1 Р Е Ш Е Н И Е № 97 ГР. София, 26. 05. 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 20 април през 2015 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА При участието на секретаря В. П., като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №5783/14 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Добрички окръжен съд /ОС/ по гр.д. №305/14 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК по въпроса: следва ли да се намали обезщетението за неимуществени вреди от тр. злополука, съответно на тези от тях, които работникът би могъл да избегне, ако положи грижата на добър стопанин по см. на чл.83, ал.2 ЗЗД след злополуката. Касаторът поддържа жалбата и моли въззивното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови ново, с което искът да се отхвърли като неоснователен. Ответникът по жалба Б. М. не изразява становище в това производство. ВКС на РБ, при разглеждане на касационната жалба, намира следното: В посочената в определението за допускане практика на ВКС – ППВС №4/68 г., р. на П. №2/95 г., р. по гр.д. №4053/13 г. на четвърто г.о. и р. по гр.д. №341/59 г. на трето г.о. е прието, че увреденият, чието увреждане се изразява само в намаляване на трудоспособността, трябва да положи усилия, за да постъпи на работа, която не е противопоказна за здравословното му състояние. Това му задължение произтича от чл.83, ал.2 ЗЗД. Ако такъв пострадал не постъпи на работа, съдът следва да вземе предвид и тр. възнаграждение, което би могъл да получава, ако постъпи на работа, която преценка се прави с оглед на всички обстоятелства, които са от значение за случая. В случаите, когато трудоустроеният се е регистрирал в бюрото по труда и му е била предложена работа, подходяща с оглед предписанията на здравните органи, но не я заеме, тогава може да търси обезщетение за причинени имуществени вреди по чл. 200 КТ само за разликата между заплатата, която би получавал за старата длъжност и сбора от пенсията и трудовото възнаграждение за работата, която е отказал да заеме. Работодателят отговаря имуществено пред пострадалия работник или служител за всички действително претърпени имуществени и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането - ППВС №4/75 г., т.6.Не се дължи обезщетение по чл.49 и 45 ЗЗД / при действието на КТ, отм./, когато дадени вреди не са непосредствена последица от увреждането, а са резултат от пасивното поведение на увредения, който въпреки възможността за това, не е направил нищо, за да отстрани вредите или да ги намали. Правилото на чл.201 КТ е изключително и се прилага при съпричиняване само на трудовата злополука от страна на работника / р. по гр.д. №387/12 г. на трето г.о. на ВКС/. За вредите от нея обаче / причинна връзка със злополуката и поведение на пострадалия за намаляването им/ важат на общо основание правилата на гражданския закон – чл.212 КТ, както е посочено и в цитираната по –горе задължителна практика. Отговорността по чл.200 от КТ е безвиновна договорна отговорност / р. по гр.д. №855/09 г. на четвърто г.о. на ВКС./. При нея според цитираната по –горе практика се прилага правилото на чл.83,ал.2 ЗЗД, наричано в литературата „последваща вина на пострадалия”, като според този състав на ВКС това правило се прилага и за неимуществените вреди от тр. злополука, които се обезщетяват на осн. чл.200 КТ, с оглед обстоятелствата на случая. В хипотезата на чл.83, ал.2 ЗЗД бездействието на кредитора, който не полага дължимата грижа за ограничаване или отстраняване на вредите, е единствена причина за настъпването им. Между тях и поведението на длъжника няма причинна връзка. Вината на пострадалия може да се състои и в това, че след като вредата е настъпила, той не е взел необходимите и достъпни му мерки, за да я намали или ограничи. В случай на нараняване, пострадалият следва да се грижи за своето лекуване.Трудно е обаче да се определи дали той следва да се подложи на сравнително опасно и болезнено лекуване, каквото е напр. една операция. Този въпрос не може да се разреши само въз основа на чисто медицински съображения, а трябва да се изхожда по-скоро от гледището на наранения, като се държи сметка за естественото колебание пред опасностите на операцията и нейната болезненост /Ив. А., Облигационно право, изд.1990 г., стр.115/. По основателността на жалбата: Въззивният съд е присъдил на ищеца Б. М. сумата от 7 500 лв., обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука. Приел е, че ищецът не е допринесъл за трудовата злополука с груба небрежност по см. на чл.201, ал.2 КТ. Непредприетите след злополуката действия от негова страна по подмяна на счупения укрепващ елемент на гръбначния стълб нямат отношение към причиняването на увреждането, респ. нямат съпричиняващ увреждането характер. Увреждането на здравето в случая е установен факт, а видът, обемът, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания са обстоятелства, относими към размера на обезщетението за неимуществени вреди. Според ОС, вследствие на злополуката ищецът търпи непрестанни болки в продължителен период от време, вкл. понастоящем, довели до промяна на походката и движенията на тялото му, за които му се дължи обезщетение в посочения размер. Тези изводи са частично необосновани и формирани при неизяснена фактическа обстановка: В разпореждането на НОИ от 17.09.12 г., с което злополуката от 3.08.12 г. е призната за трудова е посочено, че увреждането се изразява в болево ограничени активни и пасивни движения в поясния сегмент на гръбначния стълб, поради счупване на укрепващ елемент на гръбначния стълб, поставен при операция по причина на предишно заболяване. Увреждането е вследствие на падане от височина, при пропадане на корозирала метална площадка, на която пострадалият бил стъпил при изпълнение на възложената му от ответника по иска работа. При спешния медицински преглед на 3.08.12 г., като резултат от прегледа и терапевтично поведение е посочено: да се насочи амбулаторно към неврохирург, скъсани винтове на металната остесинтеза, поставена по повод на дискова херния /лист за преглед на пациент и заключение на в.л. на л.90 от първоинстанционното дело/. Св. К. е посочила, че лекуващият лекар е препоръчал смяна на счупения укрепващ елемент, но ищецът не е предприел лечение поради липса на средства. Същевременно по делото е представен и не е оспорен протокол от 17.08.12 г., според който ищецът е получил от ответника 2000 лв., които да използва за операция за смяна на метални планки на гръбначния стълб. Ответникът в отговора на исковата молба е възразил с посочване на получената от ищеца за лечение сума; изложил е доводи по същество на спора пред първоинстанционния съд, че продължителните болки и страдания се дължат и на бездействието на ищеца, който е следвало да подмени увредения елемент. Тези доводи са повторени и във въззивната жалба. Затова въззивният съд и служебно /ТР №1/13 г. ОСГТК/ е следвало да назначи медицинска експертиза за изясняване на въпроса: възможно ли е и в какъв срок да се извърши подмяна на счупения укрепващ елемент, ако ищецът бе проявил нужната активност в съответствие с лекарското предписание, как се извършва подмяната на сегмента, какви са рисковете за болния и какъв е обичайният и очакван резултат от подмяната, би ли довела тя и в какъв срок до възстановяване на състоянието на ищеца отпреди злополуката, и достатъчна ли е дадената от работодателя сума за извършването й. В зависимост от отговора на въпроса съдът – инстанция по същество следва да формира извод дали всички вреди за продължителния период от време след злополуката са в пряка причинна връзка с нея или част от тях /за конкретен период и с констатираната в медицинската експертиза интензивност/ са резултат от бездействието на ищеца, който като е имал възможност не е предприел необходимото лечение, и затова не подлежат на обезщетяване по иска с пр. осн. чл.200 КТ. Затова и на осн. чл.293 ГПК ВКС на РБ, трето гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд Добрич по гр.д. №305/14 г. от 8.07.14 г. Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав. Председател: Членове: