7 Р Е Ш Е Н И Е № 90 гр. София, 23 юни 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова Спас Иванчев при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора Антони Лаков, изслуша докладваното от съдия Капка Костова наказателно дело № 292 / 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по обща жалба на служебните защитници на подсъдимите И. А. И. и М. Й. С. – адв. П. Р. и адв. С. Х., двамата от АК - Ловеч, срещу постановената от Ловешкия окръжен съд нова присъда № 5 от 10 февруари 2016 година, по внохд № 354 / 2015 година, след отмяна на присъда № 30 от 28 октомври 2015 година на Районен съд – гр. Луковит, по нохд № 61 / 2015 година, в частта, с която И. А. И. и М. Й. С. са признати за невиновни и са оправдани по обвинението да са извършили престъпление по чл. 235, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Жалбата съдържа формално позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, но изложените в подкрепа доводи сочат по-скоро на оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което ангажира отменителното основание по т. 2 на чл. 348, ал. 1 от НПК. С жалбата се претендира оправдаване на подсъдимите по повдигнатите им обвинения или, алтернативно, отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС – гр. Луковит или на прокурора, за отстраняване на процесуалните нарушения, допуснати в хода на съдебното разглеждане на делото и на досъдебното производство. В съдебното заседание пред ВКС жалбоподателите-подсъдими И. А. И. и М. Й. С. участват лично и със служебните си защитници - адвокати Р. и Х., които поддържат касационната жалба. Идентична е позицията на подсъдимите в рамките на упражненото от тях право на лична защита, като заявяват невиновност по повдигнатите им обвинения. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С присъда № 30 от 28. 10. 2015 година, Луковитският районен съд е признал подсъдимите И. А. И., М. Й. С. и М. А. М. за невиновни в това, на 05. 02. 2013 година, около 10:15 часа, в местността „К.“ в землището на [населено място], Л. област, имот кад. № ., отдел „.....“, горски фонд, собственост на наследниците на Т. Х. Т., в съучастие като извършители с Г. С. И., без редовно писмено позволително, да са отсекли от горския фонд четиридесет куб. м. от благун и цер, на обща стойност 2000 лева. В производство, инициирано по протест на прокурор при РП –гр. лЛуковит, е постановена атакуваната сега по реда на касационното обжалване нова присъда № 5 от 10. 02. 2016 година, с която присъдата на районния съд е отменена в частта, с която подсъдимите И. А. И. и М. Й. С. са признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл. 235, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като са признати за виновни по това обвинение и при условията на чл. 54 от НК са осъдени на по една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила и на глоба в размер на 1000 лева. Касационната жалба на служебните защитници на подсъдимите И. и С. срещу новата въззивна присъда е допустима, при условията на чл. 346, т. 2 от НПК, а разгледана по същество, е неоснователна. Заявените в жалбата процесуални нарушения следва да бъдат обсъдени преди останалите, защото проверката за правилното приложение на закона и справедливостта на наказанието е възможна единствено след констатации за надлежна оценка на доказателствата по делото и правилно формиране на изводите по фактите. В рамките на релевираното отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, защитата на подсъдимите твърди, че въззивният съд е ограничил правото на защита на подсъдимите в съдебната и досъдебната фази на процеса и е постановил присъдата при непълнота на доказателствата. Акцентира се върху неустановения размер на причинените вреди, което е следствие от извършеното от свид. Д. разпореждане с дървесината, предмет на престъплението. Сочи се невъзможността същата да бъде приобщена към доказателствената съвкупност, а оттам и да бъде предмет на експертиза. Възразява се срещу липсата на извършен оглед на местопрестъплението от разследващите органи. ВКС намира за необходимо да отрази констатацията си, че напълно идентични възражения и доводи в тяхна подкрепа са били наведени пред въззивната инстанция по време на съдебните прения и са получили отговор в новата въззивна присъда. Очевидно обстоятелството, че те не удовлетворяват подсъдимите и защитата им, е послужило като повод да упражнят и правото си на касационна жалба. Очакването обаче делото да се пререши по същество е неоправдано, при условие, че фактическите констатации на предходната съдебна инстанция са формирани законосъобразно от надлежна доказателствена основа и към тях е приложена съответната правна норма. А настоящият случай е именно такъв. Заявеното в жалбата на защитниците на подсъдимите нарушение на процесуалните правила не е налице. Предходните съдебни инстанции са събрали всички относими и необходими за решаване на делото доказателства. Окръжният съд е провел въззивно съдебно следствие, като е разпитал повторно свидетеля Д. Д.. Не се подкрепя от данните по делото твърдението, че съдът не е установил размера на причинените съставомерни вреди. По делото е назначена и изготвена съдебна стоково-икономическа експертиза (л. 85 от ДП № 171/2013 г. по описа на РУП – гр. Луковит, експертът Р. е изслушан в съдебно заседание на 15. 07. 2015 година и заключението му е прието без оспорване и възражения от страните (л. 56 от нохд № 61/2015 година по описа на РС – гр. Луковит). От заключението се установява, че нанесената чрез сечта щета на Държавния горски фонд е в размер на 2000 лв., определени по реда на Наредбата за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд. На следващо място, възражение относно липсата на процесната дървесина и невъзможността тя да бъде приобщена по делото като веществено доказателство, е било предмет на подробно обсъждане в мотивите към присъдата на Окръжния съд (стр. 10-11). Няма причини изложените там съображения да не бъдат споделени. След като св. Д. се е разпоредил с дървата, предмет на престъплението и оставени му на отговорно пазене, приобщаването им като веществено доказателство по делото е било обективно невъзможно. Независимо от това, начинът по който е измерена дървесината, нейното количество, вид и качество, са установени по надлежен начин от други доказателствени източници, а именно – показанията на свидетелите Д., К., Ц., констативни протоколи №№ 009426/05. 02. 2013 година и 009427/06. 02. 2013 година. Те представляват източник на преки доказателствени факти и дават основание за направените от съда изводи по фактите, дори и при липсата на извършен оглед на местопроизшествието. Така че, липсата на процесните дърва като веществено доказателство и на извършен оглед, не повлияват надлежността на направените от въззивния съд изводи по подлежащите на доказване факти, доколкото те са установени от други доказателствени източници. Изложеното се отнася и за моторните триони, послужили за отсичане на дървата, чието неприобщаване по делото не би могло да повлияе правилността на формираните от съда изводи за извършената сеч без надлежно разрешително. На трето място, оплакване срещу начина, по който са идентифицирани подсъдимите като участници в извършената незаконна сеч, е получило отговор на л. 9 от мотивите на въззивната присъда. Вярно е, че разпознаване като процесуално-следствено действие по смисъла на чл. 169 и сл. от НПК не е извършвано. Св. Д. е познавал визуално участниците в инкриминираното деяние, но обърквал техните имена и с помощта на полицейския служител ги е установил. В този смисъл, правилно въззивният съд е отбелязал, че в случая не се е налагало потвърждаване идентичността на лицата, а установяване на точните им имена. Когато свидетелят, който ще участва в разпознаването, познава представеното за разпознаване лице, провеждането на процесуално-следственото действие се обезсмисля. При това положение, липсата на проведено разпознаване не би могло да бъде ценено като нарушение на процесуалните правила. На следващо място, следва да бъдат обсъдени възраженията за процесуална годност и за свидетелска достоверност на показанията на свид. Д., установяващи участието на подсъдимите в осъществяване на деянието. Би могло да се отбележи, че наведените в подкрепа доводи на практика възпроизвеждат част от съдържанието на мотивите на отменената първоинстанционна присъда. При извършената проверка, третата инстанция не констатира допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК при формиране на изводите си относно авторството на деянието. За установяването му са събрани всички необходими и възможни доказателства. Техният анализ и оценка от страна на въззивния съд не разкрива игнориране или превратност. Показанията на свидетеля Д. са обсъдени прецизно и детайлно и са съпоставени с други доказателства по делото, съдържащи се в показанията на свидетелите К., Ц., Т. и С., последните прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 във вр. ал. 1, т. 1 от НПК от първоинстанционния съд. За достоверността на показанията на св. Д. важна е направената от съда проверка чрез показанията на св. С.. Последните, макар и съдържащи преки производни доказателствени факти, подкрепят първичните такива – показанията на св. Д., като информацията в тях съвпада. Не намира опора в данните по делото твърдението, че показанията на св. Д. не съдържат информация относно авторството на подсъдимите, напротив – свидетелят категорично посочва подсъдимите като участници в инкриминираното деяние и подробно обяснява действията на всеки от тях, както и на други лица (вж. протокол от с.з. на 10. 02. 2016 година, л. 31 от внох дело). А що се касае до възраженията относно поведението на свидетеля на мястото и по време на извършване на деянието и доколко то е било обяснимо и адекватно, следвало ли е свидетелят да сигнализира съответните органи или сам да се намеси, както е и сторил, това са обстоятелства, които не повлияват оценката за процесуалната годност и за достоверността на тези показания. В подкрепа на формално посоченото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, в жалбата не са наведени конкретни доводи и съображения. Изложеното в жалбата по-скоро може да бъде отнесено към възраженията на допуснати нарушения на процесуалните правила и те вече бяха обсъдени. А както е известно, служебното начало не е присъщо на касационната проверка, която се извършва в рамките на релевираните основания и с оглед данните, които ги подкрепят. Касационната инстанция констатира, че към надлежно установените по делото факти е приложена съответната правна норма на чл. 235, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, което обуславя и законосъобразността на атакуваната нова въззивна присъда. Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наложеното на всеки от подсъдимите наказание. При определяне на вида и размера му, съдът е съобразил всички обстоятелства от значение за това, визирани в чл. 54 от НК. Наказанията са определени при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, към минимално предвиденото в закона и при приложение на института на условното осъждане по чл. 66, ал.1 НК. Наказанията не разкриват характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. По изложените съображения, атакуваният съдебен акт следва да бъде преценен като правилен и законосъобразен, а подадената срещу него жалба – като неоснователна. Затова и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА постановената от Ловешкия окръжен съд нова присъда № 5 от 10 февруари 2016 година по внохд № 354 / 2015 година, след отмяна на присъда № 30 от 28 октомври 2015 година на Районен съд – гр. Луковит, по нохд № 61 / 2015 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.