Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
гр.София, 22.06.2022 г.


Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
като изслуша докладваното от съдия Петкова гр.д.№ 5130/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ученическо и столово хранене“ ЕАД, [населено място] чрез адв. С. С., срещу решение № 1499/11.10.2021г. по гр.д.№ 2205/21г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което е обезсилено първоинстанционното решение в частта по предявения от Б. Х. П. иск по чл. 344, ал.1 т.4 КТ ; отменено е в частта, с която искът на П. по чл. 344, т.3 вр. с чл. 225, ал.1 и ал.2 КТ е отхвърлен за разликата над 5083,61 до 6292, 80 лева и е присъдена тази разлика като обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в периода 20.05.2021г. - 23.06.2021г. и е потвърдено решението в останалата обжалвана част, с която са уважени исковете на Б. Х. П. по чл. 344, ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 вр. с чл. 225, ал.1 и ал.2 КТ, като е признато за незаконно уволнението му, извършено със заповед № 159/22.12.2020г.; възстановен е на заеманата преди това длъжност „оперативен счетоводител“ в „Ученическо и столово хранене“ ЕАД и му е присъдено обезщетение от 5 083, 61 лева за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 23.12.2020г.- 20.05.2021г., и са присъдени разноски.
Касаторът иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете по чл.344 , ал.1 , т.1, 2 и 3 КТ , като излага съображения за необоснованост на атакувания съдебен акт.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба е поставен следният въпрос, който се твърди да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС (решение № 298/28.10. 2014г. по гр.д.№ 977/2014г.): „Съставлява ли злоупотреба с право извършеното от работодателя последователно прекратяване на трудовите договори на различни служители на едно и също основание?“
Поддържа и третото основание на чл.280, ал.2 ГПК, като изтъква да е неправилен извода на въззивния съд за липса на уволнителното основание по чл. 328, ал.1 т. 4 КТ, като обусловен от приетото, че е осъществявана дейност от ресора на отдел “Счетоводство“ за процесния период, макар и от нарочно определени за това други лица по заместване и възлагане на функции.
Ответникът по касационната жалба – Б. Х. П., я оспорва. Заявява да липсват основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Претендира присъждане на сторените разноски.
Съдът намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения:
Въззивната инстанция е счела на неоснователни оплакванията по жалбата на ответника „Ученическо и столово хранене“ ЕАД, касаещи спорния по делото въпрос налице ли е уволнителното основание по чл. 328, ал.1 т.4 КТ - спиране на работата за повече от 15 дни. За да приеме, че същото не е установено, при доказателствена тежест на работодателя, въззивният съд е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и достигнал до извода, че дейността на отдел „Счетоводство“ при ответника не е била преустановена в периода 30.11.2020г. – 31.12.2020г., тъй като тогава са извършвани ефективно дейности от ресора на отдела, макар и от други лица - нарочно определени по заместване/възлагане на функции. Така приетото е обусловило извода за незаконност на уволнението на ищеца. Въпреки това и извън пределите на проверката по чл. 269, ал.1, изр. последно ГПК, въззивният съд е изложил мотиви във връзка с евентуално заявеното от ищеца с исковата му молба оплакване за незаконосъобразност на извършеното уволнение – поради злоупотреба с право от страна на работодателя, и като е изяснил съдържанието й, е приел, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е оборил презумпцията на чл. 8, ал. 2 КТ за добросъвестност на работодателя.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
Поставеният от касатора правен въпрос не изпълва общото селективно основание по чл. 280, ал.1 ГПК, защото макар и разрешен в обжалваното решение, не обуславя правните изводи на въззивния съд. Последният нито е приел, че е налице злоупотреба с право от страна на работодателя, нито е извел извода си за незаконност на уволнението от нарушение на чл.8, ал.1 КТ.
„Очевидната неправилност” по смисъла на чл. 280, ал.2, предл.3 то ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима непосредствено от мотивите на съдебното решение и при установените от инстанцията по същество факти. Изтъкнатото от касатора оплакване – за необоснованост на извода, че липсва спиране на работата по смисъла на чл.328, т.4 КТ - е такова по чл. 281 т.3 ГПК, а неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване не е тъждествена с очевидната неправилност като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване. Преценката за първата предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, каквито функции настоящата инстанция няма в този етап от касационното производство. Обжалваното решение не страда от особено тежък порок ( да е постановено contra legem, extra legem или при груби нарушения на правилата на формалната логика), който да може да бъде констатиран от касационната инстанция непосредствено т.е. липсва основание за селекция на касационната жалба по критерия на чл. 280, ал.2 , предл.3 то ГПК.
В заключение, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, а на ответника по касация се следват сторените разноски за адвокатско възнаграждение, които са в размер на 1000 лева.
Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1499/11.10.2021г. по гр.д.№ 2205/21г. по описа на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА „Ученическо и столово хранене“ ЕАД с ЕИК[ЕИК], [населено място] да плати на Б. Х. П. ЕГН [ЕГН], на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 1000 лева - разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: