Р Е Ш Е Н И Е № 301 гр. София, 21.08.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурор Божидар Джамбазов, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 352 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по жалба от министъра на финансите като представител на държавата. С присъда № 200 от 10.10.2019г. по НОХД № 3578/2017г. Софийски градски съд – Наказателно отделение, 16 състав е признал подсъдимия А. Д. Г. за виновен в това, че на 04.12.2015г. в град София, Централна жп гара, Втори перон - „Запад“, в качеството си на управител на „М. г. - **“ ООД поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - извършване на строително-монтажни работи, представляваща източник на повишена опасност, причинил смъртта на Ц. П. В.., настъпила на 13.12.2015г. и на основание чл. 123, ал.1 НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение отложил за изпитателен срок от пет години. С присъдата подсъдимият Г. бил осъден да заплати на гражданските ищци И. И. В. и И. К. В. по 70 000 лева, а на М. Ц. В. и П. Ц. В. - по 50 000 лева, представляващи обезщетение за причинени им от деянието неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на увреждането, отхвърляйки претенциите им до пълния предявен размер. Съдебният акт е атакуван от защитника на А. Г. пред Софийски апелативен съд. Преди пренасяне на делото във въззивната инстанция за осъществяване на контрол, е постъпило уведомление, че подсъдимият е починал, удостоверено с препис - извлечение от акт за смърт №275/09.03.2020г. Било образувано ВНОХД № 612/2020г., по което, с решение № 10001/27.02.2023г. 4 въззивен състав на Софийски апелативен съд - Наказателно отделение, отменил постановената присъда и прекратил наказателното производство, водено срещу А. Г. за престъпление по чл. 123, ал.1 НК поради настъпилата му смърт и потвърдил първостепенния акт в частта, с която са уважени предявените граждански искове срещу държавата, представлявана от министъра на финансите като правоприемник на починалия подсъдим. В касационната жалба се излагат аргументи, представени на вниманието и на въззивния съдебен състав под различна форма, свързани с извършено съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Претенциите се изразяват в твърдения за неизчерпване от страна на Апелативен съд на кръга от наследници до 6 степен, както и липса на отказ от всички, призовани от съда към наследяване и в частност - от С. Г., В. Е. и Е. Р.. Според касатора съдът не е предоставил възможност на държавата да приеме наследството на А. Г. по опис и то само, ако е останало незаето такова от общината, която се ползвала с предимство пред държавата съобразно разпоредбата на чл. 61, ал.2 Закон за наследството /ЗН/. Нарушение на материалния закон жалбоподателят съзира и в непредоставяне от страна на ищците на доказателства за настъпило правоприемство по реда на чл.11 ЗН и непосочване стойността на фактическо преминалото имущество по опис към държавата, за което обстоятелство е следвало да има съдебно решение по проведено охранително производство по реда на чл. 553-559 ГПК. Касаторът акцентира и на невъзможността за първи път пред въззивния съд да се конституира нова страна в процеса в лицето на граждански ответник, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 85, ал.3 НПК гражданският иск се предявява най-късно до започване на разпоредително заседание пред първоинстанционния съд, респективно това е и преклудиращият момент за конституиране на граждански ищец/ граждански ответник в процеса. Специфичното качество на гражданския ответник в наказателния процес като лице, различно от подсъдимия /чл. 89 НПК/ определяло и невъзможността държавата да бъде привлечена като отговорна за вреди, причинени от чуждо престъпно поведение. Препятствие за конституиране на държавата като ответник в процеса било и неналичието на искане в тази посока от гражданските ищци. Моли да бъде отменено постановеното решение и прекратено производството по отношение на държавата, представлявана от министъра на финансите. С касационната жалба са представени заверени фотокопия от справка от Столична община, район „Люлин“, удостоверение за наследници /изх. № РЛН23-УГ51-2541/23.02.2023г./ и за родствени връзки /изх. № РЛН23-УГ51-2135/15.02.2023г./ на А. Д. Г.. В съдебно заседание пред настоящата инстанция процесуалният представител на касатора поддържа изцяло депозираната жалба. Повереникът на гражданските ищци настоява атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила. Заявява, че съдът е изчерпал изцяло процедурата по чл. 51, ал.2 ЗН чрез призоваване на всички наследници на А. Г., заявили изрично или чрез конклудентни действия откази от наследство. Прокурорът стои на позицията, че касационната жалба е неоснователна и решението на САС следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбата и в рамките на своите правомощия, прецени, че тя е допустима и основателна по отношение на част от изложените в нея аргументи, сочещи към отмяна на атакувания акт в гражданската му част. Именно в тези предели настоящият състав дължи произнасяне, тъй като касаторът не атакува въззивното решение в частта, в която постановената от първостепенния съд присъда е отменена и наказателното производство е прекратено по отношение на А. Г. поради неговата смърт. Преди да бъдат разгледани възраженията на касатора за нарушение на процесуалните правила по конституиране на държавата като граждански ответник в процеса, следва да бъде даден отговор на принципно поставения в жалбата въпрос допустимо ли е конституиране на граждански ответник пред въззивната или касационната инстанция. Действително, разпоредбите на приложимия наказателен закон относно фигурата на гражданския ищец, неразривно свързана и с тази на гражданския ответник, в чл. 85, ал.3 НПК изрично визира стадия, в който може да бъде заявена подобна претенция – най-късно до започването на разпоредително заседание, след чието провеждане пострадалият или неговите наследници, както и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, се лишават от тази възможност, можейки да я реализират чрез предявяване на иск за обезщетение за настъпилите им вреди пред гражданския съд /при липса на други обективни пречки като настъпила давност напр./. Предявявайки своевременно искането си за обезвреда срещу подсъдимия/подсъдимите, те се конституират от съда и като граждански ищци в разпоредителното заседание по делото от първостепенния съд, разглеждащ спора по същество. Съответно, при отправена претенция към лица, различни от подсъдимия, тези лица придобиват качеството граждански ответници в процеса, дадено им от съда също в разпоредително заседание, каквато не е настоящата хипотеза. Новелата на чл. 89 НПК е категорична, че качеството граждански ответник в процеса притежава лице, срещу което е предявен граждански иск, но е различно от подсъдимия и обичайно това би могъл да е родител на непълнолетен подсъдим за причинени от последния вреди в резултат на престъпно посегателство, работодател - за увреди, причинени от негов работник или застрахователно дружество. В конкретния случай наследниците на пострадалия Ц. В. – И. И. В., И. К. В., М. Ц. В. и П. Ц. В. своевременно са предявили своите искови претенции единствено към подсъдимия и надлежно са конституирани като граждански ищци в процеса. Решаващият първостепенен съд не е конституирал граждански ответник, от когото наред с подсъдимия да се претендира обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди. Впоследствие, при настъпилата смърт на подс. Г. след осъждането му от Градски съд да заплати съответните обезщетения на гражданските ищци, е възникнал въпросът могат ли и от кого гражданските ищци да търсят и съответно да получат обезщетението, присъдено им от съда. Ако бъде приета тезата, че смъртта на подсъдимия води до прекратяване на производството по делото и в неговата гражданска част заради недопустимост за конституиране на лица - негови правоприемници, при неприключило разглеждане на делото пред горна инстанция, то биха се накърнили правата на друга страна в процеса – гражданските ищци, вече получили удовлетворяване на своята претенция или част от нея от съда, пред който надлежно са депозирали молби /в този смисъл е и постановеното в Тълкувателно решение №1 от 04.02.2013г. по Тълкувателно дело №2/2012г. на ОСНК на ВКС/. Поради неналичие на инструментариум в рамките на наказателния процес за разрешаване на създалата се ситуация, то следва да се използва този на гражданския процес, както повелява чл. 88, ал.1 НПК, даващ възможност при липса на съответни правила в НПК, да се приложи Гражданският процесуален кодекс. А той в своя чл. 227 дава отговор на въпроса как се процедира при настъпила смърт на страна - производството по делото продължава с участието на правоприемника. Нормата е приложима в настоящия случай, тъй като А. Г. е страна в процеса – подсъдим, срещу когото са предявени граждански искове и затова след неговата смърт производството пред следващата инстанция по отношение на гражданските искове продължава с участието на правоприемника/правоприемниците му. Доколко коректна или не е формулировката на въззивния съдебен състав, дадена в проведено на 29.11.2022г. заседание, когато е конституирал държавата чрез министъра на финансите като „наследник, респ. граждански ответник в настоящото производство“, а не като правоприемник на подсъдимия, не е въпрос от съществено значение, тъй като подсъдимият, срещу когото са допуснати за разглеждане граждански искове, априори притежава правата, дадени от чл. 90, ал.1 НПК на гражданския ответник. И това следва от съдържимото в чл. 86 НПК, определящ лицата, срещу които може да бъде предявен граждански иск – подсъдимия и други лица, които носят гражданска отговорност за вредите, причинени от престъплението. Всъщност наследниците на подсъдимия встъпват в неговите права по отношение деликтната му отговорност и поради това са неоснователни наведените доводи от представителя на министъра на финансите, че държавата не следва да носи отговорност за виновно поведение другиму. Такава отговорност не се носи на собствено основание като граждански ответник, тъй като такъв не е конституиран от първия съд и респективно не може за първи път във въззивния да се конституира нова страна – граждански ответник - налице е обективна невъзможност за встъпване в неупражнявани дотогава права. Държавата е определена от въззивния съд да встъпи в правата на починалия подсъдим като негов правоприемник, каквито права би могъл да упражнява и негов родственик от определените от ЗН наследствени редове, приел наследството. Правата, дадени от закона на гражданския ответник, са съдържими и тъждествени с тези, ползвани от обвиняемия /респ. подсъдимия/, срещу когото може да бъде насочена и гражданска претенция - да участва в съдебното производство, да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения, да представя доказателства, да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, накърняващи неговите права и законни интереси, но ограничени единствено до пределите на предявения срещу него граждански иск. В този смисъл, след констатиране смъртта на подсъдимия, второстепенният съд е предприел действия по установяване на неговите наследници като лица, които да встъпят в правата /съответно задълженията/ му по предявения за съвместно разглеждане в процеса граждански иск като негови правоприемници. Всъщност и в атакуваното решение съдът е наименувал държавата, конституирана като граждански ответник в хода на процеса, не като такъв, а като правоприемник на починалия А. Г.. Идентичните права и задължения, притежавани от правоприемник на подсъдимия и от изначално конституиран граждански ответник, не определя недопустимост на конституиране в следващите съдебни инстанции на наследник на починал подсъдим при предявени граждански претенции срещу този подсъдим в първата и не опорочава действията на контролирания по това дело съдебен състав, наименувал държавата при нейното конституиране в процеса не като правоприемник, а като граждански ответник. Отделен е въпросът доколко това действие на Апелативен съд не е било прибързано. Естествена последица от схващането на този съдебен състав, че няма пречка за конституиране на правоприемник на починал подсъдим, срещу когото са предявени граждански искове, пред въззивната инстанция и приложимост на нормите на ГПК, е позицията, че второстепенният съд е следвало да съобрази процесуалното си поведение с разпоредбите на чл. 229 - 230 ГПК. Правилата на тази глава „Отклонения от развитие на производството“ в своя раздел I определят реда, който следва да спази съда, пред когото е констатирана настъпилата смърт на ответника. Съгласно чл. 229, ал.1, т.2 ГПК съдът спира производството, след което ищецът /в случая - четиримата граждански ищци/ е длъжен в шестмесечен срок да посочи неговите правоприемници и адресите им или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или да призове наследниците по реда на чл. 48 ГПК. При неизпълнение на това задължение в определения от закона преклузивен срок процесуалният кодекс е категоричен, че делото се прекратява. Вместо да предприеме тези действия, наказателният съд служебно е изисквал удостоверения за наследници и е призовавал тези, неотказали се изрично от наследяване на подсъдимия, да заявяват в определен срок дали приемат наследството. По отношение на тези, които в указания им от съда срок не са заявили позицията си, разглеждащият делото съд е уведомил районен съд за вписването им в особената книга по чл. 49, ал.1 ЗН за загубване правото им да приемат наследството съгласно чл. 51, ал.2 ЗН. Тези действия, обаче, са били прибързани по отношение на част от призованите към наследяване лица. Съдебният състав е положил усилия по редовно уведомяване на С. Г., В. Е. и Е. Р. за откритото наследство и е дал срок да изразят отношението си относно приемането му, за да прецени дали са налице основанията за конституирането им като правоприемници на А. Г. и след като тези усилия чрез дадените от НПК възможности за призоваване са се оказали безуспешни, е уведомил районен съд тези лица да бъдат вписани в особената книга като лица, загубили правото си да приемат наследството. Всъщност те не са имали знание за факта на откриване на наследството, не са били уведомени по реда на чл. 51, ал.1 и ал.2 ЗН и съответно са били възпрепятствани изрично или мълчаливо да заявят своята позиция. При невъзможност за призоваване на тези лица, съдът е следвало да се възползва от разписаното в чл. 48 ГПК и да постанови публикация в неофициалния раздел на "Държавен вестник". Неспазвайки тази процедура, съдът преждевременно е разпоредил тези лица да бъдат вписани в особената книга от Софийски районен съд като такива, загубили правото си да приемат наследството. Подобно нарушение съдът е извършил и по отношение на Е. Г., спрямо която е процедирал по идентичен начин. Г. е редовно призована с даване на изискуемите от чл. 51, ал.1 ЗН указания. В нарочна молба с вх. № 31777/02.08.2022г. Г. Г.а в качеството си на пълномощник на Г., уведомява съда, че Е. Г. не приема наследството на А. Г.. Към молбата е приложено фотокопие от нотариално заверено пълномощно, с което Е. Г. упълномощава Г. Г.а с множество права, между които, обаче, не и такова, касаещо изявления по отношение наследяването на А. Г.. Правото да се приеме или да се извърши отказ от наследство от лице, което е призовано да наследи, е изключително лично право и поради това сезиращото съда изявление следва да бъде подписано лично от заявителя или от негов пълномощник, но упълномощен изрично за това. Възприемайки това изявление на Г.а като такова, изхождащо от Г. /която е и призована чрез пълномощника, а не лично/, съдът е допуснал нарушение, уведомявайки компетентния съд за вписване на Г. като лице, загубило право на наследяване. Подобен е бил подходът на съда и по отношение на И. М. - в кориците на делото /л.185 - 186 от ВНОХД/ се съдържа информация, че тя е в тежко здравословно състояние и за нея полага грижи дъщеря й Л. Й., която е уведомила длъжностните лица, връчили й съобщението, че М. е неподвижна и предполага, че е с начален стадий на деменция. Въпреки това, Апелативен съд е приел, че и И. М. /леля на А. Г./ е била уведомена за указанията на съда по приемане на наследството и не е заявила позиция, поради което е отправил искане до компетентния районен съд и тя да бъде вписана в особената книга по чл. 49, ал.1 ЗН. А липсват данни М. да е била уведомена лично за създалата се ситуация, или да е заявила чрез изрично упълномощено лице позицията си относно откритото наследство. След незаконосъобразно възприемане на наличието на предпоставките на чл. 51, ал.2 ЗН, съдът, както вече бе отбелязано, прибързвайки, е конституирал държавата като ответник в настоящия процес. Нещо повече, той е преустановил действията си по призоваване на наследници на Г. след установяване на тези по съребрена линия от четвърта степен. Законът за наследството в чл.8, ал.4 определя кръга от лица, призовани към наследяване и те се изчерпват до роднините по съребрена линия до шеста степен включително. Едва тогава, съгласно чл. 11 ЗН, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират. Неизчерпвайки реда наследници по закон, притежаващи възможност да встъпят като правоприемници на подсъдимия в това производство, контролираният съд е постановил решение спрямо субект, който на този етап не е пасивно легитимиран да поеме наследството на А. Г. и да отговаря по предявените искове, тъй като не е безспорно, че липсват лица, които могат да наследят починалия или че всички негови наследници са се отказали или изгубили правото да приемат наследството му. По този начин - чрез неспазване на процедурата по чл. 229-230 ГПК, а действайки служебно при незачитане волята на гражданските ищци и встъпвайки в техните задължения, изрично визирани в чл. 230, ал.2 ГПК, както и неизчерпвайки кръга от наследници, призовани да наследят чрез неуведомяване на тези след четвърта до шеста степен включително, съдът преждевременно и незаконосъобразно е конституирал държавата като „наследник“ на подсъдимия с произтичащите от това отговорности. Наред с това, апелативният съд не е изследвал съдържимото в наследствената маса на подсъдимия, за да прецени дали да конституира като негов правоприемник общината или държавата. Както бе посочено, съгласно чл. 11 ЗН при липса на наследници, визирани в чл. 5-10 ЗН, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират. Иначе казано, общината получава конкретни вещни права, придобивайки имущество по закон като частен правоприемник, а за държавата като универсален такъв остават в тежест пасивите. От представената от касатора справка от Столична община, район „Люлин“ относно притежавано от починалия А. Г. имущество се установява, че той притежава идеални части от земя и жилище, както и е собственик на товарен автомобил, но тези обстоятелства не са били обект на проверка от решаващия съд. Чрез неизследване наследствената маса, оставена от А. Г. и отказвайки на държавата, въпреки неколкократните искания на процесуалния представител на министъра на финансите пред съда, да получи наследството по опис, което е задължително съгласно чл. 61, ал.2 ЗН, решаващият съд се е поставил в невъзможност от една страна да прецени дали общината или държавата е правоприемник на подсъдимия и респективно да бъде конституирана като такъв в процеса, а от друга - да рамкира отговорността на държавата /ако действително тя е пасивно легитимирана страна в този процес/ за задълженията на подсъдимия до размера на полученото от нея имущество, охранявайки по този начин интересите й. Посочените до момента пропуски в дейността на въззивния съд представляват нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените и естествена последица от тази констатация е отмяна на решението на Софийски апелативен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на изтъкнатите нарушения на процесуалните правила. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 10001 от 27.02.2023г., постановено по ВНОХД № 612/2020г. по описа на Софийски апелативен съд – Наказателно отделение, 4 състав в гражданско - осъдителната му част. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Софийски апелативен съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.