Р Е Ш Е Н И Е   № 3     София, 17 февруари 2009 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и девета година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА                                                  ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                       ИВЕТА АНАДОЛСКА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Борислав Йотов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 712/2008 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по протест на Апелативна прокуратура – гр. П. против въззивно решение № 213 от 09.10.2008 г., постановено по ВНОХД № 379/08 г. от Апелативен съд – гр. П., с което е изменена осъдителната присъда на Окръжния съд- гр. С.. С първоинстанционната присъда № 75 от 02.06.2008 г. по НОХД № 189/08 г., подсъдимият Д. И. Ч. е бил признат за виновен в това, че на 05.01.2007 г., при управление на МПС в нарушение на правилата за движение по пътищата (чл. 20, ал.2 и чл. 123, ал. 1 от ЗДП), по непредпазливост е причинил смъртта на Х. Ю. Х. , като деецът е избягал от местопроизшествие и деянието е осъществено от подсъдимия при независимо съпричиняване с неустановено по делото лице – престъпление по чл. 343, ал.3, пр. 3, б. “б” във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Наложеното наказание е две години и единадесет месеца лишаване от свобода, наложено при условията на чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл. 55, ал.1 т.1 от НК. На основание чл. 343г от НК подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС за срок от три години. С въззивното решение, предмет на касационен контрол, присъдата е изменена, като на основание чл. 66 от НК изпълнението на наказанието “лишаване от свобода” е отложено за срок от пет години. В протеста се поддържа касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Прави се искане, съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 348, ал.5 от НПК, да се отмени приложението на чл. 66 от НК по отношение на подсъдимия. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста, по изложените в него съображения. Частните обвинители Г. Х. , С. Ю. , Г. Ю. , Ю. Ю. , С. Ю. , С. Ю. , редовно призовани не се явяват, вместо тях се явява процесуален представител, който счита протеста за основателен. Подсъдимият Ч. , поддържа становище за неоснователност на протеста. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. Необходимо е, първо, да се посочи, че законът не позволява касационната инстанция да отмени приложението на чл. 66 от НК и по този начин със своето решение да влоши положението на подсъдимия. Третата инстанция може само да осигури ново разглеждане на делото, при което искания резултат да бъде постигнат. Предпоставки за това обаче не са налице. ІІ. Доводите, представени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, се свързват с високата степен на обществена опасност на дееца, предвид бягството му от местопроизшествието, предходното осъждане, както и наличните данни за поведението му като водач на МПС. Счита се още, че при решаване въпроса за условното осъждане трябва да се имат предвид и двете цели на наказанието. Възраженията са неоснователни. Бягство от местопроизшествието, е взето предвид от законодателя като признак на по - тежко наказуемия състав на престъплението. Ето защо, повторното му отчитане при индивидуализацията на наказанието би довело до нарушаване на установената с разпоредбата на чл. 56 от НК забрана - признаци от състава на престъплението да се отчитат и като отегчаващи обстоятелства. По принцип индивидуализацията на наказанието следва да се основава на конкретна информация за деянието и за личността на дееца. От значение за тази преценка са и обстоятелствата, които са специфични за самото деяние. В тази връзка не може да бъдат пренебрегнати установените факти по делото – принос към съставомерния резултат от трето, неустановено лице (поради действието на което пострадалият е паднал върху пътното платно и е получил част от увредите си). На следващо място, въззивният съд с основание е отчел наличните данни за личността на подсъдимия – добрите му характеристични данни, неговата трудова ангажираност. Предходното осъждане на подсъдимия Ч носи негативна информация за неговата личност, но все пак това следва да бъде преценявано и с оглед на отдалечеността назад във времето – през 1985 година, както и настъпилата реабилитация. Затова, правилно въззивният съд е приел, че това обстоятелство не може да обуслови извод за демонстрирано неуважение към правовия ред. Въззивната инстанция е разгледала и въпроса дали подсъдимият може да се поправи и без да попада в затворническо обкръжение, като е изложила подробни аргументи в тази връзка. Не е пренебрегнат значимият въпрос – дали с условното осъждане ще се реализират напълно, целите визирани в чл. 36 от НК. Законосъобразен е изводът на втората инстанция, че условното осъждане (при това с най-дълъг изпитателен срок) в конкретния случай не само ще се осигури възможност за поправянето на подсъдимия със своя възпитателен и възпиращ ефект, но ще окаже и предупредително въздействие върху другите членове на обществото – тоест генералната превенция също ще бъде удовлетворена. Тук е мястото да се посочи, че цитираното в протеста решение на Върховния съд се отнася до съвършено различен казус – тежко умишлено престъпление по глава ІІ, раздел І от НК, което очевидно няма как да бъде сравнявано с предмета на делото. Ето защо, ВКС намери, че искането за ревизия на приложението на чл. 66 от НК, претендирано с протеста, е неоснователно. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 213 от 09.10.2008 г., постановено по ВНОХД № 379/08 г. от Апелативен съд – гр. П. ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.