О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № . 365   София, 21.05.2010 г.               Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и десета година в състав:       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА             ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА               ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова ч. т. дело № 298/2009 г.               Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от М. Ц. Ц. от гр. П., чрез процесуалния му представител адв. Д от АК – гр. П., срещу определение № 185 от 27.02.2009 г. по ч. гр. д. № 105/2009 г. на Плевенски окръжен съд, с което се потвърждава определение № 391 от 19.11.2008 г. по гр. д. № 3 512/2008 г. на Районен съд гр. П. за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявения от Ц. иск. Частният жалбоподател счита, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и който е от съществено значение за делото. В подкрепа на твърденията си е представил решение № 2 674/11.07.1996 г. по гр. д. № 4 209/1995 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 373 от 15.09.2000 г. по гр. д. № 1 428/1999 г. на ВКС, V ГО, решение № 1 191/26.07.2002 г. по гр. д. № 2 076/2001 г. на ВКС, V ГО; решение от 08.10.2004 г. по гр. д. № 57/2004 г. на СГС, ВК, ІІ А отд.; решение от 25.05.2005 г. по гр. д. № 10 394/2004 г. на СРС, ГК; решение № 183 от 16.03.2007 г. по т. д. № 683/2006 г. на ВКС, І ТО; решение от 04.07.2007 г. по гр. д. № 1 929/2006г. на САС, ГК и решение № 304 от 01.06.2007 г. по т.д. № 42/2007 г. на ВКС, І ТО. Същият моли да бъде отменено въззивното определение, както и потвърденото с него прекратително определение и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. Ответникът по частната касационна жалба Застрахователна компания „Български имоти” АД гр. С. не ангажира становище в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск от М. Ц. Ц. от гр. П. деликвент срещу З. „Български имоти” АД гр. С. застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, с правно основание чл. 409 ТЗ (отм.). Ищецът претендира заплащането на сума в размер на 20 811,42 лв. – главница, произтичаща от договор № 8* от 28.12.2002 г. във вр. с изп. дело № 231-31/2005 г. на СИС при РС гр. П., ведно със сумата 7 844,30 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата, считано от 25.09.2003 г. до 05.09.2008 г. Претенцията на Ц. е свързана с причиненото от него пътно-транспортно произшествие, при което е загинала жена на 25.09.2003 г. С присъда № 43 от 27.05.2004, постановена по НОХД № 32/2004 г. на ОС гр. П. същият е осъден да заплати на съпруга и дъщерята на загиналата неимуществени вреди в размер на 18 000 лв.(на първия наследник) и 22 000 лв. (на втория наследник). Към момента на настъпване на произшествието ищецът е имал валидно сключена полица за застраховка „Гражданска отговорност” - „Злополука” на МПС към ответното дружество. След приключване на наказателното производство е образувано изпълнително дело № 231-31/2005 г., по което съпругът на загиналата жена е декларирал, че е получил общо сума в размер на 28 390,50 лв., от които 12 000 лв. – обезщетение за него и 15 000 лв. за дъщеря му. Ищецът (жалбоподател в настоящото производство) до 05.09.2008 г. е изплатил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 24 760 лв. Същият претендира заплащане от ответника на главница в размер на 20 811,42 лв., мораторна лихва – 7 844,30 лв. и разноски – 1 911,34 лв. Първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, като приема, че искът е недопустим, тъй като законът не предвижда правна възможност за прекия причинител на вредата да претендира от застрахователя размера на сумата, която е бил осъден да заплати, а само размера на реално платеното от него обезщетение. Постановеният съдебен акт е обжалван пред ОС гр. П., който с определение № 185 от 27.02.2009 г. по ч. гр. д. № 105/2009 г. е потвърдил определението на ПРС. Жалбоподателят счита, че материалноправния въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд е: може ли при частично плащане на обезщетение от деликвента на пострадалите лица, той да претендира изплатените суми от застрахователя с иск по чл. 409 ТЗ (отм.) Поддържа, че е налице противоречива съдебна практиката на съдилищата, като в подкрепа на твърденията си е представил и съдебни решения. Настоящият състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, тъй като Плевенският окръжен съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, от който зависи изхода на делото – може ли при частично плащане на обезщетение от деликвента на пострадалите лица, той да претендира изплатените суми от застрахователя с иск по чл. 409 ТЗ (отм.). С оглед данните по делото, налице е основание за допускане на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като даденият в обжалваното определение отговор е в противоречие с постоянната практиката. Частната касационна жалба е основателна. В постоянната съдебна практика се приема, че съгласно чл. 409 ТЗ (отм.) застрахованият – деликвент по застраховка „Гражданска отговорност” има право да иска от застрахователя застрахователно обещетение.словие за уважаването на иска е застрахованият да е удовлетворил увредения, което е въпрос по същество на спора и касае неговата основателност, а не е предпоставка за допустимостта на иска. Посочените фактически данни налагат извода, че първоинстанционният съд не се е съобразил с постоянната съдебна практика и неправилно е прекратил производството по предявения иск. Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че определението на Плевенския окръжен съд и потвърденото с него прекратително определение следва да бъдат отменени, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на следващите съдопроизводствени действия. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение   О П Р Е Д Е Л И:   ОТМЕНЯ определение № 185 от 27.02.2009 г. по ч. гр. д. № 105/2009 г. на Плевенски окръжен съд, както и потвърденото с него определение № 391 от 19.11.2008 г. по гр. д. № 3 512/2008 г. на Районен съд гр. П. ВРЪЩА делото на Плевенския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: