1 Р Е Ш Е Н И Е № 34 Гр. София, 23 февруари 2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря МИРА НЕДЕВА с участието на прокурора ТОМА КОМОВ като разгледа докладваното от съдия ГРОЗДАНОВА к.д. № 1024/2020 година по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 4 НПК. Образувано е по подадена частна жалба от адв. С. Д. от АК – Разград, защитник на подсъдимия Д. Й. А., срещу протоколно определение на ОС Разград от 04.11.2020 година, постановено по в.н.о.х.д. № 287/20 година по описа на същия съд, с което наказателното производство срещу подсъдимия е спряно на основание чл. 251, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 НПК. Твърди се незаконосъобразност на определението, тъй като подс. А. не е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието след извършване на престъплението, а е бил в такова състояние по време на деянието. Въззивният съд, проверявайки първоинстанционната осъдителна присъда, вместо да спира наказателното производство е следвало да постанови нова, с която да признае подсъдимия А. за невинен поради невменяемост по време на извършването на инкриминираното деяние. Иска се отмяна на обжалваното определение и касационната инстанция да разпореди продължаване на производството пред въззивната инстанция съобразно разпоредбите на НПК. В съдебното заседание защитникът и подсъдимият, редовно призовани не се явяват, но в писмена молба-становище поддържат жалбата и молят да бъде уважена, като в подкрепа на доводите си представят и постановление на Районна прокуратура – Разград от 29.10.2020 година, с което друго наказателно производство срещу подсъдимия е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК. Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на частната жалба и счита, че ОС Разград правилно е приложил закона, съобразявайки се със заключението на назначената и изслушана във въззивното производство съдебнопсихиатрична експертиза, според което подс. А. страда от психично заболяване, което възпрепятства способността му да участва в съдебното производство. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната касационна жалба е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт на въззивния съд, подлежащ на касационен контрол, но е неоснователна. С обжалваното протоколно определение от 04.11.2020 година ОС Разград е спрял наказателното производство и съответно – образуваното пред него въззивно производство за проверка на присъдата от 21.07.2020 година по н.о.х.д. 438/2020 година на РС Разград, с която подс. Д. А. е бил признат за виновен и наказан за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Основание за това е заключението на назначената и изслушана във въззивното производство съдебнопсихиатрична експертиза. Според него подсъдимият страда от шизоафективно разстройство – маниен тип и въпреки провежданото лечение в Психиатрично отделение на МБАЛ Разград, дневен стационар, все още болестната симптоматика не е напълно преодоляна. Възпрепятствана е способността на подсъдимия А. да участва в съдебното производство, правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, тъй като все още не е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Според вещото лице шизоафективното разстройство изисква продължително лечение и след провеждане на няколкомесечно лечение е уместно след преглед да бъде установено дали ремисията, която настъпва в резултат на лечението, е пълноценна или има остатъчна симптоматика, която може да определя поведението. При тези данни въззивният съд правилно и в съответствие с процесуалния закон е спрял на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 НПК наказателното производство срещу А., тъй като след извършване на престъплението той е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнание, което изключва вменяемостта. Съдът се е съобразил с направеното от експерта в съдебното заседание уточнение във връзка с провежданото лечение на подсъдимия и е разпоредил ежемесечното изискване на справка от Психиатрично отделение при МБАЛ „Св. И. Рилски“ – Разград за състоянието на подсъдимия и дали лечението му е приключило. Доводите на касатора, че подс. А. е бил в състояние на невменяемост и към момента на извършване на деянието, за което е осъден, в какъвто смисъл е и особеното мнение на член на състава на съда, към този момент не са доказателствено обезпечени и представляват предположение. Изследването на вменяемостта на дееца по време на извършване на деянието изисква притежаването на специални знания из областта на съдебната психиатрия, каквито касаторът и въззивният съд не притежават, а този въпрос не е бил поставен при назначаването на съдебно-психиатрична експертиза. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА в сила определение от 04.11.2020 година, постановено по в.н.о.х.д. № 287/2020 година по описа на ОС – Разград. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.