Р Е Ш Е Н И Е № 475 гр.София, 08 април 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1791/2014 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането на осъдения Т. А. Б.-чрез защитник, за възобновяване на въззивно нохд № 5449/2013 год. на Софийския градски съд, наказателна колегия и отмяна или изменение на решение № 868/11.08.2014 год. на Х състав на основания по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Поддържа се, че е нарушен закона и наказанието е явно несправедливо. С развитите доводи се обосновава алтернативно – отмяна и оправдаване, връщане за ново разглеждане или изменение в частта относно наказанието, което да бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.Б НК. Частният обвинител и граждански ищец М. В. Т. заявява в становището си, че липсват основателни причини за уважаване на искането. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането по съображения, че всички елементи от състава на престъплението са установени и законът е приложен правилно, а наказанието не е несправедливо по смисъла на чл.348, ал.1, т.3 НПК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Искането на осъдения е подадено в срок, но разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Софийският градски съд с оспореното решение по въззивно нохд № 5449/2013 год. потвърдил изцяло присъдата от 29.04.2013 год. по нохд № 2302/2013 год. на Софийския районен съд, наказателно отделение, 16 състав, с която признал подсъдимия Б. за виновен в това, че на 19.11.2008 год. в [населено място] по хулигански подбуди причинил на М.Т. лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК. На основание чл.131, ал.1, т.12 вр.чл.130, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 1 година лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание определил при условията на чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 ЗИНЗС. Предявеният на основание чл.45 ЗЗД граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 3 000 лева, които подсъдимият следва да заплати на пострадалия Т. със законните последици и отхвърлил за разликата до пълния предявен размер. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Доводите за нарушение на закона поради неправилна квалификация на деянието се обосновават с липсата на елемент от състава на престъплението – хулигански подбуди. Въззивният съд е обсъдил развитото и пред него по аналогичен начин възражение, че за нанасяне на телесната повреда подсъдимият е имал личен мотив, което следва да го оневини. Съдът въз основа на събрания, проверен и оценен с оглед на действителното му съдържание доказателствен материал е приел за установено, че подсъдимият е автор на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, защото е нанесъл побой на св.Т., когото не е познавал до този момент и му е причинил телесна повреда, без предварително да е имал информация, че той е нанесъл обида на неговата близка. Въз основа на тези верни фактически изводи е обосновал с убедителни съображения, които настоящият състав изцяло споделя, решението си да приеме, че възражението за неправилна квалификация на поведението му е неоснователно. Законосъобразно е приел, че са налице всички елементи от обективния състав, предвидени от законодателя-непристойни действия, изразени с нанасяне на побой на публично място на непознато лице-проява, която скандализира обществото, грубо демонстрира незачитане на установения ред и явно неуважение, нарушава личните интереси на пострадалия и изразява висока степен на неуважение към личността му. От безспорно установеното обективирано поведение съдът е извел наличието на съзнание за противообществения характер на действията и на останалите признаци от състава и извода, че извършеното е при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК. Установяването на личен мотив, на който се позовават подсъдимият и защитникът, е основание за оневиняване, но само в случаите, когато не са налице останалите елементи от състава – действията да не са съпроводени с грубо нарушаване на обществения ред и да не изразяват явно неуважение към обществото. В противен случай могат да се квалифицират като хулиганство при евентуален умисъл, но не и да се приемат като основание за оневиняване. Субективната страна на престъплението не се определя само от мотива или от целта на престъпника, а от съдържанието на неговия умисъл / П № 2/1974 г., Пл.ВС/. Въз основа на приетите за установени фактически положения въззивният съд е извел наличието на обективните и субективните признаци на престъплението и не е допуснал нарушение на материалния закон. Неоснователно се поддържа, че наказанието лишаване от свобода е явно несправедливо, защото не е определено при предпоставките по чл.55, ал.1, т.2, б.Б от НК. В мотивите на решението съдът по убедителен начин е мотивирал становището си, че само такова наказание по вид е справедливо по отношение на подсъдимия за конкретно извършеното и последиците. Законодателят е предвидил като изключение възможността да се определи и друго по вид наказание от предвиденото за конкретното престъпление, но само при наличието на определени предпоставки – наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства или само на едно смекчаващо, но изключително по своя характер и основания да се обоснове извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, е несъразмерно тежко. По отношение на осъдения съдът е направил извод, основан на цялостната обоснована оценка на всички установени по делото относими индивидуализиращи обстоятелства, че не е налице нито една от посочените. Наказанието лишаване от свобода в определения размер при превес на смекчаващите обстоятелства не указва на очевидно несъответствие на степента на обществена опасност на деянието и на особеностите на личността на дееца, на извършеното и на целите по чл.36 НК, поради което е справедливо. По изложените съображения, че няма нарушения от поддържаните, които да са основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК за отмяна или изменение, искането на осъдения е неоснователно. Затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. А. Б. за възобновяване на въззивно нохд № 5449/2013 год. на Софийския градски съд, наказателна колегия и отмяна или изменение на решение № 868/11.08.2014 год. на Х състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: