Р Е Ш Е Н И Е № 732 гр.София 28.10.2010г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Бонева ЧЛЕНОВЕ: Мими Фурнаджиева Владимир Йорданов при секретаря С. Т., като изслуша докладвано съдията Албена Бонева гр.дело № 1146/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от „К. БЪЛГАРИЯ”, гр. Б., представлявано от всеки двама управители заедно М. Хабергер, Р. Цаха, Н. Л. Б. и А. М. Н., действащи чрез адв. П. В. от АК – Б. против решение № VІ-33/30.03.2009 г. на Б.я окръжен съд, шести въззивен състав, постановено по гр.д. № 611/2008 г. С определение № 102/26.01.2010 г. касационното обжалване е допуснато в хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя, извършена по чл. 329, ал. 1 КТ относно нивото на изпълнение на трудовите задължения. Противоречивата съдебна практика е уеднаквена по реда на чл. 291, т. 1 ГПК с Р-14-2010-ІІІ ГО, Р-102-2010-ІV ГО ВКС, Р-287-2010-ІV ГО, в които е изяснено, че преценката на работодателя кой измежду оценяваните работници или служители работи по-добре е субективна, а съдебния контрол е за това дали такава преценка е направена, взета ли е предвид от работодателя, допусната ли е евентуална злоупотреба при оценяването по този показател и той извършен ли е именно въз основа на критериите, имащи отношение към качеството на работа. Самата оценка на работодателя кой от оценяваните служители или работници по-точно, по-качествено и по-ефективно изпълнява трудовите задължения, не подлежи на контрол от съда. Следователно, достатъчно е да се установи, че според работодателя оставащите на работа работници или служители работят по-добре и, че това е взето предвид при подбора по чл. 329, ал. 1 КТ. По касационните оплаквания: Касаторът излага съображения за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и противоречие с чл. 329 КТ. Иска неговата отмяна, отхвърляне на исковете и присъждане на съдебноделоводните разноски по делото. Насрещната страна И. С. К. не е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание чрез адв. Ж. Д. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е основателна. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния Б. районен съд е уважил исковете на И. С. К. по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, както и по чл. 86 ЗЗД. За да постанови този резултат съдът е установил, че К. е работел на длъжност „шлосер” в цех ПДЧ на „К. България” ЕООД, Б.. Уволнен е поради съкращаване в щата, което е реално и е било факт към датата на уволнението. Съдът е стигнал до заключението, че заповедта е съобразена с критериите по чл. 195, ал.1 КТ, издадена е от компетентен орган, като преди това работодателят е извършил подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, който обаче е незаконосъобразен с оглед извършената преценката за справянето на К. с работата. Подборът е извършен от управителите на търговското дружество между всички единадесет работници заемали длъжността „шлосер”, обективиран и в протокол от 16.02.2007 г. Оценяван е техния образователен цел и специализация, като К. и още двама от работниците са били със средно образование. От другите двама са били с висше образование, един с полувисше, двама със средно специално и трима със С.. Според управителите при изпълнение на задълженията според трудовата характеристика, десет от поименно изброените работници по-лесно и по-бързо се справят с работата си, не изпитват никакви затруднения при обслужването на машините, нямат проблеми при работа в екип. За разлика от тях К. допуска грешки и неточности, които водят до затормозяване на работния процес, затруднява се при вземането на решения, което се отразява на ефективността, качеството и бързината. Според въззивната инстанция липсват доказателства въз основа на какви данни управителите са извършили преценката на квалификацията и степента на трудовите му задължения. В трудовото му досие не се съдържат фактически констатации от прекия му ръководител, не са взети сведения от работници или от началника на цеха, нито той е присъствал при извършването на подбора, няма проведен изпит или проверка, върху които управителите да добият преки впечатления за единадесетте оценявани служителя. Съдът е приел, че след като единият от управителите е с местоживеене в Б., а вторият в Република Ч. не биха могли да имат и впечатления за качеството на работа на служителите от цеха в гр. В. Търново. Решението е неправилно – необосновано е и е постановено в противоречие с материалния закон. В нарушение на чл. 329, ал. 1 КТ, както настоящият състав разясни по-горе, въззивната инстанция е изисквала от работодателя да доказва не само, че е оставил на работа служители, които според неговата преценка работят по-добре, още и, че това е действително така. Субективността на тази преценка трудно може да се избегне, а и доколкото не съставлява злоупотреба с право, не съставлява основание подбора да бъде признат за незаконен. Няма и законово основание заключението на работодателя кое от лицата, между които се извършва подбора се справя по-добре с работата с оглед нуждите и изискванията на предприятието, непременно да се оформи в писмен или друг вид, нито да извършват изпити и въобще да се доказва по какъв начин е съставил мнението си за това кой от оценяваните работници е по-подходящ за нуждите на предприятието. В случая, безспорно подбор е извършен и работодателят е взел предвид, както квалификация, така и качеството на работата на работниците, преценено според резултатите им при прилагане и използване на професионалните знания, умения и опит в изпълнение на възложената им работа според нуждите на предприятието. Няма данни, а и не се твърди злоупотреба при оценяването. Работодателят не е длъжен да доказва по какъв начин и кога е събрал нужната му информация, съответно как е формирал мнението си за възможностите на работниците и подходящността им за нуждите на предприятието. В заключение, въззивното решение следва да бъде касирано като неправилно и делото разрешено по същество от състава на Върховния касационен съд, като исковете по чл. 344, ал. 1 КТ се отхвърлят. И. К. следва да заплати на касатора съдебно деловодните разноски за всички инстанции – 310,80 лв. Мотивиран от горното, съдебният състав Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № VІ-33/30.03.2009 г. на Б.я окръжен съд, шести въззивен състав, постановено по гр.д. № 611/2008 г. и вместо него ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ исковете на И. С. К. против „К. БЪЛГАРИЯ”, гр. Б., представлявано от всеки двама управители заедно М. Хабергер, Р. Цаха, Н. Л. Б. и А. М. Н. по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за отмяна на заповед за уволнение № 48/19.02.2007 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „шлосер” и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. ОСЪЖДА Илиан С. К. от В. търново, ул. „България+ № 68, вх. Б, ап. 10 да заплати на „К. БЪЛГАРИЯ”, гр. Б., Северозападна промишлена зона, представлявано от всеки двама управители заедно М. Хабергер, Р. Цаха, Н. Л. Б. и А. М. Н. сумата от 310,80 лв., сторени съдебноделоводни разноски за всички инстанции по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: