Р Е Ш Е Н И Е
№ 442
гр. София, 08 декември 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република
България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ:
1. Биляна Чочева
2. Жанина Начева
при секретаря …… Н. Цекова ……………………………………. в присъствието
на прокурора … Лаков ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева
………………………………………. наказателно дело № 476по описа за 2009 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия В. В. Т. против въззивно решение № 270 от 2.07.2009 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 448/09 г.
Изтъкват се доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.
Според защитника, при индивидуализация на наказанието съдът незаконосъобразно е отчел обстоятелства, определящи правната квалификация, а успоредно с това е подценил смекчаващите отговорността обстоятелства.
В съдебно заседание защитникът (адв. Янакиев) поддържа жалбата със същите съображения.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното.
С присъда от 8.12.2008 г. по н. о. х. д. № 3267/08 г. Софийският градски съд е признал подсъдимия В. В. Т. за виновен в това, на 18.11.2007 г. в гр. С., при условията на опасен рецидив да е отнел чужди движими вещи на обща стойност от 1417, 50 лева от владението на Д. А. К. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го е осъдил на наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. В тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото.
С решение № 270 от 2.07.2009 г. по в. н. о. х. д. № 448/09 г. Софийският апелативен съд е изменил присъдата от 8.12.2008 г. в частта за наказанието, което е увеличил на четири години лишаване от свобода.
Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В изпълнение на процесуалните си задължения въззивният съд е съобразявал единствено обстоятелства, които имат значение при решаване на въпроса с наказанието. Законосъобразно е взел предвид специфичното проявление на принудата и нейния интензитет, както и установените негативни данни за личността на подсъдимия – предходни престъпни деяния в рамките на кратък период от време и сравнително висока стойност на предмета на грабежа, извършен в изпитателния срок на условно предсрочно освобождаване. Смекчаващите отговорността обстоятелства (младата възраст на подсъдимия и възстановените вещи на пострадалата К. ), към които са ориентирани доводите на защитника, не са били пренебрегнати, а отчетени адекватно и в съгласие с тяхната действителна тежест.
Затова, наложеното наказание в размер на четири години лишаване от свобода съответства на тежестта на престъплението и личността на неговия извършител. То е било в достатъчна степен намалено под предвидения минимум в санкцията на чл. 199, ал. 1, т. 4 НК и по-голяма снизходителност би била несъвместима с целите, посочени в чл.36 от НК. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 270 от 2.07.2009 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 448/09 г., с което е изменена присъда от 8.12.2008 г. по н. о. х. д. № 326/08 г. на Софийския градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: