Ключови фрази
Поправка на очевидна фактическа грешка * нищожност на решение * правомощия на въззивната инстанция * указания на ВКС * нередовност на исковата молба * принцип на служебното начало

Р Е Ш Е Н И Е


№ 9



гр.София, 01.02.2017 г.



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2474 по описа за 2016 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Л. Г. против решение от 29.09.2015 г., постановено по гр.д. № 181 по описа за 2015 г. на Бургаския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 108 от 24.3.2015 г. по гр.д. №1942 по описа за 2014 г. на Бургаския окръжен съд в частта за отхвърляне на претенцията на касатора против Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произходящи от нарушаването на чл.3 от КЗПЧОС в следствения арест в [населено място] и в затвора в [населено място] във връзка с наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ и наказание „лишаване от свобода“, производството в тази част е прекратено, а в останалата част първоинстанционното решение е оставено в сила.
Касаторът твърди, че решението на Бургаския апелативен съд е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Счита, че при обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството въззивният съд погрешно приложил разрешението, дадено в т.8 на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълкувателно дело № 2 от 2014 г. на ОСК на ГК на ВКС и Първа и Втора Колегия на ВАС, според което спорът е подсъден на административния съд. Моли настоящата инстанция да отмени решението на Бургаския апелативен съд и да върне делото за разглеждане от друг състав.
Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на Република България смята, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба.
Касационната жалба на И. Л. Г. срещу решението на Бургаския апелативен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд в частите, с които този съд се е произнесъл по иск с цена 923 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 628 от 6.10.2016 г. по настоящото дело поради възможността да е нищожно, недопустимо или да противоречи на т.8 на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ОСК на ГК на ВКС и Първа и Втора Колегии на ВАС. Относно пороците на обжалваното решение, които ВКС служебно е длъжен да констатира, се установява следното:
И. Г. е предявила срещу Прокуратурата на Република България искове за обезщетяване на причинените от подробно описаното в исковата молба наказателно преследване неимуществени вреди в размер на 923 000 лв. и имуществени вреди в размер на 5 000 лв., които искове са били отхвърлени от Бургаския окръжен съд. Претенцията за неимуществени вреди е обоснована в исковата молба с посочени различни нарушения на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, без обаче да се обособят в общия размер на иска отделни суми като обезщетение за тези нарушения. Въпреки това Бургаският апелативен съд е приел, че искането за присъждане на обезщетение за вреди, произтичащи от нарушение на чл.3 от КЗПЧОС в местата, където ищцата е била настанена във връзка с наложената мярка за неотклонение и за изтърпяване на наложеното наказание, представлява отделен иск, който е подсъден на административния съд. Ето защо е обезсилил решението на първоинстанционния съд в тази част и е прекратил производството, а в останалата част е оставил в сила това решение. Преди да постанови своя акт въззивният съд не е оставил без движение исковата молба, за да уточни ищцата цената на иска, подсъден на административния съд, или да отстрани евентуалното противоречие между обстоятелствената част и избрания ответник, който е Прокуратурата на Република България а не административният орган по изпълнение на наказанията. Затова от решението на въззивния съд не може да се установи и в каква част първоинстанционното решение е обезсилено и производството е прекратено и в каква част е оставено в сила. Отделните искове не могат да се разграничат по основание и размер, тъй като самата ищца не е извършила такова разграничение. По този начин решението е останало неразбираемо, тъй като действителната воля на съда не може да се установи дори при тълкуване. В такъв случай решението е нищожно съгласно теорията и утвърдената практика на ВКС/решения № 668 от 15.11.2010 г. по гр.д. № 1790/2009 г. на Първо Г.О. на ВКС, № 318 от 29.11.2013 г. по гр.д. № 2009/2013 Г., ІІІ Г. О. на ВКС, № 432 от 26.10.2010 г. по гр.д. № 826/2010 Г., ІІ Г. О. на ВКС и № 139 от 25.08.2015 г. по гр.д. № 1493/2015 г., Първо Г. О. на ВКС/ Ето защо следва да бъде прогласена неговата нищожност и делото да се върне на въззивния съд за произнасяне с валидно и допустимо решение. Ако този съд прецени, че са предявени искове, които се разглеждат по различен съдопроизводствен ред, следва да остави исковата молба без движение с указанията, дадени по-горе. Ако се касае за един иск, който се разглежда по реда на ЗОДОВ, съдът трябва да се произнесе по съществото на спора, без да обезсилва първоинстанционното решение.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :


ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение от 29.09.2015 г., постановено по гр.д. № 181 по описа за 2015 г. на Бургаския апелативен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на Бургаския апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: