Р Е Ш Е Н И Е №429 София, 26.10.2010 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 233 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от К. С. П., чрез пълномощника му адвокат М. И., против решение № 629 от 23.11.2009 г., постановено по гр.д. № 703 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Плевен, с което е оставено в сила решение № 66 от 8.05.2007 г. по гр.д. № 44/2007 г. на Районен съд-Левски за допускане на съдебна делба на процесния недвижим имот при три равни дяла, от които един общ за А. С. Д. и С. С. И., един общ за К. С. П. и М. Н. П. и един общ за Г. И. Ж. и С. К. Ж.. В касационната жалба са изложени твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което правата в съсобствеността се определят на 65 % за К. и М. П., 26 % за Г. и С. Ж. и 9 % за наследниците на В. Д.. Ответниците по касационната жалба А. С. Д., С. С. И., Г. И. Ж. и С. К. Ж. не са изразили становище по основателността й, а М. Н. П. счита, че същата е основателна. С определение № 521 от 20.05.2010 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречиво разрешаван правен въпрос дали уговорката между приобретателите за дяловете, при които придобиват право на собственост, следва да отговаря по съдържание и форма на изискуемите за договора за прехвърляне на собствеността или не. В случая съдът е установил, че процесният имот е закупен с приватизационен договор по чл.35 ЗППДОП /отм./ от 22.10.1997 г. от К. С. П., Г. И. Ж. и В. А. Д. /последната е починала и е наследена от ищците А. С. Д. и С. С. И./. По основния спорен въпрос за правата в съсобствеността е прието, че не е оборена презумпцията на чл.30, ал.2 ЗС за равни дялове на купувачите, доколкото в нарушение на чл.7 от Наредбата за реда за изкупуване на предприятия и обособени техни части без търг или конкурс от лицата по чл.35 ЗППДОП /отм./ в договора не са посочени дяловото участие и преференциите на купувачите, а това прави приложима презумпцията на чл.30, ал.2 ЗС, че ако не е уговорено друго, правата на съсобствениците се считат равни; споразумението между купувачите от 18.08.1997 г. с нотариална заверка на подписите от 22.09.1997 г. относно „дяловото им участие” не е неразделна част от договора и не установява уговорка за „другото”, надлежно направена като форма и съдържание и касае само финансовите им отношения при придобиването на имота. В приложеното към касационната жалба решение № 636 от 29.11.2005 г. по гр.д. № 269/2005 г., ВКС, І г.о. е прието, че оборването на презумпцията на чл.30, ал.2 ЗС става с доказването на конкретни факти, относими към вътрешните отношения между съсобствениците, от които може да се направи извод, че между тях е постигнато съгласие за придобиването от единия на по-голям обем права от тези по договора, т.е. прието е, че допустимо споразумението между приобретателите да не е обективирано в договора. Правилно е становището по приложеното към касационната жалба решение. Поставеният въпрос е относим в случаите, когато съсобствеността възниква по волята на две или повече лица, които придобиват вещно право въз основа на правна сделка. С какви права същите ще участват в съсобствеността зависи от вътрешните отношения на приобретателите към момента на възникване на съсобствеността. Съглашението между приобретателите за правата им в съсобствеността не е част от съвпадащите волеизявления на насрещните страни по договорното правоотношение, поради което не е задължително същото да бъде обективирано в самия договор. Това се отнася и в хипотезата на сключен приватизационен договор по чл.35 ЗППДОП /отм./. Нарушението на изискването на чл.7 от Наредбата за реда за изкупуване на предприятия и обособени техни части без търг или конкурс от лицата по чл.35 ЗППДОП /отм./ в договора да се посочва дяловото участие на купувачите, не води до недействителност на съглашението между последните за правата им в съсобствеността. В този случай съглашението не би могло да бъде противопоставено при спор с трети добросъвестни лица, но във вътрешните отношения между купувачите същото има предвиденото в чл.20а, ал.1 ЗЗД действие. По основателността на касационната жалба: Предмет на делбата е обект „Х.ч.", находящ се в[населено място], пл.”България” № 37, собствеността върху който е придобита с договор от 22.10.1997 г. по чл.35 ЗППДОП /отм./ от К. С. П., Г. И. Ж. и В. А. Д.. В договор е посочено, че правото на собственост е преминало в момента на сключването му, а следователно релевантно за правата в съсобствеността е наличието на споразумение между купувачите към 22.10.1997 г. Такова е подписано между купувачите на 18.09.1997 г., с нотариална заверка на подписите им от 22.09.1997 г., според което К. П. има дялово участие 55 %, Г. Ж. – 26 % и В. Д. – 19 %. Липсват доказателства след сключването на договора някой от съсобствениците да е прехвърлил права чрез договор, сключен в изискуемата от закона форма, а обстоятелството в какво съотношение е изплащана разрочената част от цената на недвижимия имот е изцяло неотносимо при преценка правата на съсобствеността. Следователно въз основа на легитимиращия собствеността договор и съгласно постигнатото между купувачите споразумение К. П. е придобил 55 % ид.ч. от имота, Г. Ж. – 26 % ид.ч., а В. Д. – 19 % ид.ч., като след смъртта на последната на 20.12.2005 г. и на съпруга й на 28.07.2007 г. правата й са преминали при равни дялове към наследниците им по закон – ищците С. И. и А. Д.. С оглед горните изводи следва, че въззивното решение в частта, с която са определени правата в съсобствеността е необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се определят правата в съсобствеността на допуснатия до делба недвижим имот, както следва: 110/200 ид.ч. в съпружеска имуществена общност за К. С. П. и М. Н. П., 52/200 ид.ч. в съпружеска имуществена общност за Г. И. Ж. и С. К. Ж., 19/200 ид.ч. за С. С. И. и 19/200 ид.ч. за А. С. Д.. С оглед изхода на настоящото производство С. И. и А. Д., които са оспорвали наличието на неравни дялове в съсобствеността следва да възстановят на К. П. направените по повод въззиното и касационно обжалване разноски в размер на 979.50 лв., представляващи заплатени държавни такси и възнаграждение за процесуално представителство от адвокат М. И.. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 629 от 23.11.2009 г., постановено по гр.д. № 703 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Плевен в атакуваната му част, с която са определени правата в съсобствеността на допуснатия до делба недвижим имот и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОПРЕДЕЛЯ правата в съсобствеността на допуснатия до съдебна делба с решение № 66 от 8.05.2007 г., постановено по гр.д. № 44 по описа за 2007 г. на Районен съд-Левски недвижим имот: обект „Х. ч.”, находящ се в[населено място], обл.Плевен, пл.”България” № 37, състоящ се от фоайе, приемна, склад, помещение за химическо чистене, помещение отопление и вентилация, заедно с 8.27 % идеални части от общите части на сградата и ведно с правото на строеж върху 187.48 кв.м., представляващи прилежащ терен, съставляващ парцел ІІ-218 в кв.49 по плана на[населено място], както следва: 110/200 идеални части за К. С. П. и М. Н. П. в съпружеска имуществена общност; 52/200 идеални части за Г. И. Ж. и С. К. Ж. в съпружеска имуществена общност; 19/200 идеални части за С. С. И. и 19/200 идеални части за А. С. Д.. ОСЪЖДА С. С. И., ЕГН [ЕГН],[населено място], [улица] и А. С. Д., ЕГН [ЕГН],[населено място], [улица], вх.Д, ап.8 да заплатят на К. С. П., ЕГН [ЕГН],[населено място], [улица] разноски за въззивното и касационно обжалване в размер на 979.50 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: