РЕШЕНИЕ № 453 гр. София, 30 ноември 2023г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар Марияна Петрова , при становището на прокурора Антоанета Близнакова , изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 772 по описа за 2023г. Производството е по реда на чл.346 ал.2 от НПК и е образувано по подадена касационна жалба от подс. К. А. А. чрез защитата му срещу нова и осъдителна въззивна присъда № 30/02.12.2022г. по ВНОХД № 757/2022г. на Благоевградски окръжен съд, с която е отменена оправдателната присъда № 8893/08.07.2022г. по НОХД № 20171220200390/2017г. по описа на Районен съд, град Гоце Делчев. Жалбата визира само наказателната част на присъдата, като се ангажират касационните основания, свързани с допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска отмяна на присъда, признаване за невиновен на подсъдимия и да се отмени присъдата в частта за наложеното наказание. Посочва се, че твърдените от обвинението действия не били елемент от състава на престъплението, в което деецът е бил обвинен. Твърди, че въззивната инстанция може да устанвовява нови фактически положения, но само в рамките на повдигнатото с обвинителния акт обвинение. Според защитата, ако описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти са в противоречие с диспозитива му, то съдът нямал компетентност да ги приведе в съответствие, поради изключителния прерогатив на прокурора по предявяване на обвинение. Оспорва доказателствения анализ на въззивната инстанция и твърди, че съдът не е обсъдил наличните противоречия, като от мотивната част на присъдата не ставало ясно кои от противоречивите показания кредитира и кои не. В допълнение защитата детайлизира необсъдените според нея доказателства по делото, визирайки и извършения оглед на местопроизшествие, както и получените от пострадалата наранявания, които били от ниска височина. Отбелязва липса на съпоставяне на показанията на пострадалата и на близките и родинини с тези на сестрата на подсъдимия. Поредното оплакване на защитата, доразвиващо касационната жалба, е че не ставало ясно въз основа на какви доказателства съдът бил извел довод, че подсъдимият е отправил закана за убийство, какви са конкретните изрази и дали пострадалата ги е възприела. Позовава се на особената процесуална роля (роднинските връзки) на свидетелите по делото, на липсата на установена давност на получените от пострадалата травми. Твърди необективност на аналитичната дейност поради безкритично възприемане на пострадалата и на членовете на нейното семейство. В противоречие с трайната съдебна практика и незаконосъобразни били изводите на въззивната инстанция, че били без значение за съставомерността на деянието обстоятелствата относно това, дали деецът е имал оформено решение за изпълнение на заканата за убийство, средствата и начина с които е действал били ли са годни да причинят смърт, пострадалата демонстрирала ли е страх и предприела ли е конкретни действия за защита, дали е променила обичайното си поведение след деянието. Тези обстоятелства не били съобразени от въззивния съд, поради което се достигнало до неправилно приложение на материалния закон. Следващото оплакване е за липса на мотиви относно наложената санкция, като съдът е постановил такова наказание, което не можело да изпълни целите на специалната и генерална превенция. В гражданската част присъдата не е обжалвана. В съдебното заседание прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че е извършена цялостна проверка на атакуваната присъда съобразно чл.314 от НПК, като бил формирал вътрешното си убеждение по фактите пори спазване на чл.14 от НПК. Налице бил верен прочит на доказателствата по делото, с комплексен и верен анализ на доказателствената съвкупност, направен бил правилен извод от правна страна за авторството на деянието и виданата на подсъдимия. Обвинението било доказано по несъмнен начин с показанията на пострадалата Б. и на останалите свидетели, като в подкрепа на това двърдение била и извършената съдебнопсихиатрична експертиза. Прокурорът отбелязва, че не е констатирал нарушиения на правилата, регламентиращи процеса на определяне на наказателната санкция. Наложеното наказание било справедливо и намаляването му би било в противоречие с целите по чл.36 от НК. На мястото на починалата частна обвинителка Б. са конституирани нейните наследници, които се представляват от повереник. Той оспорва подадената касационна жалба, като твърди, че направения доказателствен анализ от окръжния съд е цялостен и задълбочен. Позовава се на извършен оглед на местопроизшествие и позоваване на него, в противовес на обратно твърдение на защитата. Оплакването относно уврежданията на пострадалата, които се оспорват от защитата на подсъдимия с довод за неустановяване на тяхната давност, се определят от повереника като неоснователно. Прави се позоваване на показанията на свидетелите по делото, както и на назначената съдебномедицинска експертиза. Повереникът твърди, че са отправени изрази, които по същество представляват такива за лишаване от живот на пострадалата, като те са били възприети от нея. Отделно от това, смята повереникът, подсъдимият бил извършил действия, различни от отправянето на заканата и в тяхната съвкупност на осъществени физически посегателства давали ясна индиция за желанието му, отправените от него изрази да бъдат възприети като закана за убийство. Поради което повереникът счита, че материалният закон е приложен правилно, претенцията на подсъдимияа за оправдаване се определя като неоснователна и следва да се отхвърли, като присъдата бъде потвърдена. По отношение на наложеното наказание били взети правилно предвид степента на обществена опасност на деянието, съпоставени с подбудите на дееца, отчетени били всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като се иска потвърждаване отново на присъдата и в тази част. Подсъдимият А., редовно призован, не се явява, представлява се от защитник, който поддържа подадената касационна жалба по изложените съображения, включително и с направеното допълнение. Допълнително оспорва ползването на производните доказателства, тъй като имало първични такива. Позовава се на разпита на пострадалата, която не била съобщила отправените на заканителни изрази и действия. Не било станало ясно също така защо не са били ценени показанията на св. А. А., сестра на подсъдимия. Иска и присъждане на разноските в случай на оправдаване на дееца. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 8893/08.07.2022г. по НОХД № 20171220200390/2017г. по описа на Районен съд, град Гоце Делчев подс. К. А. А. е признат за невинен да е извършил престъпление по чл.144, ал.3 от НК, като съответно е оправдан. Гражданският иск е отхвърлен изцяло. С атакуваната по касационен ред нова въззивна присъда тази на първостепенния съд и само по подаден протест от прокурор е отменена изцяло, подс. А. признат за виновен по предявеното му обвинение и му е наложено наказание за срок от една година, отложено по реда на чл.66 от НК за срок от 3 години. Първоинстанционната присъда е потвърдена в гражданската част предвид липсата на жалба от гражданските ищци. Касационният състав констатира, че присъдата в гражданската й част не е подлежала на касационно обжалване, поради което е влязла в сила. Подадената касационна жалба от подсъдимия К. А. А. се определя като основателна по следните причини: Въззивната инстанция е допуснала явно противоречие между диспозитива на присъдата и възприетата фактическа обстановка в мотивната и част. Това противоречие е непреодолимо, като по същество пречи да се установи действителната воля на решаващия съд. В диспозитива на присъдата съдът не е напуснал фактическите рамки на обвинението, въпреки идинтечното оплакване на защитата. Въззивната инстанция дословно е описала фактите по обвинението, тоест на изпълнителното деяние и конкретно на отправените заплахи, така, както е в обстоятелствената част на обвинението в обвинителния акт- неговия диспозитив. Съдът е приел, че подсъдимият е заявил на пострадалата „…че няма кой да й помогне, че това ще е последния й ден, че това е края на живота й….“. В мотивната част на присъдата, когато, използвайки въззивните си правомощия, съдът е установил фактическа обстановка по делото, не е възприел отправянето на подобни изрази. Единственото подобие на идентичен израз е приетото изявление на подсъдимия, че няма кой да спаси пострадалата Б.. Възражението на защитата относно насочеността на действията на подс. А. е основателно. Поне от възприетите в мотивната част от въззивната инстанция обстоятелства тази насоченост, предвид и демонстрирания полов орган от подсъдимия в голо състояние, ориентира оценъчната дейност към следващия раздел на глава втора от НК – VІІІ–ми. Допълнително и за яснота следва да се отбележи, че обвинението си е служило с преки доказателства, установени с допълнителен разпит на пострадалата по време на досъдебното производство, указан за извършване от наблюдаващия прокурор с постановление от 16.01.2017г. Следственото действие е проведено на 27.02.2017г., като в протокол ръкописно водещата разследването е записала изявления на пострадалата свидетелка – че го е гонела и викала за помощ, а подсъдимия й казал, че няма кой да й помогне, съборил я на спалнята и й запушил с ръка устата. Записано е изявлението, че подсъдимият я е удрял в главата, защото е искал да ья унищожи, казал й, че ще й е последния ден в живота, че това е края на живота й. Този протокол е приложен в досъдебното производство на л.66-68. Не е ползван по време на съдебното производство в нито един момент, не е четен, не е приобщаван по процесуален ред. Разбира се, ползван е от държавното обвинение, за да установи фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, а и в неговия диспозитив. Това е право и задължение на държавното обвинение, като не може да има процесуален упрек в това отношение. По време на съдебното производство пострадалата Б. е разпитана в съдебно заседание на 02.10.2017г. В този разпит свидетелката е пресъздала употребени от подс. А. изрази – „няма кой да ти помогне, няма кой да те спаси, свършено е с теб“. Допълнителен разпит е проведен 02.09.2020г., в който пострадалата е потвърдила изричането на израза „ няма кой да те спаси“от подс. А. и е заявила, че „не е имало заплахи от него (подсъдимия) , че ще убие“. Касационният състав счете при тези обстоятелства, че е било налице противоречие в цитираните показания. Съдилищата са били задължени да преценят приложението на чл.281, ал.4 , вр. ал.1, т. 1 от НПК по отношение на разпита от 27.02.2017г., а впоследствие при пълния доказателствен анализ да преценяват стойността на този разпит съобразно нормата на 281, ал.8 от НПК. В заключение липсата на възможност да се установи действителната воля на съда, съчетана със съществена непълнота на аналитичната и оценъчна дейност на съдебната инстанция – ОС, град Благоевград води до фактическа липса на годни мотиви на атакуваната с касационна жалба въззивна присъда. Съответно правото на защита на подсъдимия е било съществено ограничено, тъй като е осъден въз основа на непредявени по надлежен ред факти, а процесуално годните факти са били игнорирани в нарушение на процесуалните правила. Налага се извода, че е налице касационното основание по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК поради посочените по-горе и допуснати от въззивната инстанция нарушения на процесуалните правила. Изложеното дотук налага отмяна на атакуваната въззивна присъда в наказателлната част и връщане на делото за ново разглеждане на обвинението по чл.144 ал.3 от НК от друг състав на въззивната инстанция – ОС, град Благоевград. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да съобрази изложените по – горе обстоятелства, както и естеството на нововъзникналия факт – смъртта на частната обвинителка Б.. Водим от изложеното, на основание чл.354, ал.3, т.2, вр. ал.1, т.5 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 30/02.12.2022г. по ВНОХД № 757/2022г. на Благоевградски окръжен съд в наказателната част изцяло. ВРЪЩА делото на въззивната инстанция- Благоевградски окръжен съд, за ново разглеждане в отменената част от друг състав и от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.