Р Е Ш Е Н И Е № 350 София 29.10.2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2458 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от И. С. М. срещу решение № 8596 от 19.12.13г.по в.гр.дело № 13977/13г.на Софийски градски съд.С него е отменено решение от 2.04.13г.по гр.дело № 54910/12г.на СРС,74 състав в частта,с която са уважени исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ и вместо него е постановено друго,с което исковете са отхвърлени. Изложени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния,необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила,Поддържа се,че уговорката за срок за изпитване,включена в допълнителното споразумение от 9.07.12г.,сключено между страните,е недействителна,тъй като служителят е продължил да изпълнява една и съща трудова функция,на същото място и при същите условия.Искането е за отмяна на решението и уважаване на исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ. Ответникът по жалбата С. „И.”моли решението да бъде оставено в сила. С определение № 844 от 19.06.14г.състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос :допустими ли са свидетелски показания за установяване на обстоятелството,че независимо от наличието на споразумение по чл.119 КТ,служителят фактически е продължил да изпълнява старите си трудови функции,като разрешен в противоречие с решение № 259 от 2.06.11г.по гр.дело № 1725/10г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК,в което е прието,че възлагането,приемането и изпълнението на трудови функции,които са свързани с естеството на длъжността,е допустимо да бъде доказвано с всички предвидени в процесуалния закон доказателствени средства. В отговор на поставения въпрос,с оглед конкретиката на разглеждания случай,настоящият състав приема,че споразумението по чл.119 КТ за промяна на трудовите функции,съдържащо клауза със срок за изпитване,не поражда действие,ако работникът/служителят продължава за изпълнява предишните си трудови функции и за установяването на тези факти са допустими свидетелски показания. С обжалваното решение въззивният съд е приел ,че заповед № РД-15-П--27 от 18.09.12г.,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца И. С. М. от длъжността „младши експерт”в отд.”Образование,социални дейности,култура,спорт” в СО „И.”,на основание чл.71 ал.1 КТ,е законосъобразна.Направен е извод,че е налице приложеното основание за уволнение,тъй като с допълнително споразумение от 9.07.12г.по чл.119 КТ към трудовия договор страните са се съгласили,че служителят от „младши експерт” в отд.”Контрол по строителството” се премества отново на длъжност „младши експерт”,но в отд.”Образование,социални дейности и спорт”,с уговорен срок за изпитване 6 месеца.Работодателят законосъобразно е упражнил правото си да прекрати едностранно трудовия договор с ищеца с изявление,обективирано в атакуваната заповед.Изложени са съображения за неоснователност на твърденията на ищеца за недействителност на клаузата за срок за изпитване,доколкото е сключена с оглед забраната по чл.70 ал.5 КТ.Прието е,че трудовите му функции по длъжностната характеристика за новата длъжност напълно се различават от тези на старата му длъжност,поради което няма законова пречка за сключването на договор със срок за изпитване между същите служител и работодател.В тази връзка съдът е счел,че свидетелските показания за установяване на обстоятелството,че ищецът е продължил да изпълнява същата дейност, която е извършвал и преди преместването му в друг отдел по силата на допълнителното споразумение от 9.07.12г.,са недопустими. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа жалба и провери правилността на обжалваното решение на основание чл.291 ал.2 ГПК,намира следното: Решението е неправилно. Установено е по делото,че по силата на безсрочен трудов договор № РД-15-135 от 30.03.01г.ищецът И. М. е назначен на длъжност „младши специалист”в отд.”Благоустройство и екология”в СО „И.”.За времето от 12.01.10г.до 30.06.12г.е изпълнявал длъжността „младши експерт”в отд.”Контрол по строителството”към СО „И.”.На 9.07.12г.между страните е сключено допълнително споразумение № 89 към трудов договор № РД-15.135 /30.03.01г,с което на основание чл.119 КТ,считано от 1.07.12г.е променено работното място на служителя - от отд.”Контрол по строителство”се премества в отд.”Образование,социални дейности,култура и спорт”,като е посочено,че предвид промяната в основните му задължения съгласно приложената длъжностна характеристика,на основание чл.70 КТ се определя 6 –месечен изпитателен срок.Със заповед № РД 15-ІІ-27 от 18.09.12г.е прекратено трудовото правоотношение между страните,считано от 19.09.12г.,на основание чл.71 ал.1 КТ.От показанията на свидетелите Б. Ц. и А. Ч. е установено,че след сключване на споразумението по чл.119 КТ реално не е настъпила промяна в трудовите функции,изпълнявани от ищеца в качеството му на служител в р-н ”И.”, до уволнението. С оглед отговора на поставения правен въпрос настоящият състав намира,че сключеното между страните споразумение по чл.119 КТ не е породило правното си действие при положение,че ищецът е продължил да изпълнява същата трудова функция,която е изпълнявал по безсрочното трудово правоотношение.Допустимо е да се сключва договор за изпитване и при съществуващо трудово правоотношение,но само когато по реда на чл.119 КТ е съществено променена трудовата функция на работника/служителя.Новата трудова функция трябва съществено да се различава от изпълняваната досега от работника/служителя.В разглеждания случай е установено,че няма промяна в изпълняваната от ищеца работа,поради което клаузата за изпитване е неприложима.Ето защо и работодателят не е имал право да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.71 КТ. Решението е незаконосъобразно и следва да се отмени ,като по реда на чл.293 ал.2 ГПК исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ следва да се уважат. С оглед изхода на делото ответникът ще следва да заплати направените от ищеца доказани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв и да заплати по сметка на ВКС държавна такса 100 лв за двата неоценяеми иска. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 8596 от 19.12.13г.,постановено по в. гр.дело № 13977/13г.на Софийски градски съд,ІІ”В” въззивен състав. ОТМЕНЯ заповед № РД-15-П-27/18.09.12г.на кмета на СО”И.”,с която е прекратено трудовото правоотношение с И. С. М.,на длъжност „младши експерт „в отд.”Образование,основни дейности,култура,спорт”,на основание чл.71 ал.1 КТ,считано от 19.09.12г.,като незаконосъобразна. ВЪЗСТАНОВЯВА И. С. М. на предишната работа,на основание чл.345 ал.1 КТ. ОСЪЖДА С. ”И.” да заплати на И. С. М. сумата 250 лв /двеста и петдесет/ разноски по делото и да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 100 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.