2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 525
гр. София, 15.10.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №2910 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от синдика на „Камбитов и син“ ЕООД /н/ и от „Паяков“ ЕООД срещу решение №201 от 20.08.2019г. по в.т.д. №138/2019г. на Апелативен съд- Варна, с което се отменя решение №991/14.12.2018 г., постановено по т.д. №194/2018 г. по описа на ОС- Варна и определение № 499/08.02.2019г. постановено по реда на чл.77 ГПК и вместо него се уважава предявеният от „Инвестбанк“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район „Т.“, [улица] срещу „Камбитов и син“ ЕООД /н/ ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район Приморски, [улица] и „Паяков“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], при участието на синдика М. Р. И. иск с правно основание чл.694, ал.3, т.1 ТЗ, като приема за установено, че в полза на ответника „Паяков“ ЕООД не съществува вземане спрямо несъстоятелния длъжник „Камбитов и син“ ЕООД в размер на 799 934.47 лева, представляващо платената продажна цена, подлежаща на връщане по обявения за недействителен договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. №139, том I, н.д. №96/2014г., дв.вх.peг. №222/03.02.2014г., включено в допълнителен списък №4 на приети вземания, одобрен с определение №302/26.01.2018г. по т. дело №602/2014г. по описа на ОС- Варна, като е осъден „Паяков“ ЕООД да плати разноските по делото.
В касационната жалба от синдика на „Камбитов и син“ ЕООД /н/ се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и поради необоснованост, поради което следва да се отмени и да бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлен предявеният иск. Касаторът твърди, че въззивният съд неправилно е включил като релевантен факт по делото съществуването и придобиването на правото на собственост върху недвижимите имоти, подлежащи на връщане след обявяване за недействителен на процесния договор за продажба по реда на чл.647, ал.1, т.3 ТЗ. Излага доводи, че въпросът дали правата на „Инвестбанк“ АД като собственик на тези имоти са противопоставими на несъстоятелния длъжник и на кредиторите на масата на несъстоятелността не е релевантен за възникване на вземането на страните за връщане на даденото по обявената за недействителна сделка на основание чл.648 ТЗ и следва да бъде решен в друго производство.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК.
Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните въпроси, обусловили изхода на спора: „1. Следва ли признаването на качеството кредитор за заплатената от него продажна цена по отменената по чл.647 ТЗ сделка да се обуславя от други елементи, вън от тези, които се явяват част от фактическия състав на чл.648 ТЗ?; 2. Допустимо ли е отношенията/сделките между осъденото на осн. чл.647 ТЗ лице с трети- неучастващи в производството по чл.647 ТЗ лица да бъдат обуславящи за възникване правото на реституция по см. на чл.648 ТЗ наред с уважаването на отменителния иск?“. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС- решение №89/10.05.2016г. по т.д.№720/2015г., І т.о.; решение №104/09.09.2019г. по т.д.№1954/2018г., ІІ т.о.; решение №136/02.12.2010г., т.д.№242/2010г., І т.о. Излага доводи и за очевидна неправилност на въззивното решение.
Ответникът „Инвестбанк“ АД поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно и постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми.
В касационната жалба от „Паяков“ ЕООД се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и поради необоснованост, поради което следва да се отмени и да бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлен предявеният иск. Касаторът твърди, че въззивното решение е постановено в пълно противоречие с разпоредбата на чл.648 ТЗ. Счита, че въззивният съд е обсъждал ирелевантни факти по делото относно правото на собственост върху недвижимите имоти, подлежащи на връщане след успешното провеждане на отменителния иск по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, а също така и необосновано е приел, че ищецът е в невъзможност да върне имотите в масата на несъстоятелността, а това било предпоставка за възникване на вземането му.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК.
Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните въпроси, обусловили изхода на спора: „1. От кой юридически факт настъпва реституцията при проведен иск по чл.647 ТЗ и обусловено ли е възникването на вземането на третото лице за заплатената по сделката цена от предаване на държането/ владението на прехвърлените недвижими имоти, респ. връщане на стойността им?; 2. Възниква ли за третото лице, при успешно проведен иск по чл.647 ТЗ, вземане за заплатената от него цена по обявената за относително недействителна сделка в хипотезата на чл.648 ТЗ, ако върху прехвърлените недвижими имоти, предмет на сделката, са заявени противопоставими права на собственост от последващ приобретател?; 3. Налице ли са предпоставките за признаване качеството на кредитор на контрагента по отменената по реда на чл.647 ТЗ сделка за заплатената от него продажна цена в случай, че към деня на влизане в сила на съдебното решение подлежащата на връщане в масата вещ съществува, но е придобита от трето лице купувач при проведена публична продан?;
4. При предявен отрицателен установителен иск по чл.694 ТЗ срещу прието вземане на кредитор от друг кредитор, произтичащо от влязло в сила решение по отменителен иск по чл.647 ТЗ, представляващо подлежаща на връщане на първия кредитор продажна цена по сделката, представляват ли част от предмета на спора и обуславят ли съществуването на оспореното вземане възраженията относно собствеността на имотите, предмет на отменителното решение, и възможността за реално изпълнение на осъдителния диспозитив за връщането им в масата на несъстоятелността, респективно за връщането на тяхната равностойност в случай на настъпило отчуждаване?; 5. Подлежат ли на разглеждане в производството по чл.694 ТЗ материалноправните възражения на кредитор, който едновременно с това има качеството на трето лице, засегнато от изпълнението върху имоти, за които твърди свои лични права, свързани с правото на собственост върху имотите и проведеното върху тях принудително изпълнение от синдика или същите са предмет на специалния ред за защита на третите лица срещу незаконосъобразно принудително изпълнение по чл.435 ГПК?“. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС- решение №89/10.05.2016г. по т.д.№720/2015г., І т.о.; решение №104/09.09.2019г. по т.д.№1954/2018г., ІІ т.о.; решение №136/02.12.2010г., т.д.№242/2010г, І т.о.; решение №93/10.07.2014г., т.д.№2907/2013г., ІІ т.о. Излага доводи и за очевидна неправилност на въззивното решение.
Ответникът „Инвестбанк“ АД поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно и постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи иска на кредитора „Инвестбанк“ АД с правно основание чл.694, ал.3, т.1 ТЗ за установяване, че не съществува приетото от синдика вземане на „Паяков“ ЕООД спрямо несъстоятелния длъжник „Камбитов и син“ ЕООД в размер на 799 934.47 лева- платената продажна цена, подлежаща на връщане по обявения за недействителен по реда на чл.647, ал.1, т.3 ТЗ договор за покупко-продажба, въззивният съд приема, че не е налице хипотезата на чл.648 ТЗ. Решаващият съдебен състав приема за безспорно установено по делото, че по иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ договорът за покупко – продажба, с който несъстоятелният длъжник се е разпоредил с процесните недвижими имоти в полза на ответника „Паяков“ ЕООД е обявен за недействителен и ответникът е осъден да върне имотите в масата на несъстоятелността; че тези имоти са били ипотекирани от „Паяков“ ЕООД и продадени на публична продан, проведена по изпълнително дело, образувано по молба на „Инвестбанк“ АД /кредитор на „Паяков“ ЕООД по договор за банков кредит/, като са възложени на самия взискател с постановление за възлагане, което е влязло в законна сила и е вписано в имотния регистър преди вписването на 18.05.2016г. на исковата молба по чл.647 ТЗ. Съдът намира, че на основание постановлението за възлагане „Инвестбанк“АД е придобила правото на собственост върху процесните имоти на 11.12.2015г., а след извършеното на 14.12.2015г. вписване на ПВ в Имотния регистър това право е противопоставимо на всички лица. Приема, че с оглед разпоредбата на чл.647, ал.3 ТЗ прогласената недействителност на разпоредителната сделка с имотите на длъжника по чл.647 ТЗ не е засегнала правото на собственост на банката, която е трето добросъвестно лице. Въззивният съд стига до извод, че предвид валидното придобиване на правото на собственост от „Инвестбанк“ АД ответникът „Паяков“ ЕООД е в невъзможност да върне имотите в масата на несъстоятелността /въпреки постановеното решение по т.д.№566/2016г./, а връщането е предпоставка за възникване на неговото парично вземане от масата на несъстоятелността, изразяващо се в заплатена цена за придобиване на имотите в размер на 799 934.47лева. Предвид изложеното намира, че „Паяков“ ЕООД няма валидно възникнало вземане за връщане на цената по обявения за недействителен договор за продажба. Съдът приема, че допълнителен довод за отричане правото на вземане на ответника е и факта, че с получената от публичната продан цена „Паяков“ ЕООД е погасил свои и на останалите съдлъжници задължения по договора за банков кредит и няма основание дружеството да получи още веднъж стойността на същите имоти чрез включването в списъка на приетите вземания на вземане, равняващо се на стойността им. Обратното би представлявало неоснователно обогатяване за сметка кредиторите на „Камбитов и син“ЕООД.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият въпрос, поставен от синдика на „Камбитов и син“ ЕООД /н/ и първият и петият от въпросите, поставени от „Паяков“ ЕООД са общи и теоретични, не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол - да са от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело.
Останалите въпроси, макар и формулирани по различен начин, се свеждат до въпроса – възниква ли на основание чл.648 ТЗ в партимониума на третото лице вземане за връщане на заплатената от него цена по обявената за относително недействителна прехвърлителна сделка, ако върху прехвърлените недвижими имоти са заявени противопоставими права на собственост от последващ приобретател. Този въпрос отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело. По отношение на него не е налице допълнителният критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Макар и да засягат отделни аспекти на приложението на чл.648 ТЗ, вкл. от кой факт и от кой момент настъпва реституцията по смисъла на чл.34 ЗЗД; от кой момент тече погасителната давност за предявяването на осъдителния иск за връщане в масата на несъстоятелността на даденото по прогласена за недействителна сделка; каква е защитата на правоимащата страна, когато подлежащото на връщане по недействителния договор не се намира у задълженото лице, тъй като вещта е погинала или отчуждена, цитираните решения не представляват практика по поставения въпрос.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице допълнителният критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Липсва трайна съдебна практика по него, а приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред /т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Съгласно чл.694, ал.7 ТЗ не се дължи предварително внасяне на държавна такса за касационно обжалване.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №201 от 20.08.2019г. по в.т.д. №138/2019г. на Апелативен съд- Варна.
Делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|