тези в областта на гърдите/.Наред с това, възприетият от съда механизъм е в противоречие и със заявеното от свидетелката А., която е категорична, че е паднала на земята, вследствие блъскане, преди подсъдимият да нанесе ударите с нож на пострадалия.Отделен е въпроса, че не е ясно въз основа на какви доказателствени източници съдът е приел, че пострадалият е този, който е блъснал св.А., тъй като подобни данни не се съдържат нито в нейните показания, нито в обясненията на подсъдимия.Освен това, съдът е допуснал вътрешно противоречие, тъй като на л.158 е посочил, че „свидетелката А. не е видяла самото нанасяне на ударите с нож от Ж., тъй като е била съборена на земята“, а преди това както се отбеляза по-горе е приел, че свидетелката е била съборена и е паднала на земята след нанесените на пострадалия наранявания, предхождащи това, причинило смъртта му.На следващо място, на същият лист, по отношение на порезните рани по ръцете на пострадалия, за механизма и момента на причиняването на които предходния касационен състав е обърнал специално внимание на л.9, абзац 2-ри от отменителното решение, съдът е посочил, че могат да се получат при опит на Л. да отнеме ножа от подсъдимия, както и че експертите, условно са ги нарекли „защитни“.Съдът не само не е осмислил дадените отменителни указания в коментираната насока и в този смисъл не е изпълнил същите, но изцяло извън вниманието му е останала експертната констатация, че е възможно те да бъдат получени при свита лява ръка на пострадалия, в момент, в който същият е отбранявал с предмишницата и лакътя си, засегнатите от другите рани области /заявеното от експерта С. при допълнителния разпит на вещите лица пред въззивния съд/.С оглед на последно казаното, изводът на контролирания съд, че коментираните наранявания не са защитни, тъй като са получени при опит на пострадалия да отнеме ножа от подсъдимия, е неубедително защитен. В обобщение на всичко изложено по-горе, основната последица за настоящото производство е отмяна на постановения въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Военно-апелативен съд –София.Този изход на делото не позволява на ВКС да се занимава с развитите от страните съображения за нарушение на материалното право и за явна несправедливост на наложеното наказание. При новото разглеждане на делото, трето по ред, въззивният съд следва да осмисли дадените с настоящото решение указания, както и тези в предходното отменително решение на първия касационен състав, които не са били съобразени в достатъчна степен; едва след направени надлежни и обосновани изводи по фактите, да прецени и приложимия материален закон и справедливостта на наложеното наказание, като съобрази изложените пред касационната инстанция доводи и съображения на страните и те получат своя убедителен отговор. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал.5, изр.1, вр. ал.3, т.2, вр. чл.348, ал.1, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 23 от 13.10.2021г., постановено по в.н.о.х.д. №10/2021г. по описа на Военно-апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.