Ключови фрази


2

Р Е Ш Е Н И Е


№ 288/2019 г.


София, 28.02.2020 г.


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА


при секретаря Ани Давидова
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 134 по описа за 2019 година


Производство по чл.290 ГПК.
С определение № 555/ 27.06.2019 г. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на О. Л. Т. и Н. К. против въззивно решение № 1393/ 04.06.2018 год. по гр.дело № 1833/2018 год. на Софийски апелативен съд.
Касационното обжалване е допуснато по обуславящите изхода на делото въпроси : „Допустимо ли е при заместването в дълг по смисъла на чл. 102, ал.1 ЗЗД съгласието на кредитора да е дадено бланкетно и по начин, при който избора на третото лице – нов длъжник да е предоставен от кредитора изцяло на преценката на стария длъжник по силата на самия сключен между тях договор?/ чл. 11 от договора/“; „Необходимо ли е в предупреждението си по чл. 87, ал. 1 ЗЗД кредиторът да включи изрази като „разваляне“, „прекратяване“ или пък изрично да се позове на цитираната законова норма, за да се приеме, че същото е произвело действие? Би ли било достатъчно в предупреждение да е посочен само фактът на неизпълнението и изявлението на кредитора, че счита договорът за развален поради този именно факт?“;на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК,а по въпроса: „При възражение за прихващане срещу сума, дължима по влязло в сила решение между страните, за която има висящо изпълнително производство, по което сумата се събира, следва ли възражението да бъде уважено и ако да, то в какъв размер – задължението по съдебното решение или остатъка по задължението по изпълнителното дело?“на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе ,съобрази следното:
За да се произнесе с атакуваното въззивно решение, Софийски апелативен съд е приел като безспорни следните обстоятелства: на 10.09.2004 г. между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба, по силата на който О. Т. се задължил да прехвърли на Н. К. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 30, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] срещу заплащане на продажна цена в размер на 35 352 евро; купувачът е заплатил част от уговорената продажна цена от общо 13 257 евро; на 26.11.2007 г. продавачът е прехвърлил правото на собственост върху имота на трето лице. Въззивният съд е посочил, че спорът между страните е от кой момент сключеният предварителен договор е развален извънсъдебно, като твърдението на ищеца Н. К. е, че развалянето е станало с нейно изявление, обективирано в нотариална покана от 09.10.2013 г., а ответникът О. Т. възразява, че договорът е бил развален по негова инициатива с изявление от м. май 2008 г., евентуално с депозирания отговор на исковата молба по гр.д. 15717/22008 г. по описа на СРС. Съдът е съобразил, че съгласно сключения договор падежът за изпълнение на задължението на продавача да прехвърли правото на собственост върху имота е поставено в зависимост от цялостното изплащане на уговорената продажна цена, което следвало да се извърши в период от 120 месеца. На 26.11.2007 г. продавачът се поставил в невъзможност да изпълни задължението си по сключения предварителен договор, тъй като прехвърлил имота на трето за договора лице. Това обстоятелство дава основание на купувача да развали предварителния договор и да претендира обезщетение за претърпени от него вреди, в случай че е изпълнил задължението си за заплащане в цялост на уговорената цена. Продавачът също разполага с правото да развали предварителния договор в случай, че купувачът е изпаднал в просрочие относно вноските за периода от м. юни до м. ноември 2008 г., независимо, че самият той се е поставил в пълна невъзможност да изпълни собственото си задължение. От съдържанието на договора е видно, че неплащането от страна на купувача на общо шест вноски, без да е необходимо да се отнасят за последователни месеци, е основание за безусловно разваляне на договора. Но тъй като в договора не е предвидено това основание да има безусловен прекратителен ефект, се прилагат общите правила, а именно изправната страна следва да отправи едностранно изявление за разваляне, като отправи подходящ срок за изпълнение. Съдът е установил, че е налице забава в изпълнението на купувача за периода от август 2007 г. до септември 2007 г., февруари 2008 г. до май 2008 г.,но продавачът е приел това забавено изпълнение, поради което и изявлението му за разваляне на договора от месец май 2008 г. не е имало правопрекратяващо действие. При това положение въззивният съд е разгледал направеното в отговора на исковата молба по гр.д. № 15717/2008 г. по описа на СРС изявление за разваляне на договора. Счел е, че не се съдържа различно изявление за развалянето на договора, което да се основава на факта на последващо неизпълнение, обхващащо периода от месец юни до месец ноември 2008 г. Тъй като липсват данни след депозирането на отговора на исковата молба продавачът да е предприел действия по развалянето на договора, съдът е приел, че този факт е настъпил едва на 09.10.2013 г., когато О. Т. е получил нотариалната покана от 19.08.2013 г., изпратена от купувача Н. К.. Безспорно към тази дата продавачът не е могъл да прехвърли правото на собственост върху апартамента, тъй като вече го е прехвърлил на трето лице – С. Ч., поради което договорът се счита развален от тази дата. Съдът е счел, че няма пречка неизправната страна – в случая продавачът, да развали договора, при условие, че другата също е в неизпълнение, но не може да претендира обезщетение. Извънсъдебното разваляне на договора е основание продавачът да върне получената продажна цена, която се дължи на отпаднало основание. В нотариалната покана се съдържа размер на вземането и срок за неговото изпълнение, поради което съдът е приел, че продавачът О. Т. е изпаднал в забава, считано от 17.10.2013 г.и служебно е изчислил дължимата лихва за просрочие. Възражението за погасяване на вземането на ищеца по давност, направено от ответника, е счетено за неоснователно, доколкото от момента на разваляне на договора до предявяване на исковата молба са изтекли по-малко от три години. Разгледани са заявените от ответника в условията на евентуалност възражения за прихващане. САС е приел, че вземането на основание чл. 14, ал. 2 от сключения предварителен договор за задържане на първите десет погасителни вноски, които е заплатил купувачът, представлява неустоечно задължение, а не задатък, поради което ответникът в качеството му на неизправна страна по предварителния договор няма право да го претендира. Като е взел предвид, че развалянето на договора има обратно действие, съдът е посочил, че продавачът в качеството си на собственик може да претендира обезщетение за това, че купувачът е ползвал апартамента без правно основание за съответния период. Отчетено е, че ищцата не е направила възражение за изтекла погасителна давност на претендираното вземане за лишаване на право на ползване за целия претендиран период за повече от 8 години. За доказан е приет фактът на ползване на имота не само поради липса на направено възражение своевременно, а и поради извънсъдебното признание на купувача, направено в писмо от 24.01.2009 г. Активно материалноправно легитимиран да претендира обезщетение за лишаване от правото на собственост е собственикът на имота, следователно продавачът О. Т. може да претендира вземане само за периода от 10.09.2004 г. до 25.11.2007 г. Вземането на О. Т. за прихващане е прието за основателно за сумата от 11 729, 38 лв., която е съобразена със заключението по съдебно-икономическата експертиза, изслушана пред първа инстанция. САС е извършил компенсация с дължимите от ищцата разноски по делото. Достигнал е до извода, че искът на Н. К. за връщане на платената по предварителния договор цена е основателен за сумата от 9 684, 10 лв., а в останалата част до пълния предявен размер от 25 917, 82 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Отговорът на поставените въпроси следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС, обективирана в решения по чл.290 ГПК, която се споделя изцяло от настоящия състав,а именно,че съгласно разпоредбата на чл.102, ал.1 ЗЗД при заместването в дълг във всички случаи е необходимо съгласието на кредитора, но дали ще има съгласие от поемателя на дълга и от предишния длъжник, зависи от начина на прехвърляне на дълга. В случаите, когато дългът се прехвърля по силата на прехвърлителна сделка, сключена между предишния длъжник и новия длъжник, съгласие следва да изразят и трите страни – старият и новият длъжник в качеството си на страни по прехвърлителната сделка и кредиторът на основание чл.102, ал.1 ЗЗД, според който прехвърлянето на дълга не може да има действие за него без изричното съгласие. Когато дългът се прехвърля чрез договор за заместване в дълг между новия длъжник и кредитора, съгласие следва да изразят само новият длъжник и кредитора. В този случай, ако предишният длъжник не е инициирал заместването в дълг, неговото съгласие не е необходимо.Заместването в дълг се различава от встъпването по това, че длъжникът се освобождава от задължението. Затова то може да се осъществи само с изричното съгласие на кредитора, което прави невъзможно едностранното отстъпване на новия длъжник от задължението.
По поставения втори въпрос
Потестативното право по чл.87, ал.1 ЗЗД за разваляне на предварителния договор може да бъде упражнено само от изправната страна. Общото правило е, че договорът може да бъде развален с извънсъдебно едностранно изявление, упражняването на което изисква предупреждение, което от своя страна следва да съдържа две изявления – искане за изпълнение в подходящ срок и изявление, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок. Във всички случаи волята трябва да бъде недвусмислено изразена. Законът не изисква обаче в съдържанието на предупреждението да се включва думата “разваляне” или прекратяване, нито пък да има позоваване на правната норма на чл.87, ал.1 ЗЗД. След като договорът е сключен в писмена форма и предупреждението следва да е писмено. Искането за връщане на даденото по договор може да се тълкува като изявление за разваляне на договора ако в зависимост от всички факти може да се приеме, че има недвусмислена воля за прекратяване на облигационното отношение. Това е така, защото възстановяването на съществуващото положениe /restitutio in integrum/ също е последица от неизпълнението, поради което искането за връщане на даденото може да съдържа и имплицитно изявление за разваляне.
По третия въпрос отговорът следва да бъде съобразен с разпоредбата на 221,ал.2 ГПК. Формираната с влязлото в сила съдебно решение сила на присъдено нещо,имаща и изпълнителна сила и обхващаща цялото насрещно вземане на ответника срещу ищеца , препятства възможността той да предяви по друго дело срещу същия ищец възражение за прихващане за същата сума, за която е образувано изпълнително производство,т.е.недопустимо е направеното от ответника възражение за прихващане, при положение, че за цялото негово насрещно вземане е налице висящ изпълнителен процес,с предприети действия по изпълнение.
При пренасяне на спора пред въззивната инстанция последната има аналогични задължения, тъй като съгласно указанията в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС,което не е загубило сила и при действието на ГПК от 2007 год., нейната правораздавателна дейност е тъждествена с тази на първата инстанция, представлява нейно продължение и изисква извършване в същата последователност на всички процесуални действия, насочени към постановяване на решението по съществото на спора, в т. ч. и квалифициране на спорното право. В случай, че въззивният съд при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба възприеме различна от дадената в обжалваното първоинстанционно решение правна квалификация на предявения иск, той следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание на исковата претенция като обсъди защитните тези на страните във връзка със събраните доказателства и изложи собствени мотиви. Мотивите на съда следва да изразяват решаваща, а не проверяваща дейност. Като решаваща инстанция по същество въззивният съд е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото.
Въззивният съд не е процедирал така и в мотивите на въззивното решение е застъпено обратното становище – съдът на практика е формирал изводите си по спорното право без да извърши анализ на доказателствата по делото и без да изложи съображения по доводите и възраженията на страните. Въззивният съд на практика приел, че мотивите на съда следва да изразяват проверяваща, а не решаваща дейност. Мотивите на акта му се състоят от крайните решаващи изводи на съда, без последният да изложи каквито и да са фактически и правни съображения, които да позволят преценка на правилността на крайните му изводи, въпреки релевираните във въззивната жалба оплаквания в тази насока.
В този смисъл актът на въззивния съд е постановен при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, доколкото императивната разпоредба на чл.236, ал.2 ГПК изисква решението да съдържа мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. В конкретния случай изцяло липсва обсъждане на събраните по делото доказателства и формиране на изводи досежно релевантните за спора факти, а изложените правни съждения са фрагментарни.Липсва каквото и да е обсъждане на релевираните от страните във въззивната жалба и подадения срещу нея отговор доводи и възражения. В този смисъл следва да се приеме, че по отношение на решението е налице липса на мотиви по смисъла на чл.236, ал.2 ГПК, което е основание за отменяването му, а доколкото порокът не може да бъде поправен от касационната инстанция - и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания за постановяване на мотивирано въззивно решение /чл.293, ал.3 ГПК/.
В новото си решение въззивният съд следва да обсъди събраните по делото доказателства и надлежно релевираните доводи и възражения на страните, и въз основа на съвкупната преценка на целия доказателствен материал да формира своите фактически и правни изводи по същество на спора. Необходимостта решението по делото да установява ясно и несъмнено установените факти и правата на страните е не само с оглед изпълнение на процесуалната норма на чл.236 ал.2 ГПК и съобразяване със задължителната за съдилищата практика, но и с оглед осигуряването на възможността неговата правилност да бъде проверена от касационната инстанция. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността на страните за разноски в производството пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 294, ал. 2 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение


Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ въззивно решение № 1393/04.06.2018 год. по гр.дело № 1833/2018 год. на Софийски апелативен съд.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд .
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


Членове: