7 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 668 София, 10.08.2022 година Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ТАНЯ ОРЕШАРОВА като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 14 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Земеделска кооперация „Скала“ - в ликвидация, подадена чрез процесуален представител адв. А. С., срещу въззивно решение № 260086 от 25.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 397/2020 г. на Апелативен съд - Варна, в частта му, с която след частична отмяна на решение № 33 от 30.06.2020 г. по т. д. № 4/2020 г. на Окръжен съд - Силистра е отхвърлен предявеният от касатора срещу Потребителна кооперация „Златна Добруджа“ иск по чл. 59 ЗЗД за разликата над сумата от 12 075 лв. до 15 266,40 лв., представляваща обезщетение за ползването без правно основание на собствения на касатора недвижим имот, търговски обект „Сладкарница“ и за разликата над сумата от 8980 лв. до 125 361,60 лв., представляваща обезщетение за ползването без правно основание на собствения на касатора недвижим имот, търговски обект „Ресторант“. Касаторът счита, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата Потребителна кооперация „Златна Добруджа“, чрез процесуален представител адв. Д. С., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като съображенията си излага в писмен отговор. Постъпила е насрещна касационна жалба от Потребителна кооперация „Златна Добруджа“, чрез процесуален представител адв. Д. С., срещу въззивното решение в частите му, с които е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която Потребителна кооперация „Златна Добруджа“ е осъдена да заплати на Земеделска кооперация „Скала“ - в ликвидация сумата 12 075 лв., представляваща обезщетение за ползването без правно основание на собствения на Земеделска кооперация „Скала” недвижим имот, търговски обект „Сладкарница“ и след частична отмяна на решението Потребителна кооперация „Златна Добруджа“ е осъдена да заплати на Земеделска кооперация „Скала“ - в ликвидация сумата 8980 лв., представляваща обезщетение за ползването без правно основание на собствения на Земеделска кооперация „Скала” недвижим имот, търговски обект „Ресторант“. Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по насрещната касационна жалба Земеделска кооперация „Скала“ - в ликвидация, подадена чрез процесуален представител адв. А. С., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като съображенията си излага в писмен отговор. Претендира разноски. Касационната и насрещната жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 283 ГПК, респ. по чл. 287, ал. 2 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира: По делото е установено, че с влязло в сила решение № 105 от 15.06.2007 г. по гр. д. № 50/2006 г. на Районен съд - Дулово ищецът е признат за собственик на процесния недвижим имот, находящ се в [населено място], представляващ ресторант с площ от 490 кв. м. и сладкарница с площ от 80 кв. м., находящи се в едноетажна масивна сграда, построена в държавно дворно място с отстъпено право на строеж на бившето ТКЗС - [населено място], съставляващо парцел IV, пл. № 133, кв. 13 с обща застроена и незастроена площ от 1500 кв. м. по плана на селото, при граници и съседи на целия парцел: парцел V-общинско място, улица и парцел III и Потребителна кооперация „Златна Добруджа“ е осъдена да предаде на Земеделска кооперация „Скала” - в ликвидация владението върху горепосочените ресторант и сладкарница. Въззивният съд е приел, че ищецът е бил собственик на процесния недвижим имот през целия процесен период 20.12.2013 г. - 20.12.2018 г. Посочил е, че възраженията на ответника, че въпреки че ищецът е разполагал с влязло в сила решение по уважен иск с правно основание чл. 108 ЗС е бездействал, като не го е превеждал в изпълнение, съответно не е оказвал съдействие на ответника, като отиде до имота, за да му бъде предадено владението и не би могъл да претендира обезщетение, тъй като на собственика се дължи обезщетение винаги, когато е бил лишен от ползването на имота. Неоснователни са и възраженията, че поради обявяването на кооперацията в ликвидация и изтичане на 5 годишния срок за ликвидация не е имало в периода 31.03.2011 г. - 28.06.2018 г. на кого ответникът да предаде владението върху имота. Между страните не е било спорно и е установено ползването от ответника на сладкарницата /функционирала като хранителен магазин /в периода от 20.12.2013г. до 05.10.2018 г./ датата на която е бил осъществен въвод във владение по образуваното въз основа на същия изпълнителен лист ново изп. д. - изп. д. № 20187670401306 по описа на ЧСИ Г. Г., с получена по него ПДИ от длъжника на 04.09.2018 г. и ППИ на 19.09.2018 г., и съгласно съставения от ЧСИ протокол от 05.10.2018 г. за въвод във владение, като от 05.10.2018 г. до края на процесния период владение върху имота е осъществявал ищецът, а не ответникът. Установено е от събраните по делото гласни доказателства, че ключовете за обекта ресторант са били само у ответника, той го е държал заключен, а, когато е бил ползван по няколко пъти в годината за провеждане на различни мероприятия /сватби, абитуриентски балове/, е бил отключван от негов служител и нему са плащани суми за ползвания ток. Въззивният съд е изложил, че е ирелеватно обстоятелствотото, че ответникът не е експлоатирал обекта през процесния период за собствени търговски цели, след като сградата е била заключвана именно от него. Собственикът не е имал възможност да ползва имота си, поради което му се дължи обезщетение за ползите. За периода от 20.12.2013 г. до 05.10.2018 г. ответникът Потребителна кооперация „Златна Добруджа“ е ползвал процесната сграда с намиращите се в нея магазин и ресторант без основание и дължи обезщетение за ползите, от които е лишил собственика към този период Земеделска кооперация „Скала“ - в ликвидация. За определяне средния пазарен наем за периода са изслушани две експертизи. Съгласно СТЕ от 09.11.2020 г. и обясненията на в. л. в о. с. з. на 16.12.2020 г. сградата, в която е разположен магазинът с площ от 80 кв.м., е едноетажна масивна, ст. бетонна, изградена 1978 г., отговаряла при изграждането си на всички технически и санитарно-хигиенни норми. Състои се от търговска зала, складови и помощни помещения, функционира като магазин. Състоянието й е много добро, но това се дължи на направен ремонт след 2018 г. от новия собственик. Средният месечен пазарен наем за магазина за процесния период, според състоянието му, посочено от свидетелите, възлиза на 12 600 лв. Съпоставяйки от една страна показанията на всички разпитани по делото свидетели относно обстоятелството, че ресторантът е бил ползван до въвода за провеждани няколко пъти годишно мероприятия от вида на сватби и абитуриентски балове, вкл. и във вътрешната му част, и от друга страна установеното при въвода на 05.10.2018 г. състояние, съдът е приел, че в това си състояние той не би могъл да бъде използван по начина, описан от свидетелите, поради което при определяне на средната месечна пазарна наемна цена следва да се вземе предвид второто заключение на в. л. Т. О., а именно като да е бил с налично осветление, ВиК инсталация, със смесителни батерии, санитарно обзавеждане, цели витрини, използваем сутерен, вътрешни врати и като се съобрази тяхната амортизация в годините. Съгласно първата СТЕ пазарният наем за периода 20.12.2013 г. - 20.12.2018 г. за сладкарницата /магазин/ възлиза на 12 600 лв. Тъй като тя е била фактически ползвана от ответника до 05.10.2018 г., а не до 20.12.2018 г., следва наемът да се определи за този период. Средната месечна наемна цена за месеците 10, 11 и 12 на 2018 г. е 210 лв. След приспадане на наема за периода 05.10.2018 г. - 20.12.2018 г. /т. е. за 2,5 месеца или това е сумата от 525 лв./ остава сумата от 12 075 лв. При аналогични изчисления за ресторанта - пазарен наем за периода 20.12.2013 г. - 20.12.2018 г. - 9355 лв., приспадане за 2,5 месеца – 375 лв., остава сумата от 8980 лв. Общо за двата обекта искът е основателен за размера от 21 055 лв., съответно неоснователен за горницата над 21 055 лв. до 140 628 лв. По изложените съображения въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта му за уважаване на иска в частта за сладкарницата за разликата над 12 075 лв. до 15 266,40 лв. и е постановил друго за отхвърляне на иска в тази част, като е потвърдил решението до присъдения размер от 12 075 лв. Отменил е решението и в частта му за отхвърляне на иска в частта за ресторанта за сумата от 8980 лв. и постановил друго за уважаване на иска, като е потвърдил решението за отхвърляне на иска в частта за горницата над сумата от 8980 лв. до 125 361,60 лв. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Касаторът Земеделска кооперация „Скала“ - в ликвидация счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. „Допуснал ли е въззивният съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на експертизи, като е оставил без уважение искане за назначаване на тройна експертиза, досежно необходимостта от специални знания касаеща предмета на делото – определяне на пазарен месечен наем, при своевременно оспорено заключение на единична експертиза пред въззивната инстанция, като необосновано, неясно, непълно, неточно, необективно?“; 2. „Преценява ли се заключението на експертизата съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост и следва ли тя да се мотивира от съда, вкл. когато се отнася и за противоречиви експертизи, при които съдът трябва да обоснове защо възприема или не всяка от тях?“; 3. „Може ли съдът да не възприеме заключение на съдебна експертиза без да се мотивира защо и в коя част не ги възприема в съответствие с нормата на чл. 202 ГПК и трябва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността им?“; 4. „Дължи ли съдът да формира мотиви по всички доводи и възражения на страните и да обсъди всяко едно от тях отделно и да заяви защо ги приема за основателни или не?“ и 5. „Дължи ли въззивната инстанция да формира мотиви по събраните по делото доказателства, включително тези свързани с оплакванията на страните, като да обсъди всяко едно от тях отделно и да заяви какви юридически факти се установява с всяко едно от тях?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практика на ВКС, обективирана в решения постановени по реда на чл. 290 ГПК, които цитира, както и, че третият поставен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно, поради нарушаване на правилата на формалната логика и явна необоснованост. Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо. Настоящият съдебен състав не намира обжалваното решение да е очевидно неправилно. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. Настоящият съдебен състав не намира да са допуснати такива нарушения. Не е налице основание за допускане до касационно обжалване по поставените от касатора Земеделска кооперация „Скала“ - в ликвидация въпроси. Първият поставен въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като се отнася до правилността на постановеното решение. Както е разяснено в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Вторият въпрос е обусловил изводите на въззивния съд, но е разрешен в съответствие с формираната трайна съдебна практика, съгласно която заключението на вещото лице служи на съда, за да се установят определени факти по делото. Съгласно посочената разпоредба съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В тази насока заключението на вещото лице лежи на същата плоскост като останалите доказателствени средства. Когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, се възлага допълнително заключение /чл. 201 ГПК/, както е процедирал съдът в настоящия случай. Преценката на заключението и в този случай е с оглед на всички данни по делото. Третият въпрос предпоставя съдът да не е кредитирал в някоя част приетите по делото експертни заключения и да е постановил решението си без обосновка, което не кореспондира с данните по делото, поради което настоящият състав намира, че е неотносим. Четвъртият и петият въпроси за задълженията на въззивния съд са разрешени изцяло в съответствие практиката, включително и посочената от касатора. Съгласно константната практика на ВКС, правните изводи на съда /включително тези относно преюдициалните за спора въпроси/, съдържащи се в мотивите към съдебното решение, не могат да са декларативни, а следва да са мотивирани и обосновани. Те следва да са основани върху приетите за установени от съда, релевантни за спора обстоятелства по делото, които следва да бъдат подведени под хипотезиса на приложимите материалноправни норми. За да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, съдът следва да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани. Въззивният съд в качеството си на инстанция по същество на спора следва да изведе свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи. Въззивният съд в обжалваното решение не се е отклонил от практиката на ВКС. В случая съдът е извършил анализ на събраните по делото доказателства заедно и поотделно, включително и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и е направил обосновани изводи по всички наведени от страните доводи и възражения относно правилността на първоинстанционното решение. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на Земеделска кооперация „Скала“ - в ликвидация. При този изход на делото в настоящето производство по чл. 288 ГПК и на основание чл. 287, ал. 4 от същия процесуалния закон, не се дължи произнасяне по насрещната жалба и затова тя следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260086 от 25.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 397/2020 г. на Апелативен съд - Варна, по касационна жалба на Земеделска кооперация „Скала“ - в ликвидация. НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 287, АЛ. 4 ГПК ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на Потребителна кооперация „Златна Добруджа“. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: