Р Е Ш Е Н И Е
№ 321
гр. София, 09.01.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на четиринадесети ноември двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Албена Рибарска
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.д. № 5100/2013 година.
Производството е по чл. 307 във вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, образувано по молба на А. М. А. за отмяна на решение № 298 от 20.02.2013 г. по ч. гр. дело № 3236/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, гражданска колегия, VІІІ състав.
Ответниците И. Г. Д. и И. Ц. Д. не са взели становище.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Молбата за отмяна е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, от надлежна страна по отношение на съдебен акт, чиято отмяна може да се иска по реда на чл. 307 ГПК, както и при наличие на правен интерес да се иска отмяна на цитираното по – горе решение.
Молбата за отмяна, разгледана по същество е неоснователна.
С цитираното решение на Пловдивски окръжен съд са отменени действията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ А. А. с рег. № 757 и район на действие Пловдивски окръжен съд по изп. дело № 00329/2012 г., по насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество на длъжника чрез налагане на възбрана върху недвижим имот с идентификатор 56784.517.422.1.46, представляващ апартамент, находящ се в [населено място], ул. „Г. Д. Н. № 101, ет. 6, ап. 16 със застроена площ от 98.30 кв.м., състоящ се от три стаи, столова и готварна, с прилежащо таванско помещение № 2, избено помещение № 22 и 1.5 % ид.части от общите части на сградата и е осъден А. М. А. да заплати на И. Г. Д. и И. Ц. Д. сумата 1025 лв. разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че жилището, описано по - горе по отношение, на което е наложена възбрана е несеквестируемо, тъй като другото жилище в [населено място], от което длъжниците притежават ½ ид.част е със застроена площ 81 кв.м., а жилищната нужда на последните при петчленно семейство съгласно чл. 444, т. 7, предложение 2 ГПК, определена въз основа на Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство е 85 кв.м. жилищна площ и не може да бъде задоволена.
В молбата си за отмяна А. А. твърди, че не му е дадена възможност за осъществяване на адекватна защита, тъй като не бил уведомен за определение № 1958 от 04.12.2012 г. по ч. гр. дело № 1476/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено определение № 3153 от 26.10.2012 г. по ч. гр. дело № 3236/2012 г. на Пловдивски окръжен съд за оставяне без разглеждане жалбата на И. Д. и И. Д. срещу посоченото по - горе действие на ЧСИ и е върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Според молителя правните разрешения, обусловили изхода на процесуалноправния спор по ч. гр. дело № 1476/2012 г. на Пловдивски апелативен съд били възприети в мотивите на решението, чиято отмяна претендира, като невръчването на препис от това определение го лишило от възможност да участва в производството, чиято висящност е била възобновена, както и от възможността да се запознае с мотивите на апелативния съд и да вземе становище по дадените от второинстанционния съд разяснения.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Поддържаните в молбата за отмяна обстоятелства не се подвеждат под нито един от изчерпателно изброените състави на чл. 303 ал. 1, т. 5 ГПК. Не е налице ненадлежно представителство, както и неявяване на страната лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, защото делото е разгледано по реда на чл. 437, ал. 1 ГПК /закрито заседание/. Такива обстоятелства не се поддържат и от молителя. Твърдението му, че вследствие нарушаване на съответните правила е бил лишен от възможност да участва в делото е необосновано, тъй като не се подкрепя от данните по делото. Молбата за отмяна се основава на обстоятелства, неотносими към фактическия състав на чл. 303, ал.1, т. 5, предложение първо ГПК. Това е така, защото не са били нарушени процесуални правила, обезпечаващи участие в делото, респективно правото на защита. За частната жалба на И. Д. и И. Д. срещу посоченото определение за прекратяване на производството по чл. 435 ГПК ответникът сега молител е бил уведомен, подал е отговор, който е бил разгледан в производството по чл. 274, ал.1, т.1 ГПК от апелативния съд. Функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определения за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдия – изпълнител /частен съдебен изпълнител/ е съответния апелативен съд, чието определение е окончателно /съгласно разясненията, дадени с ТР № 3 от 12.07.2005 г. по т. дело № 3/2005 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 2 /. С произнасянето на Пловдивски апелативен съд по ч. гр. дело № 1476/2012 г. е бил изчерпан процесуалния ред за разглеждане на спора по законосъобразността на определение № 3153 от 26.10.2012 г. по ч. гр. дело № 3236/2012 г. на Пловдивски окръжен съд. Определението на Пловдивски апелативен съд е окончателно и не подлежи на връчване на страните. За същият съд не е съществувало задължение да връчи копие от определението на молителя. Поради това твърдението за допуснато нарушение на процесуални правила във връзка с възобновяване висящността на производството по чл. 435 ГПК е необосновано. Със същото твърдение не се релевира основание за отмяна по чл.303, ал.1, т. 5 ГПК, тъй като молителят, съответно процесуалния му представител при проявена процесуална активност са могли да се запознаят с мотивите на второинстанционното определение, т.е. съдът не е лишил страната от тази възможност. Освен това, за да е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 5, предложение първо ГПК е необходимо да са допуснати процесуални нарушения в производството, по което е постановен съдебния акт, чиято отмяна се иска. Случаят не е такъв, защото молителят се позовава на твърдение за нарушение в производство пред друга инстанция – апелативен съд. Ето защо следва да се приеме, че не е налице фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което молбата за отмяна трябва да се остави без уважение. Оплакванията във връзка с твърденията за прекомерност на присъденото с решението, чиято отмяна се иска адвокатско възнаграждение не могат да се разглеждат в настоящето производство, което е извънинстанционно и в което се разглеждат само специални, изчерпателно изброени основания за неправилност на съдебния акт. Недопустимо е да се правят доводи по въпроси, относими към друго производство, което се развива по друг съдопроизводствен ред – чл. 248 ГПК в настоящето извънинстанционно производство. Поради това искането за отмяна на решението и в тази част относно присъдените разноски също така следва да се остави без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. М. А. за отмяна по реда на чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК на решение № 298 от 20.02.2013 г. по гр. дело № 3236/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, гражданска колегия, VІІІ състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|