7 Р Е Ш Е Н И Е № 137 Гр.София, 12.10.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Вероника Николова при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2618 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 30/23.04.14г., постановено по т.д.№ 85/14г. от Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 383/13.12.13г. по т.д.№ 783/12г. на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на иска на касатора против [фирма], [населено място] за заплащане на сумата от 51240 лв. – част от неустойка за забава в общ размер 56140 лв. за периода от 16.11.09г. до 21.12.10г. поради нищожност на клаузата за неустойка по чл.3, ал.1 от споразумение между страните от 14.09.09г., като накърняваща добрите нрави. Касаторът поддържа, че решението е неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и моли за неговата отмяна. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 14.09.09г. между страните е сключено споразумение, според което настоящият касатор е поел задължение да изгради улична канализация срещу възнаграждение в размер на общо 20000 лв., дължимо от ответника и трето лице – [фирма]. Частта от възнаграждението в размер на 5000 лв. без ДДС ответникът следвало да заплати в 3-дневен срок от писменото уведомление за достигане на съответна шахта, захранваща обектите му. С решение № V-81/07.06.12г. по в.гр.д.№ 664/12г. на Бургаския окръжен съд е уважен иск на възложителя – касатор за заплащане на главницата и частичен иск за неустойка в размер на 980 лв. от общ размер на сумата от 56140 лв., от която 51240 лв. са претендирани в настоящото производство. Решаващият състав е обсъдил клаузата по чл.3 от споразумението, съгласно която при неизпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение се дължи неустойка в размер на 2 % на ден, а при закъснение повече от 30 дни възложителят има право да проведе заповедно производство за дължимата сума в общ размер на 10000 лв. и за предвидената неустойка за забава. Изложени са съображения, че клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави с оглед на значителната несъразмерност между главницата – 7000 лв. и претендираната неустойка, което сочи на неоснователно обогатяване, с оглед на недоказаност на претърпените вреди, за да се приеме, че неустойката в претендирания размер може да ги обезщети, както и с оглед уговарянето на неустойката извън обичайните обезщетения, свързани със забавата, и поради неизправност на претендиращата я страна – неизпълнение изцяло на условията, предвидени в чл.2 на споразумението относно заплащане на възнаграждението. Въззивната инстанция изрично е посочила, че при предявен иск за разликата над уважен в друго производство частичен иск, на изследване подлежат както размерът, така и основанието на вземането. С определение № 256/08.04.15г. ВКС, І т.о. допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по Тълкувателно решение № 1/09г. от 15.06.10г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСТК на ВКС по въпросите: при какви условия следва да се приеме за нищожна клауза за неустойка като противоречаща на добрите нрави, подлежи ли на сравняване размерът на главницата с размера на неустойката и към кой момент следва да се направи преценката на нищожност на договорната клауза за неустойка. Становището на състава на ВКС произтича от следното: В т.3 на ТР №1/09г. на ОСТК на ВКС е даден отговор на поставените въпроси в смисъл, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В мотивите на тълкувателното решение са дадени принципни критерии, приложими при преценката за нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване на добрите нрави, като: естеството на задълженията, изпълнението на които е обезпечено с неустойка – парични или непарични и размерът им; наличието или липсата на други способи за обезпечение; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и видът на неизпълнение на задължението – съществено или за незначителна част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. В тълкувателното решение изрично е посочено, че прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна и същата се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с настъпилите от неизпълнението вреди. В случая въззивният съд е обявил за нищожна като противоречаща на добрите нрави клауза за неустойка за забава поради неизпълнение на парично задължение. Преценката на съда по същество е основана на: съпоставката между размера на главницата и размера на неустойката, което сочело на несъразмерност и неоснователно обогатяване; липсата на доказаност на претърпените вреди от кредитора, за да се приеме, че неустойката може да ги обезщети и да се постигне справедлив баланс в търговските отношения; начинът, по който е уговорена неустойката, който води до неудържимото й нарастване в размер, надвишаващ в значителна степен главницата и обичайното обезщетение за забава, както и неизправност на страната, който претендира заплащане на неустойката. Посочените от състава на Бургаския апелативен съд критерии - несъразмерност между размера на главницата и неустойката и начинът на уговаряне, който обуславя неудържимото й нарастване, не съответстват на дадените разрешения в ТР № 1/09г. на ОСТК на ВКС. Както изрично е посочено в т.3 на тълкувателното решение не е нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване на договора. Несъразмерността между главницата и неустойката е констатирана от въззивния съд към момента на неизпълнението, а неудържимото й нарастване е резултат на продължителния период на забавата, поради което неустойката би могла да бъде определена като прекомерна при извършване на съпоставка с главницата, но това не е основание за обявяването на клаузата за неустойка за нищожна. Уговорката е за начисляване на неустойка според дните на забавата, поради което преодоляването на нарастването на размера й, е предопределено от точното изпълнение на паричното задължение, което е изцяло по волята на страната по договора. Неудържимото нарастване и като последица от това несъразмерността с главницата са резултат на липсата на краен предел и фиксиран срок за начисляване на неустойката. Тези обстоятелства са изключени като критерии при преценката за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави. П. от въззивния съд критерий за обявяване за нищожна на клаузата за неустойка поради недоказаност на претърпените вреди от кредитора не съответства на ТР №1/09г. на ОСТК на ВКС, както и на разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД. Съгласно посоченото законово правило на чл.92, ал.1 ЗЗД, уреждащо зачетната неустойка, вредите от неизпълнението не подлежат на доказване от кредитора, а очакваните от неизпълнението вреди, според разясненията на ВКС, подлежат на преценка във всеки конкретен случай. За разлика от преките и предвидими вреди по чл. 82 ЗЗД, вредата на кредитора при неизпълнение на парично задължение е предположена от законодателя предвид на естеството на паричното задължение – чл. 81, ал. 2 ЗЗД, по отношение на което не може да настъпи невъзможност за неизпълнение и се проявява само със забава на длъжника. Законовата регламентация, че при забава в изпълнението на парично задължение се дължи законната лихва, има за цел обезщетяване на вредите от неплащане на паричната сума (по чл.86 ЗЗД), независимо от начина на евентуалното й оползотворяване. В този смисъл и за неустойката за забава при неизпълнение на парична престация естеството на задължението определя и предпоставя настъпването на вреда за кредитора. Според въззивния съд с уговорената неустойка се надвишава обичайното обезщетение за забава, но не са посочени конкретни обстоятелства, въз основа на които е направен този извод. Становището, че при нищожност на клаузата на неустойка, същата следва да се замени с размера на законната лихва, следва да се счита за изоставено с приемането на ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, а принципно и поради обстоятелството, че разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД не представлява повелително правило. В този смисъл обезщетението в размер на законната лихва не би могло да се приеме за „обичайно обезщетение за забава”, още повече, че същото се дължи при неизпълнение на парично задължение и ако не е уговорена неустойка за забава. П. критерий от въззивния съд - неизправност на страната, която претендира заплащането на неустойката, би бил основание за намаляването й по чл.83 ЗЗД и при съобразяване на обичайната практика на уговаряне на неустойки при договори от същия вид, в който смисъл е Решение № 65/14.04.09 г. по т.д. № 589/08 г. на ВКС, II т.о., но не и основание за обявяване на клаузата за неустойка на нищожна поради накърняване на добрите нрави. По изложените съображения съставът на І търговско отделение на ВКС намира, че при преценката на клаузата за неустойка в сключеното между страните споразумение въззивният съд не е съобразил критериите, при които следва да се приеме за нищожна клауза за неустойка като противоречаща на добрите нрави по ТР № 1/09г. на ОСТК на ВКС. Обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени на основание чл.293, ал.1, пр.3 ГПК и да се постанови ново решение по съществото на спора. Основателно е касационното оплакване за неправилност на въззивното решение в частта, с което не е зачетена силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение № V-81/07.06.12г. по в.гр.д.№ 664/12г. на Бургаския окръжен съд. С това решение е уважен иск на възложителя – касатор за заплащане на главницата от 7000 лв. и частичен иск за неустойка в размер на 980 лв. от общ размер на 52500 лв., дължима на основание чл.3 от споразумението между страните от 14.09.09г. В настоящото производство неустойката се претендира на същото основание – чл.3 от споразумението от 14.09.09г. С Решение № 115/10.01.12 г. по т.д. № 883/10 г. на ВКС, I т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието по правния въпрос, обусловил допускането на касационното обжалване, че ако с влязло в сила решение длъжникът е осъден да заплати в двоен размер или да върне задатък, уговорен в договор между страните, в друго гражданско производство, в което кредиторът претендира заплащането на обезщетение за вреди от неизпълнението по същия договор на основание чл.82 ЗЗД, възражението на длъжника за нищожност на сделката, основано на факти, които са възникнали до приключване на устните състезания в производството по иска по чл.93, ал.2 ЗЗД, е преклудирано. Изложените съображения са, че влязлото в сила решение е задължително за страните и за техните правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други съдилища и учреждения в Републиката – чл.297 ГПК, като обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат искането и основанието на спорното право – чл.298, ал.1 ГПК. Със сила на пресъдено нещо се установява съществуването или несъществуването на заявеното от ищеца право, предмет на делото и на съдебното решение към деня на приключване на устните състезания на съдебната инстанция, след което решението е влязло в сила – станало е необжалваемо. Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо се отнася до фактите, които са релевантни за съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на съдебно признатото вземане, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици. Всеки факт, от който може да се изведе искане за установяване, че към деня на приключване на устните състезания, съдебно признатото право не е съществувало в полза на носителя му съгласно съдебното решение, се преклудира. В последващ процес по предявен иск на различно основание или за различно искане, но произтичащ от материално правоотношение, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. Преклудирани са фактите, представляващи основания за нищожност на правните сделки, за погасяване на вземанията или пораждащи права за унищожаване или разваляне на сделки, на които се основава съдебно признатото право. Съставът на І търговско отделение на ВКС намира, че даденото разрешение следва да се приложи и в настоящия случай. По осъдителен иск по чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка, ищецът доказва договора, в който е уговорена неустойка за твърдения вид неизпълнение на задълженията на ответника. Силата на пресъдено нещо при уважаване на иска се разпростира относно вземането и съобразно със заявения му размер. Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо се отнася до фактите, които биха представлявали основание за погасяване или несъществуване на вземането за неустойка, така и до факти, от които могат да се изведат основания за нищожност на договора или на неустоечната клауза. В този смисъл клаузата за неустойка не е счетена за нищожна според влязлото в сила решение по частичния иск, с което изрично е отхвърлено възражението за нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави. Възражението за нищожност на уговорената неустойка е преклудирано, а зачитането на преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо, има за последица и недопустимост на служебната проверка за съответствие на неустоечната клауза с добрите нрави. Аналогични са съображенията и относно преклудираното възражение за неизправност на кредитора при изпълнение на задълженията му, което от друга страна е относимо към евентуалното намаляване на претендираната неустойка, а не към преценката за нищожност. Предявеният иск за заплащане на неустойка за забава за периода от 21.12.09г. до 21.12.10г. е основателен. Съгласно уточнението на иска с молба от 09.01.13г. исковата претенция е частична и обхваща посочения период и не включва вземането за неустойка за периода от 23.11.09г. до 20.12.09г. Исковата молба е постъпила в съда на 21.12.12г., поради което е неоснователно заявеното възражение за погасяване на вземането по давност на основание чл.111, б.”б” ЗЗД. Искът следва да се уважи в размер на 51240 лв. съгласно справка за изчисленията (лист 90 на първоинстанционното дело). По разноските. Право на разноски за производството има касаторът, като същият не е представил пред ВКС списък по чл.80 ГПК. Съдът определя разноските в размер на 4144.60 лв. всички съдебни инстанции. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло решение № 30/23.04.14г., постановено по т.д.№ 85/14г. от Бургаския апелативен съд, като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], ет.3 да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата от 51240 лв. (Петдесет и една хиляда двеста и четиридесет лв.) на основание чл.92 ЗЗД, представляваща неустойка за забава в плащането на главница в размер на 7000 лв. за периода от 21.12.09г. до 21.12.10г., съгласно чл.3 от споразумение от 14.09.09г., както и сумата от 4144.60 лв. (Четири хиляди сто и четиридесет и четири лв. и 60 ст.) - разноски за всички съдебни инстанции. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.