Р Е Ш Е Н И Е   №  93   София,  02 април 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари  две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                            ТАТЯНА КЪНЧЕВА     при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 55/2009 година   Производството е по реда на чл.422, ал.1,т.5 НПК. Осъденият В. К. Ч. е направил искане за проверка по реда на Глава ХХХІІІ от НПК на влязлото в сила решение № 463 от 04.12.2008г. постановено по в.н.о.х.д. № 1301/2008г. на Пловдивския окръжен съд. В искането се сочи наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 НПК, наложеното наказание е явно несправедливо и следва да бъде намалено. В съдебното заседание осъденият лично и чрез назначения му служебен защитник поддържа искането по изложените в него съображения и моли наказанието да бъде намалено. Твърди се, че при определяне на наказанието и двете съдебни инстанции са отчели като отегчаващи отговорността обстоятелства, такива, които квалифицират деянието като „ опасен рецидив”. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно, не е налице соченото нарушение, поради което и следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните, намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е направено в предвидения в закона шестмесечен срок от осъден за престъпление от общ характер. Разгледано по същество, то е неоснователно и съображенията за това са следните: Пловдивският районен съд с присъда № 110 от 13.06.2008г. по н.о.х.д. № 560/2008г. е признал подсъдимия В. К. Ч. за виновен в това, че на 23.01.2008г. в гр. П. при условията на опасен рецидив противозаконно присвоил чужда движима вещ- лек автомобил , която владеел, поради което и на основание чл.206, ал.3,пр.2 във вр. с ал.1, чл.29, ал.1, б.”а” и „б” вр. чл.54 НК е осъден на четири години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „ строг” режим. Пловдивският окръжен съд с решение № 463 от 04.12.2008г. по в.н.о.х.д. № 1301/2008г. по жалба на подсъдимия е изменил присъдата, в частта, в която подсъдимият е признат, че е извършил престъплението по чл.206, ал.3 във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” НК и потвърдил същата в останалата й част.   Единственият довод, който се прави в искането е за явна несправедливост на наказанието- чл.348, ал.1, т.3 НПК и той е неоснователен. При определяне размера на наказанието и двете съдебни инстанции са отчели всички обстоятелства от значение за индивидуализирането му. Преценката на отчетените както смекчаващи, така и отегчаващи отговорността обстоятелства е правилна. Не са налице основания за отдаване на по- голяма тежест на смекчаващите обстоятелства и определяне на по- малък по размер наказание лишаване от свобода. Възражението, че при определяне на съответното наказание, съдебните инстанции в нарушение на чл.56 НК са взели предвид като отегчаващо обстоятелство миналите осъждания, които обуславяли квалифициращия признак „опасен рецидив” , е невярно. В мотивите към съдебните актове изрично е посочено, че като отегчаващо обстоятелства се преценяват тези минали осъждания на подсъдимия, които са извън обуславящите квалификацията „ опасен рецидив”. Този извод е правилен и той не е в противоречие с посочената в чл.56 НК забрана, защото именно тези осъждания позволяват на съда да прецени конкретната обществена опасност на дееца и те по съществото си са източник на характеристични данни за него. Настоящият състав намира, че наложеното на осъдения наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства е съответно на извършеното и в най- голяма степен отговаря на изискванията по чл.36 НК, поради което и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения при постановяване на влезлия в сила съдебен акт искането за възобновяване следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл.424,ал.1, във вр. чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение         Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. К. Ч. за възобновяване на в.н.о.х.д. № 1301/2008г. на Пловдивския окръжен съд. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: