Р Е Ш Е Н И Е № 353 гр. София, 18 юни 2024 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в публично заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА БОНКА ЯНКОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Калин Софиянски като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 80/2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по протест на прокурор при АП - Варна срещу въззивно решение № 173 от 11.12.2023г., постановено по внохд № 324/2023г. по описа на Апелативен съд – Варна. Релевираното касационно основание е по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, като се прави искане за частична отмяна на атакуваното въззивно решение и по-точно в частта относно отмяна приложението на чл.24 от НК, като делото бъде върнато в тази му част за ново разглеждане. Прокурорът от ВП не поддържа протеста, като намира същия за неоснователен. Излага аргументи в подкрепа на това си становище. Адвокат М., защитник на подсъдимия изразява становище за неоснователност на протеста, тъй като увеличението на наказанието на подзащитния му, направено от първата инстанция, се явява несправедливо. Твърди, че по-голямата част от предходните шестнадесет осъждания са за престъпления извършени от него като „малолетен или непълнолетен“. Също така намира за съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца определеното му наказание от осем години лишаване от свобода. Пледира за оставяне в сила на решението на АС. Подсъдимият М. изразява съжаление и моли за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: С присъда №42 от 13.07.2023г., постановена по нохд № 883/23г., Окръжен съд – Варна е признал подсъдимия В. А. М. за виновен в това, че на 13.02.2023г. в [населено място] е отнел чужди движими вещи- сумата от 15лева, от владението на Ф. Х., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от осем години. Със същата присъда подсъдимият М. е бил признат за виновен в това, че на 13.02.2023г. в [населено място] извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на Ф. Х., навършила 14 годишна възраст, като употребил да това сила, поради което и на основание чл.150, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години и осем месеца. На основание чл.23 от НК, съдът определил едно общо и най-тежко наказание, а именно от осем години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.24 от НК съдът увеличил определено общо наказание с две години лишаване от свобода. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и приложението на чл.59 от НК. С решение № 173 от 11.12.2023г., постановено по внохд № 324/23г., Апелативен съд – Варна е изменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като е отменил приложението на чл.24 от НК, с което общото наказание от осем години лишаване от свобода е било увеличено с две години. В останалата част присъдата е била потвърдена. Протестът е допустим, но неоснователен. Касационното основание, което се релевира в протеста е явна несправедливост на наказанието, но само по отношение на отмяната на приложението на чл.24 от НК. Два аргумента се сочат в протеста в подкрепа на направеното искане- неглижиране значението на предходните осъждания и високата степен на обществена опасност на извършените от подс.М. деяние по настоящото дело. В принципен аспект приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК изисква преценка на цялостната престъпна дейност на подсъдимия; на обществената опасност на дееца и отделните деяния, извършени от него; на броя на наказваните престъпления; на периода, в който те са извършени, като се държи сметка и за конкретните измерения на общественоопасните последици. От значение са и подбудите за извършване на деянията и останалите отегчаващи обстоятелства, за да се приеме, че и най-тежко наложеното наказание няма да изпълни целите по чл.36 от НК, и преди всичко поправителното въздействие по отношение на дееца. За да отмени първоинстанционната присъда в частта относно увеличеното с две години общото наказание, въззивният съд е изложил съображения, които се споделят от настоящия състав. Обсъдил е установените по делото данни, имащи значение за приложението на чл.24 от НК. Видно от свидетелството за съдимост подсъдимият е осъждан многократно. Наложени са му наказания по шестнадесет влезли в сила присъди, като част от тези наказания са групирани на основание чл.25 вр. чл.23 от НК. Въззивният съд е констатирал, че противоправното поведение на подс.М. е започнало още от непълнолетна възраст, по време на която му е налагат целият спектър от предвидените за непълнолетни наказания, които не са постигнали поправителен ефект. Престъпната деятелност на подсъдимия е продължила и след навършване на пълнолетна възраст. Правилно апелативният съд е приел, че определянето на наказанията при предпоставките на чл.58а от НК ( при преобладаващия брой присъди) не може да се цени във вреда на подсъдимия, тъй като съответните наказателни производство са били проведени по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият е упражнил свое законоустановено право да поиска тези дела да се разгледат по особената процедура. Във връзка със съдебното минало на подс.М. е необходимо да се посочи, че броят на осъжданията е по-малък от посочените шестнадесет, тъй като видно от свидетелството му за съдимост са налице пет групирания по реда на чл.25 от НК, което редуцира броя на осъжданията, без разбира се да променя броя на престъпленията, за които е бил признат за виновен. По-нататък съдът е приел, че конкретно извършените от М. деяния по настоящото дело, предвид механизма на осъществяването им, не се отличават със завишена степен на обществена опасност на деянията. В случая не е налице интензитет на въздействие спрямо пострадалата от поведението на подсъдимия, който да налага завишена строгост надхвърляща тази на наложеното общо наказание от осем години лишаване от свобода. Следва да се посочи, че наложените за двете престъпления наказания (преди редукцията по чл.58а от НК с една трета) са в размери над средния на предвидените санкции, като за по-тежкото по вид престъпление - по чл.199 от НК е бил определен размер от дванадесет години. Правилно контролираният съд в заключение е приел, че не са налице основания за приложението на чл.24 от НК. Изложеното налага извод за неоснователност на доводите в протеста. Ето защо, атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Предвид горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 173 от 11.12.2023г., постановено по внохд № 324/23г. по описа на Апелативен съд – Варна. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: