Ключови фрази
Иск за отмяна на арбитражно решение * отмяна на арбитражно решение- спорът не подлежи на арбитраж или противоречие с обществения ред

Р Е Ш Е Н И Е
№ 89
[населено място] 28.06.2018г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска

при секретаря Петя Петрова, като изслуша докладваното от съдия Калчева т. д. № 3107 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.47 ЗМТА.
Образувано е по молба на Г. С. Ч., [населено място] за отмяна на основание чл.47, ал.1, т.2, т.4 и ал.2 ЗМТА на решение от 13.12.2016г. по арбитражно дело № 85/2016г. на А. с. при Б. ., с което е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 1500 лв., представляваща част от обезщетение за неправомерно ползване на автомобил по прекратен договор за финансов лизинг от 21.06.2006г. и сумата от 1310 лв. – разноски по делото, както и да предаде лек автомобил „Опел Вектра” с ДК [рег.номер на МПС] .
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва молбата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:

По допустимостта на молбата за отмяна на арбитражното решение.
Ищецът твърди, че на 24.10.2017г. е узнал за постановеното срещу него арбитражно решение, след като на дружеството [фирма], в което той работи, е връчено запорно съобщение от съдебен изпълнител по издаден изпълнителен лист по д.№ 38/2017г. от Сливенския окръжен съд. Решението от 13.12.2016г. по арб.д.№ 85/16г. на АС при Б. не му е връчено, както и той не бил уведомен за воденото арбитражно производство.
Според ответника арбитражното решение е връчено на ищеца на 16.12.2016г. при условията на чл.32, ал.2 ЗМТА и чл.12, ал.2 от Правилника на АС съгласно презумпцията за връчване на съобщения, когато получателят на пощенското съобщение откаже да го получи или не се е явил в пощенската станция да го приеме. Ответникът се позовава и на определение № 307/14.08.2017г. на АС – Бургас, в което е отразено, че е постъпил писмен отговор на частна жалба (срещу разпореждане на Сливенския окръжен съд за отказ да се издаде изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение), в който лицето Г. Ч. било потвърдило, че не е променяло адреса, на който са му връчвани съобщения в арбитражното производство.
Видно от приложеното арбитражно дело № 85/16 на АС при Б. пратката, с която е изпратено на Г. Ч. арбитражното решение, е върната на подателя без отбелязване на причината тя да не се връчи. Съгласно писмо от 03.01.2017г. на [фирма] причината пощенската пратка да не е доставена на адрес: [населено място], [улица], ет.., ап.. е, че „получателят се е преместил на друг адрес”. Арбитражният съд е издал удостоверение № 498/12.01.2017г., според което арбитражното решение е връчено на Г. Ч. при условията на чл.32, ал.2 ЗМТА, предвид че препоръчаната пощенска пратка е върната със забележка „Получателят се е преместил на друг адрес”. Арбитражният съд се е снабдил с удостоверения за постоянен и настоящ адрес на ответника по делото Г. Ч., според които двата регистрирани адреса съвпадат и същите са в [населено място], [улица], ет.6, ап.13.
С разпореждане № 268/19.04.2017г. по т.д.№ 38/17г. Сливенският окръжен съд е отказал да издаде изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение от 13.12.2016г. на АС при Б. на основание чл.405, ал.5 ГПК във връзка с чл.47, ал.2 ЗМТА. С определение № 307/14.08.2017г. по ч.т.д.№ 209/2017г. Бургаският апелативен съд е отменил разпореждането от 19.04.2017г. и е върнал делото на Сливенския окръжен съд за издаване на изпълнителен лист, издаването на който е постановено с две разпореждания от 21.08.2017г. и от 29.09.2017г. (за допълване). В производството пред БАС Г. Ч. е депозиран отговор на частната жалба, в който същият възразява, че не е участвал в арбитражното производство, а за арбитражното решение узнал след връчването му на частната жалба на другата страна, както и е въвел довод, че арбитражното решение е нищожно съгласно чл.47, ал.2 ЗМТА във връзка с чл.19 ГПК, тъй като той има качеството на потребител съгласно Пар.13, т.11 от ДР на ЗЗП.
Становището на състава на І търговско отделение на ВКС е следното:
Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.1 ЗМТА искът за отмяна на арбитражно решение може да бъде предявен в срок от 3 месеца от деня, в който молителят е получил решението. Нормата на чл.32, ал.2 ЗМТА, на която се е позовал арбитражният съд, за да издаде удостоверение за връчване на арбитражното решение, урежда начина на уведомяване на страните в арбитражното производство, когато получателят е отказал или не се е явил в пощенската станция да получи уведомлението. За да се счита, че уведомлението е предадено на получателя, то пощенската станция следва да удостовери посочените в законовата разпоредба обстоятелства.
Условията за доставяне на пощенските пратки се определят според Общи правила, приети с решение № 581/27.10.10г. от Комисията за регулиране на съобщенията, въз основа на чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги. Удостоверителна сила за получаване на съобщението има осъщественото връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е доставена на адреса на получателя срещу подпис (чл.5, ал.1 от Общите правила) или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за самоличност (чл.5, ал.2 от Общите правила). В чл.5, ал.3 на Общите правила са разписани действията, които следва да извършат пощенските служители, когато препоръчаната пощенска пратка не е предадена при посещение на адреса. Когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не по-малък от две.
Пощенският оператор удостоверява, че пратката не е доставена на адреса и същата е върната на подателя съгласно изричното указание в чл.14 от правилата. Изпълнението на така описаните задължения следва да бъде удостоверено от пощенския оператор, за да може да се приложи правилото по чл.32, ал.2 ЗМТА и уведомлението да се счита за получено от страната по арбитражното дело.
В случая пощенският оператор – [фирма] е удостоверил, че пощенската пратка е получена в негов офис на 16.12.2016г., на същата дата е предадена на раздавач, както и е върната обратно на подателя по причина, че получателят се е преместил на друг адрес. Пощенският оператор се е позовал на т.53 от Общите условия на договора с потребителите на универсална пощенска услуга и пощенски парични преводи, според която пощенските пратки, които не могат да бъдат доставени поради това, че получателите са заминали на неизвестен адрес, се връщат веднага на подателите. Следователно пощенският оператор не е удостоверил, че получателят е отказал или не се е явил в пощенската станция да получи уведомлението, т.е. обстоятелствата по чл.32, ал.2 ЗМТА и по чл5, ал.3 от Общите правила. С оглед на извършените от служителите на пощенския оператор действия не би могло да се приеме, че е направен опит по смисъла на чл.32, ал.1 ЗМТА уведомлението да бъде предадено, тъй като липсват данни получателят (ищецът по иска) да е променил адреса си, поради което да не може да бъде намерен. Удостоверението от пощенския оператор, както и данните за регистрираните адреси на получателя, налагат извод, че в момента на посещението на служителя на пощенския оператор лицето не е било на адреса, но не и че не може да бъде намерено след старателно издирване (по чл.32, ал.1 ЗМТА) или че е отказало или не се е явило да получи съобщението (по чл.32, ал.2 ЗМТА). Липсата на удостоверяване на обстоятелствата, посочени в нормата на чл.32 ЗМТА препятства прилагането на правилата за фингирано връчване на съобщения, поради което съставът на ВКС приема, че арбитражното решение не е получено от ищеца. За обстоятелство, сочещо че решението е получено, не би могъл да се приеме и фактът на депозиране на отговор на частна жалба срещу разпореждането на Сливенския окръжен съд. Съдът е изпратил на ищеца копие от частната жалба, но не и от решението на арбитражния съд. Подаването на възражение срещу компетентността на арбитражния съд от страната не би могло да се приравни на връчване, което да има за последица влизане на арбитражното решение в сила съгласно чл.41, ал.3 ЗМТА. Направеното възражение не е уважено от Бургаския апелативен съд, който с определението от 14.08.2017г. е приел, че арбитражното решение подлежи на изпълнение. Дори да се счете, че това е датата на узнаване на арбитражното решение, то срокът по чл.48, ал.1, ЗМТА не е изтекъл към датата на предявяване на иска за отмяна - 10.11.2017г.
По изложените съображения искът е допустим и следва да се разгледа по същество.

Ищецът въвежда основанието по чл.47, ал.2 ЗМТА за нищожност на арбитражното решение, като постановено по спор, предметът на който не подлежи на решаване от арбитражен съд с оглед изменението на чл.19 ГПК с Пар.1 от ЗИДГПК /ДВ бр.8/24.11.2017г./, тъй като по договора за финансов лизинг, от който произтича спорът, ищецът има качеството на потребител по смисъла на Пар.13, т.11 от ДР на ЗЗП. Ищецът се позовава и на основанието за отмяна по чл.47, ал.1, т.2, пр.2 ЗМТА предвид липсата на съгласие уговорената арбитражна клауза в общите условия на договора му със [фирма] да действа и в отношенията с правоприемника [фирма]. Поддържа и основанието за отмяна по чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА, тъй като ищецът не е бил уведомен за арбитражното производство и не му е връчвана исковата молба, както и други съобщения от арбитражния съд, като твърди, че не са спазени изискванията по чл.36, ал.1 ЗПУ и чл.5 от Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски услуги.
Според ответника постановените до влизане в сила на изменението на чл.19 ГПК арбитражни решения не могат на бъдат прогласявани за нищожни на нововъведено основание, тъй като това би накърнило изискването за предвидимост на правните норми, както и че разпоредбите на чл.19 ГПК и на чл.47, ал.2 ЗМТА нямат същинско обратно действие. По отношение на основанието за отмяна по чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА се поддържат възраженията, свързани с недопустимостта на иска.
Върховният касационен съд намира, че арбитражното решение е нищожно на основанието, посочено в нормата на чл.47, ал.2 ЗМТА.
По силата на § 6, ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/2017г./ производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, ал.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл.19, ал.1 ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания арбитраж. Съгласно действащата разпоредба на чл.47 ал.2 от ЗМТА /§8, т.5 от ЗИД на ГПК - ДВ 8/2017г./ арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни.
Правилото на § 6 ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде приложено и по отношение на онези арбитражни решения, които са предмет на иск за отмяна /иск, който е бил предявен в преклузивния срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА съобразно датата на получаване - узнаване на решението от молителя, респ. в срока по изр.второ/, по който ВКС не се е произнесъл и делото е висящо към датата на влизане в сила на изменението на процесуалния кодекс. По силата на даденото от Конституционния съд тълкуване в т.3 по конст.дело № 15/2002г. защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първия стадий на процеса, а защитата по реда на чл.47 от ЗМТА е следващият стадий, който е факултативен. Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба, завареното производство в първия стадий подлежи на прекратяване от арбитражния съд поради неарбитрируемост на спора /чл.19, ал.1 ГПК във вр. с § 6, ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК - ДВ бр.8/2017г./. Следователно, ако защитата в рамките на арбитражния процес е преминала в своя втори стадий при постановено арбитражно решение и това е заварено производство, ще следва ВКС да констатира този порок на арбитражното решение, като постановено по спор, който ГПК изключва от подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява за нищожно. Във фазата на втория стадий на защитата в рамките на арбитражния процес следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение като постановено по неарбитрируем - потребителски спор, тъй като изменението на процесуалния закон намира приложение спрямо заварените съдебни производства и правните последици на извършените процесуални действия се преценяват с оглед на новите процесуални разпоредби.
Аргумент за дължимото от ВКС произнасяне може да бъде изведен и от разпоредбата на новата ал.5 на чл.405 ГПК /приета с ДВ бр.8/2017г./ - съдът отказва да издаде изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл.47, ал.2 ЗМТА решения. Това е процесуалноправна норма, която има действие от влизане в сила на закона и прилагането й, съответно преценката за нищожност на арбитражното решение при молба за издаване на изпълнителен лист, е възложено на окръжните съдилища. На по-голямо основание ВКС дължи тази преценка по висящите производства по чл.48 ЗМТА - тези, които са заварени от Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр.8/2017г./ и по които не е постановено решение от ВКС по иск за отмяна.
В случая предмет на арбитражното производство е спор по договор за финансов лизинг, като Г. Ч. в качеството си на лизингополучател се явява „потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Производството по чл.47 и сл. от ЗМТА е заварено от ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/24.01.2017г./. По изложените по-горе съображения следва да бъде обявена нищожността в настоящата втора фаза от защитата в арбитражното производство на арбитражно решение от 13.12.2016г. по арбитражно дело № 85/2016г. на А. с. при Б.., без да се разглеждат въведените основания за отмяна.
По разноските. На основание чл.81 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски в размер на 1200 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО на основание чл.47, ал.2 ЗМТА арбитражно решение от 13.12.2016г. по арбитражно дело № 85/2016г. на А. с. при Б. .
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], сграда „А. Ю. ц.” № . да заплати на Г. С. Ч., [населено място], [улица], ет.., ап.. сумата от 1200 лв. (хиляда и двеста лева) – разноски за производството.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.