Р Е Ш Е Н И Е № 281 София,21.06.2012г. Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети юни, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА Светла бояджиева при секретаря Ю.Георгиева изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №1240/2011г.по описа на Върховния касационен съд Производството е по чл.290 ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Д. В. Д. срещу решение от 28.02.2011г. по гр.д.№6733/2010г. на Градски съд София, с което са отхвърлени предявените от него искове с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОбВ и чл.86 ЗЗД. С определение от 19.03.2012г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса как следва да се тълкува понятието „ неимуществени вреди”, които да подлежат на обезвреда по реда на чл.2, т.2 ЗОДОбВ, който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Жалбоподателят - Д. В. Д., чрез процесуалния си представител, поддържа в касационната си жалба, че решението е направилно и моли да бъде отменено като бъде уважен прадявения от него иск. Ответникът по жалба - П. на РБ, чрез представителя си поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Д. Д. искове срещу П. на РБ с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОбВ и чл.86 ЗЗД за сумата 15 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване и за сумата 8000 лева лихви за забава за времето от 04.06.2003г. до 18.09.2003г. Установено е по делото, че с влязла в сила на 20.09.2006.г. Д. Д. е признат за невиновен затова, че на 01.01.1998 г. с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у трети лица заблуждение, че получава на заем сумата от 20 000 щатски долара, равняваща се на 36 204 деноминирани лева, която ще върне до 30.06.1998 г. и ще заплаща 2 % месечна лихва върху цялата сума и с това им е причинил имотна вреда в размер на 10 000 щатски долара, равняващи се на 18 102 лева, като причинената имота вреда е в големи размери, поради което и с горното не е осъществил състава на престъплението по чл. 210, ал.1, т.5, вр чл. 209, ал.1 от НК, като е призна за невиновен и затова, че на 22.05.1999 г. с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у трето лице, че получава като депозит сумата от 500 германски марки, равняващи се на 5 000 деноминирани лева, която ще му бъде върната при поискване, че ще заплаща 2 % месечна лихва върху цялата сума и с това му е причинил имотна вреда в размер на 5 000 германски марки, равняващи се на 5000 деноминирани лева, поради което с горното не е осъществил състава на престъплението по чл. 210, ал.1, т.5, вр чл. 209, ал.1 от НК. При тези данни съдът като е изложил съображения за това, че съгласно чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, е приел че по делото не е доказано настъпването на твърдените от ищеца Д. Д. неимуществени вреди, изразяващи се в негативно отражение върху него на създадено напрежение в съседските отношения, осуетяване възможността ищецът пълноценно да изпълнява служебните си задължения поради липсата на разрешение за достъп до сградата на МС и липсата на достъп до класифицирана информация. Прието е, че дори да има обективно наличие на напрежение в семейството му и сред съседите, не е установено в резултат на това ищецът да е изпитал конкретни неблагоприятни последици, както и че това се е отразило върху неговата личност, себеоценка и да се е отразило и на обществени му облик. Съдът е приел за недоказани и твърдените неимуществени вреди, изразяващи се претърпян стрес поради затрудняване на изпълняване на служебните му задължения, влошаване на отношенията с колегите, осуетяване на възможността ме да сключва нови договори съобразно специалността и квалификацията му с администрацията на Министерски съвет и на Министерството на държавната политика и невъзможност за служебен достъп до сградите, където е заседавала комисията за борба с корупцията. По тези съображения въззивният съд е отхвърлил предявения иск като неоснователен. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване по въпроса как следва да се тълкува понятието „ неимуществени вреди”, които да подлежат на обезвреда по реда на чл.2, т.2 ЗОДОбВ, който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Настоящия съдебен състав в отговор на поставения въпрос приема, че неимуществените вреди са тези, които накърняват личните, непрехвърлими субективни права, които произтичат от естествените права, като например право на живот, на свободно придвижване по територията на земята, чест, достойноство, добро име и т.н. В понятието „неимуществени вреди”, се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време. Болките най - често са резултат от физическото увреждане на лицето, докато страданията в повечето случай са следствие от психологическо увреждане и негативни емоционални изживявания на лицето. Лицата, на които законът дава право да търсят обезщетение за неимуществени вреди са само физическите лица, тъй като само те могат да чувстват билки и страдания. Неимуществените вреди не могат да се оценят в пари (никой не може да каже колко струва човешкия живот или колко струва счупена ръка), затова законът (чл. 52 ЗЗД) дава възможност обезщетението се определя от съда по справедливост. (т.е. по вътрешно убеждение. Държавата / в случая чрез прокуратурата на РБ/ с оглед разпоредбата на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОбВ дължи ибозщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, както и за пропуснатите ползи, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, което е причинено от органи или длъжностни лица при или по повод изпълнението властническа, публична дейност свързана с наказателно преследване на лицата. В постановени по реда на чл.290 ГПК решения - от 9.12.2010г. по гр.д.№ 4620/2008г. и от 24.06.2010г. по гр.д.№ 1650/2009г./ ВКС е конкретизирал някои от релевантните за определяне на размера на обезщетението по чл.2, т.2 ЗОДОбВ обстоятелства - продължителността на наказателното преследване /включващо разследването в досъдебната фаза и поддържането на обвинение в съдебната/, личността на увредения /включително притежавания авторитет в бизнеса и в обществото/, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са е отразили на репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното състояние на лицето, извън неизбежно следващите се по човешка презумция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот. С оглед на така дадения отговор на поставения въпрос Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о. на ВКС намира, че разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. Преценката на съвкупния доказателствен материал по делото налага, че в резултат на воденото срещу жалбоподателя-ищец наказателно производство последният е прекъснал контактите си с част от институциите, които консултирал по различни проекти, имал проблеми със служебните си задължения като член на К. по антикорупция към Министерски съвет, тъй като нямал предишния свободен достъп до институциите, с които работи, не можел да бъде назначен на постоянна работа по трудов или служебен договор, изострили се отношенията в семейството му, като допълнителни стресови фактори са развитието на наказателното производство в досъдебна и съдебна фаза на две инстанции. При тези данни въззивният съд неправилно е приел, че в разглежданата хипотеза липсват вреди за него, свързани с накърняване на добро име и авторитет в обществото. В конкретниая случай, изхождайки от понятието „неимуществени вреди”, в което според практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време, като и от разбирането, че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, настоящия състав намира, че следва да се присъди обезщетение в размер на 7 000 лв. Претърпените психически преживявания от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение в извършване на престъпления, периодът от време, през който е било водено производството срещу него – над три години, са обстоятелства, които са се отразили негативно върху психиката на ищеца, такова отражение е дало и отчуждението на колегите му, както и обтегнатите отношения в семейството му, довели до известен социален дискомфорт. Това налага извод, с оглед разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, че сумата от 7 000 лв. справедливо ще репарира вредите, които ищецът е понесъл, тъй като предназначението на обезщетението за морални вреди е да поправи претърпяната лична болка и страдания от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан. Ето защо въззивното решение ще следва да бъде отменено в отхвърлителната част на иска срещу П. на РБ за сумата до 7 000 лв. и вместо него се постанови друго такова, с което се осъди този ответник да заплати на ищеца сумата от 7 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.09.2006г. (датата на влизане в сила на оправдателната присъда) до окончателното й изплащане. В останалата му обжалвана част отхвърлителна част за сумата над 7000 лева до 15 000 лв. като правилно решението ще следва да бъде оставено в сила. На жалбоподателят не следва да се присъждат разноски в настоящото производство, съразмерно на уважената част от иска, тъй като такива не са поискани и не е представен списък на същите съобразно разпоредбата на чл.80 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът р е ш и : О Т М Е Н Я решение от 28.02.2011г. по гр.д.№6733/2010г. на Градски съд София, в частта му, с която предявеният от Д. В. Д. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОбВ, за присъждане обезщетение за претърпени неимуществени вреди, срещу П. на РБ, е отхвърлен за сумата до 7000 лева, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА П. на РБ да заплати на Д. В. Д. сумата 7 000 /седем хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, ведно със законната лихва, считано от 20.09.2006г. ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в останалата му отхвърлителна част за сумата над 7 000 /седем хиляди/ лева до 15 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: