3 ОПРЕДЕЛЕНИЕ N 679 София, 18.12.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 428/2012 година, и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК частна касационна жалба от Н. У. М. като на управител и представляващ етажна собственост срещу определение № 291 от 11.04.2012 г. по в. ч. гр. д. № 142/2012 г. на Смолянския окръжен съд. Иска се отмяна на обжалваното определение като неправилно. Ответникът [фирма] [населено място] не е подал писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Обстоятелствата по делото са следните: Подадена е от Н. У. М., гражданин на Великобритания, в качеството на управител и представляващ етажната собственост на „Г. к.-3”, вх. А, бл. А, вх. А, бл. Б и бунгала, к. к. „П.”, срещу [фирма] [населено място] искова молба по чл. 40 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ с искане проведеното на 10.01.2011 г. общо събрание да бъде обявено за нелегитимно и бъде прогласена незаконосъобразността на всички взети решения. С определение № 222 от 23.01.2012 г. по гр. д. № 1302/2011 г. Смолянският районен съд оставил без разглеждане предявения иск като недопустим. С определение № 291 от 11.04.2012 г. по в. ч. гр. д. № 142/2012 г. Смолянският окръжен съд потвърдил горното определение, като възприел мотивите на първоинстанционния съд, че искът е предявен от ненадлежна страна и срещу ненадлежен ответник. С право да иска отмяна на решения на общото събрание на етажната собственост е овластен според чл. 40 ЗУЕС всеки отделен собственик, но не и етажната собственост като цяло. В случая хипотезата е друга - исковата молба е подадена от управителя на етажната собственост и е насочена срещу етажната собственост, законен представител на която е управителят. Освен това защитата по чл. 40 ЗУЕС е обвързана със срок, който в случая е изтекъл, тъй като исковата молба е подадена на 18.07.2011 г. при проведено общо събрание на 10.01.2011 г. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и макар да не е формулирал изрично въпроса, по който иска да се допусне касационно обжалване, видно от изложението той се свежда до допустимостта на производството с оглед надлежните страни по иска по чл. 40 ЗУЕС. Този правен въпрос е обусловил решаващата преценка на въззивния съд по спорния предмет в обжалваното определение за допустимостта на предявения иск, а разглеждането му се следва с оглед точното прилагане на закона и развитието на правото и затова частната касационна жалба следва да се допусне за разглеждане по същество. Разпоредбата на чл. 40 ЗУЕС предоставя на всеки собственик правото да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание на етажната собственост. Ответници в това производство са собствениците, които не са обжалвали решението. За да намери, че в разглеждания случай искът е предявен от ненадлежна страна, съдът в двете инстанции е счел, че ищец по делото е етажната собственост като цяло, представлявана от законния си представител - управителя, а ответник е един от етажните собственици - [фирма]. Изводът е неправилен. Формиран е без съдът да е изяснил кои етажни собственици, освен Н. У. М. като управител, обжалват решенията на общото събрание на етажната собственост от 10.01.2011., както и дали той не е подал исковата молба и в качеството си на собственик на самостоятелен обект в сградата. На основание чл. 41 управителят има представителна власт по отношение на собствениците, притежаващи обекти в етажната собственост, но от това не следва, че същият не може да участва като страна - ищец по иска с правно основание чл. 40 ЗУЕС в лично качество, ако не е съгласен с решения на общото събрание. Като не е изяснил надлежните страни на страната на ищеца, съдът в двете инстанции преждевременно е приел иска за недопустим. Не е съобразил и това, че към момента на подаване на исковата молба на 18.07.2011 г. в сила е била разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС в първоначалната й редакция, според която 14-дневният срок за подаване на молбата тече от получаване на съобщението по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС за изготвения протокол за проведеното общо събрание, който се и връчва на собствениците. По делото липсват данни в тази насока, съобразно с които да се провери правилността на извода на въззивния съд, че исковата молба е подадена значително време след изтичането на срока за обжалване на решенията на общото събрание. В обобщение на изложеното, обжалваното определение, с което производството по иска с правно основание чл. 40 ЗУЕС е прието за недопустимо преди съдът да изясни горепосочените въпроси, е неправилно. То следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 291 от 11.04.2012 г. по в. ч. гр. д. № 142/2012 г. на Смолянския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 291 от 11.04.2012 г. по в. ч. гр. д. № 142/2012 г. на Смолянския окръжен съд и потвърденото с него определение № 222 от 23.01.2012 г. по гр. д. № 1302/2011 г. на Смолянския районен съд. ВРЪЩА делото на Смолянския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба по чл. 40 ЗУЕС срещу решенията на общото събрание от 10.01.2011 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: