Р Е Ш Е Н И Е № 60136 София, 24.11. 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 1897/2020 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. П. Ш. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 1432 от 02.07.2020 г. по в. гр. д. № 5081/2019 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, дванадесети състав, с което е потвърдено решение № 55689 от 25.07.2019 г. по гр.д. № 6176/2018 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-25 състав, в частта за отхвърляне на предявените против ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35000 лв., в резултат на ПТП на 21.06.2017 г., както и в частта за присъдените в полза на застрахователя разноски. С определение № 293 от 27.05.2021 г. настоящият състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по конкретизиран правен въпрос в следния смисъл: Длъжен ли е въззивният съд, след като определи предмета на материалноправния спор и обстоятелствата, които подлежат на изясняване относно механизма на пътно-транспортно произшествие, да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, както и всички правно-релевантни факти, от които произтича спорното право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1 т.1 ГПК за проверка съответствието на атакувания съдебен акт с цитираната в определението задължителна за всички съдилища тълкувателна практика и постановени от ВКС решения по чл.290 ГПК. В касационната жалба и в проведеното на 13.10.2021 г. открито съдебно заседание, касационният жалбоподател, чрез процесуалния си пълномощник поддържа доводи за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Счита, че апелативният съд се е произнесъл по фактически твърдения относно механизма на произшествието, каквито не са въведени с исковата молба. Отделно от това, твърди, че съдебният състав е извел изводи за механизма на произшествието въз основа на показанията на другия участник в него – св. Б., без детайлна преценка и обсъждане на изслушаната във въззивното производство автотехническа експертиза, съгл. изискването на чл.202 ГПК. Касационният жалбоподател изразява несъгласие и със становището на апелативния съд относно доказателственото значение на издадените в административно - наказателното производство актове срещу водача на товарния автомобил. Твърди се необоснованост на извода за липса на пряка и непосредствена връзка между деянието и настъпилото увреждане, т. к. водачът на товарния автомобил е подписал без възражение съставения акт за установяване на административно нарушение, санкциониран е по административен ред за допуснато от него нарушение на чл.37 ЗДвП /че при завиване наляво не е пропуснал насрещно движещия се мотоциклет на ищеца/, и е заплатил наложената му глоба. В постъпил по делото писмен отговор, ЗАД "ОЗК – Застраховане" АД, чрез процесуален пълномощник, оспорва касационната жалба. Счита за неоснователни оплакванията за неправилност на въззивното решение, като твърди недоказаност на твърденията на ищеца досежно механизма на ПТП, както и вината за настъпване на същото да е на водача на товарния автомобил, чиято гражданска отговорност е надлежно застрахована. Подробно мотивираните доводи, обективирани в писмения отговор, се поддържат в съдебно заседание от процесуалния пълномощник на застрахователното дружество. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на атакуваното решение, приема следното: За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на Апелативен съд – София, въз основа на приетите за годни доказателства: показанията на свидетеля Б. /водач на товарния автомобил/ и част от автотехническата експертиза, е счел за недоказано наличието на противоправно поведение на водача на товарния автомобил. Последният е предприел завой наляво, след като се е уверил, че в насрещната лента за движение на път II-19 не е имало други пътни превозни средства, а ударът между товарния автомобил и мотоциклета, управляван от ищеца, е настъпил в лентата за движение на последния, като мотоциклетът се е ударил в задната гума на ремаркето, т. е. след извършване на маневрата от товарния автомобил, чийто водач вече не е имал видимост към мотоциклета. Възприетият механизъм на произшествието е мотивирал съда да отрази, че е напълно реална възможността мотоциклетът да се е появил на пътното платно от някоя от преките улици, или потегляйки от пространството пред намиращ се в близост строителен магазин и при опит да заобиколи завиващия товарен автомобил, да е изгубил управление и да се е ударил в ремаркето. Решаващият съдебен състав не е възприел твърденията в исковата молба относно механизма на произшествието, независимо от констатацията, че той съвпада с този, описан в: постановлението за прекратяване на досъдебното производство, акта за установяване на административно нарушение против водача на товарния автомобил и в наказателното постановление срещу последния. Изтъкнал е, че те не представляват доказателства за противоправността на поведението на делинквента и не са задължителни за гражданския съд. Отхвърлен е като неоснователен доводът на ищеца за извънсъдебно признание на застрахователя относно наличието на предпоставките за неговата функционална отговорност. Апелативният съд е счел, че предложеното обезщетение в размер на 10 000 лв., в отговор на предявената по реда на чл.390 КЗ застрахователна претенция, е въз основа на анализа на представените към нея доказателства - постановление за прекратяване на досъдебното производство и акт за установяване на административно нарушение, но описаният в тези доказателства механизъм на произшествието, е различен от възприетия от съда. Решението е валидно и процесуално допустимо, но е неправилно. По процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана трайна и непротиворечива съдебна практика. Съгласно ППВС № 1/1953 г. и ППВС № 7/1965 г. съдът следва да определи правилно предмета на спора, да прецени правнорелавантните факти, от които произтича спорното материално право, да обсъди събраните доказателства, въз основа на които да приеме кои факти са установени и кои не са се осъществили. В Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС е прието, че правораздавателната дейност на въззивната инстанция е аналогична на тази на първостепенния съд и има за предмет разрешаване по същество на материалноправния спор. Произнасянето по същество по спора е предпоставено от самостоятелна преценка на надлежно събраните в процеса допустими и относими доказателства и от обсъждане на поддържаните от страните доводи и възражения, въз основа на което, въззивният съд следва да формира собствени фактически и правни изводи. Горните принципни разрешения са възприети и в Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при отчитане на новите съдопроизводствени правила. Според този акт на нормативно тълкуване, както и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК /част от които посочени в определението по чл.288 ГПК/ въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК. Предвид непосредствената цел на въззивното производство, едновременно с преценката на целия доказателствен материал по спора, въззивната инстанция е задължена да обсъди и да се произнесе по всички оплаквания, възражения и защитни доводи на страните, обективирани във въззивната жалба и в подаден, по реда на чл.263, ал.1 ГПК, отговор на жалбата. Въззивното решение е постановено в отклонение от цитираната съдебна практика. В мотивите към решението апелативният съд неточно е възприел фактическите твърдения на ищеца досежно механизма на произшествието. Видно от обстоятелствената част на исковата молба е, че пострадалият не е въвел изрични твърдения за това, в коя част на товарния автомобил е настъпил удара. Ищецът е посочил, че И. Б. - водач на товарния автомобил-влекач, е започнал извършването на маневра ляв завой, без да пропусне движещия се по път с предимство мотоциклет. „С предната си част товарният автомобил навлязъл в лентата за движение на мотоциклета, след което настъпил удар между двете МПС”. В резултат на удара пострадал ищецът – водач на мотоциклета. Независимо от вярната констатация, че фактическите твърдения на ищеца са в съответствие с представените пред първата инстанция писмени доказателства - акт за установяване на извършено от И. Б. административно нарушение по чл.37, ал.1 ЗДвП, съставен на мястото на настъпване на ПТП на 21.06.2017 г. от служител при РУ на МВР [населено място] и постановление за прекратяване на образуваното по случая досъдебно производство, изразеното от съда становище за липсата на доказателствена стойност на тези актове е неправилно. В съставения от органите на полицията акт изрично е отразено, че водачът на влекача с прикачено към него ремарке е предприел завиване на ляво за навлизане в друг път, като не е пропуснал насрещно движещия се мотоциклет, сблъсват се и допуска ПТП, при което е пострадал водача на мотоциклета А. Ш.. След запознаване със съдържанието на акта, И. Б. го е подписал без възражения, липсват данни и за дадени от нарушителя обяснения или възражения в допълнителния тридневен срок. Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление № 17-0266-000713/13.07.2017 г. от ОДМВР – Благоевград, РУ Гоце Делчев, в коeто, след възпроизвеждане на посочения в акта механизъм на ПТП, е отразено, че И. Ц. Б. не е пропуснал насрещно движещо се ППС при завиване на ляво за навлизане в друг път, с което виновно е нарушил чл.37, ал.1 ЗДвП. Няма данни за проведен съдебен контрол на наказателното постановление, а наложената с него глоба на нарушителя Б., в размер на 200 лв., на основание чл.179, ал.2 ЗДвП, вр. с чл.179, ал.1, т.1 ЗДвП – за неспазване на правилата за предимство, в резултат на което е причинено ПТП, е заплатена. По делото не е изяснена причината, поради която не е съставен констативен протокол за ПТП от службата за контрол на МВР, съгласно разпоредбата на чл.125 и чл.125а ЗДвП, при спазване на изискванията на сега действащата Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Липсват доказателства и за регистриране на произшествието /чл.571, ал.1, т.9 КЗ/. Не е изяснено дали такъв протокол не е съставен поради незапазване на самото произшествие – преместване на влекача, което се установява от показанията на св. Б., или по други причини. Липсата на такъв протокол не се отразява обаче на доказателствената сила на съдържащите се в АУАН неизгодни факти за водача на товарния автомобил, чието изявление е възпроизведено от длъжностното лице-съставител на акта. Като приложим, по аналогия, следва да се възприеме даденият в решение по т.д. № 1506/2013 г. на ВКС, I т.о. отговор на въпроса относно доказателствената сила на протокола за ПТП, удостоверяващ релевантни за механизма на произшествието факти, в хипотеза, когато в документа е удостоверено направено от нарушителя извънсъдебно признание. Посоченото решение е постановено по реда на чл.290 ГПК /в редакция преди ЗИД ГПК – ДВ бр.86/2017 г./ като обстоятелството, че тълкувателният отговор е изведен въз основа на предходна Наредба № I-167, е без съществено значение, поради липса на изменение на визираните в чл.125 ЗДвП хипотези, определящи в кои случаи е задължително посещение на място на ПТП от съответни контролни органи на МВР. Този отговор е възприет и в решение № 71 от 16.08.2017 г. по т.д. № 60343/2016 г., като се споделя изцяло и от настоящия съдебен състав. При постановяване на въззивното решение, в нарушение на чл.236, ал.2 ГПК и при неспазване на задължителните указания по приложението на процесуалния закон, дадени в посочените актове на нормативно тълкуване, съдът не е обсъдил всички оплаквания и доводи на въззивника/ищец/ във връзка с доказателствената сила на АУАН. Становището на решаващия състав, че постановлението за прекратяване на досъдебното производство не е задължително за гражданския съд, е процесуално законосъобразно. Действително, постановлението не попада сред актовете на наказателния съд, имащи задължителна сила за гражданския съд по см. на чл.300 ГПК. В случая обаче, предвид: обстоятелствата, отразени в постановлението, доказателствената сила на АУАН и с оглед несъобразения от въззивния съд принцип в чл.45, ал.2 ЗЗД, че вината на делинквента при непозволено увреждане се предполага, то следва да се приеме, че ответникът следва да опровергае фактите, отразени в посочените актове. При постановяване на решението е допуснато и нарушение на чл.202 ГПК. Въззивният съдебен състав неправилно е изключил от доказателствения материал част от констатациите на допуснатата по реда на чл.266, ал.3 ГПК и изпълнена автотехническа експертиза. Изложените по-горе съображения във връзка с доказателствената сила на АУАН и на постановлението за прекратяване на досъдебното производство, налагат детайно обсъждане на тази експертиза за установяване на фактите, от значение за механизма на ПТП, както и преценка на доводите и възраженията на страните по делото, относими към експертното заключение. Горните съображения обуславят отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – София, т.к. в случая, ВКС не би могъл за пръв път да преценява изпълнената едва във въззивното производство експертиза, нито да се произнася за пръв път по поддържаните от страните доводи и възражения във връзка с това доказателствено средство. При повторното разглеждане на делото се дължи произнасяне и по разноските в настоящото производство. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло решение № 1432 от 02.07.2020 г. по в. гр. д. № 5081/2019 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, дванадесети състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: