1 Р Е Ш Е Н И Е № 120 гр.София, 13 юли 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря НЕВЕНА ПЕЛОВА и на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от съдия АТАНАСОВА касационно дело №513 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби от подсъдимия Р. Б. Т. и от служебния му защитник адв. Н. Н. Т. от САК, срещу решение № 85 от 08.02.2018 г. по внохд № 94/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата на подсъдимия Р. Т. и в допълнението към същата, е релевирано касационно основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК - явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за изменение на въззивното решение, като се намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода. В жалбата на служебния защитник също се сочи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, съответно е направено искане за намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП пледира за оставяне в сила на въззивното решение. Счита, че атакуваният съдебен акт е законосъобразен, а оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание - неоснователно. Адвокат Н. Т. поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения. Подсъдимият Р. Т. поддържа собствената си жалба и допълнението към нея, както и тази на защитника си. Изразява съжаление за извършеното и моли за намаляване размера на наложеното му наказание. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното: С присъда № 282 от 17.11.2017 г. по нохд № 4482/2017 г. по описа на Софийски градски съд, подсъдимият Р. Б. Т. е признат за виновен за това, че на 26.12.2016г. около 21:30 часа в [населено място], [улица], в[жк], до [жилищен адрес] е отнел чужди движими вещи – обща стойност 1096.00 лева /хиляда и деветдесет и шест лева/, от владението на Д. М. А., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – нанесъл удар с юмрук по лявата вежда, като вследствие на него пострадалата паднала на земята, като деянието представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 29, б.“а“ от НК и чл.58а, ал.1 от НК му е наложeно наказание лишаване от свобода за срок от пет години и осем месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим. С присъдата е приспаднато на основание чл. 59 от НК времето на предварителното задържане на подсъдимия и времето, през което е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Р. Т. е осъден да заплати направените по делото разноски. С решение №85/08.02.2018г. по внохд № 94/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Касационните жалби на подсъдимия и защитата му са допустими, но неоснователни. Доколкото и в двете жалби единственото претендирано нарушение е явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Р. Т. наказание и същото е подкрепено със сходни доводи, то двете жалби следва да бъдат разгледани едновременно. Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т. 2 от НПК, при което подсъдимият Р. Т. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 372, ал. 4 от НПК, постановявайки, че производството ще се проведе в рамките на диференцираната процедура, след като е установил, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. Предходните инстанции правилно са приели, че наказанието подлежи на определяне по правилата, визирани в чл. 373, ал. 2 от НПК, които задължават съда да приложи разпоредбата на чл. 58а от НК. В рамките на индивидуализираните от съдилищата смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, същите са достигнали до правилни изводи, които се споделят от тази инстанция, а именно, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят приложението на чл. 55 от НК, респективно индивидуализиране на наказанието при условията на чл. 58а, ал. 4 от НК. Значимите за определяне на наказанието обстоятелства, преценени при хипотезата на чл. 54 от НК, в тяхната взаимна връзка и в контекста на степента на обществена опасност на деянието и дееца, са довели до вярно индивидуализиране на съответното наказание, а именно осем години и шест месеца, редуцирано на пет години и осем месеца лишаване от свобода. За извършеното от подсъдимия Т. престъпление законът предвижда наказание от пет до петнадесет години лишаване от свобода (и възможност за конфискация). Съдът е определил размера на наказанието под средния предвиден, независимо от наличния превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, за срок от осем години и шест месеца лишаване от свобода/преди редукцията/. Противно на твърдението на адв. Т. този размер е под средния на предвиденото в закона, който е десет години лишаване от свобода. Наказанието правилно е определено при условията на чл. 54 от НК, тъй като данните по делото не дават основание за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК – не са налице обстоятелства, които да могат да бъдат оценени като изключителни или многобройни смекчаващи наказателната му отговорност. Правилата на чл. 55 от НК се прилагат по изключение, когато случаят е значително по – лек от типичните, обхванати от престъпния състав и справедливостта на наказанието би била компроментирана дори и с налагане на най – лекото предвидено в закона наказание. Настоящият случай не попада в посочената хипотеза и изводите на съда за това са правилни и правно аргументирани. Доводите на касационните жалбоподатели, че не е отчетено направеното самопризнание и оказаното съдействие от страна на подсъдимия за разкриване на обективната истина, датиращо според тях още от досъдебното производство, са неоснователни. При определяне на наказанието в рамките на диференцираната процедура по Глава двадесет и седма от НПК, за да се цени направено самопризнание/извън признаването на фактите/, е необходимо то да е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъплението и неговия автор още в хода на досъдебното производство и да не е резултат от ефективната дейност на разследващите органи /ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, т.7/. Само при тези условия процесуалното поведение на подсъдимия, в частност направеното самопризнание и изразеното съжаление за стореното, биха могли да се третират като смекчаващо отговорността обстоятелство. В хода на досъдебното производство Р. Т. е привличан два пъти в качеството на обвиняем като се е възползвал от правото си да не дава обяснения. Изложеното води до категоричния извод, че процесуалното поведение на подсъдимия, включително направеното самопризнание, обслужва единствено проведената диференцирана процедура по Глава двадесет и седма от НПК и не би могло да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство. Благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена от закона (чл. 373, ал. 2 от НПК), поради което не може да води и до допълнително снизхождение при определяне на наказанието. Изказаното съжаление правилно не е оценено като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като е заявено формално, едва в края на съдебното следствие пред първата инстанция, при наличие на събран достатъчен по обем доказателствен материал в подкрепа на обвинението. Що се отнася до твърденията, свързани с изявената готовност на подсъдимия да възстанови причинените имуществени вреди от престъплението и възможността да сключи споразумение за решаване на делото, са без правно значение за претендираната явна несправедливост на наказанието. При индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия Т. като отегчаващи обстоятелства, съдилищата правилно са отчели употребата на значителна по интензитета си сила по отношение на пострадалата Д. А., което е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота с продължителен период от време – 20 дни; предходните осъждания на подсъдимия, извън тези обосноваващи рецидива; извършване на процесното деяние много скоро след освобождаването му от затвора и високата степен на обществена опасност на деянието, с оглед мястото и начина на посегателство. Като смекчаващо вината обстоятелство е взета предвид „…заявената от подсъдимия трудова ангажираност преди задържането му по делото…“. Що се отнася до единственото възприето смекчаващо отговорността обстоятелство, касационният съд намира, че същото остава в сферата на предположенията. В материалите по делото не се съдържат доказателства, установяващи посочените обстоятелства /дори в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че обвиняемият е безработен/. Единствено са налични данни, съобщени от самия подсъдим в хода на съдебните прения пред първоинстанционния съд /л. 35 от н.о.х.д. № 4482/2017г. на Софийски градски съд/. Те обаче не могат да обусловят безспорни и категорични изводи, касателно индивидуализацията на наказанието. С оглед на тези обстоятелства Върховният касационен съд не констатира да е налице основание за намеса относно размера на наказанието „лишаване от свобода“ в посока на неговото намаляване. Наложеното на подсъдимия Р. Т. наказание, освен законосъобразно е и справедливо отмерено, като същото е съответно на степента на обществена опасност на деянието, на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а така също и на целите на чл. 36 от НК. Като взе предвид горните съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 85 от 08.02.2018 г. на Софийски апелативен съд, постановено по внохд № 94/2018 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: