Р Е Ш Е Н И Е                                                                          № 96                                                   гр.София, 11.02.2010 год.                                              В ИМЕТО  НА НАРОДА                                                           Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на първи февруари две хиляди и десета  година в състав:                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА                                               ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                                             ЕРИК ВАСИЛЕВ       при участието на секретаря Цветанка Найденова разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело  №3122 по описа на І г.о. за 2008 год. Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от О. – гр. Г. против решението от 15.05.2008г., постановено по гр.д. №36/2008г. на Видински окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 03.12.2007г. по гр.д. №140/2007г. на К. районен съд, с което е отхвърлен предявения от О. –. против „И”Е. , гр. Т., иск с правно основание чл.108 от ЗС и искане по чл.431, ал.2 от ГПК/отм./. Касационното обжалване е допуснато с определение №353 от 27.03.2009г. по делото, по въпроса за доказателственото значение на представените от дружеството документи за установяване правоприемство е разрешаван противоречиво от съдилищата, като в атакуваното решение е прието, че е установено правоприемството при липса на разделителния протокол, а в приложените решения е прието, че поради непредставяне на разделителния протокол правоприемството не е установено. Настоящият съдебен състав намира за правилна съдебната практика по приложените от касатора решение №1315 от 16.01.2008г. по гр.д. №311/2007г. на ВКС, ІІ г.о. и решение №1566 от 17.01.2008г. по гр.д. №253/2007г. на ВКС, V г.о. В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната част решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата „И”Е. оспорва жалбата като неоснователна. Постъпила е и частна жалба от „И”Е. срещу определение от 12.06.2008г. по въззивното дело, с което е оставена без уважение молбата на „И”Е. по чл.192, ал.4 от ГПК/отм./ за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване определение съгласно чл.274, ал.1, т.2 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с която е отхвърлен предявения от О. –. против „И”Е. иск с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикиране на недвижим имот в гр. Г., представляващ етаж от сграда /аптека/ и искане по чл.431, ал.2 от ГПК/отм./. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че общината не е придобила собствеността върху имота по силата на §7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА, тъй като е налице изключението по §7, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА – имуществото е включено в капитала на акционерна фирма с държавно имущество „А”. О. – гр. Г. претендира, че е собственик на имота чрез трансформация на държавна собственост в общинска по силата на §7, ал.1, т.6 от ПЗР на ЗМСМА. Дружеството-ответникът по иска оспорва активната легитимация на ищеца, като поддържа доводи за наличие на отрицателна предпоставка на §7, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и претендира, че сам той е собственик на имота. Установено е, че със заповед №РД-17-71 от 28.06.1991г. на министъра на индустрията, търговията и услугите, се преобразува фирма ”М”-София с поделения /включително А. поделение - В. /, в акционерни фирми с държавно имущество, които поемат активите и пасивите на прекратената фирма по баланса й към 31.03.1991г., както и другите й права и задължения, съгласно разделителните протоколи. В приложение №5 към заповедта, отнасящо се до новообразуваната АФ”А”, също е предвидено, че поема съответната част от активите и пасивите на фирма ”М” по баланса й към 31.03.1991г., съгласно разделителен протокол. Разделителният протокол не е представен по делото. Преобразуването на фирми и поделения в акционерни фирми е извършено по реда на Указ №56 за стопанската дейност. Заповед №РД-17-17 е изменена със заповед №РД-14-617 от 18.10.1991г. /издадена на основание § 3 от ПЗР на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество/ за преобразуване на А. поделение – В. , преобразувано в акционерна фирма, в акционерно дружество „А”. В регистърното решение от 11.02.1992г. по т.д. №239/1992г. на Видински окръжен съд е вписано, че капиталът на новообразуваното дружество представлява капиталът на бившето А. управление В. и съответна част от активите и пасивите на фирма „М”-София по балансите им към 31.03.1991г., съгласно разделителен протокол. По делото не е представен разделителен протокол, поради което не може да се приеме за доказано, че процесната аптека е включена в уставния фонд на акционерна фирма с държавно имущество „А”. Като е приел за доказано правоприемството без да е представен разделителен протокол, въззивният съд е направил и неправилен извод, че са доказани твърденията на ответника по иска за наличие на изключение по §7, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА. Съгласно §7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни имоти: обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване. Съгласно §7, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА /нова - ДВ, бр. 49 от 1995 г./ не преминава в собственост на общините имущество по ал. 1, което е включено в капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество. Конститутивното действие на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА - придобиване на собствеността от общината по силата на закона - настъпва само при липсата на предвидените в хипотезиса на ал. 2 юридически факти. В този смисъл нормата на ал. 2 доизяснява правилото на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА, насочено към момента на влизане на закона в сила. От значение за изхода на спора по предявения ревандикационен иск е изясняването на обстоятелството, дали към момента на влизане на ЗМСМА в сила процесният имот е бил заведен в баланса на държавното предприятие, включен ли е бил в уставния фонд на фирма с държавно имущество или в капитала на търговско дружество. В разглеждания случай не е установено от ответника по иска твърдението му, към датата на влизане в сила на § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА /ДВ, бр. 77/1991 г., в сила от 17.09.1991 г./, процесната аптека да е била включена в уставния фонд на акционерната фирма, респ. в капитала на търговското дружество, според посочената разпоредба. Заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото, че процесната сграда се води като дълготраен актив /сметка 203/ към 31.12.1992г. на „А”АД не може да обоснове извод за включването на имота в капитала на търговското дружество, тъй като не е представен разделителния протокол. Позоваването на заключението от въззивния съд по въпроса за правоприемството, е неправилно, тъй като се касае до правен въпрос. Поради това, че не доказано от дружеството-ответник по иска твърдението му процесният имот да е включен в уставния фонд на акционерната фирма, респ. в капитала на търговското дружество, трябва да се направи извод, че с влизане в сила на ЗМСМА, имотът е преминал в собственост на община Г. на основание §7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА /ДВ, бр. 77/1991 г., в сила от 17.09.1991 г./.становено е, че дружеството упражнява фактическата власт върху процесния имот, но не установява наличие на правно основание за това. Поради това следва да се приемат за установени предпоставките на чл.108 от ЗС за ревандикация на имота. По изложените съображения следва да се приеме, че са налице поддържаните от касаторите основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.2 от ГПК то трябва да се отмени и предявеният ревандикационен иск се уважи, както и искането по чл.431, ал.2 от ГПК/отм./ за отмяна на н.а. №79/2005г., с който „И”Е. , гр. Т. е признат за собственик на процесната аптека. С оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото в инстанциите за адвокатско възнаграждение в размер на общо 560лв. С оглед изхода на спора ответникът по иска „И”Е. няма право на разноски, поради което обжалваното от него определение, с което е оставена без уважение молбата му по чл.192, ал.4 от ГПК/отм./ за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение   Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 15.05.2008г., постановено по гр.д. №36/2008г. на Видински окръжен съд и вместо него постановява: ОСЪЖДА „И”Е. , гр. Т., ул.”Б” №9, да предаде на О. – гр. Г. владението на собствения й недвижим имот: първи етаж от двуетажната сграда, построена в общински УПИ * в кв.93 по плана на гр. Г., заедно със складовото помещение със застроена площ 61кв.м., находящо се на сутеренния етаж на сградата, на основание чл.108 от ЗС. ОТМЕНЯ на основание чл.431, ал.2 от ГПК/отм./ нотариален акт №79, том ІІІ, рег. №1440, нот.дело №432 от 2006г., издаден на 11.04.2006г. от В. Б. - нотариус с рег. №256, с който е признат „И”Е. , гр. Т., за собственик на следния недвижим имот: първи етаж от двуетажната сграда, построена в общински УПИ * в кв.93 по плана на гр. Г., заедно със складовото помещение със застроена площ 61кв.м., находящо се на сутеренния етаж на сградата. ОСЪЖДА „И”Е. , гр. Т., да заплати на О. – гр. Г. сумата 560лв. /петстотин и шестдесет лева/ - разноски по делото. ОСТАВЯ В СИЛА определение от 12.06.2008г. по гр.д. №36/2008г. на Видински окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на „И”Е. по чл.192, ал.4 от ГПК/отм./.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: