Р Е Ш Е Н И Е № 271 гр. София, 17 юни 2015 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на пети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова , изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 663 по описа за 2015г. Производството е по реда на чл.346 ал.1 от НПК и е образувано по подадена жалба от защитата на подс.Е. А. А. срещу въззивно решение № 36/11.03.2015г. по ВНОХД № 511/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 80/21.10.2014г. по НОХД № 926/2014г. по описа на Пловдивски окръжен съд. В жалбата се обосновава тезата, че обвинението не било доказано, че деецът не е виновен съобразно събраните и проверените в съдебната фаза на процеса доказателства. Защитата твърди, че е извършени процесуални действия са опорочени, като посочва извършено разпознаване. Излага съответни доводи за различия в протоколираните разпити на свидетеля и очевидец по делото. Твърди, че подс.А. се е явявал в пробационната служба със следи от наранявания, за които е дал обяснения, различно от това на обвинителната теза. Тези обяснения се подкрепяли от свидетелски показания по делото, оспорват се изводите от показанията на св.И. М., пробационен служител, за давността на забелязаните наранявания по лицето на подсъдимия. Защитата оспорва и възприетата трасологична следа от маратонка по делото, както и нейната идентичност с притежавани от подсъдимия спортни обувки. Позовава се на липсата на намерени вещи в жилището на подс.А., които да имат връзка с повдигнатото обвинение, не бил намерен нож със биологични следи от пострадалия, позовава се на показания на последния за липса на ръкавици и оттам, за липсата на намерени дактилоскопни следи от подсъдимия в жилището на пострадалия.Защитата се позовава на разминаване в часа относно отнемане на предмет на престъплението. По същество заявява нарушение на материалния закон. В касационната жалба също така се претендира и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът от първата инстанция не бил обсъдил нито един правен или фактически довод на защитата, това било сторено и от въззивният съд в атакуваното решение. На последно място защитата оспорва размера на наложеното наказание като явно несправедливо, който се налагал на извършители на много по-тежки престъпления. Иска отмяна на постановеното решение. В съдебното заседание прокурорът от ВКП моли да се отхвърли жалбата на осъденото лице, като заявява, че решението на Пловдивският АС било правилно и законосъобразно, всички оплаквания били обсъдени от съдилищата и аргументирано били приети за неоснователни. Оспорва твърденията за допуснати процесуални нарушения поради липса на мотиви, опорочено разпознаване, пороци на претърсването и изземването като неоснователни, твърди, че наложеното наказание било справедливо и съответствало на обществената опасност на деянието и на дееца. Частният обвинител и граждански ищец не се явява, представлява се от повереник, който пледира да се отхвърли касационната жалба , да се остави в сила атакуваното решение и да се присъдят направените разноски. Пледира, че липсва нарушение на материалния закон, относно извършеното разпознаване. Позовава се на извършена операция и разпит след поставена упойка. При последващите разпити и разпознаване пострадалият е бил еднакво категоричен. Оспорва твърдението на защитата за синини по лицето на пострадалия, тъй като те били пресни, имало свидетел, както и неоспорена експертиза. Пледира също така да се вземе предвид, че в жилището на дееца са намерени вещи, свързани с начина на проникване в жилището на пострадалия, твърди, че били обсъдени всички относими доказателства по делото, били обсъдени и показанията на свидетелката, поискана от защитата, като обосновано не били кредитирани. Позовава се на тежестта на нараняването, което наложило и увеличаване на гражданския иск. Подсъдимият се явява лично, представлява се и от защитник, който пледира по касационната си жалба и поддържа същите основания, както и алтернативните си искания. По същество оспорва отново противоречията в показанията на пострадалия относно описанието на дееца, изводите и кредитирането на показанията на св.М., оспорва и частният признак по намерената у подсъдимия спортна обувка „C.“, като твърди, че било нормално при изземването им месец и половина по-късно при терена в[жк]да се получи този частен признак. В реплика твърди, че в болницата пострадалият не е участвал в разпознаване, след операцията били изминали 12 часа до провеждането на разпит. Относно вещите възразява, че може майката на пострадалия да е била притеснена при установяването на липсите, но в това жилище имало много посещения. Пострадалият също не бил забелязал отнемане на вещи. Подсъдимият по същество добавя, че ако е извършил това престъпление, щял да се стреми към споразумение, той не бил извършител. При последната си дума моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: Пловдивски окръжен съд с присъда № № 80/21.10.2014г. по НОХД № 926/204г. е признал подс.Е. А. А. за виновен в това, че на 12.02.20114г. в [населено място] при условията на опасен рецидив , отнел чужди движими вещи на стойност 100лв. от владението на Г. Й. С. , без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като е заварен на мястото на престъплението и е употребил сила спрямо Д. С. С., за да запази владението върху откраднатите вещи , като грабежът е придружен със средна телесна повреда, причинена на Д. С. С. и изразила се в обезобразяване на лицето, като за извършеното престъпление по чл.199 ал.1, т.3 пр.2-ро и т.4 вр.чл.198, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ от НК по реда на чл.54 от НК му е наложил наказание от 11 години лишаване от свобода. Постановил е изтърпяване на наказанието при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. По реда на чл.59 ал.1 от НК е приспаднал предварителното задържане на дееца при изтърпяване на така наложеното наказание. Подс.А. е осъден да заплати на пострадалия и по предявения граждански иск сума от 5000лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 480 лв., представляваща направени разноски по делото. Подс.А. е осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на 120лв. по сметка на В., сумата от 180 лв. по сметка на областната дирекция на МВР-Пловдив за направени разноски в досъдебното производство, както и сумата от 200лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на граждански иск. Съдът се е разпоредил веществените доказателства по делото да се унищожат след влизане в сила на присъдата като вещи без стойност. Въззивната инстанция- Пловдивският апелативен, съд , сезиран с жалба на подс.А., с решение № 36/11.03.2015г. по ВНОХД № 511/2014г., изцяло е потвърдил присъдата. Върховният касационен съд, в пределите на своята компетентност, намира, че касационната жалба срещу така постановеното въззивно решение е неоснователна по следните съображения: За да се пристъпи към проверка за правилното приложение на закона, следва на първо място да се извърши преценка по направените възражения за наличието на основания по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Производството по делото е протекло изцяло с участието на подсъдимия и неговия защитник, по време на съдебното производство са събрани всички посочени и относими доказателства, включително и поискани от жалбоподателя. Доводите за процесуални нарушения се основават на твърдения за такива при извършени следствени действия по време на досъдебното производство. Всъщност начина на събиране на доказателства не търпи критика и в самата касационна жалба, основните възражения са концентрират върху оценката на доказателствата, събрани чрез съответните доказателствени способи. Не се възразява и срещу изготвянето на доказателствените средства по делото, а касационната инстанция по същество не намери такива основания, поради което не намери за нужно да се спира поотделно на тези обстоятелства. Възраженията на първо място се концентрират върху показанията на пострадалия, депозирани по време на досъдебното производство в първоначалния момент – 12.02.2014г., както и на последващия разпит от 26.03.2014г. Тези показания не са приобщавани по време на съдебното производство пред съда от първата инстанция по реда на чл.281 от НПК, нито по време на въззивното производство. Касационната инстанция не намери основание да възприеме допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като липсват противоречия, които да са съществени, или пък да е заявена липса на спомен. Напълно е възможно свидетел да допусне противоречие в показанията си, но не всяко такова е съществено. В конкретния случай такова не се открива. Нещо повече, разпита в съдебното заседание на пострадалия е протекъл с участието както на подсъдимия, така и на неговия защитник. В нито един момент те не са възразили срещу показанията и не са изложили твърдения, че са налице противоречия, не са направили съответно искане по смисъла на чл.281 от НПК. Вярно е, че първоначалното възпроизвеждане на свидетелския разказ в съответния разпит съдържа впечатления, най-близко до случилото се, но също така е вярно че един свидетел може да систематизира преживяното и да го разкаже и впоследствие с не по-малка, а в случая и с по-голяма, достоверност. Целенасоченият разпит на свидетеля при изпълнение на процедурата по чл.170 от НПК е довел именно до това и с основание съдилищата са възприели, че тези показания на свидетеля следва да бъдат ценени като обуславящи годността на извършеното процесуално-следствено действия разпознаване, а депозираните в съдебното заседание пред първата инстанция показания следва да бъдат кредитирани. Доказателственият анализ и оценката на отделните доказателства не носят белезите на превратност или едностранчивост. Налице е съвкупност от факти, която следва да бъде преценявана както поотделно, така в тяхната взаимна свързаност. Пострадалият свидетел Д. С. детайлно е описал действията на нападателя, употребата на предмет, който е установен и чрез съответното съдебномедицинско изследване като такъв с режеща повърхност, какъвто е ножът. Пострадалият е разпознал подс.А. като този нападател по ръста,чертите на лицето и по косата. При извършеният на 12.02.2014г., в съответствие с процесуалните изисквания, оглед на местопроизшествието на жилището, където е извършено деянието, е иззета следа, като е отбелязал първоинстанционният съд- върху черно желатиново фолио. Съответната трасологична експертиза, след изземването на обувки от дома на подс.А., е установила че намерената следа е оставена от подметката на дясна спортна обувка от този чифт. При следата е установен характерен частен признак, получен чрез прекъсване на една от диагоналните прави линии,12-та поред. При дясната спортна обувка е намерен същият, идентичен частен признак, на същото място. При нападението е бил изпуснато от извършителя черно метално фенерче с надпис „P.“- предадено с протокол за доброволно предаване на л.85 от досъдебното производство, при изземването от дома на подс.А. са намерени с такъв надпис два броя фенерчета, както и трето с различен надпис – протокол за изземване на л.53,54 от досъдебното производство. Подсъдимият А. е с установено съдебно минало, с многократни осъждания за престъпление против собствеността-кражби, както и осъждания по чл.343в и чл.343б от НК. Последното осъждане за кражба е по чл.196, ал.1 ,т.1 вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1,б.“а“ и б.“б“ от НК на наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 8 месеца. Това наказание било изтърпяно на 08.03.2011г. Обвинителните доказателства са преки и косвени, като вторите подкрепят напълно показанията на очевидеца по делото, пострадалият Д. С.. Показанията му не са изолирани, те се подкрепят от тези на св.М., който възпроизвежда своя спомен по официални документи във връзка с изтърпявано наказание пробация на подс.А.. По отношение на изпълнителното деяние - отнемането на предмета на престъплението не са събрани преки доказателства, но косвеното такова, съдържащо се в показанията на св.Г. С., следва да бъде съпоставено с останалите по делото. Касационната инстанция взе предвид, че съпоставянето води до верига от улики, изграждащи несъмнения извод, възприет от съдилищата по същество, че подс.А. е извършил отнемането. Този извод е резултат от доказателствен анализ, съобразен с правната, формалната и житейска логика, и е единствено възможен. Разбира се, възражението на защитата съдържа в себе си допускане липсата на сто лева да се дължи на действия не на подсъдимия, а на трето неустановено лице. Начина на живот и начина на действие на този подсъдим, очертан достатъчно ясно в съдебното му минало, снабдяването му с фенерче, с помощта на което да разгледа вътрешната обстановка в тъмното жилище, поведението му при откриването му на мястото на престъплението, свързано с яростна съпротива, да не бъде задържан, липсата на други отнети вещи, както и това, че е забелязан вече при напускане на жилището, при така установените факти правят извода за лично извършване на отнемането единствено възможен. Поради това касационната инстанция счете, че съдилищата не са допуснали процесуално нарушение при оценката на доказателствата по делото, независимо от обстоятелството, че косвените улики не са обсъждани в тяхната взаимосвързаност с преките доказателства по делото. Неоснователно се явява и оплакването на защитата, свързано с неправилност на оценката на намерените следи от извършителя на мястото на престъплението. Значимото обстоятелство е, че към момента на извършване на деянието, спортната обувка на извършителя е имала характерно нарушаване на целостта на подметката, определено като „частен признак“ от съответната трасологична експертиза, напълно идентично с такова нарушаване по подметката на спортната обувка, намерена по-късно в дома на подс.А.. В периода след извършване на деянието очевидно не е настъпило друго нарушаване на целостта на подметката, каквото възражение се прави, а е фиксирано само едно, съществуващо и към момента на оставяне на отпечатъка при грабежа. Поради това касационната инстанция намери, че възражението, като противоречащо на правилата на формалната логика, се явява неоснователно. Съдилищата са съпоставили противоречивите доказателства по делото, очертали се като такива в подкрепа на обвинителната теза и оправдателни, представени от подсъдимият и защитата му, като с основание са отхвърлили вторите. Във въззивното решение са възприети доводите на съда от първата инстанция, но са и развити самостоятелни такива, с оглед направените възражения. Касационната инстанция се съгласява с тях, като само допълнително ще отбележи за пълнота, че показанията на св.К. А. са несигурни, отнасят се до видеокомуникация по интернет с неустановено качество на сигнала, не визират точно определен период. Тези показания не могат да опровергаят показанията на св.И. М., те дори не влизат в противоречие с тях и с основание не са възприети като опровергаващи обвинителната теза. Представена е медицинска документация за получено нараняване от подс.А. – амбулаторен лист № 3224/28.01.2014г., с отразено констатирано едно нараняване в областта над лявата вежда. Тези писмени документи не са спорни по делото. Трябва обаче да се има предвид, че св.М. не свързва това нараняване с нараняванията по лицето на дееца, които е констатирал в деня на извършване на престъплението – 12.02.2014г. , две седмици по-късно. Няма никакво съмнение, че нараняванията са различни, тъй като деецът е бил задължен три пъти седмично да се среща с този свидетел- съгласно определението с характер на присъда под № 396/22.05.2013г. по НОХД № 2896/2013г.,л.111 от досъдебното производство, гръб. На свидетеля не му е направило впечатление нараняването до 12.02.2014г., макар да е виждал многократно дееца, а именно на тази дата, което прави възраженията и в този аспект неоснователни. В касационната жалба се съдържат и възражения за непълнота на доказателствата, за наличието на отрицателни факти, от които можело да се направи извод за неправилна оценка на доказателствата. Касационната инстанция намира, че съдилищата не могат да бъдат упреквани за липсата на един или други доказателства по делото, за липсата на следи от извършителя на престъплението. Тяхната задача е да преценят дали са налице достатъчно доказателства, които да ангажират отговорността на дееца по повдигнатото обвинение и техният положителен отговор е даден съобразно изискванията на процесуалния закон, доказателственият им анализ е прецизен и съответен. В заключение може да се направи цялостен извод, че съдилищата по същество не са допуснали съществено процесуално нарушение при изграждане на своите крайни изводи за виновността на подс.А.. Деянието е правилно квалифицирано, като е спазен материалният закон. Наказанието е определено справедливо, като възражението в тази връзка се отхвърля. Подсъдимият е многократно осъждан, предимно за престъпления против собствеността, наложените наказания не са изиграли необходимия поправителен и възпитателен ефект. Този подсъдим е превърнал извършването на престъпленията против собствеността в свое занятие, което го прави деец с твърде висока степен на обществена опасност. Престъпната му дейност, при условията и на опасен рецидив, е ескалирала значително с настоящето престъпление, в което вече е засегнал и обществените отношения, свързани с защита на здравето и живота на гражданите. Начина на проникването в жилището, яростта на оказаната съпротива, довела до съставомерни увреждания на постр.Д. С., обстоятелството, че деянието е извършено в момент, когато се изтърпява наказание пробация, са все такива, които отегчават неговото наказателно правно положение. Смекчаващите , като ниската стойност на предмета на престъплението, имат твърде малко относително значение и с основание наказанието е определено при превес на отегчаващите вината обстоятелства, като размера от 11 години лишаване от свобода при правилно определения режим, не е явно несъответен на деянието и на личността на дееца. Деянието съставлява престъпление от общ характер, с него е засегната личността на постр.Д. С. и гражданскоправната претенция се явява основателна. Уваженият граждански иск не обжалван от гражданският ищец по размер, а касационната инстанция служебно не намери основания да възприеме, че определеното обезщетение за настъпилото обезобразяване е прекомерно. Разноските са правилно определени и с основание въззивната инстанция е потвърдила атакуваната присъда и в тази част. Що се отнася до разпореждането с веществените доказателства по делото, следва да се отбележи, че иззетите от дома на подс.А. вещи имат само косвено отношение към предмета на престъплението, доколкото установяват в него наличие на идентични с намерените следа и фенерче вещи. Те са негова собственост, но не са предназначени и не са послужили за извършване на престъплението, в което е обвинен той, съответно не са предмет или средство за извършването му, с изключение на намереното фенерче с надпис „P. 500W“ и „C.“. Това налага решението и присъдата в тази част да бъдат изменени, като тези вещи се върнат на подс.А., включително и маратонките „ C.“. Водим от изложеното, като не намери друго освен посоченото основание за изменение на оспорения съдебен акт в полза на подс.А., на основание чл.354, ал.2, т.2 пр.1-во вр. ал.1, т.3 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 36/11.03.2015г. по ВНОХД № 511/2014г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдена присъда № 80/21.10.2014г. по НОХД № 926/2014г. по описа на Пловдивски окръжен съд относно веществените доказателства по делото, като постановява връщане на тези веществени доказателства по делото на подс.Е. А. А., с изключение на фенерче с надпис „P. 500W“ и „C.“. ОСТАВЯ в сила въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: