Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 463

гр. София, 28.07. 2022 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 1773 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Д. Т. срещу решение № 212 от 15. 12. 2020 г. по в. т. д. № 297/2020 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която след частични отмяна и потвърждаване на решение № 59 от 26. 02. 2020 г. по т. д. № 22/2019 г. на Габровски окръжен съд е отхвърлен предявеният от касационната жалбоподателка срещу „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве““ АД, [населено място] иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 29. 09. 2018 г. за разликата над 72 000 лв. до 160 000 лв.
Касационната жалбоподателка поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излага оплаквания за неправилно приложение на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото по делото не са доказани действия или бездействия от страна на пострадалата, които да са способствали и/или допринесли за настъпване на вредоносния резултат. Сочи, че неправилно начинът на получаване на уврежданията при съобразяване на механизма на процесното ПТП не е изследван от комплексна експертиза, включваща вещи лица медик и машинен инженер. Позовава се на допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила, доколкото в атакуваното въззивно решение са обсъдени само част от приетите по делото доказателства във връзка с възражението за принос на пострадалата за вредите, а други са изцяло игнорирани. Оспорва като необосновано завишен определения от въззивния съд принос на пострадалата за вредите в размер на 40 %. Твърди, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, тъй като решаващият състав не е съобразил характера на търпените увреждания, интензивните болки и страдания на пострадалата, възстановителния период, усложненията и остатъчните последици от всяко едно увреждане, някои от които с пожизнен характер, както и икономическата конюнктура в страната. Моли обжалваното решение да бъде отменено.
Касационната жалбоподателка поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Поставя в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следните правни въпроси: „1. Задължен ли е съдът да назначи експертиза, която да бъде извършена от експерти в различни области, когато за изясняване на възникнали по делото въпроси из областта на науката, медицината, инженерните технологии, изкуство и др. са нужни съвкупни специални знания в няколко области? 2. В случай, че не е назначена комплексна експертиза, в изготвянето на която да вземат участие експерти от различни специални области, а само едно вещо лице, имащо специални познания само в една от значимите области, неговите предположения и заключения, засягащи други области (различни от неговата) могат ли да се кредитират от съдебния състав и да са годни за доказване на конкретни факти и обстоятелства, извън неговата област на специални познания?; 3. Заключението на единична съдебномедицинска експертиза противопоставимо ли е на комплексни експертизи (изготвени от експерти в различни области) и годно доказателствено средство ли е за доказване на факти и обстоятелства, за които по делото са събрани доказателства посредством комплексни заключения, противоположни на извода на единичното заключение?; 4. Доказано ли е твърдение за съпричиняване, когато се основава на единично съдебномедицинско заключение, изготвено от вещо лице медик?; 5. Следва ли при кредитиране на конкретно експертно заключение, съдът да вземе предвид конкретните установени факти и обстоятелства по конкретния случай или може да постанови решението си, основавайки се само на общоприетите в практиката анализи и статистики, статистически данни (в случая, че по принцип поставения предпазен колан предпазвал при челен удар), които вещото лице сочи в заключението си?; 6. Установяването наличие на съпричиняване и намаляването от съда на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД може ли да почива единствено на статистически данни и анализи?; 7. Следва ли съдът при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди да съобрази конкретните пожизнени и неблагоприятни остатъчни последици (независимо от техния характер – леки, средни, тежки), които ще затрудняват пострадалата в ежедневието, обучението, работата за един дълъг период от време (които са налице към момента на приключване на съдебното дело), в това число и до края на живота й, да обсъди задълбочено и в съвкупност (а не само да изброи) тези факти и тяхното значение за справедливия размер на определеното обезщетение?; 8. Нарушен ли е принципът на справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, като не са съобразени изобщо задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/68 г. – не са отчетени, не са съпоставени действително търпените вреди със задължителните критерии и съотнесени към конкретните установени бъдещи сигурни и пожизнени последици? Липсата на анализ и правилно съпоставяне на задължителните критерии по приложението на чл. 52 ЗЗД с действително търпените вреди и всички значими и относими факти представлява ли нарушение на принципа на справедливостта при определяне на конкретното обезщетение за неимуществени вреди?; 9. Следва ли съдът при определяне на обезщетението за неимуществени вреди да съобрази размерите на минималната и средна работна заплата в страната, конкретните социално-икономически условия, инфлационните процеси към момента на настъпване на вредата, както и нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и постоянно увеличаваните застрахователни премии по тази застраховка?“. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по формулираните въпроси в противоречие с практиката на ВС и ВКС. По въпросите за приложението на чл. 195 ГПК и за задължението на съда да назначи експертиза, когато за изясняване на някои въпроси по делото са нужни специални знания, се прави позоваване на решения на ВКС по гр. д. № 588/2011 г., ІІІ г. о., гр. д. № 7298/2014 г., ІІІ г. о. и по гр. д. № 392/2011 г., ІІ г. о., а по въпросите за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД – на решение по т. д. № 457/2014 г. на ВКС, ІІ т. о. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касационната жалбоподателка сочи, че въззивният съд при разрешаването на въпроса по т. 7 се е отклонил от ППВС № 4/1968 г., решения на ВКС по т. д. № 506/2019 г., ІІ т. о., т. д. № 1152/2011 г., ІІ т. о., т. д. № 1154/2013 г., ІІ т.о., т. д. № 2908/2015 г., на въпросите по т. 8 – от решение на ВКС по т. д. № 406/2019 г. и на въпроса по т. 9 – от решения на ВКС по т. д. № 795/2208 г., ІІ т. о., т. д. 619/2011 г., ІІ т. о., т. д. № 916/2011 г., І т. о., т. д. № 711/2011 г., І т. о., т. д. № 299/2011 г., ІІ т.о., т. д. № 2592/2014 г. и др.
Ответникът „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве““ АД, [населено място] е депозирал отговор на жалбата, в който изразява становище за отсъствието на основания за допускане на касационно обжалване, съотв. – за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното въззивно решение, Великотърновски апелативен съд е приел, че на 29. 09. 2018 г. при управление на лек автомобил „Ланд Ровер Фриландер“ с ДК [рег.номер на МПС] Д. Т., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответния застраховател, нарушил правилото на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, задължаващо го да контролира непрекъснато МПС, в резултат на което настъпило ПТП, при което посоченият автомобил, движещ се със скорост от около 100 км/ч, загубил устойчивостта си на движение и напуснал надясно платното за движение, при което били причинени увреждания на пътуващата на задната седалка зад шофьора ищца Т. Т.. Счел е, че са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество.
Въззивният съд е приел, че обезщетение в размер на 120 000 лв. би репарирало неимуществените вреди на ищцата във връзка с телесните й увреждания при ПТП. Преценката за този размер на справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение е мотивирана от решаващия състав с вида и тежестта на получените от ищцата травми, проведеното й лечение, включително оперативно и период на възстановяване, търпените от нея болки, страдания и неудобства, обусловени от уврежданията, прогнозата за здравословното й състояние, както и с възрастта на ищцата и социално-икономическите условия в страната към момента на увреждането.
След обсъждане на заключенията на съдебната-автотехническа и на съдебномедицинските експертизи, приети в първоинстанционното производство, в решението на въззивния съд е формиран извод, че е налице основанието по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение за неимуществени вреди с 40 %, съответно за присъждане на такова в размер на 72 000 лв., доколкото е налице съпричиняване на вредите от страна на пострадалата ищца, тъй като е пътувала на задната седалка вляво на автомобила при настъпване на ПТП без поставен предпазен колан в нарушение на правилото на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване.
По първите три процесуални въпроса от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК относно приложението на чл. 195 ГПК и задължението на съда да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науката, изкуството, занаятите и др. са нужди специални знания, е формирана постоянна съдебна практика, намерила израз в цитираните от касационната жалбоподателка решение № 188 от 15.05.2012 г. по гр. д. № 588/2011 г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 132 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 7298/2014 г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение № 314 от 22.11.2011 г. по гр. д. № 392/2011 г. на ВКС, ГК, ІІ г. о. Съгласно тази практика съдът може както по молба на страните, така и по своя преценка, да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науката, изкуството, занаятите и др. са нужди специални знания, които съдът няма – чл. 195 ГПК, аналогичен на чл. 157 ГПК (отм.). Това се налага поради необходимост от съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието, които имат отношение към обосноваността на решението. Вещото лице подпомага съдията, който сам би извършил тази дейност по доказването, ако притежаваше необходимите специални знания. Не само формулирането на задачата на експертизата, но и назначаването й може да бъде осъществено по преценка на съда и без да има искане от заинтересованата страна. В случая не би могло да се приеме, че въззивният съд се е отклонил от тази практика на ВКС, поради което не е налице допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК по поставените релевантни въпроси. Във връзка с възражението за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата ищца, тъй като в отклонение от правилата за движение по пътищата не е била с поставен предпазен колан към момента на настъпване на ПТП, са били поставени задачи на допуснатите автотехническа и съдебномедицински експертизи, които са изпълнени от вещи лица с необходимите специални знания и заключенията им са били приети в първоинстанционното производство. Във въззивното производство не са били направени искания за допускане на експертизи за установяване на обстоятелства във връзка със защитното възражение на ответника и въззивният съд не е констатирал необходимост от служебно събиране на такива /включително комплексна, в какъвто смисъл са доводите на касационната жалбоподателка/, доколкото е основал изводите си относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД на посочените заключения, подложени на обсъждане и анализ заедно с останалите доказателства по делото във въззивното решение. Правилността на тази преценка на въззивната инстанция не би могла да бъде контролирана в производството по чл. 288 ГПК.
Въпросите по т. 4 - 6, въведени с изложението на касационната жалбоподателка, които са поставени във връзка с изводите на въззивния съд, че е налице принос на пострадалата за настъпилите вреди с оглед неизпълнение на задължението й по чл. 137а ЗДвП за поставяне на обезопасителен колан към момента на настъпване на ПТП, могат да бъдат обобщени като въпрос относно предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди. Този въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, поради което отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. По него е формирана задължителна практика на ВС и ВКС, намерила израз в ППВС № 17/1963 г. и Тълкувателно решение № 1 от 23. 12. 2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, както и постоянна практика на ВКС, обективирана в решение № 206 от 12. 03. 2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 98 от 24. 06. 2013 г. по т. д. № 596/12г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 151 от 12. 11. 2010 г. по т. д. № 1140/11г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 169 от 02. 10. 2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 16 от 04. 02. 2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, І т.о., решение № 92 от 24. 07. 2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС, І т.о., решение № 117 от 8. 07. 2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 118 от 27. 06. 2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., І т. о., решение № 15 от 19. 02. 2020 г. по т. д. № 146/2019 г., ІІ т. о. и др., според която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. В случаите, при които пострадалият е пътувал в лек автомобил, без да ползва предпазен колан, това обстоятелство не обуславя само по себе си приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намаляване на обезщетението за вреди ще е допустимо само при наличието на категорични доказателства, че вредите не биха били настъпили, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. Определянето на степента на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредите. Поради това касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната част следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствие му с практиката на ВС и ВКС по въпроса относно предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди.
Формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касационната жалбоподателка въпроси по т. 7, 8 и 9 могат да бъдат обобщени като въпрос относно прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ. Така обобщеният въпрос е обусловил изхода на спора, поради което е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, но не е налице поддържаната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По въпроса е формирана задължителна практика на ВС – ППВС № 4/1968 г. и постоянна практика на ВКС, намерила израз в постановени решения по реда на чл. 290 ГПК, между които са и цитираните в изложението. В тази практика са дадени разясненията, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението и практиката на ВКС общи критерии, които в случай на телесни увреждания са видът и характерът на уврежданията, продължителността и интензитетът на търпените болки и страдания, възстановителният период, психическите и физическите последици от уврежданията, остатъчните загрозявания, възрастта на пострадалия и др. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност. Съгласно решение № 83 от 6. 07. 2009 г. по т. д. № 795/2008 г., II т. о., решение № 1 от 26. 03. 2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., решение № 66 от 3. 07. 2012 г. по т. д. № 619/2011 г., II т. о., решение № 23 от 25. 03. 2014 г. по т. д. № 1154/2013 г., II т. о, решение № 157/28. 11. 2014 г. по т. д. № 3040/2013 г., II т. о, решение № 242 от 12. 01. 2017 г. по т. д. № 3319/2015 г., II т. о. и др. при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Застъпеното разбиране в тази практика е, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към момента на настъпване на увреждането. В настоящия случай при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по предявения от ищцата иск по чл. 432, ал. 1 КЗ въззивният съд се е съобразил с изяснените в практиката критерии за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Преценката за размера на обезщетението е осъществена с оглед вида и характера на получените от ищцата телесни увреждания, проведеното й лечение, търпените болки и страдания, негативните последици от уврежданията, възрастта на ищцата и социално-икономическите условия в страната към датата на ПТП. С оглед изложеното не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация. Преценката на отделните факти по делото от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебния акт и касае правилността на обжалваното решение, по която съдът ще се произнесе с решението по чл. 290 ГПК.
По изложените съображения касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната част се допуска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по значимия за изхода на спора въпрос относно предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди.
Касационната жалбоподателка е освободена от задължението за заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание без внасяне на държавна такса за разглеждане на касационната жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 212 от 15. 12. 2020 г. по в. т. д. № 297/2020 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която след частични отмяна и потвърждаване на решение № 59 от 26. 02. 2020 г. по т. д. № 22/2019 г. на Габровски окръжен съд е отхвърлен предявеният от Т. Д. Т. срещу „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве““ АД, [населено място] иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 29. 09. 2018 г. за разликата над 72 000 лв. до 160 000 лв.
Делото да се докладва на Председателя на I т. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.