Р Е Ш Е Н И Е №.102 София,16.09.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело N 1182/2011 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ДФ „Земеделие” срещу въззивно решение № 1221 от 08.07.2011 г. по т.д.№ 557/2010 г. на Софийски апелативен съд. С последното е потвърдено решение № 680 от 08.07.2010 г. по т.д.№ 292/2009 г. на Софийски градски съд, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма] със седалище [населено място] сумата 71 876.70 лв. на основание чл.79 ЗЗД, представляваща неизплатената част до 50% от договорена субсидия по програма С. по договор № 2485/22.01.2006 г., подписан на 27.12.2006 г. за „закупуване на инсталация за непрекъснато обеззаразяване на билки – гр.септември”, - Проект № 1 30309200126. В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касирането му по чл.281, т.3 ГПК. Ответната страна [фирма] изразява становище за неоснователност на касационната жалба. С определение № 886 от 27.11.2012 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса представлява ли фактурата и/или предварителният договор за продажба между ползувателя на помощта и доставчика разход по смисъла на чл.11, ал.2 от Наредба № 15/2001 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за развитие и разнообразяване на икономическите дейности, предоставяне на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи по Специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Р България (С.). Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените от касаторите доводи във връзка с наведените оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 и сл.ГПК приема следното: За да постанови обжалвания резултат, на спорния по делото въпрос налице ли е законово основание на Фонда да откаже плащането предвид възражението му, че според чл.4.4, б.”е” от договора когато разходите и/или извършените плащания за инвестиции са направени преди сключването на договора, финансова помощ не се дължи, въззивната инстанция отговорила отрицателно. Изложени са съображения, че преди сключването преди процесния договор на предварителен договор от ищеца за доставка на оборудване с холандска фирма и издадената от нея фактура за авансово плащане в размер на 15% от общата цена не съставляват действия, които са насочени за осъществяване на инвестицията, съответно не пораждат правото на Фонда на отказ от плащане. В тази връзка съдът се позовал на липсата на разпоредби в Наредба № 15/2001 г., които да регламентират подобни действия като причина за отказ. Изложено е становището, че нормата на чл.11, ал.2 предвижда като основание за отказ наличието на конкретни разходи, направени преди одобрението за започване на инвестицията. Нещо повече – чл.19, ал.1, във вр. с т.т.36 и 45 от приложение № 7 към Наредбата изрично указвал, че при подаване на заявление за кандидатстване за финансова помощ да се представят оферти за доставка на инвестиции, както и копие от предварителен договор. Единственото законодателно ограничение според съда, залегнало и в договора чл.4.4, б.”е” било разходите да не са направени към момента на сключване на договора. Вярно било, че е издадена фактура, но нямало данни тя да е осчетоводена като разход в ищцовото дружество, т.е. да е извършено плащане по нея. В чл.11, ал.3 от Закона за подпомагане на земеделския производител /ЗПП/ е очертана правната рамка, регламентираща условията и реда за финансово подпомагане по програма С.. Конкретните изисквания са определени с Наредби на Министъра на земеделието и храните, една от които е Наредба № 15/2001 г. Съгласно чл.19 от същата, кандидатите за финансово подпомагане по програмата подават в ОД на агенция С. по мястото на извършване на инвестцията молба по образец и прилагат към нея документите съгласно приложение № 7. Според т.45 от приложение № 7, кандидатът следва да представи копие от предварителни или окончателни договори за услуги, работи, доставки (в т.ч. покупка на оборудване) – обект на инвестицията, с определени марка, модел, цена в лева или евро, срок и начин на доставката. Посочените нормативни изисквания относно вида на документите, които кандидатът по програма С. следва да предостави в областните дирекции дава основание да се приеме, че наличието на сключен към момента на подаването им предварителен договор не съставлява разход по смисъла на чл.11, ал.2 от Наредба № 15/2001 г., което да обуслови законосъобразен отказ на ДВ „Земеделие” от плащане на определената с договора финансова помощ. На въпроса дали такъв разход удостоверява фактурата, издадена от доставчика на ползвателя на помощта следва да се отговори по същия отрицателен начин, освен ако въз основа на нея е извършена стопанска операция. Фактурата няма характера на платежен документ сама по себе си не установява „извършен разход” по смисъла на чл.11, ал.2 от Наредба № 15/2001 г. По изложените съображения на поставения правен въпрос следва да се отговори в следния смисъл: Предварителните договори за услуги, работи, доставки (в т.ч. покупка на оборудване), обект на инвестицията, както и „проформо” фактурата не съставляват извършен разход по смисъла на чл.11, ал.2 от Наредба № 15/2001 г.по програма С., освен ако въз основа на последната не е извършена счетоводна операция. При така приетия отговор на поставения в определението по чл.288 ГПК правен въпрос, съдът намира жалбата на касатора за неоснователна. Изводът на въззивния съд, че не е налице законово основание на Фонда да откаже плащането на финансова помощ е съобразен с изцяло с материалния закон, като правилно е отказал да придаде на издадената на ищеца фактура значенето на разход, след като безспорно е установено по делото, че плащането по нея е извършено след сключване на процесния договор. По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1221 от 08.07.2011 г. по т.д.№ 557/2010 г. на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: