Р Е Ш Е Н И Е № 379 гр. София, 30.09.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Жанина Начева Бисер Троянов при секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора К.Колова изслуша докладваното от съдията Е.Авдева наказателно дело № 1444 / 2013 г. Производството по делото е образувано на основание чл.423, ал.1 от НПК по искане на осъдения Р. П. К. за възобновяване на нохд № 722 / 2012 г. по описа на Районен съд - Видин. Пред касационната инстанция осъденият и защитата му поддържат искането с твърдение за проведено задочно производство. Прокурорът изразява становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното : Районният съд в гр.Видин с присъда № 464 от 12.07.2011 г. по нохд № 722/2011 г. признал подсъдимия Р. П. К. за виновен в това, че на 30.11.2010 г. в с.Р., област Видин, в условията на опасен рецидив и в съучастие като съизвършител с М. А. и Ц. Д. чрез използване на технически средства и чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи на обща стойност 1200 лева с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал.1, т.2 във вр. с чл. 195, ал.1, т.3 пр.2 и т.4, пр.2 във вр. с чл. 194 , ал.1 и чл. 29,ал.1, б.”а” и б.”б” и чл. 20, ал.2 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца, търпими в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при строг режим. В тежест на Р. К. били възложени и сторените деловодни разноски солидарно с останалите двама подсъдими. Присъдата била обжалвана само от подсъдимия М. А. и потвърдена с решение № 145 от 18.11.2011 г. по внохд № 267 / 2011 г. на Окръжния съд в гр.Видин. Осъденият Р. бил задържан в Република Италия на 09.11.2012 г., но по делото няма категорични данни за датата, на която той узнал за влязлата в сила присъда по нохд № 722/2011 г. на Видинския районен съд. Ето защо настоящият съдебен състав намира , че искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на извънредна проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК , поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения : Р. П. К. бил издирен в рамките на досъдебното производство ЗМ № 1656 / 2010 г. по описа на РУ на МВР - Видин. С постановление от 14.03.2011 г.той бил привлечен като обвиняем с мярка за неотклонение подписка в присъствието на упълномощения от него адвокат Е. В. от Видинската адвокатска колегия. След предявяване на обвинението бил проведен разпит на обвиняемия, който, наред с другите обяснения, изрично заявил, че са му разяснени правата по чл. 227 от НПК, но не желае предявяване на материалите след приключване на разследването. На 13.05.2011 г. районната прокуратура внесла обвинителен акт срещу К. и съучастниците му А. и Д.. Делото било насрочено за 21.06.2011 г. Съдията - докладчик постановил връчване на съдебните книжа съгласно чл. 254, ал.4 от НПК, но по отношение на К. процедурата не била изпълнена, тъй като той не бил намерен на посочения в досъдебната фаза адрес. Съдът разпоредил принудително довеждане на подсъдимия, но и този акт не бил изпълнен, тъй като по данни на бащата на К. последният заминал със съпругата си за чужбина „преди около два месеца”. Районният съд продължил да полага усилия да издири подсъдимия. На 23.06.2011 г. отправил запитване чрез ОД на МВР - Видин за преминаването на лицето през държавната граница и получил отговор за регистрирано излизане през ГКПП- Брегово на 10.04.2011 г. В същото време с телеграма № 18 254/16.05.2011 г., актуализирана на 07.07.2011 г., подсъдимият бил обявен за общодържавно издирване, което не дало резултат. На 12.07.2011 г. районният съдия назначил служебен защитник на Р. К., дал ход на делото и постановил атакуваната в настоящия процес осъдителна присъда. Така проследената процесуална история обосновава неоснователност на претенцията за възобновяване на делото поради задочното осъждане на искателя. Р. К. бил известен лично относно характера и причините за повдигнатото срещу него обвинение, както и за задълженията, произтичащи от приложената мярка за неотклонение подписка - да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване. Въпреки това той прекратил всякакви връзки с разследващите органи и напуснал страната около месец след привличането като обвиняем.Така осуетил предприетите действия да бъде уведомен за хода на делото, който следвал разумни срокове. Очевидно осъденият имал както информацията, така и възможността да упражни ефективно и по своя преценка правата си на страна в процеса, но той предпочел да се укрие, приемайки задочно производство.Поведението му манифестира съзнателен и недвусмислен отказ да присъства при разглеждане на делото, поради което претенцията за неговото възобновяване е лишена от правно основание. Водим от горното и след като не установи предпоставките на чл. 423, ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното производство Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. П. К. за възобновяване на нохд № 722 / 2012 г. по описа на Районен съд - Видин. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.