Р Е Ш Е Н И Е № 14 гр. София, 22 януари 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети януари, през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №1588/2014г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. Н. Д., депозирана чрез неговия защитник, срещу решение №130 от 29.08.2014г. на Варненски апелативен съд /АС/, постановено по внохд №203/2014г., с което е потвърдена присъда №52 от 02.06.2014г. на Окръжен съд /ОС/- Варна, по нохд №1407/2013г. В касационната жалба на подсъдимото лице се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наказанието. В подкрепа на визираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК се излагат съображения за липса на умисъл за извършване на убийство. С афишираната от В. Д. декларация за отсъствие на намерение за умъртвяване на своя баща, сугестирано чрез предхождащите престъплението конфликтни ситуации с жертвата; и с поставен акцент на осъществените от подсъдимия последващи действия по полагане на грижи за Н. Д. чрез храненето му с пасирани продукти, се обосновава неправилност на правните очертания на деянието по чл.116, ал.1, т.3, т.6, пр.2-ро и 3-то, и т.12 от НК, и необходимост от преквалификацията му по чл.124, ал.3, вр. ал.1 от НК, с произтичащите от това санкционни последици. Аргументира се и прекомерна завишеност на индивидуализираното наказание, несъответно на тежестта на престъпното посегателство и опасността на дееца, като се обръща особено внимание на наличните враждебни отношения между В. Д. и пострадалия, и проявяваната от последния агресия към членовете на семейството, и се придава изключително по характер значение на поставената на подсъдимия анамнеза - диссоциално личностово разстройство, провокирано от токсичното влияние на алкохола в инкриминираната нощ и на неговите самопризнания. В открито съдебно заседание на 20.01.2015г. подсъдимият Д. и процесуалният му представител поддържат подадената жалба пред настоящата инстанция и пледират за упражняване на очертаните в чл.354 ал.2, т.т. 1 и 2 от НПК касационни правомощия. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение, следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, взе предвид следното: С присъда №52 от 02.06.2014г., постановена по нохд №1407/2013г., Варненски ОС е признал В. Н. Д., за виновен в това, че на 09/10.02.2013 година, в [населено място], при условията на опасен рецидив, по особено мъчителен начин и с особена жестокост, умишлено умъртвил баща си - Н. А. Д., като смъртта е настъпила на 28.02.2013г., поради което и на основание чл.116 ал.1, т.3, т.6, пр.2-ро и 3-то и т.12 от НК, вр. чл.115 от НК и чл.54 от същия закон, ангажирал неговата наказателна отговорност и му наложил наказание - СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване, в затвор. С атакуваното решение №130 от 29.08.2014г., по внохд №203/2014г., АС-Варна, в инициирана по жалба на подсъдимото лице въззивна процедура, е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда на Варненски ОС. Жалбата на подсъдимия В. Д. е НЕОСНОВАТЕЛНА. При реализирания съдебен контрол, настоящата инстанция не установи визираните в чл.348, ал.1, т.т.1 и 3 от НПК, касационни основания. В съответствие с описаната и доказана по делото фактология е изведеното заключение за консумиран от В. Д. с инкриминираното деяние престъпен състав по чл.116, ал.1, т.3, т.6, пр.2-ро и 3-то и т.12 от НК, вр. чл.115 от НК, с произтичащите от това санкционни последици. Правилно е приложен материалният закон. Подсъдимият е упражнил насилие спрямо своя родител /63-годишния Н. Д./ чрез нанасяне на многобройни, наслагващи се и с изключителен интензитет и сила юмручни удари и ритници, в жизнено важен орган - областта на главата, предизвикали тежка закрита черепно-мозъчна травма, изразена с масивен травматичен субдурален хидром, обширен кръвоизлив под меки мозъчни обвивки и контузии на мозъка, обусловили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, като в непосредствена връзка с причинените телесни увреждания и възпалителни усложнения /двустранна гнойна пневмония/, настъпил леталният изход. Инкриминираното поведение на подсъдимото лице на 09/10.02.2013г. се субсумира от правната норма на чл.116, ал.1, т.3, т.6, пр.2-ро и 3-то и т.12 от НК, като в обсега на приетите в съдебния акт фактически положения, обезпечени при задълбочен анализ на приобщените доказателствени източници и на научно аргументираните съдебно-медицинска и психиатрична експертизи, Варненски АС с юридически усет и проявен професионализъм е формирал своето убеждение по отношение на наличието на изискуемия се умисъл при осъществяване на престъпното посегателство, и мотивирал липса на предпоставки за прилагане на чл.124, ал.3, вр.ал.1 от НК. Вината като субективен елемент на престъплението е свързана с определено психическо състояние на дееца, отразяващо негово субективно отношение към общественоопасния характер и вредните последици. Решавайки въпроса за нейното съдържание, респективно за характеристиките на умисъла при престъпните деяния против личността, съдът е длъжен да изхожда от съвкупността на всички обстоятелства за извършеното престъпно деяние, да отчете предшествуващото поведение на виновния и пострадалия, техните взаимни отношения, способа и оръдието на престъплението, броя и силата на ударите, тяхната насоченост и характера на нараняванията. За да бъде налице субективният състав на умишлено убийство, е необходимо да бъде установено, че деецът е искал да причини смъртта на пострадалото лице, или целейки друг правомерен или неправомерен резултат, е допускал нейното настъпване, съгласявайки се или безразлично отнасяйки се към нея. Доктрината и съдебната практика са категорични, че съзнаването от подсъдимия на общественоопасния характер на нанасянето на множество удари по жизненоважни части на тялото на пострадалия, предвиждането на общественоопасните последици на деянието–причинени телесни увреждания, водещи като закономерност или възможност до летален изход, и демонстрираното желание за настъпването на този резултат или допускането на същия, указва на наличие на пряк или евентуален умисъл за убийство, сочейки на обстоятелството, че умисълът за причиняване на телесна повреда прераства в умисъл за лишаване от живот. В разглеждания казус инкриминираната дейност на В. Д., обективирана в упражнено след употреба на алкохол насилие спрямо неговия възходящ родственик Н. Д., с поставен акцент на механизма на нанесения побой /динамика, сила и направление на ударите/, при преценка на възрастта на пострадалото лице и след съобразяване на медикобиологичните характеристики на получените телесни увреждания и тяхната локализация, обуславя безусловни изводи за умишлено извършено деяние. Интерпретацията на инкриминирания противоправен акт в контекста на съществуващите влошени отношения между подсъдимия и баща му, на честотата на техните словесни и физически разпри; при съблюдаване на конкретния повод за демонстрираната в инкриминираната нощ агресия /размяна на обидни реплики, при което Н. Д. за пореден път казал на В. Д., че не е негов син/; и след обсъждане в кумулативна даденост на последвалите грубата саморазправа прояви на нападателя /непредприемане на действия по оказване на помощ в продължание на три дни, въпреки тежкото състояние на жертвата/, сочи на виновно поведение при евентуален алтернативен умисъл. Тази форма на вина при извършване на престъплението, очертава варианти на волевата насоченост на дееца към причинения вредоносен резултат, и е свързан със степента на определеност и конкретизация, с която са проектирани общественоопасните последици в съзнанието му, при което е възможно отражението им не само при точна индивидуална определеност, но и в известни по-общи рамки или в различно отношение една към друга. Същите индицират на поведенчески изяви на автора на посегателство за постигане на различни резултати - нанасяне на жесток побой или причиняване на смърт, последната от които без пряко да е преследвал, той е допускал, като е очаквал настъпването на един, който и да е от тях. Подсъдимият В. Д., малтретирайки своя родител, чрез нанасяне на множество тежки удари с юмруци и крака в главата, е съзнавал, че не може да отмери насилието си по начин да го ограничи само до причиняването на повреди, изразяващи се в накърняване телесния интегритет и да изключи травми, несъвместими с живота, поради което в съдържанието на умисъла му, се включва и представата за възможността от летален изход. При реализираната неправомерна дейност по причиняване на тежки телесни увреждания на Н. Д. чрез побой, подсъдимият е предвиждал, че от упражненото насилие спрямо своя възходящ родственик, с оглед механизма на извършване и неговия интензитет, има вероятност да настъпи този страничен общественоопасен фатален резултат, за предотвратяването на който не полага усилия, като с последващото си поведение не предприема необходимите мерки за преодоляване на критичната ситуация, оставяйки жертвата в безсъзнателно състояние и безпомощност след инцидента. Логическа последица от това е заключението, че той съзнателно се съгласява с настъпването на смъртта, отнасяйки се към нея с очевидно безразличие. 1 В контекста на изложеното, несъстоятелни са доводите на процесуалния представител на подсъдимия Д. за наличие на смесена форма на вина-умисъл за причинената на Н. Д. тежка телесна повреда и непредпазливост по отношение на настъпилия смъртоносен резултат, предпоставяща правоприлагане на чл.124, ал.3, вр. ал.1 от НК. Акцентираното обстоятелство за декларирано от В. Д. отсъствие на намерение и желание „да убива своя баща”, аргументирано с предхождащите престъплението конфликти с пострадалия, е ирелевантно. Волеизявленията на извършителя, направени преди инкриминираното деяние или следващи същото, не могат да запълнят съдържанието на формата на виновно поведение, респективно вида и характеристиките на умисъла, още повече, че те се явяват и средство за осъществяване на защита. ___________________________________________________________________ 1.П2/57г., Р 57/79г. на ОСНК, Р 59/84г. на ОСНК, Р 63/88г. на ОСНК, Р 172/73г. на I-во н.о., Р 574/75г. на II-ро н.о., Р 366/77г. на II-ро н.о., Р 71/79г. на II-ро н.о., Р 406/79г. на I-во н.о., Р 188/80г. на ВК, Р 171/82г. на I-во н.о. и Р 163/88г. на I-во н.о. на ВС на РБ/. При оценка на субективните параметри на престъпното посегателство от значение са фактическите обстоятелства, чрез които се обективира неправомерната дейност на подсъдимото лице - предшествуващите и последващите престъплението прояви на подсъдимия и пострадалия, конкретиката на противоправните действия, механизма на тяхното осъществяване и причинените увреждания, подробно обсъдени в разискване на субективната съставомерност на инкриминираното деяние по чл.116, ал.1, т.3, т.6, пр.2-ро и 3-то и т.12 от НК, предмет на наказателното дело. Очертаните правни изводи за наличието на вина, с разновидност на умисъла при осъществяване на престъпния акт, не се разколебава и от твърденията на В. Д. за оказана след посегателството срещу личността помощ на жертвата, чрез даване на пюриран банан, кафе и цигара. Заявеното в коментирания смисъл не намира доказателствена опора в в протокола за оглед от 12.02.2013г. и в депозираните свидетелски показания. Видно от словно отразеното в писмения документ, на местопрестъплението са намерени 6 /шест/ празни пластмасови бутилки от бира и 1/една/ бутилка от мастика, като липсат данни за наличие на следи от хранителни продукти. Убедителни в своя разказ относно зрителните си възприятия за пострадалия Н. Д. и обстановката, в която е намерен на 11.02.2013г.,са разпитаните съседи и полицейски служители – той бил „с подпухнало лице, насинени очи, неадекватен, потънал в собствените си нечистотии”- факти, които не кореспондират с претенциите на подсъдимия за положени реални грижи за жертвата, нуждаеща се от незабавна лекарска намеса и спешна медицинска интервенция, а не от обичайно обгрижване. Обясненията на подсъдимият Д. се опровергават и от изготвените по делото съдебномедицински експертизи, като вещото лице е категорично, че обективното състояние на сопор, в което изпаднал Н. Д. непосредствено след причинената чрез побоя тежка черепно-мозъчна травма, не е позволявало хранене по традиционния начин през устата Съдът е отмерил по справедливост и наказанието на В. Д.. Определената при условията на чл.54 от НК санкция-СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода /към лимитирания минимум на най-леката, предвидена в чл.116, ал.1 от НК алтернатива/, е съответна на тежестта на извършеното престъпление, на личната опасност на неговия автор, и на визираните в чл.36 от НК индивидуална и генерална превенция. В обхвата на значимите за наказателната отговорност обстоятелства, компетентно са обсъдени и взети предвид влошените между подсъдимото лице и пострадалия Н. Д. отношения; и упражнявания от жертвата семеен тормоз, в предхождащия престъплението период от време. Правилно е ценено и констатираното в назначената и изслушана съдебно-психиатрична експертиза диссоциално личностово разстройство на В. Д. /психопатия/, на което защитата обръща внимание. То не представлява същинско психично заболяване и очертава характерови особености на личността, сочещи на проявления на дисхармоничност, примитивен егоизъм, емоционална студенина и нарушена социална адаптация, склонност към асоциално поведение, престъпност и безцеремонност спрямо обществените правила, които са улеснили неправомерното посегателство, провокирани в инкриминираната нощ от токсичното влияние на алкохола, системно употребяван от подсъдимия. Мотивирано са отчетени и направените частични самопризнания, последващи първоначалното отричане на съпричастност към престъплението и сугестиране на идеи за осъществено от неизвестни извършители нападение над Н. Д., и обективирани в дадените пред решаващия орган обяснения, очертаващи защитни действия срещу реализирано от жертвата нападение и деклариращи нежелание за умишлено убийство, при афиширана липса на критичност и на удивително отсъствие на разкаяние за случилото се. По изложените съображения, настоящата инстанция не намира наличие на касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 3 от НПК, налагащи ревизия на атакувания съдебен акт чрез преквалификация на престъпното деяние по чл.124, ал.3, вр.ал.1 от НК или намаляване на наложеното наказание, при възложената й компетентност по чл.354, ал.1, т.3, вр.ал.2, т.т.1 и 2 от НПК. Воден от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №130 от 29.08.2014г. на Варненски АС, постановено по внохд №203/2014г. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.