7 Р Е Ш Е Н И Е № 121 София, 14.06.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Геника Михайлова при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 6282 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Х. А. и Р. Х. А. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, Въззивно отделение, IV-Д състав, постановено на 10.06.2015г. по гр.д.№5527/2010г., с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено по отношение на М. Л. В. /починала в хода на процеса и заместена от наследниците си по закон А. И. В., Р. И. А./, А. И. В., Р. И. А., Т. Х. А. и Р. Х. А. по иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./, че А. Д. А. /починал в хода на процеса и заместен от наследника си по закон К. Д. А./ и К. Д. А. са собственици на неурегулирано празно дворно място с площ от 666кв.м. с пл.№254, кад.лист №616, м.“Киноцентъра III част“, при съседи: път, имот пл.№255, имот пл.№260, имот пл.№259 и имот пл.№253, съставляващ част от бивша нива в землището на София-Д., м.“С.“, заснета с пл.№4312 /стар/, цялата с площ 4.285кв.м., при съседи: наследниците на Н. В., Л. К., градска нива и Б. бара, а по нова индивидуализация по кадастрална карта съгласно скица №37442/08.06.2012г. поземлен имот с идентификатор 68134.1970.254, с адрес: [населено място], район В., [улица] на основание чл.431, ал.2 ГПК/отм./ е отменен н.а.№192, том X., дело №2141/1971г., с който М. Л. В. е призната за собственик на неурегулирано празно място с пространство от 666кв.м., находящо се в землището на [населено място], Д., м.Голяма могила. С определение №89/17.02.2016г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за правомощията на съда при действието на ГПК/отм./ служебно да назначава експертизи и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за правомощията на съда да основе изводите си за идентичност на недвижими имоти на данни, съдържащи се в представени по делото доказателства без да назначава експертиза. Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно на първо място по причина, че съдът е игнорирал представените по делото писмени доказателства, които установяват в хронологична последователност промяната в собствеността на имота от 1960г., когато е бил част от даден по замяна от Т. комисия имот на Гинка Й. К., през последващите нотариални актове, легитимиращи собствеността на три съседни имота по отношение на правоприемниците на Гинка Й., като необосновано е отказал да извърши анализ на тези доказателства и сравняването на съседите с оглед установяване идентичността на имотите с имота на Гинка Й.. Поддържат, че с извършената по реда на ЗТПС замяна държавата е изгубила своето право на собственост и след този момент установената в чл.86 ЗС забрана за придобиване на правото на собственост по давност не е важала и не е имало пречка техният праводател да придобие това право. Поддържат, че предпоставките за настъпване на реституцията не са налице и като е направил обратен извод въззивният съд е постановил неправилно решение. Молят обжалваното решение да бъде отменено и ако се приеме, че съдът може и следва да извърши анализ на събраните по делото доказателства и въз основа на тях да изведе извод за идентичност на имотите, спорът да бъде решен по същество от ВКС като предявеният иск бъде отхвърлен. Ако се приеме, че въззивният съд е следвало служебно да назначи експертиза, молят делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба К. Д. А. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излага в писмена защита, представена в проведеното по делото открито съдебно заседание. Ответниците по касационна жалба А. И. В., Р. И. А., Л. А. К., Р. Б. Р.-К., Г. А. Д. и В. А. Д. не изразяват становище по основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: Предявен е иск за признаване право на собственост върху неурегулирано празно дворно място с площ от 666кв.м. с пл.№254, кад.лист №616, местност „Киноцентъра III част“, представляващ към настоящия момент поземлен имот с идентификатор 68134.1970.254. С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е неоснователен. Прието е, че процесният имот съставлява част от имот, закупен от наследодателя на ищците Д. Д. А. през 1943г. /н.а.№161, том X., регистър 3361, дело №3051/04.10.1943г./, представляващ тогава нива от 4285кв.м., находяща се в землището на [населено място]-Д., м.С., който имот е одържавен по реда на ЗОЕГПНС, за което е съставен акт за държавна собственост №1782/19.11.1949г. Прието е въз основа на изслушана по делото СТЕ, че описаният в н.а.№161/04.10.1943г. имот е идентичен с имот пл.№4312, м.Д.-Киноцентъра, кад.листове 616, 640, заснет и отразен в кадастралния план на [населено място] от 1962г. и попада в регулационния план на м.“Киноцентъра-III част“, одобрен със заповед № РД-50-09-76/16.03.1990г. Прието е, че процесният имот пл.№254, отразен в кадастралния план, изработен през 1976г. за м.Д.-Киноцентъра на листове 616, 640 съставлява част от бившия имот пл.№4312 и е идентичен с имота, описан в н.а.№2141/1971г., с който М. Л. В. е призната за собственик на неурегулирано празно място с пространство от 666кв.м., находящо се в землището на [населено място], Д., м.Г.. Прието е, че не е установено при отчуждаването на имота наследодателят на ищците да е получил обезщетение чрез изплащане на парична равностойност или с друг равностоен имот, като имотът съществува във вида, в който е отчужден към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ. По спорния между страните въпрос дали към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ имотът е бил собственост на държавата, общините, обществените организации или техни фирми или еднолични дружества по чл.61 ТЗ или е излязъл от патримониума на държавата и е станал собственост на трети лица, което да препятства реституцията по право, въззивният съд е приел, че по делото не е установено към този момент имотът да е бил собственост на лица, различни от посочените в чл.1, ал.1 ЗВСОНИ. Посочено е, че ответниците по предявения иск са твърдели, че техният праводател М. В. е придобила имота по давност, за което е издаден н.а. за собственост на недвижим имот №192/10.07.1971г., който съставлява част от имот, даден по замяна на Г. Й. К. съгласно протокол №1/24.03.1960г. за обменени места от Т. комисия. Прието е за установено, че на 15.12.1960г. Г. Й. К. се е снабдила с н.а.№3/1960г. за собственост на недвижим имот, даден в замяна срещу имот, включен в блок на ТКЗС, представляващ нива, находяща се в землището на [населено място], м.Голяма могила, от 2 дка, при граници : изток-Драгалевска муша, север-Б. и З. К., запад-дере, като при издаването на този констативен нотариален акт нотариусът е удостоверил, че му е представен препис-извлечение от протокол на Т. комисия, [населено място], София от 24.03.1960г., както и че актът не е бил оспорен в първоинстанционното производство. Прието е обаче, че не са налице доказателства издаденият на 10.07.1971г. н.а. №192, с който праводателката на ответниците по предявения иск М. Л. В. е призната за собственик по давност на празно дворно място с площ от 666кв.м. в землището на [населено място], София, местност „Под голяма могила“, при съседи: П. Т., А. А., Р. С. и Б. и З. К. да касае имот, идентичен с част от имота, получен от Г. Й. К. по замяна. Ответниците по предявения иск /касатори в настоящето производство/ поддържат, че процесният недвижим имот е идентичен с част от придобития от Г. Й. К. по реда на ЗПТС имот, като след придобиване на собствеността техният праводател М. В. е установила самостоятелна фактическа власт върху тази част от имота, а върху останалата част фактическа власт са установили П. П. и Г. В. /за имот пл.№255/ и Ц. и А. А. /имот пл.№256/. Поддържат, че владението е било установено въз основа на споразумения с Г. Й. К. през 1960г., като през 1971г. и трите групи лица са се снабдили с нотариални актове, удостоверяващи придобиване на правото на собственост по давност. Считат, че представените по делото писмени доказателства /н.а.№3/1960г., удостоверяващ придобиване правото на собственост върху имота от Г. Й. К.; споразумение от 15.12.1960г. между Г. Й. К., Ц. и А. А.; съставените през 1971г. н.а.№192, 193 и 194/ могат да послужат за установяване идентичността между имотите чрез съпоставяне на посочените в тях граници и местонахождение на имотите с оглед наличието на общо основание за издаването им и хронологията на събитията, които отразяват. По така наведените от тях доводи въззивният съд е приел, че не се установява отношението към спора на представеното по делото споразумение от 15.12.1960г., с което Г. К., като се легитимира с н.а.№3/1960г. за нива от 2 дка, продава на Ц. и А. А. 666кв.м. реално място при граници: изток-Г. Й. К., север-Б. и З. К. и запад-дере, рекичка, както и че не са налице доказателства нотариални актове №193 и 194/10.07.1971г., които касаят други имоти в размер на 666кв.м. в м.Голяма могила, землището на [населено място] да са идентични с части от имота, получен от Г. К. по замяна от Т. комисия през 1960г. Посочено е, че споразумението от 15.12.1960г., както и н.а.№193 и 194/10.07.1971г. касаят имоти, различни от процесния, с оглед на което са само косвени доказателства и от тях не следва извода, че тези имоти са идентични с части от големия имот от 2 дка, отстъпен на Г. К. по замяна, както и че обстоятелството, че нотариалните актове са с поредни номера не води до подобен извод. Посочено е също така, че имотът от 2 дка в м.Голяма могила, отстъпен по замяна на Г. К. е в съседно землище – [населено място], а имотът на ищците е в землището на [населено място], както и че ответниците по предявения иск е следвало да ангажират доказателства за идентичност. Така изложените от въззивния съд съображения за невъзможността идентичността да бъде установена посредством съпоставяне на границите на описаните в н.а.№3/1960г., споразумение от 15.12.1960г., н.а.№192, 193 и 194/1971г. имоти са обосновали наличие на основание за допускане на касационно обжалване по въпросите за правомощията на съда при действието на ГПК/отм./ служебно да назначава експертизи, както и за правомощията на съда да основе изводите си за идентичност на недвижим имот на данни, съдържащи се в представени по делото доказателства без да назначава експертиза. По така поставените въпроси настоящият тричленен състав на Първо ГО на ВКС приема следното: В т.2 на ТР №1/2000г. от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№1/2000г. е дадено задължително тълкуване по въпроса за правомощията на съда /при действието на ГПК-отм./ служебно да назначава експертизи, като е прието, че допускането на експертиза може да стане не само по почин на страната, но и служебно от съда. Подобна хипотеза е налице, ако по делото има косвени данни за местонахождението на недвижим имот, с оглед на които може с голяма степен на вероятност чрез проследяване на промените в границите на имота да се приеме, че е налице /респективно не е налице/ идентичност с процесния имот, но извършването на преценка за наличие на идентичност от страна на съда е невъзможно с оглед конкретно притежаваните от съдията познания в тази област и индивидуалната му способност за съпоставяне на границите на имотите, посочени в различни документи за собственост. Когато съдът прецени, че не притежава необходимите специални знания, за да извърши преценка само въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, той следва да уведоми страните за това и да даде указания за необходимостта от изслушване на експертиза или служебно да допусне изслушването й. Ако съдът прецени, че може да основе изводите си за идентичност на недвижим имот на данни, съдържащи се в представените по делото писмени и гласни доказателства без да назначава експертиза, той разполага с това правомощие, тъй като съгласно чл.188, ал.1 ГПК/отм./ съдът следва да прецени всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. Със същите правомощия съдът разполага и при разглеждането на дела по реда на сега действащия ГПК с оглед разпоредбите на чл.236, ал.2 и чл.235, ал.2 от този кодекс. Ако страните са поискали изслушване на СТЕ за установяване на идентичността, съдът е длъжен да допусне експертизата, независимо от притежаваните от самия него специални знания и умения в тази насока. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. След като въззивният съд е преценил, че не е в състояние да извърши сам преценката за идентичност на процесния имот с част от имота, придобит по реда на ЗТПС от Гинка К. през 1960г. /доколкото идентичността на процесния имот с имота, са който през 1971г. е съставен нотариален акт за собственост, удостоверяващ придобиване по давност на имота от М. Л. В./, само въз основа на данните, съдържащи се в представените по делото писмени доказателства за местоположението, площта и границите на имота, придобит от Гинка К., местоположението, площта и границите на имотите, описани в представените по делото писмени доказателства – споразумение от 15.12.1960г. /при подписването на което Г. К. се е легитимирала със съставения на 24.03.1960г. нотариален акт №3/, както и н.а.№193/1971г., н.а.№194/1971г. и н.а.№192/1971г., е следвало да уведоми страните за необходимостта от допускане на СТЕ или да назначи експертизата служебно. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е съществено по смисъла на чл.281 ГПК, тъй като неуведомяването на ответниците по предявения иск за невъзможността съдът да извърши сам преценка за идентичността на имотите ги е лишило от възможността на ангажират и други доказателства за установяване на твърдението си, вкл. съдебно-техническа експертиза. По реда на чл.293,ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за изслушване на съдебно-техническа експертиза с цел установяване идентичността на процесния имот с част от имота, описан в н.а.№3/1960г., съставен на 15.12.1960г. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, Въззивно отделение, IV-Д състав, постановено на 10.06.2015г. по гр.д.№5527/2010г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Софийски градски съд. Председател: Членове: