Ключови фрази
Отменителен иск * отменителен /Павлов/ иск * увреждане на кредитор * предварителен договор * недействителност на договор

РЕШЕНИЕ
№ 13

София, 19. февруари 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4606 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 2431/30.12.2013 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 2130/2013, с което е потвърдено решение № 120/07.01.2013 на Софийския градски съд по гр.д. № 6092/2011, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 135 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за значението на характера и естеството на отношенията между лицата от състава на органите на търговското дружество при доказване на знанието за увреждане и по материалноправните въпроси, за значението на знанието у пълномощника на длъжника, чрез когото се претендира да е сключена увреждащата сделка, както и кои факти и обстоятелства за отношенията между длъжника и кредитора трябва да се известни на третото лице, за да се приеме, че той знае за увреждането.
По поставените въпроси Върховният касационен съд намира, че за да е налице знание за увреждане не е необходимо третото лице да познава кредитора и длъжника, да са представени доказателства кога и при какви обстоятелства му е съобщено съдържанието на техните насрещни права и задължения, за да може той да е наясно как те се накърняват от сключения договор. Достатъчно е на третото лице да са известни обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора. Напр. знание, че длъжникът е направил катастрофа или е съден за престъпление – без значение е каква е катастрофата или престъплението, кой е пострадалият и какви са вредите. Обстоятелствата, от които произтича вземането винаги са известни на по-тесен или по-широк кръг лица от обкръжението на длъжника, но то се предполага до доказване на противното само за съпруга, низходящите, възходящите и братята и сестрите на длъжника. Презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД не може да се прилага разширително, но наличието на съответна фактическа степен на близост в отношенията (напр. съвместено живеене на съпружески начала или в общо домакинство, отношения между заварени и доведени деца, отношения между свързани лица по см. на § 1 ДР ТЗ и др.) имат значение и ако бъдат доказани могат да залегнат в основата на фактически извод за наличието на знание, като разбира се естеството на съществуващата фактическа близост определя естеството на узнатите обстоятелства – свързаните лица по § 1 ДР ТЗ биха знаели основни обстоятелства от дейността на дружествата, но едва ли кой какъв алеаторен договор е сключил и изпълнява ли го добросъвестно. Юридическото лице знае за увреждането, ако за това знаят лицата от състава на неговите органи. Възможно е съответните лица от състава на органите да знаят за увреждането, но упълномощеният представител на страната да не знае – добросъвестността на пълномощника не санира сделката. Също както при измамата обаче, ако упълномощеният представител знае за увреждането и действа от името на упълномощителя, не е необходимо да се доказва, че и упълномощителят знае.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът и първият ответник са обвързани от предварителен договор за покупко-продажба на процесните имоти за сумата 84.000 евро, от която ищецът е заплатил 31.000 + 21.000 = 52.000 евро. Ищецът е поканен да се яви в определен ден и час да се яви пред нотариуса за изповядане на окончателния договор, той не се я явил и първият ответник е продал процесните имоти на втория ответник за сумата 60.000 лева, която страните са заявили, че е получена в брой. Продавачът е издал касов бон за получени 60.000 лева, но купувачът не е разполагал с такава сума в касата си нито е осчетоводил такова плащане. Представляващият втория ответник, пълномощникът на първия ответник и представляващият дружеството-изпълнител на обекта са членове на управителни съвети на четвърто дружество и се познават. Адвокатът на ищеца и други купувачи с предварителни договори е участвал в преговори с представител на дружеството-изпълнител, който е заявил намерението дружеството да изкупи проекта и продължи изпълнението му, но тези намерения не са осъществени, след което служител на изпълнителя прави предложение ищецът да заплати 4.000 евро, за да бъде сключен окончателен договор с първия ответник, което предложение не е прието от ищеца. Четирите дружества имат един и същ адрес на управление, общ офис, общ телефон за връзка и обща електронна поща, но това не доказва по несъмнен начин знанието на лицата от състава на органите на втория ответник за увреждането на ищеца. Знанието за увреждане на пълномощника на третото лице е правно ирелевантно. Отделен е въпросът, че съвпадението на фамилните имена на адвоката, с който са водени разговори и на представителя на третото лице при изповядането на нотариалния акт, не доказва по несъмнен начин идентичността на това лице. Приложението на презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД не може да бъде разширено до хипотезата на § 1 ДР ТЗ, когато търговските дружества са свързани лица.
Правилно въззивният съд е приел, че ищецът и първият ответник са обвързани от предварителен договор за покупко-продажба на процесните имоти за сумата 84.000 евро, от която ищецът е заплатил дължимата част. Също правилно съдът е приел, че представляващият втория ответник, пълномощникът на първия ответник и представляващият дружеството-изпълнител на обекта са членове на управителния съвет на четвърто дружество и се познават, но само от това не може да се направи еднозначен извод, че вторият ответник е знаел за увреждането на ищеца. В нарушение на съдопроизводствените правила обаче съдът не е оценил обстоятелството, че четирите дружества са предназначени да осъществяват различните аспекти на една и съща инвестиционна дейност, както и че имат един и същ адрес на управление, общ офис, общ телефон за връзка и обща електронна поща. По делото е установено, че дружеството изпълнител на строежа е водило преговори да изкупи проекта от първия ответник (собственика на строежа) и продължи изпълнението му, но тези намерения не са осъществени и това няма как да е останало в тайна от останалите дружества. Няма как да е останало в тайна и предложението на първия ответник до клиентите му да платят допълнително по 4.000 евро от уговорената цена, за да се сключат окончателни договори с тях. До оспорваната продажба се е стигнало след като ищецът е отказал да плати недължима част от цената, като вторият ответник няма как да не е знаел за увреждането, тъй като той е изкупил само имотите за които е отказано допълнително плащане и не е сключен окончателен договор между клиента и първия ответник – обстоятелства, които са известни на неговия пълномощник. Не знание, а единствено намерението за увреждане може да обясни безспорно установения факт по делото, че дружеството-купувач не е разполагало с парични средства и не е изплатило нито лев от лишената от всяка икономическа логика цена 60.000 лева за три изградени в груб строеж жилища.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото е установено, че ищецът и първият ответник са обвързани от предварителен договор за покупко-продажба на процесните имоти за сумата 84.000 евро, от която ищецът е заплатил е заплатил дължимата част. Ответниците са две от четири дружества, свързани лица по смисъла на § 1 ДР ТЗ, предназначени да осъществяват различните аспекти на една и съща инвестиционна дейност и имат един и същ адрес на управление, общ офис, общ телефон за връзка и обща електронна поща. Първия ответник предлага на клиентите си, в т.ч. ищеца да плати допълнително 4.000 евро от уговорената цена, за да се сключи окончателен договор с него. До оспорваната продажба се е стигнало след като ищецът е отказал да плати недължима част от цената, като вторият ответник няма как да не е знаел за увреждането, тъй като той е изкупил само имотите за които е отказано допълнително плащане и не е сключен окончателен договор между клиента и първия ответник – обстоятелства, които са известни на неговия пълномощник. Не знание, а единствено намерението за увреждане може да обясни безспорно установения факт по делото, че дружеството-купувач не е разполагало с парични средства и не е изплатило нито лев от лишената от всяка икономическа логика цена 60.000 лева за три изградени в груб строеж жилища.
Видно от изложеното сключената между ответниците сделка уврежда ищеца като кредитор на първия от тях. Двамата ответници не само са знаели, но са целели увреждането на ищеца, тъй като първият от тях е поставил допълнителни условия за плащане при изповядане на окончателния договор, а оспорваната сделка е сключена след отказа на ищеца да плати още неизискуема част от цената (по делото не е установено сградата да е била приета с акт обр. 15 и да е била дължима следваща част от цената в размер на 10.000 евро), като дружеството-купувач не е разполагало с парични средства и не е изплатило нито лев от уговорената цена.
При този изход на делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата 11.126,14 лева разноски за всички инстанции, с което съдът се произнася и по жалбата срещу определение № 809/03.04.2013 в частта за разноските.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2431/30.12.2013 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 2130/2013, допълнено с определение № 809/03.04.2013 в частта за разноските.
ОБЯВЯВА сключения на 21.01.2011 г. между [фирма], С. и [фирма], С. договор за покупко-продажба на А. № **, и гараж-мазе № * в секция * на сградата, построена в У. ІІ-****, кв. *** по плана на С., район Л., м. В., ВЕЦ С., подобно описани в нотариален акт вх.рег. № ****, акт № **, том *** дело № 2696/2011 на Службата по вписванията при Софийския районен съд за недействителен по отношение на Л. А. З. от С. на основание чл. 135 ЗЗД.
ОСЪЖДА [фирма], и [фирма], да заплатят на Л. А. З. от С. сумата 11.126,14 лева разноски за всички инстанции.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.