8 Р Е Ш Е Н И Е № 184 София, 11.10.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Геника Михайлова при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 1147 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. А. Т. от [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд-Велико Търново, постановено на 04.12.2015г. по в.гр.д.№961/2015г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това Г. А. Т. е осъден да предаде собствеността и владението на П. А. А., М. Д. П., Н. Г. М., Г. К. Д., М. Д. Г.-З., Г. Д. Г., Л. Я. А., С. И. Т., В. И. С., И. С. И. и С. С. И. върху полска култура с площ от 9.99 дка, трета категория в м.“Д.“, съставляваща имот №026030 по земеразделителния план на [населено място]; полска култура от 16.099 дка четвърта категория в м.“Т. могила, имот №027024 по земеразделителния план на [населено място]; полска култура от 18.000 дка, четвърта категория в м.“Горен Д.“, имот №109036 по земеразделителния план на [населено място]. С определение №246/20.04.2016г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса допустимо ли е въззивният съд да достигне до извод, че констатациите на нотариуса относно изтекла придобивна давност са оборени и да обоснове изводите си само на базата на обсъждането на част от доказателствата, представени по нотариалната преписка, без да вземе предвид и доказателствата, събрани в съдебното производство и да не зачете легитимиращото действие на нотариалния акт без да извърши преценка дали събраните в съдебното производство доказателства опровергават констатацията на нотариуса. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – при постановяване на решението не е съобразено, че ищците не са провели вмененото им от закона главно и пълно доказване на правото си на собственост /не са опровергали констатацията на нотариуса, че правото на собственост върху процесните имоти е придобито по давност от касатора/; не е съобразена доказателствената сила на съставения констативен нотариален акт, признаващ касатора за собственик на имота, констатациите на който не са оборени; не е съобразено действието на установената в чл.69 ЗС презумпция; в нарушение на съдопроизводствените правила всички решаващи изводи на въззивния съд се основават на коментар на доказателствата в нотариалната преписка, а не на обсъждане и анализ на доказателствата, събрани в съдебното производство; не е взето предвид обстоятелството, че ищците са се дезинтересирали от процесните имоти и не са извършвали в продължение на повече от 14 години никакви действия, с които да демонстрират собствеността си; съдът е излязъл извън пределите на въззивната жалба, която съдържа единствено позоваване на теорията относно правото на собственост, същността на владението и придобивната давност като оригинерен способ, както и относно правната природа на констативния нотариален акт. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният срещу него иск бъде отхвърлен. В писмен отговор в срока по 287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба изразяват становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излагат в писмена защита, представена в проведеното по делото открито съдебно заседание. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: Предявен е иск за признаване право на собственост и предаване владението на недвижими имоти – земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], с твърдения, че правото на собственост е придобито по наследство след смъртта на Г. И. Ш.. С обжалваното решение така предявеният иск е приет за основателен. Прието е, че с решение №Ц40/26.10.1994г. на ПК-гр.С. процесните земеделски земи са възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Б. П. Ш. /син М. Б. П. и преживяла съпруга Г. И. Ш./, като след смъртта на М. Б. Ш., починал на 22.11.1994г., той е наследен от своята майка Г. И. Ш., която към датата на смъртта си /18.09.2000г./ е била въз основа на наследяването изключителен собственик на процесните земеделски земи, а след нейната смърт същата е наследена от предявилите иска лица, които се явяват деца и внуци на починали нейни братя и сестри. От показанията на разпитаните по делото свидетели А. и Т. е прието за установено, че като изключителен собственик на имотите наследодателката Г. Ш. ги е отдавала под аренда и наем за обработка на кооперацията в [населено място], получавала е съответно рента или наем за тях до смъртта си през 2000г., а след тази година свидетелите установяват, че нейните наследници имали намерение да разделят имотите според правата си, но не успявали да се съберат всички и да вземат решение за подялата. Прието е, че съставеният на 24.12.2012г. н.а.№106, том I, рег.№921, дело №60/2012г., с който Г. Т. е признат за собственик по давност на процесните земеделски земи, не го легитимира като собственик в отношенията с наследниците на Г. Ш., тъй като доказателствата и установените по делото факти опровергават констатациите и правните изводи на нотариуса, че Г. Т. е владял непрекъснато и несмущаван от никого процесните земеделски земи с намерението да ги владее за себе си от началото на 2001г. до 24.02.2012г. Изложени са съображения, че още при подаването на молбата до нотариуса за извършване на обстоятелствена проверка Г. Т. е представил удостоверения за наследници на П. И. Ш., баща на Б. П. Ш., в които Г. Т. е посочен като наследник на едно от колената, произхождащи от П. И. Ш., от което според въззивния съд следва, че независимо от съдържанието на отправената до нотариуса молба, Г. Т. се е домогвал да обоснове владението въз основа на наследствените си права /прието е, че няма друга причина за представяне на този голям брой удостоверения за наследници по нотариалнотодело/. Прието е, че така извършеното обосноваване на фактическата власт и намерението за владение сочи на липса на намерение за владение лично за себе си по съображения, че когато едно трето лице на собствениците или наследниците /какъвто се явява Г. Т., макар да е от рода на П. И. и Б. П., а не от кръга на призованите да наследят Г. Ш./ има намерението да владее имота за себе си, същото изявява установеното от него владение, отричайки правата на действителните собственици, а не се домогва да обоснове факта на владението с каквато и да било наследствена връзка. В тази връзка е посочено и предположението на разпитаните свидетели, че Г. Т. и пред кооперацията, обосновавайки правото си да получава рента или наем от имотите, внесени в тази кооперация от Г. Ш., е представил подобни документи. С оглед на това е прието, че в отношенията на Г. Т. с кооперацията липсва изява на намерението за владение, а същото е било заместено с претенция за плодоползване от сънаследник или лице, претендиращо, че има наследствени права върху имотите. Посочено е, че Т. не е представил доказателства за самото намерение за владение за себе си и пред нотариуса, поради което е прието, че неправилно нотариусът е приел, че намерението му за владение се установява от разпитаните свидетели, че констатациите на нотариуса, че Г. Т. е владял непрекъснато и несмущаван от никого процесните земеделски земи с намерението да ги владее за себе си в периода 2001-2012г. са опровергани и не са се осъществили правопораждащите предвиденото в чл.79 ЗС придобивно основание факти, т.е. към момента на предявяване на иска правото на собственост на предявилите иска лица не се е погасило, съществува в правния мир и същите имат правото да искат неговата защита чрез осъждането на ответника Г. Т. да предаде собствеността. С оглед на така изложените от въззивния съд съображения за начина, по който следва да бъде извършена преценката на констатацията на нотариуса относно изтекла придобивна давност, по поставения от касатора въпрос допустимо ли е въззивният съд да достигне до извод, че констатациите на нотариуса относно изтекла придобивна давност са оборени и да обоснове изводите си само на базата на обсъждането на част от доказателствата, представени по нотариалната преписка, без да вземе предвид и доказателствата, събрани в съдебното производство и да не зачете легитимиращото действие на нотариалния акт без да извърши преценка дали събраните в съдебното производство доказателства опровергават констатацията на нотариуса, настоящият състав на Първо ГО на ВКС приема следното: При оспорване в исково производство на право на собственост, признато със съставен по реда на обстоятелствената проверка нотариален акт , съдът не може да достигне до извода, че констатациите на нотариуса относно изтекла придобивна давност са опровергани само на базата на обсъждането на част от доказателствата, представени по нотариалната преписка. Като резултат от специално уредено в закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт, издаден по реда на чл.587 ГПК, притежава задължителна обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда и правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Изхождайки от тези съображения за доказателственото значение на издадения по реда на чл.587 ГПК нотариален акт, изложени в мотивите на ТР №11/2012г. от 21.02.2013г. по тълк.д.№11/2012г. на ОСГК на ВКС, следва да се приеме, че в исковото производство съдът не извършва проверка на верността на извода на нотариуса за осъществяване на удостовереното с нотариалния акт право, нито преповтаря извършената от нотариуса проверка на правата на поискалото издаването на акта лице, а е длъжен да зачете обвързващата го доказателствена сила на нотариалния акт. Съдът може да приеме, че удостовереното с нотариалния акт правно основание не се е осъществило, а оттам и че ползващото се от нотариалния акт лице не се легитимира като носител на признатото с акта право на собственост само ако след направено в исковото производство оспорване както на осъществяването на придобивното основание, така и на съществуването на самото право, оспорващата страна е провела успешно опровергаване на констатациите на нотариуса било като докаже свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, било като опровергае фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или докаже, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаването на акта. Ако оспорващата страна не докаже твърденията си, съдът не може да отрече осъществяването на удостовереното с нотариалния акт придобивно основание само на база на обсъждане на част от доказателствата, представени по нотариалната преписка. Ако и двете страни в правния спор удостоверяват придобиването на правото на собственост върху спорното имущество с нотариални актове, всяка страна следва да докаже осъществяването на съответното придобивно основание. И в тази хипотеза съдът не може да отрече осъществяването на придобивното основание на страната, която се легитимира с констативен нотариален акт, само въз основа на представените по нотариалната преписка доказателства, а е длъжен да обсъди в съвкупност всички относими към спора доказателства, които са представени по делото. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно. При постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл.178 ГПК и чл.235 ГПК/ и неправилно е приложен материалния закон /чл.69 ЗС и чл.79 ЗС/. Съставеният по реда на чл.587 ГПК нотариален акт има за предмет удостоверяване на правото на собственост върху недвижим имот. Ако молителят може да удостовери своето право на собственост с надлежни писмени доказателства, нотариусът прави своя извод, че принадлежността на правото на собственост към патримотниума на молителя е установена въз основа на тези доказателства. Ако обаче молителят не разполага с такива писмени доказателства или представените не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване правото на собственост по давност. Дори с молбата, с която съгласно чл.571 започва нотариалното производство, да са представени писмени доказателства, това само по себе си не обуславя извод, че до нотариуса е отправено искане за издаване на акт за констатиране принадлежността на правото на собственост въз основа на тези доказателства. Съображенията на молителя да представи писмени доказателства с молбата могат да бъдат различни и без пряка връзка с отправеното до нотариуса искане. В настоящия случай към подадената от Г. А. Т. до нотариуса молба за издаване на констативен нотариален акт действително са представени удостоверения за наследниците на П. И. Ш., общ наследодател на Б. П. Ш. и на Г. А. Т.. В молбата обаче е посочено, че имотите са възстановени на наследниците на Б. П. Ш. като се твърди, че молителят е установил фактическа власт върху имотите след смъртта на преките наследници на Б. П. /сина и съпругата му/, считайки имота за свой, доколкото за наследниците на Г. И. Ш. няма данни в регистрите в [населено място] и такива не са идвали през годините. Молбата не съдържа твърдение за придобиване на права чрез наследяване по съребрена линия /наличието на родствена връзка между молителя Г. А. Т. и Б. П. Ш. в молбата не се споменава/, а изрично искане с констативния нотариален акт да бъде установено придобиване на собствеността по давностно владение, поради което неправилно въззивният съд е приел, че в нотариалното производство Г. Т. се е домогвал да обоснове владението въз основа на наследствените си права. Неправилно въззивният съд е отказал да зачете обвързващото действие на издадения след извършена обстоятелствена проверка констативен нотариален акт по съображения , основани само и единствено на анализ на представените в нотариалното производство писмени доказателства, след като правото на собственост не е признато въз основа на тези доказателства. Преценката за правното действие на нотариалния акт съдът е следвало да извърши според разясненията, дадени в ТР №11/2012г. от 21.03.2013г. по тълк.д.№11/2012г. на ОСГК на ВКС. В настоящия случай предявилите иска лица удостоверяват придобиването на правото на собственост от своя наследодател с решение на ОСЗ за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, докато ответникът по предявения иск легитимира правото си с констативен нотариален акт. В подобна хипотеза разпределението на доказателствената тежест следва да се извърши по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено в легитимиращия документ придобивно основание, а съдът е длъжен да обсъди в тяхната съвкупност всички доказателства, представени с цел установяване осъществяването на това придобивно основание. Показанията на доведения от Г. Т. свидетел С. Т. обаче в обжалваното решение не са обсъдени. От показанията на този свидетел се установява, че след смъртта на Г. Ш. Г. Т. е заявил на свое име процесните земеделски земи в П.“И.-93“, [населено място] и е получавал рентата, след което се снабдил с нотариален акт, което е достатъчно да се приеме за доказано установяването на самостоятелна фактическа власт с намерение за своене и упражняването на фактическата власт повече от 10 години /от месец септември, 2000 до 24.02.2012г./, доколкото след внасяне на имотите в кооперацията владелецът упражнява фактическата власт върху имотите не чрез извършването на лични действия по обработването им, а чрез другиго. Доказателства Г. Т. да е заявил пред П. искане за получаване на рента въз основа на претенции за наследяване по делото не са представени /казаното от свидетеля А. А. почива само на негови предположения, но не и на преки и непосредствени възприятия/, поради което неправилно въззивният съд е приел, че пред кооперацията Г. Т. е заявил единствено претенция за плодоползване като сънаследник, но не и намерение за владение. Този извод на въззивния съд като почиващ на предпложение е необоснован, а освен това и в противоречие с разпоредбата на чл.69 ЗС. И след като в исковия процес не са събрани доказателства след смъртта на Г. Ш. /18.09.2000г./ нейните наследници да са се противопоставили на установената от Г. Т. самостоятелна фактическа власт върху процесните имоти до датата на предявяване на настоящия иск /27.01.2015г./, не може да се приеме, че констатацията на нотариуса в съставения по реда на чл.587 ГПК нотариален акт за придобиване по давност на правото на собственост към датата на съставяне на акта /24.02.2012г./ е опровергана. Поради това следва да се приеме, че с факта на извършеното пред нотариуса позоваване на изтеклата в негова полза придобивна давност Г. Т. е придобил притежаваното до този момент от наследниците на Г. Ш. право на собственост върху процесните недвижими имоти. Към датата на предявяване на иска предявилите иска лица не са притежавали правото на собственост върху тези имоти /това право е принадлежало на Г. Т./ и не е установено да са придобили това право в хода на исковия процес. Поради това по реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният по реда на чл.108 ЗС срещу Г. Т. иск бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на спора в полза на Г. А. Т. следва да бъде присъдена сумата 705лв., представляваща направените по делото разноски. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд-Велико Търново, постановено на 04.12.2015г. по в.гр.д.№961/2015г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ иска, предявен по реда на чл.108 ЗС от П. А. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], М. Д. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], Н. Г. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], Г. К. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], М. Д. Г.-З. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], Г. Д. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], Л. Я. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], С. И. Т. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], В. И. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.7, ет.5, И. С. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.7, ет.5 и С. С. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.7, ет.5 срещу Г. А. Т. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] за признаване право на собственост и предаване на владението върху следните земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], [община], възстановени с решение №Ц40/26.10.1994г. на ПК-С. на наследниците на Б. П. Ш., както следва: полска култура от 9.999 дка, трета категория в местността „Д.“, имот №016020; полска култура от 15.099 дка, четвърта категория в местността „Т. могила“, имот №027024; полска култура от 18.000 дка, четвърта категория в местността „Г Д., имот №109036. ОСЪЖДА П. А. А., М. Д. П., Н. Г. М., Г. К. Д., М. Д. Г.-З., Г. Д. Г., Л. Я. А., С. И. Т., В. И. С., И. С. И. и С. С. И. на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплатят на Г. А. Т. сумата 705лв. /седемстотин и пет лева/, представляваща направените по делото разноски. Решението е окончателно. Председател: Членове: